Случаят “Йордан Опиц” : Темида трябва да е еднаква за всички

- Осъденият на 5 г. затвор Йордан Опиц подаде молба да бъде помилван. Как ще коментирате този казус, който взриви обществото и събра 5000 души защитници в специална група във Фейсбук?

- Молбата за помилване няма общо с това дали един човек е извършил престъпление или не. Тя е индивидуален акт, не е като амнистията. Адвокатът му твърди, че е възрастен    човек с влошено здравословно състояние и се иска помилване по хуманитарни подбуди от президентството. Дори  да бъде помилван, това не значи, че ще бъде оневинен, и няма общо с признаването му за виновен.
Доколкото се запознах с решението на ВКС и Апелативния съд, като юрист аз съм съгласен с решението на съда, че  не се касае  за неизбежна отбрана.  Първо, не е имало непосредствено    нападение, тъй като у жертвата е намерена отвертка, но  не са събрани доказателства, че с нея е искал да нападне подсъдимия. Отделно  Йордан Опиц е бил въоръжен с огнестрелно оръжие и макар че той твърди, че е газов, е била премахната някаква втулка и е можело да стреля със стоп патрони. Насочвайки го към гърдите и сърцето, е бил с ясното съзнание, че е можел да го убие.  Едно от твърденията на защитата е, че Йордан Опиц не е знаел, че може да убие човек. Но в жилището му е намерен друг газов пистолет. Защо не е взел истинския газов пистолет, а този, на който е премахната втулката. Приема се, че Опиц е дългогодишен ловец, в къщата му е имало доста огнестрелно ловно оръжие, имал е специални познания, и се приема, че е имал специални познания. Има данни, че е работил в системата на МВР.
Опровергават се данните по делото, че пострадалият е бил физически здрав, силен младеж, тъй като според данните на аутопсията е бил 1,70, слаб, наркотично зависим и няма как да е силен физически. Споделям мнението на съда, че не може да се касае за неизбежна отбрана, нито за превишаване на пределите на неизбежна отбрана поради уплаха или смущение от страна на подсъдимия. Още повече че в нашето общество  критериите “бяло-черно” се размиват, особено когато става дума за неформалните групи в интернет пространството между хора, които дори не се познават.
От моята камбанария, като защитник на шофьора Симеон Йосифов, прегазил младежа в Катуница, не мога да приема, че  той може да получи присъда от 18 г., защото е мръсен циганин и е убил бяло българско момче, а в случая “Опиц”, понеже е иконописец и е убил мръсен наркоман, трябва да получи само 5 г.

- Това са аргументите ви като юрист, а като гражданин?

- И като гражданин. Аз участвах и по делото “Соло”, където убиецът на двама млади граждани и опит за убийство на трети беше оправдан. Делото не срещна такава медийност, нито публичност, сега е на Апелативен съд и се надявам да възтържествува правдата. Нашето общество е интересно, защото определени случаи  придобиват публичност, без хората да имат някакъв ясен критерий, а други дела минават незабелязано. Ежедневно в съдилищата минават дела по съкратено съдебно следствие, защитавам и убийци, и пострадали, другата седмица  имам дело в Апелативния съд за мъж, който наръгва приятелката си 8 пъти с нож, многократно е осъждан, бивш наркоман, по съкратената процедура получи 13 г. Така че критериите са размити и не бива с лека ръка на един да се дават индулгенции, а срещу друг обществото да се настройва негативно.  За съжаление и съдиите са хора и понякога и те се влияят от това, че един случай е получил по-голяма популярност. Не мога да си обясня по друг начин някои от решенията на съда.

- Вие смятате, че трябва да надделяват аргументите на правото ли?

- Трябва, макар да не сме в англосаксонската система да се позоваваме на прецеденти. Но затова е практиката на Върховния съд - да се уеднаквяват критериите. Иначе остават въпроси, които си задават и гражданите, и юристите. При един случай на ПТП понеже родителите на пострадалото дете тръгват и организират протести, ВКС възобновява делото и нещата тръгват с цялата строгост на закона, а в друг случай, когато хората са по-бедни, по-неграмотни, нещата се размиват. Затова Върховният касационен съд  трябва да уеднаквява практиката, за да не се стига до такива големи разлики в наказанията. Тъй като от едната страна стои Максим Стависки, от другата - много други хора, които са получили далеч по-тежки наказания. Вярно, единият е олимпийски шампион, другите са обикновени граждани, но нали пред Темида всички трябва да са равни. Тук е тънката червена линия, в която съдиите трябва да се опитат да са безпристрастни и поне в един съдебен район да няма грубо разминаване - както е имало задържани за 200 лева измама, а при 200 000 да не са в ареста.

- В своята практика имали ли сте случай на класическа неизбежна отбрана, каквато казвате, че няма при “Опиц”?

- Имах изключително интересен случай от гледна точка на юристите, тъй като в определен период от време законодателят  разшири кръга на случаите на неизбежна отбрана, като изрично бяха посочени случаите, когато нападението е извършено нощно време, в превозно средство и т.н. Имах случай точно в този период, когато действаха тези норми - младеж беше нападнат нощно време в такси от друг таксиметров шофьор на стоянката до Синдикалния дом. Нападателят беше пожарникар, употребил алкохол, опрял пистолет в главата на младежа. Моят клиент, който е физически по-силен, успява да извърти пистолета и беше застрелял нападателя. Тогава член 2, ал. 2 предвиждаше  да се прилага най-благоприятният закон и в крайна сметка моят клиент на всички съдебни инстанции получи оправдателна присъда.