Спортът е най-добрата превенция срещу болестите

Всеки човек обаче трябва внимателно да подбира натоварването, което е най-подходящо за организма му

Проф. Николай Бояджиев е водещ специалист по спортна медицина. Специализирал е във Великобритания, Ирландия и ЮАР по проблемите на адаптацията на организма при физическо натоварване, храненето, възстановяването и функционалната диагностика в спорта. Автор е на над 150 научни публикации, патенти, учебници и ръководства в сферата на спортната физиология и спортната медицина, консултант на множество спортни федерации и национални отбори по различни спортове от страни от Европа, Азия и Америка. Ръководител е на Катедрата по физиология и Декан на Медицинския факултет на МУ - Пловдив.  

Когато навремето попитали Ювенал: "Какво хората трябва да желаят от живота", отговорът му бил: „Здрав дух в здраво тяло”. Днес обаче се твърди, че “няма здрав спортист”. Откъде идва това противоречие? 

- В съзнанието на хората спортът винаги е бил синоним на здраве. Но много важен е начинът, по който се практикува, и дали става въпрос за спорт за здраве, или за професионален такъв. Спортът за здраве може да бъде практикуван по начин, който действително да намалява риска от сърдечносъдови, онкологични и други заболявания. Както е добре известно, тези болести са големият бич в живота на хората днес и основна причина за смърт. Затова, когато се спортува за добро здраве и здрав дух, е необходимо това да се прави много внимателно, като се избере индивидуално най-подходящото за конкретния човек натоварване и не се гонят непременно и на всяка цена високи крайни резултати. 

За разлика от аматьорския, професионалният спорт е в много случаи за съжаление нефизиологичен. В него често се прилагат екстремни натоварвания, които водят до травматизъм, а това от своя страна дава своите неблагоприятни последици след години. А понякога това става и в най-активната спортна възраст. Така че разликата между аматьорския, т.е. спорта за здраве, и професионалния спорт е огромна. 

Фитнес залите са пълни с млади хора, но те също не са застраховани от евентуални травми. 

- За разлика от професионалния, при спорта за здраве в никакъв случай не трябва да се достига до крайности. И това е напълно възможно, когато тренировката е планирана правилно и е съобразена с подготовката, възрастта и целите, които се преследват. Тя трябва да бъде съпроводена и с адекватна диетична програма. За това е важно да се използват съветите и компетенциите на професионалистите - лекари и треньори. Когато тези условия са налице, спортуването за здраве няма неблагоприятни последици върху организма и способства за превенция на заболяванията и подобряване на качеството на живота! Такъв спорт трябва да се практикува системно. 

Преди две години във Великобритания бе направено мащабно проучване върху 58 000 души, което показа, че спортът намалява с 30 до 50% риска от развитието на сърдечносъдови, онкологични заболявания и диабет тип 2. В същото време статистиката доказва, че близо 5 млн. души по света всяка година умират от заболявания, свързани с хиподинамията. В Катедрата по физиология в Медицинския университет в Пловдив, която ръководя, през последните две години направихме изследване на над 300 млади хора на възраст 20-25 г. и установихме, че при близо 35% от тях е налице  рисковото   т. нар. “високо нормално” кръвно налягане, като честотата е много по-голяма при неспортуващите. Факторите за това са много - от застоялия начин на живот до неправилно хранене. 

Днес обаче излизат и някои нови спортове. Разкажете ни какви са тенденциите, как се моделира модерната визия?

- Разликата в идеала за хармоничното тяло отпреди 20 години и сега е огромна. Докато преди бе времето на бодибилдърите, като Арнолд Шварценегер, Маркус Рул, Рони Колмън, Джей Кътлър, сега тези огромни мускули са демоде. За сметка на тях излизат хармоничните тела - те са с малко количество мазнини, с добър баланс между мускулатура и костната маса. Разбира се, това се постига по един съвсем различен начин, чрез комбиниране на анаеробни с аеробни натоварвания. Анаеробните натоварвания са високоинтензивни. В джимовете те са свързани с вдигане на тежести, с използване на комбинирани уреди и развиват мускулна маса. Докато аеробните са натоварвания с по-ниска интензивност, но обикновено с по-голяма продължителност и се използват предимно за редукция на телесната маса чрез “горенето” на мазнини. Такива са известните кардио тренировки, които включват бягане, колоездене, плуване. Аеробните тренировки предизвикват най-добрата адаптация на сърдечносъдовата, дихателната система и кръвта. Те всъщност са и най-физиологичният начин за топене на мазнини. 

Да поговорим за модерния, но още по-брутален кросфит. Какво ще ни кажете за този спорт? Експерти предупреждават за това колко високорисков
е той.
 

- Мисля, че той е доста рисков като натоварване. Кросфитът не е нещо ново за света. Въведен е преди няколко десетилетия като методика, включваща система от натоварвания с движения, физиологични от биомеханична, но нефизиологични от гледна точка на интензивност. Дори терминът CrossFit е патентован. Интензивността е изключително висока и затова той е подходящ за млади хора. Само че внимавайте - за да го практикувате, трябва да сте сигурни, че сте здрав. Преди да започнете с тренировките, е добре да знаете и друго - кросфит няма да ви даде редукция на телесна маса. С него се постига известна адаптация на сърдечносъдовата система към този тип натоварване. Така че всъщност в момента става дума повече за мода, за ренесанс на нещо, което е дежавю. 

Да, но и диета, подходяща за един човек, не „работи” при друг. Защо е така? 

- Диетата е нещо много важно, но и твърде индивидуално. Тя трябва да бъде съобразена както със соматотипологията на организма, така и с конкретния тип физическо натоварване, което се практикува. Различните видове спорт изискват различно хранене. Знаете, че основните вещества, които си набавяме всеки ден, са белтъчини, мазнини и въглехидрати. Основният източник на енергия са въглехидратите. Ако искаме да постигнем висока степен на издръжливост, в диетата трябва да са застъпени точно те. Вижте как е в големите маратони и бяганията на дълги разстояния, при които тялото трябва да се подсигури с енергия за 1-2 и повече часа. Затова преди старта на състезателите се дава богата на въглехидрати диета. Ако сте наблюдавали някой от световните маратони, вероятно сте видели как на определени места по трасето има подкрепителни пунктове, където състезателите получават въглехидратни изотонични напитки, за да възстановят силите си. В други случаи, когато се работи за повишаване на мускулната маса и увеличаване на мускулната сила, в диетата са важни белтъците (протеините). Докато за човек, който не спортува, белтъчните нужди са около 0.8 грама на килограм телесна маса на ден, за хора, които практикуват силови натоварвания и развиват мускулната си маса, нуждите са значително по-големи - 1.5-1.7 грама на килограм. Т.е. белтъците са акцент в диетата, когато се “гони” сила и маса. 

- Къде е мястото на мазнините в случая? 

- Интересно е именно каква е ролята на мазнините в диетата - те не са за подценяване! Много изследвания напоследък, включително и такива, провеждани в нашата лаборатория, показват, че високолипидните диети повишават издръжливостта при аеробните тренировки. Когато спортуваме с по-ниска интензивност, тогава използваме като енергиен източник собствените си мазнини. Вижте само как изглеждат бегачите на дълги разстояния, те са слаби, изпити и нямат мазнини по себе си.

Да поговорим за анаболите. Актуални ли са те все още, както бяха преди години? И какви са страничните ефекти от тях? 

- Действително темата за допинга все още е актуална и болна. Не говоря само за допинга в професионалния, но и в аматьорския спорт, за младите хора, трениращи във фитнес залите, които се опитват да направят на всяка цена и по най-бързия начин мускули. Не е тайна, че анаболни стероиди, растежен хормон, бета-агонисти и всякакви други лекарства, които принадлежат към забранените допингиращи субстанции, определени от WADA (Световната антидопингова агенция), се употребяват неконтролирано. Само че резултатът е временен, а рисковете - огромни и са свързани с много тежки последствия за организма. Попадал съм на потресаващи случаи, някои от които с моите сътрудници сме публикували в едни от най-авторитетните световни спортномедицински научни списания. Големият проблем всъщност е, че разпространението на тези вещества е неконтролирано. Те са леснодостъпни както в аптеките, където могат да се вземат и без рецепта, така в интернет или на черния пазар в някои от фитнес залите. Затова според мен трябва да се въведе регулация и строго да се контролира разпространението им, като незаконната търговия с тях трябва да се инкриминира по подобие на наркотичните средства. Този процес е уреден в много от европейските държави. В тях контролът е изключително строг.    

- Какво ще посъветвате младите хора, когато искат да променят своята физика? 

- При нас идват много млади хора за консултации, диети - всеки има своя визия за това как иска да изглежда. Бих казал: генетиката формира на 70-80% нашето тяло. Останалото можем да моделираме самите ние - с диета и спорт. Така че генетиката задава основата, базата, но възможностите на тези 20-30% трябва да използваме максимално добре. С правилното спортуване, с правилното хранене. Спортът без добро хранене е немислим и не дава очаквания резултат.

Кои са най-модерните спортове днес - четете утре

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?