Спас Гърневски: Над 90% от българите искат Васил Левски да смени Альоша

Съдбата на Альоша трябва да се реши от парламента 

През 1996 г. ни заливаха дарения, Общината нямаше да похарчи и един лев за махането на Альоша

Каква арогантност - варварите викат: "Дръжте варварите"

Мястото на паметника е в кървавия музей на комунистическата история

Спас Гърневски е завършил икономика и организация на труда. Работил е в държавната печатница в Пловдив. От 1992 до 1995 г. е изпълнителен директор на печатницата, има стаж и в издателство „Христо Г. Данов“. Влиза в политиката и е избран за кмет на Пловдив през 1995-а до 1 ноември 1999 г. с подкрепата на десните политически сили. Запален фен на ПФК „Локомотив“ (Пловдив). Издава  няколко стихосбирки, автор е на книги за Пловдив. През 2003 г. напуска СДС и става член на ДСБ на Иван Костов. Общински съветник в Пловдив до април 2017 г., впоследствие - народен представител от гражданска квота на ГЕРБ. 

- Г-н Гърневски, ако сега сте кмет на Пловдив, какво ще предприемете, за да не се пролее кръв, както предупреждават защитниците на Альоша?

- Същото и когато бях кмет. Времената бяха много взривоопасни, събитията - динамични, противопоставянето - остро - до политически антагонизъм. Не минаваше седмица без многолюдни митинги. СДС беше най-голямата политическа сила в Пловдив. Преди всяка проява обаче взимахме мерки, с които не допуснахме нито една капчица кръв да се пролее под тепетата.

- Като кмет през 90-те години не успяхте да съборите Альоша. Как мислите, днес двамата съветници от ДСБ, които внесоха предложението в Общинския съвет за преместването му,  имат ли повече сили да се преборят с Паметника на съветската армия? 

- Премахването на един военен монумент няма как да се случи само с волята на двама политици от скромна бутикова партия. Това е въпрос, който при наличие на силно поляризирани мнения трябва да бъде решен след сериозен обществен дебат. В него трябва да бъдат изведени всички исторически и политически аргументи на опонентите в спора. Дебатът трябва да приключи със санкция на най-висшия политически орган в държавата, какъвто безспорно е Народното събрание. След поредната кървава агресия на Русия дойде времето, в което въпросът за окупаторските паметници най-накрая трябва да бъде решен, и то за цялата страна. Както виждаме, това се случва в много от другите източни демокрации.    

Съветските  паметници са толкова опасни, колкото и нацистките. Нацизмът и болшевизмът са най-кървавите идеологии на 20. век, погубили милиони хора. Когато днес родните комунисти издигат в култ съветските ни окупатори, че са спасили България от нацизма, защо удобничко премълчават истината, че с пакта "Молотов - Рибентроп" от 23 август 1939 г. до 22 юни 1941 г.  Германия и СССР са кървави съюзници, тръгнали да си поделят Европа, преди да се хванат за гушите?  

В цивилизования свят на видни места се поставят паметни знаци, които се превръщат в символ на единството на един народ. Вече 35 години под тепетата периодично се поставя въпросът за нецелесъобразността на съветския паметник Альоша да „виси със страшна сила с шмайзер в ръка“ на един от хълмовете в сърцето на Южна България. Но кои все пак са хората, които стоят зад полюсите на различните мнения, касаещи съдбата на монумента?  Да, за наследниците и последователите на болшевизираната през 1919 г. българска комунистическа партия той е „светая светих“. За тях никога не е имала значение съдбата на България, освен тя да бъде безропотно закачена за юлара на Кремъл. Показателни са изследванията на проф. Никола Алтънков в мащабния му труд „История на БКП 1919-1989 г.“. С тях той доказва, че болшевишките последователи на БКП за тези 90 години са избили над 170 000 българи, в т. ч. интелектуалния елит на нацията ни. Зачернени са 170 000 български семейства, а техните наследници - дамгосани като втора ръка хора, запокитени в миманса на комунистическото безвремие. Днес обаче те и техните потомци вече имат право да изразяват гласно своята воля за приобщаването на България в лоното на цивилизованите европейски държави.

- Каква беше причината през 1996 г., по време на вашия мандат като кмет на Пловдив, да предложите на Общинския съвет решение за сваляне на паметника Альоша?

- В интерес на истината, тогава въобще не ни беше до демонтажа на паметници, защото, както цялата държава, и Пловдив бе изпаднал в незапомнен икономически водовъртеж. Правителството на БСП начело с Жан Виденов и Румен Гечев б​е очертало размерите на незапомнен икономически разгром за България.

 В началото на април същата година руският президент Борис Елцин бе направил изявление, че ще създава Съветски съюз 2 и в него достойно място отрежда и за България. Отправи  покана да се присъединим към създаващата се общност между Русия, Беларус, Казахстан и Киргизстан. И парламентът, и правителството подозрително мълчаха за тази арогантна провокация. Затова в Пловдив последва своевременна реакция. Свикахме надпартиен митинг в градската Концертна зала, която не само се пукаше по шевовете, но и преливаше отвън на площада. Множеството пловдивчани единодушно и бурно подкрепи предложението ни за демонтажа на Альоша като отговор на провокациите на официален Кремъл да отклони България от европейския <210> път. На извънредно заседание на Общинския съвет на 10.04.1996 г. това решение бе прието.

- Защо Окръжен съд-Пловдив го отмени?

- Като мотив беше посочена подписаната през 1992 г. спогодба между президентите Борис Елцин и Желю Желев за взаимно опазване на руско-българските паметници. Ние и до днес не възприемаме този паметник за руски, а като символ на Съветската армия окупаторка. Само на сто метра под Альоша е паметникът на Цар Освободител - Александър II и никой не му е посегнал по никакъв начин през годините. Построен през 1881 г., той е първият паметник в България,  посветен на освобождението от турско робство. В средата на 30-те години на миналия век по предложение на кмета Божидар Здравков хълмът Бунарджика е преименуван на Хълм на освободителите. След 1944 г. комунистическата власт, на практика, осквернява хълма, като си позволява да засенчи руския паметник с монтирания 100 метра по-нагоре, на самия връх, монумент на съветския окупатор. Днес президентът и неговите другари са готови с кръв да бранят националния празник 3 март. Но къде бяха, когато близо половин век националният празник бе 9 септември? Дата, символ на наложен от Кремъл режим, обявен през 2000 г. от Народното събрание за престъпен.

И така Альоша и до днес стърчи на върха на Бунарджика с шмайзер в ръка, а  паметникът на Апостола на свободата ни Васил Левски е сврян долу, в шубраците, под окупаторските му ботуши…

- Съветниците чакат становище на администрацията за начина на преместването на паметника и цената. Арх. Костадин Палазов  от БСП цитира сумата от 2 млн. лева,  нужна за демонтажа през 90-те години. Толкова ли беше и вашата сметка?

- Когато става въпрос за историческата истина и достойнството на една държава и един народ, най-неуместното е да се коментира цената, на която то трябва да бъде възстановено. Като общински съветник от пребоядисаната комунистическа партия г-н Палазов би било по-редно да коментира попита ли партията им през 1947 г.  обикновените българи дали да издигат паметник на техните окупатори и обясни ли им на каква цена ще стане това​.

През 1996-а две трети от пловдивчани бяха зад нас. С декларация бяхме подкрепени от над 150 пловдивски интелектуалци. Декларации за морална подкрепа и готовност за дарения ни заливаха от цялата страна и прокудени от режима в странство родолюбиви българи. Нямаше да бъде похарчен нито лев от общинската хазна.

​- Като бивш кмет не сте ли съгласен с кмета Костадин Димитров, че има по-важни задачи от Альоша?

- Разбира се, че съм съгласен. След хаотичното управление в предишния мандат г-н Димитров наследи толкова тежки и неотложни проблеми, че не можа дори и един ден да се порадва на победата си на изборите. Като доказан работохолик и с опита си на успешен кмет в район "Тракия", той от първия час, та до днес влезе на терена и продължава да е там. Но темата с окупаторските паметници отново е в политическия дневен ред  и рано или късно, няма да подмине и Пловдив.

- Как според Вас трябва да изглежда пространството на върха на Бунарджика, ако фигурата на съветския войник изчезне?

- Най-справедливият от историческа гледна точка вариант е скулптурата на Альоша да бъде преместена в музея на комунистическата история. На нейно място да се издигне нова - на светинята, пулсираща във всяко българско сърце - на Апостола на свободата Васил Левски.

Ако този вариант бъде поставен на референдум, съм сигурен, че над 90% от българите ще го одобрят с облекчение. Паметникът на Цар Освободител -Александър Втори остава на мястото си…

- Руските депутати наричат намерението за премахване на паметника варварско и предупреждават, че това ще има лоши последствия за България. Може ли тази закана да откаже десните от намеренията им?

- Заканите са заявени лично от председателя на Държавната дума Вячеслав Володин. Да наречеш желанието за демонтаж на един паметник на доказан от историята окупатор "варварска инициатива",  е доста нагло поведение. Да заплашваш официално най-стария жив град в Европа - осемдесетвековния Пловдив, удостоен с признанието "Европейска столица на културата за 2019 г.", е проява на безочлив цинизъм. Каква арогантност -  варварите викат: "Дръжте варварите". Няма как иначе да бъдат наречени хора, които цели две години превръщат в руини цяла една държава и безмилостно избиват украинските мъже, жени, деца и стари хора. Цели две години унищожават без капчица жал и стотици хиляди млади хора от собствения си народ…

- Защо нито един кмет след Вас не посегна на  паметника?

​- Слава ​богу, тези хора са живи и здрави. Никога не съм си задавал този въпрос. Ако наистина ви интересува, попитайте ги лично.

- В Берлин има цял мемориален комплекс на Съветската армия с изписани върху гранита цитати на Сталин. Досега не е разрушен и го пазят. Българите да не са по-големи католици от папата?

- Там, където са се водили боеве, където има загинали войници, е съвсем нормално да има и войнишки паметници. Още по-нормално е да ги има в Берлин, в битките за който са загинали десетки хиляди войници и от двете страни. В парка „Трептов“ в Берлин се намира един от трите съветски мемориала. На особена почит е монументът „Воин Освободител“ наричан още „Великия войник“. Съветски войник е прегърнал немско момиченце, спасено от него по време на боевете по улиците на Берлин.

България през цялата Втора световна война е пазила неутралитет спрямо СССР. Не е дала нито един войник на Източния фронт. Не е изстреляла нито един куршум срещу  съветски войници, когато започва окупацията ни. След нея обаче поставената на власт от Червената армия комунистическа партия стартира вартоломеев ад за неудобните си противници в страната ни. Канибалски разгул, нечувано клане, и то от българи на българи. Концлагери, насилия, преследване,  унищожени съдби, биографии и бъдеще на абсолютно невинни хора. Ето цялата тази безродна комунистическа шайка действително се превръща в по-голям католик от папата, или по-точно казано - в по-голям болшевик от чекистите. И до днес те са си същите. Още се заканват: "С кръв сме взели властта и с кръв ще я дадем!".  Време е да се сложи край. Разбира се, че на Альоша мястото е в кървавия музей на комунистическата история.

Крайно време е и Левски да изтупа шумата, покрила ямурлука му долу в шубраците и да заеме мястото си на върха. Да присвие очи, припомняйки си отровните думи на граф Игнатиев: „Целта на руската империя е да държи подчинени българите и да превърне българското население в послушно оръдие на руската политика“. А след това да стопли с поглед ширналата се навред свободна българска земя - „Равна с другите европейски народи“, такава, каквато я мечтаеше Дякона…

- Г-н Гърневски, все пак не може да не признаете, че не всички русофили трябва да се причисляват към злодеянията на БКП в онези жестоки години след 9 септември 1944 г.

​- Истина е. Лично за мен най-автентичният български русофил е Патриархът на българската литература Иван Вазов, а като него не са никак малко българи. Посветил е на своята признателност към Русия най-възвишени творби. Но преди всичко Вазов носи в сърцето си обичта и принадлежността към свидната майчица България. Когато по време на Първата световна война Русия нахлува в нашата Добруджа с намерение да заграби земите ѝ, Вазов написва безсмъртното си стихотворение „На руските воини“, крито десетки години от народа ни по време на комунистическия режим. То е особено актуално и днес. Ще ви припомня само 4 стиха от произведението, за да ни стане ясно, че всеки от нас може и има право да бъде русофил, германофил, англофил, но преди всичко е длъжен да поставя отечеството си над всичко.

НА РУСКИТЕ ВОИНИ

О, руси, о, братя славянски, 

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

И пак не ви мразим, не крия:        

обича ви още народа,

но любим и свойта свобода,

стократно по любим я ния.

За тоз кумир ние се бием

и с чужд и със близък упорно

и няма ний врат да превием

пред никакво иго позорно! 

О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам и за нея

кат нас да живейте и мрете! 

1916 г.