1939

Симеон Николов: С отказа от руски горива Европа се простреля в крака

- До какви промени ще доведе войната в Украйна? 

- Вероятно ще е важен катализатор за оформяне на трайна конфронтация между Русия, НАТО, ЕС и САЩ. Войната вероятно ще накара Русия да сближи отношенията си с Китай, да използва политически и икономически начини да потърси нови бази, възможност за спечелване на ново военно влияние в Азия, Африка, Латинска Америка. Т.е. войната ще еволюира в голям политически и икономически конфликт между Запада и Русия, с много по-голямо въздействие върху глобалната сигурност и стратегията на САЩ и Европа, отколкото сегашните сражения. А това е вече далече отвъд конкретните военни действия в Украйна.


Конфликтът е стигнал до ниво, от което може да излезе извън рамките на Украйна 

 

- Г-н Николов, в какъв етап навлезе войната в Украйна 108 дни след началото? Коя от страните губи повече?

- Войната е на етап, в който нито една от двете страни не може да отчете победа или загуба. Очертава се позиционна и дългосрочна война. Явно страните не са наясно с целите, които могат да постигнат, целите им са нереалистични или действията им са резултат от грешно взети решения, които промениха хода на войната.

Сегашният етап на войната очевидно изисква нови решения и ходове и от двете страни. От украинска страна замисълът е ясен - ако ефектът на изтощение спрямо руските сили бъде постигнат до юли, да се проведе контранастъпление и да се върнат възможно най-голяма част от завзетите от руската страна територии. Съмнително е това да се случи.

Предполагам, че Русия ще продължи завземането на целите административни територии на двата региона Луганск и Донецк. Ако наистина има изчерпване на силите, Русия дори може да предложи преговори.

Бъдещият голям фактор ще е Китай, който тихомълком навлиза в Европа

Но ако цената е много висока, има информация за големи загуби от двете страни  - 70 до 100 души на ден убити, възможен е и вариант руската страна да обяви целите за постигнати - в Луганск и Донецк целта беше да се защити населението, което действително за 8 години даде 14 000 жертви, да се сключи временно примирие, което ще доведе до замразяване на териториалните придобивки.

Няма никаква вероятност да се реализира искането на президента Зеленски за пълно връщане на Донецк и Луганск, да не говорим за Крим.

- Т.е. очаква ни продължителен конфликт? Ще дойде ли тогава краят на помощта на Запада за Украйна?

- Да, конфликт с ниска интензивност, който може да трае и години наред. През последните седмици се забелязват нови тенденции в експертните оценки в САЩ и Западна Европа. Наскоро „Ню Йорк Таймс“ даде идеята да бъдат показани на Украйна границите на подкрепата, която Западът осъществява. Беше подчертано, че САЩ трябва спешно да променят стратегията си за Украйна и да спрат да я напомпват с оръжия, което води до ескалация, повече жертви и ни отдалечава от мирно споразумение.

Това е важен сигнал от влиятелна медия. Призивът към по-реалистична военна стратегия е налице. Известният геополитик Хенри Кисинджър на форума в Давос дори заяви, че трябва  Украйна да се раздели с желанието за запазване на някои свои територии, което предизвика бурни дискусии.

 

Тепърва по света ще има още кризи като тази в Украйна

Подобни призиви забелязваме и в Европа. Мисля, че нещата започват да се обръщат. Причина за това е, първо, икономическата криза, която се задава, Европа е разтревожена сериозно от задаващата се гладна криза в Африка, това означава бежански вълни.

Бизнесът в Германия, Франция, Италия се тревожи, че много от заводите им свиват и дори спират производството си поради липса на редки метали. Сред доставчиците е Китай, който не желае да прави доставки, отиващи за оръжие, за което може да стане следващата мишена.

Тези причини  водят до отрезвяване на оценката за сегашното положение и призиви за връщане на дипломацията като инструмент за сигурност в отношенията с Русия. За първи път известни личности и институти на Запад призовават да се мисли за деня след войната, за дългосрочните ѝ въздействия в граждански и глобален аспект.

- Не избърза ли Европа да скъса тотално с горивата от Русия? Колко сериозни са рисковете от бумерангов ефект?

- Това беше най-голямата грешка на Европа, с която ЕС символично се простреля в коляното. Икономическата криза, от която Западът се бои, беше предизвикана от несъразмерни санкции, които не носят желания ефект.

Самият резултат от войната в Украйна може да доведе до ускоряване на надпреварата във въоръженията, ускорено развитие на хиперзвуковите и на други ударни оръжия, създаване на кибер- и космически оръжия. Тези усилия на САЩ и Русия ще доведат до много по-унищожителни нива за взаимно унищожаване. Никой не казва, че войната може да блокира сериозните усилия за модернизиране на всяка форма на контрол на ядрените и конвенционални оръжия. Тази война ни завари с прекратени договори между САЩ и Русия за разпространение на ядрените оръжия. На практика конкуренцията на Великите сили се превърна в конфронтация. 

 

Удар по Крим ще предизвика крайна реакция 

Наричаме тази война руско-украинска, но тя вече засегна целия свят. В ООН предупреждават, че в тази война няма да има победители. Учудващо защо в тази трагична ситуация ЕС не обръща внимание на призивите на ООН за постигане на мир, което ще ограничи задаващата се криза на глада. ЕС не иска да създаде условия да успее този план, включващ износ на пшеница от Украйна и Русия например, което изисква вдигане на някои санкции, за което призова генсекът на ООН Антониу Гутериш. Дано процесът на връщане на разума да бъде по-бърз.

- Може ли конфликтът да бъде разширен по посока на Молдова, Полша?

- Това са пресилени страхове, но конфликтът е достигнал до ниво, от което може да излезе извън рамките на Украйна. Нямам предвид, че Русия може да предприеме настъпление към Молдова, Полша, а това, че доставката на тежки въоръжения с обсег на действие над 80 км, особено най-модерните ракетни системи за залпов огън, могат да окуражат някои по-горещи украински глави да ударят с тези оръжия моста на Крим и обекти на руска територия. Това ще предизвика незабавна реакция. Според военната доктрина на Русия се прибягва до ядрени оръжия, ако има сериозна заплаха за страната. Но и Русия, и украинците смятат Крим за своя територия. Удар по Крим ще предизвика крайна реакция.

Лошото е, че Украйна е началото, а не краят в една остра фаза на Великите сили през 21. век и че тепърва ще има още кризи като тази в Украйна, още огнища по света, където ще се преплитат интересите на Великите сили. Чака ни нестабилен свят, живеем в горещ мир.

- Слага ли тази война край на управлението на Путин?

- Оттегляне на Путин не се очертава. И както Русия прецени грешно възможностите си в Украйна, САЩ пък оценяват грешно възможността при изтощителна война режимът в Русия да се срине. Според американски наблюдатели войната в момента сплотява руснаците зад Путин.

Конкуренцията между Великите сили се превърна в конфронтация

Ясно е обаче, че той завинаги загуби шанса да остане в историята като голям политик, нанесе вреда и на страната си. При това руската страна допусна фатална грешка - не можа да обясни ясно и убедително аргументите си за тази война, да документира с данни на ОССЕ атаките на Украйна срещу рускоезичното население на територията на Донецк и Луганск например.

- Китай ли ще е големият печеливш от тази война?

- Украйна и Русия губят най-много, докато точно Китай печели най-много. Ако Русия излезе от войната по-слаба, няма да има стратегическа стойност за Пекин. Китай се развива много бурно в технологиите и появата му като глобална сила създава напрежение.

Но сега въпросът е ще промени ли програмата за военна модернизация на Китай баланса на силите в Азия и извън нея. Дали Китай се стреми да прекрои основаната на правила международна система, за да отрази тя по-добре неговите интереси.

САЩ допуснаха грешка, като насочиха усилията си срещу Русия, вместо да я привлече за бъдещ сблъсък с Китай, който се очертава неизбежен. Така се стига до сближаване между Москва и Пекин.

Бъдещият голям фактор ще е Китай, който тихомълком навлиза в Европа, в Африка. Китайски технологии се интегрират в цифровата инфраструктура на западни държави, засилва се интересът на Пекин към критична инфраструктура в Европа - електропреносни мрежи, подводни кабели, проекти за интелигентни градове, пристанища на страни - членки на НАТО. Европа все повече се озовава в нови зависимости от Китай като доставката на редки метали, развитие на технологии на бъдещето.

Китай не желае да прави доставки, отиващи за оръжие, за което може да стане следващата мишена 

- Доколко сериозна е заплахата с ракети „Сармат“, която ни отправи шефът на "Роскосмос" Рогозин?

- Това са груби фейсбукски шеги. Няма реална заплаха. Русия няма да си позволи да посегне реално към ядрено оръжие - тази ракета носи и ядрени бойни глави. Ядрен удар се нанася по стратегически обекти, ракетни установки, каквито нямаме. А и ядрена война ще е унищожителна и за Русия, и за САЩ, и за Европа.

Реална опасност има, ако Путин се озове в много тежко положение. Тогава може да използва тактическо ядрено оръжие. Това е по-вероятно. Но тотална ядрена война е изключена. Въпреки че тези страхове родиха предложение в германския Бундестаг Европа да създаде свой ядрен чадър като част от ядреното възпиране.

Преди дни изданието „Бизнес Инсайдър“ пък съобщи за секретен документ на НАТО, в който се отправя предупреждение за Студена война в Западните Балкани със средства на пропагандата. Твърди се, че това е регион, в който Русия вече дълго е активна с политически провокации, прави опити да отслабва влиянието на ЕС, включително с приемането на нови членове от региона. Тези планове на Москва водят до по-нататъшно разделяне в етническо и политическо отношение в региона. Това обяснява ставащото в Северна Македония, Сърбия.

Истинската тревога на Русия са Косово и Босна, а не Северна Македония и Сърбия. Република Сръбска в Босна иска да се отцепи, може би до есента. Рискът е голям. Още през 2021 г.  Американският стратегически център за проучвания предупреди, че Русия може да подкрепи отцепването на Република Сръбска, при което Босна и Херцеговина може да поиска помощ от НАТО. Дори е цитиран разчет за нужда от 60 000 военни, прехвърляне на войски от САЩ, гарантиране на милиарди долари за подобна операция. Това е сигнал колко сериозно се гледа на подобни конфликтни точки.     

Няма вероятност да се реализира искането на президента Зеленски за пълно връщане на Донецк и Луганск

А формално България, спирайки самолета на руския външен министър Лавров за Белград, се придържаше към санкциите. Но трябваше да преценим по-внимателно дали това не е провокация, в която помогнахме на Русия. Създалото се напрежение в момента е точно в интерес на Русия. И при това попречихме на наш съсед да осъществи външната си политика. При това не отчетохме, че след Лавров в Белград трябва да пристигне германският канцлер Шолц и е твърде възможно визитата на руския първи дипломат да е целяла предаване на послание до ЕС чрез Шолц, ползвайки територията на Сърбия. А започнем ли да парцелираме въздушното пространство, ще стане катастрофално.

- Имаме ли полезен ход за спора със Северна Македония? Може ли френският президент да ни стане гарант?

 - Не е необходимо да ходим в Париж да подписваме каквото и да е споразумение. Не ни е нужно ново споразумение. Трябва да поправим досегашните си грешки в работата с ЕС и със Скопие. Основната грешка е, че допуснахме споровете да текат в двустранен план София-Скопие, докато центърът на тежестта на дискусията трябваше да е Брюксел-Скопие. Като страна кандидат РСМ трябва да спазва принципите и нормите на ЕС. Само президентът Радев направи положителни стъпки към решаване на проблема.

Вторият изключително важен момент е вземането на сериозни мерки за повишаване на доверието между България и Северна Македония, което е под нулата. Това може да стане с мащабен план с мероприятия, с които да докажем, че искрено желаем РСМ да влезе в ЕС. Без фантазии като авиолиния София-Скопие. Ясно е, че омразата не може да бъде преодоляна за месеци, но трябва да има конкретни стъпки за преодоляването ѝ.

В разговорите ни с ЕС е тактическа грешка да вадим на преден план само едно от българските искания към Скопие като условие за сваляне на ветото - промяна в конституцията, като българите станат държавотворен елемент. Омразата няма да изчезне с това действие. А думата вето произвежда само антибългаризъм в Северна Македония.

За съжаление, стигнахме дотам, че вместо във Велико Търново, както преди време, македонските военни се обучават за офицери в Турция, където се очаква армията съвсем скоро да е 100 процента ислямизирана. А в самата Северна Македония има официален празник на турския език! Явно имаме да изкупуваме огромни грешки и вини по отношение на Скопие. 

Визитка

Симеон Николов е дипломат, публицист, експерт по международна сигурност, зам.-министър на отбраната през 2005-2008 г. Бил е главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). Директор е на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Член е на Атлантическия клуб.

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?