Следвайте ни

Слави Георгиев: Общината налива пари в нови "колодруми"

Културните обекти са заложени без концепция и икономическа жизненост

viber icon



Слави Георгиев е роден в Пловдив през 1980 година. Завършва Търговската гимназия и е магистър по право в ПУ "Паисий Хилендарски". От 2007 година е общински съветник. В настоящия мандат е председател на групата общински съветници от „Патриотичен фронт“ в пловдивския Общински съвет.


Г-н Георгиев, в Апликационната книга за Европейската столица на културата 2019 (ЕСК) бяха заложени няколко мегапроекта. Инициативата е пред старта си, но те не са реализирани. Защо се стигна до тази неудача според
вас?


- Голяма част от тях бяха заложени без реална концепция и план за тяхната икономическа жизненост след евентуалното им изграждане. Други пък изобщо не можеха да бъдат реализирани, защото върху тях общината няма никаква възможност за влияние, защото просто не е собственик. В Тютюневия град например единственото, което е собственост на общината, е инфраструктурата - улиците и тротоарите.  

Всички сгради са частни 

Как е пропуснато при приватизацията през 2003 г. Общината да не придобие складовете, е друга тема. Същото е с остров Адата - Общината няма влияние върху него, тъй като е частна собственост. Отдавна стана ясно, че там нищо няма да се случи. 

По-тревожното е, че тя не се справи и със собствените си обекти - кино "Космос“, площад "Централен", бившия Детмаг и новата Галерия на художниците.

Като цяло те са едно и също - културни пространства. Пловдив имаше нужда от тях, но остава въпросът защо те не бяха реализирани. Ясно е, че те няма да бъдат готови за Европейска столица на културата, макар да е осигурено държавно финансиране в размер на 20 млн. Първо, 

закъснението при тях беше фатално.

Втората грешка е, че Общината на практика няма концепция, по която да ги развиваме. Не е ясно какво ще правим, след като инвестираме 1 млн.  лв. в бившия Детмаг, нито е ясно какво ще правим с кино „Космос“, след като инвестираме 3 или както стана ясно наскоро - 5 млн. лв. Не е ясно и как галерията на ул. „Гладстон“ ще се изпълни с живот. Защото не е разумно, когато ние инвестираме милиони, тя да бъде ползвана единствено от Дружеството на пловдивските художници. На практика създаваме едни нови културни "колодруми" - наливат се много пари, а после обектите ще лежат на гърба на пловдивчани, защото ще трябва да се издържат с парите от общинския бюджет, тоест на данъкоплатците. 

За 2019-а обаче е заявен огромен интерес към залите и културната инфраструктура. Говори се, че наемите се движат между 2 и 16 хил. лева. Защо обаче частните зали и галерии са пълни, а общинските - не?

- Има много общински културни обекти в Пловдив, в които са инвестирани сериозни средства, но

те не могат да се самоиздържат.

Субсидират се ежегодно от общинския бюджет. Сред примерите са Домът на културата "Борис Христов", Колодрумът и други. Имаше ли нужда толкова много средства да се инвестират в Колодрума, който очевидно не се ползва и не събира предпочитанията на хората, които ползват зали?  

Или може би трябваше да се насочим към едно по-малко и по-компактно съоръжение, което щеше по-адекватно да отговори на нуждите на потребителите. Тук няма как да не дам пример с частната  зала С.И.Л.А., която почти не остава без събития. Тя беше построена с много по-малко средства, бързо получи своята натовареност и вече е икономически изгодна за инвеститора. Ние трябва

да си правим сметката в какво инвестираме

средствата на данъкоплатците - дали е разумно. За това обаче трябват много по-сериозни анализи, дебат сред гражданите и експертите, както и в Общинския съвет. 

Какви са очакванията ви за Европейска столица на културата? 

- Културната столица е едно много хубаво събитие за Пловдив, тъй като определено повишава туристическия имидж на града ни. Ще има мултиплициращ ефект върху дребния и средния бизнес в Пловдив, който ще може да се възползва от многото посетители. Представях си обаче, че философията и стратегията на ЕСК ще залагат на местната идентичност и уникалността на Пловдив и това, което представлява нашата културна традиция. Точно тях обаче не различавам в програмата на ЕСК. Те като че ли бяха изтикани в ъгъла от един модернистичен тип култура, която също има място, но не с толкова голям интензитет, какъвто получи при раздаването на проектите. 
Моите притеснения са, че се прави

опит да се налага друг тип култура, която подменя идентичността на Пловдив 

 и неговите традиции. За съжаление по-голямата част от проектите няма да оставят трайни среди, а ще бъдат краткосрочни само за деня или седмицата, и по-скоро няма да могат да привлекат много хора. Вадя от това число събитията от ежегодния културен календар, които, ако се вгледаме в програмата, изграждат гръбнака на ЕСК. Сред тях са Hills of Rock, Международният фолклорен фестивал, „Сцена на кръстопът“, Opera Open и др. 

Най-голямата ми критика е, че пловдивчани явно не чувстват съпричастност към ЕСК. Голямата цел не е да има N на брой събития на главната улица или в "Капана". Огромната част от събитията се реализират в идеалния център и пешеходната зона. Не правим събития, които да дадат искра в кварталите. Това е проблем за цялата управленска политика на сегашния кметски екип - инвестира се в центъра, а кварталите са забравени. А в тях живеят 80% от жителите на Пловдив.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?