Сионий Велички пред "Марица": Възкресение е повод за духовно тържество

Визитка

Сионий Велички, игумен на Бачковския манастир “Успение Богородично”, е висш православен духовник. Роден е със светско име Стефан Радев. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет към Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Специализира в Ерланген, Германия.

Подстриган е за монах през 1991 г. в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ от митрополит Дометиан Видински.  От 1992 до 1995 г. е игумен на Клисурския манастир. От началото на 1996 г. е ефимерий и учител по литургика в Софийската духовна семинария, а от 15 юли 1996 г. е назначен за ректор на семинарията. На 29 юни 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство от патриарх Максим Български в Долнолозенския манастир „Св. св. Петър и Павел“. През 2007 г. е ръкоположен за епископ с титлата Велички в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. От 2011 г. поема и игуменството на Лопушанския манастир „Св. Йоан Предтеча“.

От 1 май 2014 г. по решение на Светия синод на Българската православна църква е назначен за игумен на Троянския манастир. На 3 април 2019 г. е назначен за игумен и на Бачковския манастир, ​но запазва и поста си в Троянския манастир, като с това става първият духовник в историята на Българската църква, който управлява заедно два манастира. 

-------------------------------------------------------------------------------

- Пожелавам на всички ваши читатели да имат дни, изпълнени с духовна светлина, която да озарява тях и техните близки 

- Най-ценният урок на Спасителя е урокът на любовта, мира и състраданието

- Вярата върви ръка за ръка с надеждата и любовта

- Това е събитието, което отваря за човека Райските порти 

 

------------------------------------------------------------------------------------------ 

 

 

 

- Ваше Преосвещенство, в какво е същността на празника Възкресение Христово, която го прави и най-големия християнски празник?

- Възкресението на нашия Господ Иисус Христос е най-значимото и велико събитие в човешката история. От дълбока древност християните почитали този празник с особена радост, защото това е събитието, което отваря за човека Райските порти. Същността на този празник се състои именно в тържеството на Живота над смъртта. Празникът на Възкресението е основа на нашата християнска вяра, защото, както казва свети апостол Павел: „Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“.

- Живеем в материален свят и сме свикнали да честваме празниците около трапезата. Как да почувстваме и духовната радост на празника?

- В нашия изконно християнски народ църковните празници са дълбоко вкоренени в традициите и бита на хората. От стари години, дори по времето на атеистическата власт, гостолюбието на българина винаги го е задължавала да сподели празника със свои близки ​- роднини и приятели.

Това, ​слава Богу, все още е така - събираме се на празници с близки хора и отбелязваме с богата трапеза радостните събития в нашия живот. Празниците, било то Възкресение или Рождество Христово, Гергьовден, Никулден и др., са повод за духовно тържество, но и за молитва, за размисъл, за благодарност към Бога и Неговите светии.

 

Важно е празникът да не е само повод да се облечем в красиви дрехи и да празнуваме на пищна трапеза, защото тогава се губи основният духовен смисъл.

- Миналата година посрещнахме празника в разгара на ковид пандемия, тази година - във война, която се води недалеч от нашата страна. Защо Бог, който е известен с милостта си, ни изправя пред такива изпитания?

- Бог допуска изпитания, за да ни напомни, че някога и някъде сме сбъркали. Това не означава, че Бог ни наказва. Не! Ние сами наказваме себе си. Бог е нашият небесен баща. Всеки родител, по мярката на своята любов, иска за децата си най-доброто.

Да се опитаме да си представим Бог, чиято любов към Неговите деца - хората, е безгранична, как силно иска за човеците само най-доброто. Дори от най-тежката и черна житейска ситуация Бог изважда за нас най-доброто и най-полезното. Проблемът е там, че ние невинаги сме достатъчно добри и невинаги сме достатъчно благодарни за милостта и нежността, с които Бог ни дарява.

 

 

Тогава, като всеки родител, с не по-малко любов, Бог допуска различни изпитания в нашето ежедневие с надеждата, че ние ще се сетим къде сме сбъркали. Не е разумно да обвиняваме един или друг, и още по-малко Бога, за това, което се случва. Важно е сега да се опитаме да намерим решение на проблемите вътре в нас и да научим най-ценния урок на Спасителя.

- Кой урок на Спасителя е най-ценен в днешното време?

- Най-ценният урок на Христос Спасителя е непреходен. Той е актуален днес, така както е бил и преди хиляда години и така както ще бъде актуален след още хиляда.

Това е урокът на любовта, мира и състраданието. От тези три добродетели е изтъкан целият текст на Евангелието. От тези добродетели е изтъкана цялата наша вяра. Сигурен съм, че ако отделяхме малко повече време в опити да възпитаме в себе си тези качества, щяхме да живеем много по-щастливо и спокойно в един много по-добър свят. 

- Как помага вярата за оцеляване в трудно време, когато хората са изправени на ръба?

- Вярата ни помага в трудните времена, защото тя върви ръка за ръка с надеждата и любовта, от които няма нищо по-нужно в трудни периоди. Вярата ​-твърдата убеденост, че Бог никога няма да ни остави, ни дава сили да се борим и да напредваме, без да се боим, защото знаем, че нашият най-добър приятел е Създателят на времената и природата - нашият Господ.

- Искрено вярващи ли са българите, или се обръщат към Бога само когато са изправени пред житейска пропаст? 

-  Нашият народ винаги е бил вярващ. Българите винаги сме били и дай Боже, винаги да бъдем истински добри и състрадателни хора, което е признак за нашата дълбоко вкоренена вяра. Не бива да забравяме, че ние сме синове и дъщери на най-старата славяноезична Църква, а също и на петата по древност Патриаршия в света.

 

Разбира се, тежките периоди, през които народът ни е преминавал и преминава, са принудили някои от нас да не се вслушват така усърдно в гласа на съвестта си, но съвсем естествено в критична ситуация всички се обръщаме към Бога и това е добре, защото ни показва, че имаме необходимост от вяра и от Божията помощ в трудностите.

- Как БПЦ и в частност Бачковската света обител помагат на хората в нужда?

- Българската православна църква добре познава и извършва своята човеколюбива, състрадателна мисия, като помага на множество хора. Десетки, а може би стотици са храмовете, които извършват ежеседмична и дори ежедневна грижа за хора в нужда под различна форма ​- кухни за бедни, социални центрове, места за социално настаняване и др.

 

 

Бачковската света обител не прави изключение. Множество са благотворителните инициативи, които сме подемали или в които сме се включвали, и те са били отразени в свое време. Като пример ще приведа само новосъздадения дом за стари хора и хора в нужда в Бачковския манастир и дарените дрехи, одеяла и продукти за хора в нужда в централните части на столичния град. За благотворителността и щедростта, които извършваме, избягваме твърде да разказваме или да се хвалим, защото наградата за тях е от Бога в небесата. 

- Какви са големите чудеса, които са ставали след молитва пред иконата „Света Богородица-Елеуса“ в  Бачковската обител? Как трябва да се помолим, за да получим милостта на Божията майка?

-  Чудесата, които са станали след молитва пред чудотворната икона на Пресвета Богородица в Бачковския манастир, са голямо множество и всяко от тях е голямо, защото и хората, пристъпили с молитва към Божията майка, са пристъпили с голяма вяра, искайки най-голямото чудо за себе си.

Много примери могат да бъдат приведени: бездетни семейства се сдобиват с деца; тежко болни оздравяват; майки приемат децата си отново в домовете си, след дълго странстване из грешния свят; врагове се помиряват; разделени семейства се събират… това е само малка част от чудесата, на които ние сме свидетели всеки ден пред образа на пречистата Богородица.

- Кои ремонти, реставрации, подобрения  в Бачковската обител, които осъществихте като игумен, Ви радват най-много? 

  - Радва ме всеки един пирон, който сме забили в манастира в периода на неговото обновление. Тук е моментът да благодаря на нашите благодетели ​-ктиторите на светата обител, без които нищо от направеното нямаше да е възможно.

 

 

Разбира се, най-голяма радост за мен, а вярвам и за всички поклонници на светата обител, е обновлението и реставрацията на манастирския храм, който е сърцето на нашата обител, в което манастирът пази най-ценното си ​- чудотворната икона на Божията майка.

- Какво пожелавате на читателите на „Марица“ за най-светлия празник? 

- Възкресението на Христос е празник на живота и светлината, затова и в свещената нощ, когато цялата вселена ликува с радостния поздрав „Христос Воскресе“, за на​с винаги изгрява нова надежда.

Пожелавам на всички Ваши читатели да имат дни, изпълнени с духовна светлина, която да озарява тях и техните близки! Пожелавам също така Бог да дарява на всички здраве и радост и сила, за да се справяме с изпитанията, изпълнени с надежда и радост!  

Епископът е не само духовник, но и съзидател

Величкият епископ Сионий е много различен от останалите духовници в храмовете. От него лъха дискретен аристократизъ​м, премерено поведение на интелигентен и образован човек. Винаги е усмихнат и добронамерен. Вероятно е наследил упованието на вярата на предците си свещеници, а упоритостта и нуждата да помага за възстановяването на храмове - от родителите си занаятчии. В рода им има и свещеници. Учил е от мъдростта и милосърдието на любимия си учител, Видинския митрополит Дометиан - ерудит с блестящо богословско образование, владеещ 7-8 езика.

За разлика от мнозина свои събратя, той съчетава отдадеността на духовното с мениджърския талант. Наричат го игумена съзидател заради възстановяването на Троянския манастир, а след това и на Бачковския.

Отлично образован, винаги ведър и усмихнат. Всъщност на млади години Сионий нямал  намерение да загърбва светския живот. Напротив, бил е жизнерадостен младеж, дори рокер. Запознати с историята му твърдят, че жестока семейна трагедия обръща съдбата му на 180 градуса и го кара да се обърне към Бога. А бързото си израстване в църковната йерархия навярно дължи на това, че за разлика от мнозина свои събратя, в бурните години на разкола остана твърдо на страната на легитимния Синод и патриарх Максим. 

И всеки храм, който му е поверен, превръща в райски кът, желано място за посещение и духовно общуване на вярващи - от България и чужбина.

Първият манастир, в който прави сериозни подобрения като игумен, е Лопушанският "Св. Йоан Предтеча", разположен в живописен кът в Чипровския дял на Стара планина. 

Манастирът, архитектурно-художествен паметник на културата, впечатлява с архитектура и каменни пластики. Иконите са дело на Николай и Станислав Доспевски. Манастирската църква е третата по големина в България. Тук се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата. Манастирът е бил сред любимите места на българския писател Иван Вазов, който е написал  една от главите на романа „Под игото“ именно тук. 

"Устройството на манастира, неговият ред, неговата хармония трябва да напомнят на поклонниците и на монасите, които живеят в този манастир, за Божия рай и Божията благодат, за Божието присъствие на земята. За Бог, който е сътворил целия свят, всички растения и животни в тяхната красота, изобилие и многообразие. Да говорят на монасите и на поклонниците, идващи в манастира, за тази Божия премъдрост и благодат, която ни обхваща", обяснява дядо Сионий. Той наистина е успял да превърне и Троянския, и Бачковския манастир в късче от  рая.  

 Щастлив е, като гледа грейналите очи на вярващите при посещението им в светата обител. Чувства се окрилен, че в празнични дни храмовете са пълни с хора. Приема всички за братя и сестри - ако някой е сгрешил нещо към него, прощава му. Винаги иска прошка от тези, пред които е сгрешил. Не можеш да искаш прошка от Бога, ако не си простил на ближния си, казва епископ Сионий.

 

Бог прощава, ако и ти простиш 

Църквата сме всички ние, които сме съединени по сърце и вярваме в Бог, в когото имаме надежда. Този вирус не е най-сериозната заплаха в живота. Но има много по-тежки болести и страшни изпитания. Хора умират и от тъга, и от страх, убива и наранената любов на човека. А лекарство за тях има и то е Надеждата и Вярата. Вяра и Надежда се раздават богато в Църквата, каза  епископ Сионий  за "Марица" преди година в разгара на пандемията. 

 

 

Лечебна къпина от Синай в Троянския манастир

Епископ Сионий обича природата, цветята. Сред любимите му растения е къпина, донесена в саксия от поклонници от Синай, от великия манастир „Св. Екатерина“, където до ден днешен расте прочутата неопалима къпина. 

Сам​ият Синайски манастир е построен на мястото, където Моисей е видял горящата къпина. Там се намира кладенецът на Моисей, а в близост - в планината Синай, където Бог е дал десетте заповеди, за да бъдат разпространени по света. Къпината, която расте зад олтара на храма в Синай, е описана от известни пътешественици. Те свидетелстват, че плодовете й са лечебни, тъй като растението е осветено от самата Света Богородица.

Мнозина са правили неуспешни опити да вземат и засадят у дома клонче от къпината. Но стръкът, донесен от Синай от искрено вярващи духовни хора и засаден в Троянската света обител, расте добре. Засадена е в близост до много интересно дърво - ливански кедър, донесен от архимандрит хаджи Макарий, бележит игумен на Светата обител от Йерусалим, казва епископ Сионий.

 

Убеден е, че къпината от Синай се е прихванала, защото донасянето в манастира съвпада с важен духовен знак - подаряването на икона от човек, претърпял сериозни здравословни изпитания. Любимо място за отмора на духовника в Троянския манастир е стаята с аквариума със 7 риби, символ на 7-те тайнства на църквата.