71
Следвайте ни

Симеон Владов: Папагалът ми скандира "Ма-фи-я!", когато спорим за политика ВИДЕО

viber icon

Най-трудно е да дублираш Антъни Хопкинс, той е гъвкав и неуловим

Младежи ме спират по улиците с признанието, че са израснали с гласа ми в детските филми

Работих година като сценичен работник само за да бъда във ВИТИЗ

Пеех по барове, групата ни се разпадна заради бума на попфолка

 

Симеон Владов е най-популярният глас в ефира - радио- и телевизионен. Актьорът дублира стотици роли в сериали и кинохитове. Роденият в Ботевград талант озвучава най-големите звезди като Брус Уилис, Еди Мърфи, Силвестър Сталоун, Антъни Хопкинс, Пиърс Броснан. Глас е на популярно радио, звучи от десетки реклами, играе в театър. Носител на „Икар“ за дублаж. Изненада, но не за всички е, че Симеон е и отличен певец. В сряда излезе новото му парче „Рядък екземпляр“ от проекта "Пеещи артисти".

- Симеон, роден сте на 1 април, тази дата предопределя ли съдбата ви?

- Не, просто дата. По света е Ден на шегата, у нас - на лъжата, защото явно обичаме за послъгваме и имаме нужда от този ден. Питат ме често лъжа ли много, след като съм роден на 1 април. Отговарям им - не, в рамките на нормалните граници.

- Едно момче, родено през онези години в Ботевград - представяме си го като баскетболист на Балкан, не и артист? Везенков, Йонов, Славов, Колев, Пеев... кой от нашите поколения не ги помни?

- О, всички ходехме на мачовете на Балкан. Но аз тренирах лека атлетика, бях много бърз на къси разстояния - 60, 100 и 200 метра, плюс дълъг скок. Спортувах активно до към 9. клас, но винаги за удоволствие. В същото време ходех на уроци по пиано, в театралния кръжок и ред други неща.

- Значи от малък сте отдаден на арта?

- От 3-4. клас ме вземаха по всякакви събития да рецитирам, да пея, да играя малки роли.

- Кога разбрахте, че ще изкарвате хляба с актьорство, защото мнозина завършват ВИТИЗ (НАТФИЗ), пък по различни причини не успяват?

- Така е, причините са много. Аз лично от малък знаех, че ще стана актьор. Криех го от близките, завърших със златен медал гимназията. И тогава казах, че ще кандидатствам във ВИТИЗ. Майка беше категорично против. Каза, че нищо няма да излезе, защото нямам връзки.

- Права е, така си беше.

- Така си беше. Но аз бях упорит. Кандидатствах преди казармата, но трудно приемаха донаборници. Смятаха, че след 2 години служба може доста да се промениш и не бяха далеч от истината. Така че си служих две години. Втората от тях, бях в свързочното поделение в Горна малина, се готвех тайно за изпити. Тоест, сестра ми носеше тайно книги от майка ми. Прие ме проф. Кабакчиев във ВИТИЗ, но, за съжаление, почина същата година. Дойде проф. Сейкова, ректор на ВИТИЗ. За късмет, имах два месеца задръжка в казармата и закъснях.

- Страхотни простотии бяха с тези задръжки?

- Страхотни! Но във ВИТИЗ бяхме над 20 човека и някой трябваше да е излишен. А и новият преподавател може да не хареса студент, избиран от предходния. Така че приех да бъда една година сценичен работник в учебния театър. Страшно полезно време. Видях как се правят декори, репетиции, гледах тайно големите колеги на представления. Така на следващата година ме взе проф. Гюрова с асистент Пламен Марков. Тя също е покойник от известно време, аз ще бъда вечно благодарен за шанса!

- В същото време не изоставяте и музиката, чета, че участвате в група в началото на 90-те?

- Такива времена бяха, родените през 60-те видяхме какви ли не катаклизми. ВИТИЗ стана НАТФИЗ. Аз пеех по барове - в хотел „София“, в „Родина“. Поп, също и рок. Направихме група с две страшно талантливи момчета, но не се получи, защо в началото на 90-те започна бумът на попфолка. Едното момче замина по Скандинавията да свири. След това преминах в група, където само актьори изпълнявахме църковнославянски песнопения и фолклор. Печелил съм и други кастинги за групи, мюзикъли. И сега пея в джаз операта „Вечеря в Манхатън“. Въобще, никога не съм изоставял музиката. Може би от старите ми изяви съм направил впечатление на Игор Марковски, който ме покани за проекта „Пеещи артисти“. Миналата година направихме „Българският тъпан“, а в сряда излезе и „Рядък екземпляр“.

- Как гледате на този проект?

- Много е добре, че Игор даде шанс на българските актьори. Някои от тях пеят по-добре от част от българските певци. Това е предизвикателство пред нас, което в крайна сметка ражда хубав продукт. И благодаря на Игор, че ми даде тази възможност. Смятам, че „Рядък екземпляр“ е по-шлагерна, има намигване, ще се запее по-бързо. Разбира се, похвали на целия екип. Невероятни! Вижте, то личи. Когато един човек е отдаден, не лъже.

- Така е, гледах клипа. Да минем към основната ви работа - дублажът. Как навлизате в един образ - гледате сто пъти филма, четете предварително, следите актьора или...

- Съвсем различно е, няма нищо от това.

- Аз съм пълен профан по темата, но ми е безкрайно интересно...

- В театър „Криле“ направихме една пиеса „Гласове под наем“ за дублажа заедно с прочутата колежка Гергана Стоянова, прочут глас, както и Виктор Танев, набиращ скорост актьор. В нея разказваме реални случи от дублажа, правим скечове. Как се прави! Ами на конвейер. Влизаш в студиото и имаш няколко минути. Едни си подчертават. Обикновено сме екип, всеки има по няколко роли. Или главната е за един актьор, а другите двама мъже, например, поемат всичките останали. Най-често сме 4 души екип на сериал - двама мъже и две жени, правим всички роли. Хич не е лесно.

- На мен ми звучи непосилно трудно...

- Важното е да имаш мярка. Да не се опитваш да надскачаш образа, а да го следваш максимално близо. Но не и да го засенчваш! Това е противопоказно. Озвучавал съм кого ли не - Антъни Хопкинс, Джереми Айрънс, Брус Уилис. А Еди Мърфи го озвучавах наскоро в „Смахнатият професор“ - Едно и Две. Той играе там по 7-8 роли. Но за всяка го снимат поотделно. А при нас няма време да спираш и озвучаваш наново. Директно преминаваш.

- Това ми е чудно - при три роли как решаваш кой глас как да промениш, за да съответства все пак на образа?

- Предварително имаш нещо, но трябва да импровизираш. Много бързо. Ето, с Еди Мърфи трябваше да водя диалог между 5-6 персонажа. Страшно натоварващо! Дарба е, талант. Една актриса озвучава от бебе до баба. Често играе едно момиче, майка му и баба му. Ние, мъжете, поемаме от тийнейджър нагоре.

- Кой актьор ви е бил най-труден за дублаж?

- Еди Мърфи в тези два филма. И Антъни Хопкинс, много гъвкав актьор. Неуловим! Трябва да се доближиш страшно до гласа му, но без да се опитваш да играеш. Защото ще бъде адски смешно да играеш Антъни Хопкинс!

- Въпрос от приятел - кога сте оставали без глас?

- О, никога! Това е дарба. Никога не съм имал проблеми, защото преди съм и пушел, и недоспивал. Но на сутринта винаги съм бил ОК. Но за гласа най-важно е наспиването.

- Ако утре се събудите с друг тембър, чий искате да е?

- (Смее се.) Пак моят. Никога не ме е предавал над 20 години.

- Случва ли се често да се обръщат на улицата и да ви казват - хей, не сте ли...?

- Постоянно, навсякъде. Разпознават и гласа ми, а и мен самия от театралните постановки. Случва се често тийнейджъри или вече 20-годишни да ми кажат - Ауу, ние с вашия глас от детските филми израснахме. Това ми показва, че е минало време. Деца са пораснали с моя глас.

- Често се снимате и пускате в социалните мрежи, пак приятел пита - какво ви подтиква?

- Не само хора, но и пейзажи. Аз съм запален градинар. Снимам и мен, но и колеги. Това са спомени - и от дублажа, и от театъра. Тези дни работихме със Силвия Лулчева. Каза ми - „Добре, че си ти, Муци, иначе нямам нито една снимка“. Това са спомени, безценни са. Годините си минават.

- Подсказаха ми въпрос за вашия папагал, разкажете повече.

- О, Коко е папагал от породата кралско жако. Най-интелигентният се води. Голяма любов сме, имам го от 14 години, а той е на 16. Говори с моя глас, защото те говорят каквото чуват. Но нашият е уникален. Имитира и други гласове. Пее песни, рецитира стихчета. Много интелигентен, поне повече от половината депутати. Добре де, с повече дарби. Извинявам се.

- Да не ви излага пред гостите някой път с някоя политическа…

- Не, защото израсна със сина ми и не го уча на псувни, не че не мога. Но има любима дума - мафия. Много добре усеща, когато дойдат у нас хора и примерно започнем да говорим разпалено за политика. В точния момент скандира „Ма-фи-я! Ма-фи.я“!

- Значи е идеален и за български футбол, и за... какво ли не българско?

- Интересни са възклицания,на които не съм го учил. Говорим си нещо и изведнъж се чува „Ауууу“, „Да, да“ или „Мммм“.

- Последен въпрос - вярно ли готвите нова песен?

- Ще има песен, да. С известна колежка, но нека спестя име. Любовна тема, защото текстът е на великия Павел Матев. Имам вече записана песен с младия композитор Ангел Проданов. Казва се „Някой друг“. Направихме я самосиндикално. Но отново Игор Марковски много я хареса и ще помогне в снимането на клип. Чакат ни само хубави неща!

Ивайло Йолчев

Ивайло Йолчев

Редактор

Ивайло Йолчев е работил във вестниците "7 дни спорт", "Планета спорт" и "Стандарт", агенциите Standartnews и OFFnews, както и в PR сферата. Носител на журналистическата награда "Черноризец Храбър" за 2011 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?