Следвайте ни

Спасителят Георги Черноземски с безценни съвети как да оцелеем в планината

viber icon

Балканът е най-опасен, защото там времето се променя много бързо, най-безопасни са Родопите, казва спасителят Георги Черноземски, изкачил Хималаите.

Георги Черноземски  е част от ПСС - Пловдив от 2001 г. Той е доброволец с огромен опит в спасителните акции, а от 2016-а е инструктор за подготовка на планински спасители. Познава из основи българския планински терен. Изкачвал е Хималаите, Алпите, Олимп и други върхове.

Георги напомня на самоуверените туристи, тръгнали неподготвени в планината посред зима, че съществува приложение за телефони на ПСС, при което само с натискане на едно копче се изпраща сигнал към службата с GPS координати.

- Коя е най-честата грешка, която хората допускат в планината?

- Подценяване на ситуацията. Това включва метеорологичната обстановка, екипировката и маршрутът. Понякога хората тръгват твърде късно - вместо  рано, както е правилно. Така стигнат до дестинацията по тъмно, а някои изобщо не стигат. Често опасностите в планината, като силен вятър и гъста мъгла, се пренебрегват. Но хората трябва да осъзнаят, че времето е едно в низините и напълно различно в планините. Там то се променя много бързо, което често води до нещастия.

Голяма част от злополуките стават също заради подхлъзване по стръмен склон. Сега има доста компании, които предлагат водачи. Хората могат да се запишат в група или да си наемат индивидуален водач, който мисли за всички фактори вместо тях.

- Чести ли са случаите на нещастия поради употребен алкохол?

- Тези случаи са по-редки и най-вече са при туристи, които ходят по-рядко на планина. Сядат вечер на приказка, пийват и хапват. В хижата е приятно и топло, обстановката ги отпуска. На сутринта стават и тръгват, което не е правилно, особено за хора, които не са подготвени добре физически, прекалили са предната вечер или са на възраст. Един такъв дълъг преход, с тежко натоварване може да доведе до неприятни последици.

- Кои са най-опасните инциденти, на които сте се отзовавали?

- Сваляли сме загинали хора, както стана в последния трагичен случай. Аз не участвах в него, но мои колеги участваха. Всичко стана много бързо, защото дойде силен снеговалеж, и ако не го бяха свалили навреме, едва ли щяха да могат да го свалят после. Щеше да се наложи да се чака до пролетта, а родителите и близките искат да го приберат и да се погрижат за тялото.

Това е най-неприятната част в нашата работа. Най-приятно е, когато намериш човека и го прибереш жив и здрав. Често се случва и туристите да се загубят и да измръзнат.

- При акция случва ли се и самите спасители да пострадат?

-  По принцип животът на планинския спасител е с приоритет пред този на пострадалия. Ако ръководителят на акцията прецени, че случаят е много опасен и може да навреди по някакъв начин на екипа, тогава действията се задържат, докато се измисли нов план. Аз лично не съм присъствал, нито знам за случай, в който спасител е пострадал по време на акция.

- Кой е най-рисковият планински район в България?

- Всички високи планини са рискови, но бих казал - Стара планина. Там времето се променя много бързо, много духа по билото, а същевременно голям брой хора желаят да направят определени преходи. Но е важно нито една планина да не се подценява. Даже и във Витоша, която е едва на 20-30 минути от София, стават доста нещастия. Там пък има твърде много хора, което води до струпване. Може би Родопите са най-безопасни.

- В какво състояние са маркировките по маршрутите? Има ли места, на които са изтъркани, и туристите се дезориентират?

- Всички по-големи маршрути са подновени и добре маркирани. Доста специалисти работят в тази област, те се грижат за честото подновяване на обозначенията. Разбира се, има маршрути, които не са толкова известни, и нещата може да стоят по различен начин. Но като цяло основните пътеки са в много добро състояние.

 - А условията за работа на Планинската спасителна служба добри ли са? В какво състояние са станциите?

- ПСС е към Българския червен кръст. Има хора, които работят на щат, има и доброволци, какъвто съм аз. Отзоваваме се, щом ни потърсят. Спокойно мога да кажа, че за всички спасители има предоставена професионална екипировка. Ние плащаме много малка част за нея, другото се поема от организацията. Разполагаме с бази и техника на високо ниво.

Единственото, което ни липсва, а е от голяма нужда, са хеликоптери. Ако имаме хеликоптер, нещата ще се случват много по-бързо, по-лесно и изходът на голяма част от акциите, които провеждаме, ще е положителен. Докато сега е много трудно да се съберат толкова хора на определено място с автомобили. После трябва да ходят пеша, да окажат помощ, да върнат човека. Това е много трудоемък и тежък процес.

- Съществуват ли курсове за основна базова подготовка, които желаещите могат да минат, без амбицията да стават професионални алпинисти?

- Да, има такива курсове. Провеждат се най-вече от столични фирми. Има и в Пловдив. Нашият клуб също ще прави курс по планинарство наскоро. Той е предназначен точно за хора, които тепърва навлизат в зимното планинарство. Правим лагери и с деца през зимата и лятото, както и съботно-неделни програми.

Най-важните съвети

Когато тръгвате на поход в планината, първо трябва да се направи добър избор на маршрута и да се подбере информация за спецификите му. Трябва да се провери метеорологичната обстановка и да се набави адекватна на времето и сезона екипировка. Важно е екипировката да е качествена, защото при екстремна ситуация тя може да спаси живот.

Задължително трябва да се носи зареден телефон, за да се подаде сигнал към планинската служба при инцидент. Според ситуацията тя дава указания за действие - дали да се търси заслон, или да се стои на място.

Трябва да носим чифт сухи чорапи, фенерче, джобно ножче, въже и запалка. Да сме с панталон и гети, които да не пропускат вода, поларено яке, шапка и ръкавици. Зимата може да са необходими котки, пикел, снегоходки.

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай