Следвайте ни

Стефан Цанев пред "Марица": И в сегашната страшна приказка доброто ще победи злото

viber icon

- Г-н Цанев, защо Рождество си остава най-светлият празник? Къде е магията?

- Рождество е сравнително нов празник, какво са 2000 години в човешката история, дълга милиони векове? Вярата ни в Христа е нова, осъзната, докато езическите ни вярвания са наслагвани в нашето подсъзнание векове, и тази памет трудно се изтрива. Християнската църква е постъпила разумно, като е избрала за рожден ден на Христа езическия празник Деня на раждащото се слънце (каква по-хубава метафора!) - така новата ни вяра за раждането на новия Бог Спасител съвпада с древната и неизкоренима вяра на нашите предци в Слънцето.

- Тази година Коледа ще е съвсем различна. Как да съхраним празничния дух във време на зараза, страхове, изолация?

- Може би принудителната социална изолация ще направи този семеен празник още по-интимен и съкровен. Може би след дългата и всеобща алиенация ще осъзнаем, че семейството е сакралният кръг от хора, на които може да разчитаме най-много при най-големите опасности в живота си, може би ще започнем да ценим истински и да обичаме още по-силно близките си хора.

- Кой е най-красивият Ви личен спомен от Рождество през годините?

- Е, разбира се, детството. Притихналото, затрупано под снега селце (едно време наистина имаше много сняг!), стелещият се над покривите дим от комините, ухаещ на печен хляб, бумтящата печка, трапезата, трепкащото кандило, молитвата, нежният смут, че си съучастник в някакво тайнство, неизвестно и непонятно.

- Остава ли си българинът неверник? Ще успеят ли доброто и вярата да го опазят от злото?

- Неверието на българите има дълбоки корени в историята, но нека сега да не говорим за това. Вярата в доброто, неизменната победа на доброто над злото въпреки всичките страшни перипетии, присъства във всички народни приказки. Вярвам, че и в сегашната страшна приказка доброто ще победи злото.

- Защо човечеството беше сполетяно от тази смъртна опасност? Бог или природата ни наказват? За кои прегрешения?

- Хайде да не натоварваме Бог и с тази беда. Независимо дали е природно бедствие, независимо дали е човешка грешка, или злодеяние - тази напаст е подигравка със самозабравилото се човечество, поредното сурово предупреждение - че човечеството не е всесилно. Човечеството, умното човечество, създало по-умния от себе си изкуствен интелект, изобретило страшни оръжия, с което може да се самоунищожи, с които може да унищожи и планетата, на която живее, същото това могъщо и свръх умно човечество падна на колене пред едно дребно, нищожно, невидимо и безмозъчно същество (не знам дали мога да го нарека същество)?

От началото на живота върху нашата планета и досега тихо и невидимо се води една неравна война между микроорганизмите и макроорганизмите. И тази жестока война се води непрестанно извън нас и вътре в нас. Човешкото тяло се състои от над 5 милиарда клетки, нашите собствени клетки са 2 милиарда, другите над 3 милиарда клетки вътре в нас са вируси, бактерии, бацили, гъбички и прочие микробчета. Едни от тях са наши приятели, които съжителстват с нас, без тях не бихме могли да живеем, други са наши смъртни врагове. А войната не спира, превес имат ту добрите, ту лошите, ту оздравяваме, ту умираме.

В световен мащаб съотношението на силите между микрорганизмите и макроорганизмите е същото и изходът на тоталната война между тях е непредсказуем. Сега сме в критичен момент, когато микроорганизмите вземат опасен превес над нас, макроорганизмите. 

- „Изкуството е съпротива срещу смъртта”, казва героинята в пиесата Ви „Цигуларката на Бога”. Могат ли изящните думи, музиката да са наше сигурно убежище и надежда във време на изпитания? Коя е по-ефикасна терапия срещу стрес и депресия  - писането, четенето, театърът?

- Писането е за който го може. Иначе спасението е в четенето. Четенето на книги, освен всичко друго, наистина е здравословно. Не само защото те отнася в други светове и те откъсва от днешната стресираща действителност, но и защото предизвиква мозъка да работи. Целият човешки организъм, всички наши органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на „заслужен отдих“, престават да използват мозъка си и се скапват.) Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой!

Разликата между четенето на книги и гледането на телевизия е огромна. Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги надписи с имената на хората, създали филма. А когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, сценаристи, редактори, актьори, оператори, художници, музиканти, гримьори, моделиери и прочие, мозъкът трябва да извърши огромна работа, за да видиш и чуеш чрез собственото си въображение всичко онова, което ти разиграват на екрана.

Телевизията поднася на хората всичко това наготово, мозъкът няма много работа, мозъкът остава пасивен, затъпява. Всеки лесно може да различи хората, които четат много и гледат телевизия малко, от хората, които не четат, а само гледат телевизия.

- Как ще ни промени битката с пандемията?  На какво ще ни научи? Ние, българите, сме жилаво племе. Стига ли това доказано през вековете качество, за да преборим успешно заразата, да намерим нови сили и хъс за летене?

- Пишейки историческата сага „Български хроники“, открих нещо знаменателно: че българският народ най-достойно се е държал по време на робство и по време на тежки войни. Тогава народът ни е загърбвал своите вътрешни противоречия и ежби, ставал е единен, съпричастен. Казвам това, защото съм стреснат от случващото се днес. Всички признават, че сме в положение на война с невидим враг, война на живот и смърт за оцеляване.

А вместо да обединим усилията си, вместо да сме съпричастни към взаимната си застрашена съдба - става обратното: междупартийните битки се разгарят до истерия, борбата за власт прераства в смъртна омраза, която заслепява умовете и озверява сърцата.

Да ме простят организаторите на протестите против правителството, но помисли ли някой от тях, начело с президента, че всеки божи ден превръщат площадите в огромни огнища на зараза? Правителството пък, за да демонстрира надменност и либералност, му пусна края... И резултатът не закъсня: ние сме на първо място по смъртност в Европа, 7-милионна България надмина по жертви от COVID-19 милиард и 400-милионния Китай! Кой генерал ще приеме парада на мъртъвците?

- „Душата ми плаче за сняг” - освен заглавие на  томче  с Ваши избрани стихове това е строфа от един от най-светлите Ви стихове. За какво плаче душата Ви днес? За какво се молите?

- За същото. За бяло и чисто.

- Ще даде ли миниатюрното чудовище  COVID-19  тласък за поява на нова пиеса на Стефан Цанев?

- Не. В никакъв случай. Ние прекаляваме. От сутрин до вечер телевизии, радиа, вестници, сайтове, социални мрежи, всички, включително и ние сега с Вас - само за този вирус! Пораженията от психозата, която сами създаваме, са по-големи от пораженията, които нанася вирусът. Излишното и разнопосочно говорене обърква хората, пречи им да се държат адекватно. Най-голямото наше отмъщение срещу това невидимо чудовище ще бъде, ако не го споменаваме, все едно че го няма. Като в Япония - там за вируса не се говори, всички спазват стриктно и без коментар препоръките на правителството: маски, двойна дистанция, тройна хигиена - толкоз. За останалото имат думата лекарите.

- Седем от най-плодотворните Ви творчески години са минали в Пловдив - тук сте част от екипа на Драматичния театър, пишете пиеси, стихове, създавате приятелства. Каква е тръпката на града под тепетата за Вас?

- Идването ми в Пловдив е пример как лошото може да стане добро. Защото аз дойдох тук, понеже бях наказан, нямах право да работя в София. И какво - тези седем години се превърнаха в най-светлите години на моя живот. Кметът на Стария Пловдив Начо Културата ми даде да живея в кулата над Античния театър. Там написах най-хубавите си стихове, най-добрите си пиеси. И най-важното - тук намерих най-добрите си приятели.      

Не знам как е сега, ала тогава Старият Пловдив бе истински Парнас - обиталище на художници, поети, музиканти и артисти. И сега там бродят сенките им - на живи, на  мъртви и на безсмъртни. Правеха се изложби и рецитали, изнасяха се концерти и представления, в кръчмите се водеха нескончаеми спорове.

Там, в ония дни мрачни, що социализъм се викат, можеше да чуеш думи, които никъде другаде не можеха да се изрекат. Тъй като красотата ражда свободолюбие и красивият Старинен град се бе превърнал в самотен остров на свободата. Тук не се признаваха никакви ограничения, никакви съображения, никакви социалистически правила и забрани (включително забраната да се носят бради - напук всички бяха брадати). Ченгетата дебнеха, разбира се, от тяхна гледна точка сигурно им е било даже по-удобно, че всички тези свободомислещи волни хора са събрани тук вкупом, но полека-лека и те се заразяваха от свободомислието им, отзоваваха ги, пращаха други, но и те...

...Един утешителен пример, че свободата е заразителна.

...Хубаво ми е в Пловдив и ми е тъжно същевременно. Кача ли се в Стария град - вървя по калдъръмените улици и се препъвам в спомени. Обикалям старите кръчми, пълно е с весел народ - но моите приятели ги няма. Тропам по портите на тъмните им къщи: никой не ми отваря. Моите приятели ги няма - заминаха, заминаха си от тоя свят.

                   И какво от това, че отново цъфтят цветя? 

                    Какво от това, че пак зеленеят дърветата? 

                    Какво от това, че вечно над тях 

                    слънцето, луната и звездите ще светят? 

                    Този град за мен е мъртъв град - 

                    моите приятели са мъртви 

                    и аз съм сам и чужд на тоя свят 

                    като неотлетял със ятото си щъркел..

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (7)

Сократ

Сократ

26.12.2020 | 16:40

По - добре щъркел, отколкото гарга.

Отговори
0 0
УМРЯ  ПРЕДИ  ДА  СЕ  РОДИ

УМРЯ ПРЕДИ ДА СЕ РОДИ

26.12.2020 | 12:41

Кога е писано това интервю? Говори се за настъпваща коледа а е поместено на 26 декември. Вчера беше първия ден на коледа. Умряли новини. Ама целта е хонорара.Читателя нека се лута.

Отговори
14 0
уважително ...

уважително ...

26.12.2020 | 11:28

нещо взе да ми додява от един и същи гении.... много много ми беше интересен....омръзна ми от претенциите му за интелигентност неговите и на съпругата му.....няма празник духовен на който да не дава интервю.... и да не е ехиден.... и от нещо не доволен .......все пак и те се облажиха от лошия социализъм...и то добре..... иначе таланта е безпорен....но има мнооого много други талантливи и интелигентни млади хора които заслужават внимание... цаневи нека си почиват малко.....

Отговори
5 3
ЕЗИЧНИК

ЕЗИЧНИК

26.12.2020 | 12:34

Каква интелигентност от един езичник. Намърдва се в историята и се държи така сякаш иска да каже "Тук съм само АЗ".И ще му кажа ,че този град е жив и ще бъде още по красив даже когато нас ни няма.Да отричаш красотата на цветята и природата защото на теб ти е кисело е твърде себично и егоистично.

Отговори
3 5
Бисер

Бисер

26.12.2020 | 12:42

Глупако, прибери си обратно тъпия коментар! Никой не ти плюе по Пловдив, поетът страда за приятелите си и затворените помещения м порти, защото градът, това са хорта в него, а не каманаците! И това е поезията - споделя нещо интимно....но ти си толкова прост, че като свинята - не разбираш от бисери....

Отговори
6 4
МЕРСИ

МЕРСИ

26.12.2020 | 12:56

това куче е лъв!

Отговори
1 2
МЕРСИ

МЕРСИ

26.12.2020 | 13:00

Очевидно разбираш много от свине.Ами да ,защото грухтиш заедно с тях!

Отговори
1 3

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?