Следвайте ни

Шефовете трябва да разберат, че служителите не са даденост

Строителна фирма в Пловдив нае бизнес психолог, за да разбере какво не върви в комуникацията, разказва Дилян Манолов

Дилян Манолов е на 26 г., с нарушено зрение. Дипломиран магистър по бизнес психология, в момента докторант. Израснал е в Германия, но се върнал да учи висше в родината. Допълнителна квалификация и стаж е карал в Белгия. Има фондация, чрез която подпомага професионалната реализация на хора с увреждания. Говори пет езика.

- Упражнявате непозната професия. Какво всъщност прави бизнес психологът в една компания?

- Няма кратък отговор на този въпрос. Но най-общо казано - бизнес психологът или организационният психолог, което е едно и също, следи всички процеси, свързани с хора, в една фирма - от наемането на служители, през сформиране на добър екип, до освобождаването им. Психологът трябва да знае всичко в организацията, за да реагира адекватно. Той не стои в своя кабинет и не чака да дойде някой, за да го консултира по конкретен казус.

Ако фирмата е производствена, от бизнес психолога се очаква да е на поточната линия

Ако е строителна - да е на строителната площадка. Докато служителите и мениджмънтът разберат, че там някъде има един човек, който може да им помогне. Това е процес по изграждане на връзката, после става по-лесно.

- Чували ли сте за пловдивски компании, които имат на щат бизнес психолог?

- Не само че съм чувал, а и съм работил за такава. Компанията беше от строителния бранш. Да, наистина, в нашия град закъсняваме. В чужбина такъв щат в голяма фирма не звучи никак екзотично. В Белгия например карах стаж в една от най-големите световни компании, които се занимават с човешки ресурси. Трябваше да направим аутсорсинг на едно производство ​- мощностите бяха в Белгия, местеха ги в Полша. Причината е ясна - заради по-ниската цена на работната ръка. Обстановката в завода беше много тежка, всеки се страхуваше, че може да си загуби работата си при тази трансформация. Отварям една скоба, за да кажа, че в Белгия много трудно можеш да уволниш някого, а дори и това да се случи, той не остава на улицата. Има много програми за квалификация и преквалификация, за помощ и консултиране. И въпреки това имаше доста напрежение сред старите служители. Колежката пък, която отговаряше за човешките ресурси, имаше всички симптоми на т. нар. бърн аут или прегряване. Тя често излизаше от административната сграда за почивка, губеше част от работното си време навън и едновременно с това се тормозеше, че поради тази причина не се справя с работата си. И знаете ли?

Решението на част от проблема се оказа завъртането на едно бюро

- В смисъл?

- В буквалния. Дадохме си сметка, че бюрото на колежката гледа към една стена. А с изключение на хората, които изначало са настроени агресивно, останалите имат желание да виждат повече светлина. Обърнахме бюрото и тя спря да излиза толкова често за почивки навън. При все това, тя беше наясно, че никой няма да й направи забележка за това, че е извън сградата, но не спираше да се тормози вътрешно.

- А какъв беше проблемът в пловдивската строителна фирма?

- Противно на очакванията, тук имаше много добра връзка и комуникация между най-ниското ниво персонал, средното и мениджмънта. Обикновено работодателите се държат така, сякаш хората, които работят за тях, са даденост. Тяхното възприятие и отношение към служителите е нещо от типа „ти имаш работа заради мен и винаги има как да я вършиш по-добре в условията, в които си”. А фактите са съвсем други - работа има, защото просто има работа, която трябва да се свърши. Едновременно с това не мога да не се съглася, че го има и мързела, има и немотивирани работници, и не толкова добри и отговорни. В тази фирма този феномен не съществуваше и нещата на чисто организационно ниво вървяха доста стройно. Проблемът беше в работната среда - на строителната площадка се работи в студ, в жега, при силно запрашена среда. Трябваше да се вземат мерки в тази насока.

- Има ли рецепта да се втълпи на работодателя,че служителите му не са даденост?

- Това става с осъзнаването на работодателя, че не той дава работата, а тя просто съществува и трябва да бъде свършена от някого. Формулировката, че 50 души чакат да ги наеме на работа, за да свършат поставените задачи, съвсем не е най-изгодната. Това означава да инвестира време и усилия в наемането и обучението на нов човек на мястото на стария кадър. А не е ли

по-добре да инвестирате във вашия човек, за да се почувства по-добре в службата си? 

- Да разиграем друг казус ​- част от хората в една компания се чувстват претоварени от много задачи. Вие като бизнес психолог можете ли да се намесите в тези чисто делови отношения?

- Бих казал, че е наложително. Работата започва от оценка как са формирани екипите в организацията - има ръководител, който по свое усмотрение разпределя работата и той следи изпълнението й, или има екип, който се натоварва повече от останалите, защото хората в него са по-опитни или по-млади. Това е феномен във всяка компания ​- натоварват се или много младите, или много опитните служители. Средно положение няма. Обследва се дали един екип не се претоварва, а останалите стоят без работа и когато ударния екип се умори, другите се оказват с много и непосилна работа, защото не са работили по този начин до момента. Второто, което има огромно значение, е по-какъв начин хората, които разпределят работата, го правят. Структурата на екипа е като водопреносната мрежа - мрежата е екипът, работата е водата. Много зависи как мениджърите разпределят новоидващата работа. Най-често срещаният прототип у нас е, че мениджърите управляват процеса и искат всичко да минава през тях. Тоест, те възлагат работата и очакват на всяка стъпка задачата да бъде връщана към тях за оценка. Едва след такъв анализ на ситуацията могат да се приложат каквито и да е мерки. А ако не се приложат, може да се стигне до още по-големи проблеми -недоволство, снижаване качеството на работата, напускане, бърнаут и т. н. Ако един проблем в работното ежедневие не бъде изговорен, той остава в работника или служителя и нагнетява допълнително напрежение. Така всъщност е и в личния живот. Но

хората в България все още гледат на психологията като на последна стъпка за решаване на проблема.

Предпочитат да посегнат към хапчета, които да ги успокоят измамно и да притъпят усещанията им.

- При такива нагласи защо работодателите да плащат заплата и на бизнес психолог?

- За да върви работата гладко и да се спестят нерви, недоразумения, а и средства при едно напускане на служител примерно. Както казах, бизнес психологът не стои в кабинета си и не чака някой от двете страни ​- нает или работодател да го потърси. Ние сме в офиса, в коридора, в цеховете и по този начин трябва да предугаждаме проблемите. Ако се стигне до момент, в който работник почука на вратата на бизнес психолога, значи е станало нетърпимо. Ще направя аналогия с посещението на психолог за личен проблем - не отиваш там, когато ден или два ти е депресивно.Запазваш си час, когато това настроение се повтаря в продължение на година.

Не си представяйте, че работата на бизнес психолога е да прокламира идеите на позитивната психология - усмихнете се, всичко ще се нареди. Или яжте шоколад, за да си оправите настроението, както пише в женските списания.

- Защо решихте да практикувате тази необичайна за нашите географски ширини професия? Не се ли страхувате, че ще стоите без работа?

- Честно казано, доста дълго време имах проблем да работя като психолог. Бях се съсредоточил единствено върху тези трудности, които и вие маркирахте ​- че българите не търсят такава помощ. Равносметката от професионалната реализация на моите колеги от университета също не бе обнадеждаваща - завършилите станаха IT специалисти започнаха свой бизнес в съвсем различно направление и т. н. Трябваше ми малко време, за да си дам сметка, че

това е безсмислена гледна точка

Всъщност, винаги съм искал да уча актьорско майсторство в НАТФИЗ, но в годините, когато кандидатствах, там не приемаха студенти със зрителни увреждания. Имаше шанс само в специалността драматургия, но аз пък не исках. Направих си труда да видя какво са завършили хората, които в днешно време правят значим театър. Оказа се, че са учили психология.Така ме приеха, а после искрено се увлякох по психологията. Осъзнах, че в България има нещо алогично - колкото повече знания и умения имаш, става по-трудно да си намериш работа. Чисто социално имаме наистина трудна среда.

- Простете за личния въпрос, но как човек, лишен от зрение, преминава през университета, при положение, че няма учебници на Брайл?

- Не е толкова трудно. Завърших и бакалавърската, и магистърската си степен, сега съм докторант благодарение на компютъра и телефона, които имат четящи програми. Така научих и няколко чужди езици.

Вяра Порязова

Журналист

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?