Шефът на спасителите Емил Нешев: Масово се губят край Бачково и Асенова крепост

Един спасителен хеликоптер струва 7 милиона евро, а пилотите трябва да имат 1500 полетни часа

Централен Балкан и Рилските езера взимат най-много жертви, замръкват в планината, губят ориентация

Емил Нешев е роден е на 18 май 1964 г. Близо 25 години работи в Планинската спасителна служба на БЧК. Преминава през всички етапи на кариерата, за да стане директор. Разговаряме за неподготвените туристи и опасностите на планината през зимата и началото на пролетта.

- Г-н Нешев, доколко тази зима е по-проблемна от другите? Или просто се създава подобно усещане?

- Определено има повече акции във високата планина, дотук са над 20. Досега рядко, даже никога не се е случвало да са толкова много. Но пък на ски пистите е по-спокойно, тъй като са доста по-малко чуждестранните туристи.

Различно е и от гледна точка на епидемиологичната обстановка, защото на всеки случай трябва да погледнем с особено внимание. Има правила и норми, но сами разбирате колко е трудно да ги спазим, ако трябва да оказваме първа помощ. Трудности винаги има.

- А какво ще кажете за планинското спасяване и Пловдив?

- Пловдив е с един от най-големите отряди, а и най-старите в България. Неговата сила е разположението. Колегите имат огромна роля при подпомагането на всички по-малки отряди и в Централен Балкан, и в Родопите. Специално в Родопите отговарят за доста обширен район.

И там проблемите са оборудване, екипировка. Иначе и в Родопите най-опасно е там, където има хора. В Пловдив работят по много случаи около Бачково и Асеновата крепост.

- Как човек закъсва на Асенова крепост?

- Напоследък там имаше много случаи по загубване. И то сериозни инциденти! Има маршрутчета и на двете места, хората тръгват, замръкват и звънят за помощ. Едно и също! Непознаване на района и подценяване.

- А защо все още липсва спасителен хеликоптер?

- Е, откъде!

- Ще се купи!

- Не става днес, утре, нито тази и другата година. Днес да го поръчате, трябват две години за доставка. Да не говорим за екипаж, въобще персонал. По изискванията на ХЕМС (б.а. HEMS - Helicopter Emergency Medical Servicе) един пилот трябва да има 1500 полетни часа. Към този момент хората с подобен нальот са изключително малко.

- Колко са в България?

- Аз поне знам за трима с подобни часове, но те са вече към последен етап в кариерата си. Може би ще са активни още около пет години. А по изискванията и възрастта е критерий. Това са хора с над 10 000 часа. Дори военните пилоти не трупат такъв опит.

- Колко струва един хеликоптер с пълно медицинско оборудване?

- Към 7 милиона евро. На старо вървят към 1 милион евро, поне за толкова ги купиха от „Хели еър“, частна компания, която можеше да изпълнява подобна действия.

- Колко хеликоптера са нужни на територията на България?

- Тук е тънкият момент. И идва ролята на държавата. Ако тя иска такъв вид спасяване, трябва да го направи законово. Да каже колко бази са необходими. Има си принцип, на който се изчисляват. Свързано е с времето на реакция. Правилото за „златния час" гласи, че независимо къде се намира пострадалият, трябва да може да бъде откаран в съответно специализирано болнично заведение за 1 час. Говорим от постъпването на сигнала до постъпване в болницата.

- Това означава доста бази.

- Това са може би 7 бази, доколкото има разработки. И минимум 8 хеликоптера. Ако разчитаме на европейски средства, там със сигурност са заложени само нови хеликоптери, няма как да се дават пари за втора употреба.

- Не може да няма европейска програма по темата?

- Със сигурност има, но ние още не сме взели решение на държавно ниво -правим ли такова нещо. Ако да, предприемаме законово решение, строим бази. Дори този хеликоптер, за който се говори, той ще дойде евентуално 2023 година. Да използваме това време да свършим подготовка - обучение на пилоти, тренировките им, сертифициране на наземния персонал, който да поддържа тези машини, изграждане на хангари, площадки по болнични заведения.

- А може и да се използват тези хеликоптери за друго, за да не чакат по няколко дни за един инцидент?

- Защо мислите, че ще имат свободно време!? ХЕМС означава въздушни линейки - работа с пострадали. Планинското спасяване е частен случай, основната работа с подобни машини е пострадали при пътни произшествия, каквито в България има ужасно много. Също и заболели в трудни местности. Има места, където линейка трудно стига. Родопи, Стара планина, България е доста планинска страна. Всеки спешен случай може да стигне до хеликоптер. Така че персоналът ще има работа. И да няма, тренировката е изключително важна. Тя намалява риска, все пак хеликоптерното спасяване е едно от най-рисково, има доста инциденти в света.

- За сравнение - кои комшии имат подобна служба, да не стигаме до Германия и САЩ?

- Румъния. В Гърция със спасяване се заемат военните. В Турция също армията изпълнява тази роля. Мисля, че и в Сърбия е така. Дори Македония вече има два хеликоптера за ХЕМС.

- А  къде в България стават най-много инциденти, къде е най-опасно?

- Няма едно определено място. Всъщност най-много инциденти има там, където има най-много хора. Ако говорим за ски - Банско. Ако говорим за планини, най-много хора са в района на Рилските езера. Факторите са едни и същи - подценяване на условията в планината. И надценяване на собствени физически и психически възможности. Общо взето, който си помисли, че е по-голям от планината…

- Ясно е, такъв няма. Впечатли ме това с Рилските езера, там си има утъпкан пътеки...

- Идете лятото! Пристигат направо от морето. Само че горе си е планина. И то висока. Подценяват времето за връщате, закъсняват за последния лифт. Замръкват в планината, губят ориентация. Там и в Централна Стара планина има най-много инциденти. Веднага след тях е Витоша.

- Централен Балкан взе и тази зима жертви. Кое му е по-опасното?

- Както знаете, той разделя България на две - север и юг. Изключително ветровито място. Обстановката се сменя много бързо. Подготвените планинари знаят, имат екипировка, а и преценка. Там са уникални ветрове. И на мен ми се е случвало, а и последните акции бяха при подобни условия. Невероятно бързо се издухва снегът. Остава отдолу заледеният сняг. Подхлъзванията стават много лесни. Там е най-трудният траверс в България, а туристите не си дават сметка. Имам предвид целия траверс от Добрила до връх Ботев. Ще сложа и хижа "Тъжа" като финал. Но целият Централен Балкан е много сериозно място, с чисто алпийски участъци. На места с метални въжета, които зимата липсват. Затова трябва добра подготовка.

 

Съвет чрез "Марица": Правете си застраховка!

- Какво ще посъветвате туристите?

- Човек, като тръгне в планината, трябва да си дава сметка, че винаги има шанс нещо да се обърка. Да има резервен план. Да прецени какво да вземе със себе си.

И ако мога - един съвет, молба чрез „Марица“. Правете си застраховка! Ние не взимаме тези пари, а просто компенсираме една малка част от направените разходи, само когато се случи беля. Застраховката е жест към нас, отговорност, че винаги може да стане нещо. Става въпрос за левчета. 30 за година, има и за по-кратки срокове. Покрива разходи до 1000 лева, а почти няма случаи да се излиза от тази сума, тъй като разписаните цени на услугите са утвърдени преди 20 години.

А и нашият труд няма стойност. Една акция няма стойност. Колко струва един доброволец! Неоценимо е!

- Колко души загиват на година по планините?

- Миналата година бяха осем. Сега вече са четири или пет, а е едва февруари.

 

Имаме 530 доброволци, а няма закон за тях

- Има ли закономерност кога стават повече инциденти - лятото или зимата?

- Има ги и през двата периода. Лятото пък доста хора практикуват парапланеризъм и други екстремни спортове. Случва се и с мотоциклети и с велосипеди.

- Нали е забранено да се карат мотори?

- Да, това са природни паркове. Но в ниските части карат. Пак е наша работа.

- Колко души сте като персонал?

- ПСС се състои в момента от 530 доброволни планински спасители. Щатните са 44. Всичко останало са доброволци.

- Това са хора, които си работят, имат семейства, но намират време, за което им свалям шапка. Как го правят?

- Всеки по различен начин, защото има мотивацията. Трудно е. В България няма закон, който подпомага доброволците. През седмицата, особено когато ни трябват много хора за голяма акция, част от спасителите срещат проблеми с работодателя. Работодателят казва: Аз ти плащам да си тук!

- И е прав...

- Така е, но горе умира човек. Всеки си е прав. Трябва държавата да застане зад идеята, както е навсякъде по света. Да имат право на платен отпуск спасителите, за което държавата да помогне работодателя. Има начин.

 

Варненецът Тодор Желязков, известен повече като DJ Emotion, загина в Стара планина

Трудно се спасява алпинист, който виси на 200 метра

- Скалното катерене към вас ли е?

- Всичко в планината е към нас. По-рядко се случват, но пък са тежки. Последният случай беше във Враца, двама закъсали израелски алпинисти. - с оплитане на въже, не можеха да мръднат, беше станало нощ.

- И вашите хора се катерят по Вратцата?

- Да. Отрядът във Враца. Никога не си сигурен, че един може да се справи. Понякога сме вдигали хора от няколко отряда. Имало е случай, пак в Централен Балкан, до Амбарица, да викаме хора от София и дори от Банско. Става въпрос за случай с доктор Шкодров (Бог да го прости!). Просто ни трябваха повече кучета.

- Как се сваля един алпинист, който виси 100-200 метра нагоре по скалите?

- Има си техника. И тук има проблем с оборудването, то е специализирано. Трябва инвентар, с който да тренираме, за да сме адекватни, когато дойде моментът. Не е като да нямаме, но има какво да се желае. При липса на хеликоптер поне да е налична друга специализирана техника - АТВ, УТВ. Да стигнем по-бързо и да не носим всичко на гръб, както е в момента. Случилото се на 2 януари показа точно това.

- Говорим за инцидента със загиналия варненски диджей?

- Те бяха няколко случая с общо шест пострадали. Едно АТВ щеше да свърши страхотна работа. А ние изнесохме всичко на ръце.

- Обичам планините, ала наистина ми е чудно къде са тръгнали в това време на 2 януари..

- Със сигурност и пандемията има роля. Хората са затворени дълго време и желанието да се движат, да бъдат сред природата ги карат да пренебрегнат опасностите.

 

Еърбегът на Борислав беше отскубнат от тялото

- Проблемът с карането на ски и борд извън пистите - доколко опасен е т.нар. фрийрайд?

- Това не е престъпление. Ще го има винаги! Вижте, ските са измислени там, където не е имало писти. Още повече индустрията сега бълва артикули и стоки, които предполагат ходенето извън писта. Да не говорим за рекламите. Индустрия! Не можем да я спрем, нито да забраним. Контролът става основно чрез обучение и чрез ясен регламент. До големите ски зони си има особени зони за фрийрайд. Но са заградени, регламентирани, че склонът се чисти от персонал. И се затваря, когато е опасен.

- Е, но един търсач на силни усещания ще избяга и от това?

- Винаги ще има такива. Дори и с най-добрите се случва.

- То се случи и с младото момче Гарибов, национал по фрийрайд, което загина под Тодорка? Подготвен, познава терена и все пак... Обяснението?

- Ако можех, щях да го обясня на сина ми. Двамата бяха приятели. Караха заедно и колела, и ски. Обикновено до фатални инциденти се случва с натрупване на много на брой малки грешки, които допускаме, че няма да навредят.

- Четох, имало и малшанс - клони пробили еърбега?

- Не, еърбегът беше цял. Но беше отскубнат от тялото.

- Вие треперите ли като родител?

- Е, как не! Но се старая да го обуча, той е до мен, вижда всичко как става. За моя радост още се допитва. Добрият вариант е да се учиш от чуждия опит.

 

Спасявахме дамата, получила sms от Господ

- Поне българинът научи ли се да тръгва от хижата или колата със зареден телефон и да не рови в интернета? А и външните батерии са отличен вариант.

- Не го правят постоянно. Има хора с паднали батерии. В последния случай, отново при връх Ботев, имаше късно тръгване. Около 13,40 часа потеглят от хижа "Плевен" към заслон Ботев, което при сегашната продължителност на деня определено е късно. Никакъв толеранс не си дават. Трябва да са подготвени физически, за да завършат прехода в светлата част, а ако видят, че закъсват, да позвънят. В случая не го направиха.

- Паднала батерия?

- Не, просто не се обадили. Позвъняването е получено чак в 1,00 часа през нощта. Момчето звъни на баща си, че се е загубило. Нощ, бурен вятър на билото на планината. Два отряда излязоха да го търсят. Търсихме информация за клетката на мобилния телефон. Вятърът беше ураганен. Намерихме го мокър, измръзнал, но жив и здрав.

- Не като дамата, която измръзна пак наскоро на Седемте рилски езера, май там се наложи ампутация?

- Над 20 часа е била при минус 17 градуса, че и надолу, с градски дрехи. Получила есемес от Господ, че трябва да отиде там. Намерихме я под връх Харамията. Медицинско чудо е, че въобще е жива. Още няколко часа и...

 

Куриози в кариерата:  Уплашен от високото звъни на хеликоптер

"Всяка лавинна акция е много сложна и паметна. Не са една и две в живота ми. Никога не се повтаря едно към едно“,  разказва шефът на планинските спасители.

Най-куриозната е свързана с турист в Пирин. Времето е идеално, човекът се качва на малка скала и получава внезапен страх от високото (акрофобия). Звъни да го спаси хеликоптер.

„Беше в района на Църна могила, не смееше да мръдне от скаличката. Казвам му: Човек, как ще те свалим с хеликоптер, ако те е страх от високо! Закачваме те на едно въже, дълго 4 метра, на метър и половина не го виждаш вече. Висиш в нищото! Не може да си представиш! Към теб вече вървят хора, няма нужда. Той обаче си настоява за хеликоптер, който аз върнах. Туристът беше звънял директно на компанията. Аз се обадих на въпросната фирма и им казах: Момчета, този мъж ще умре, ако го качите на въже. Той не смее да мръдне от пътека, че го е страх от високо. Ясно, ще вземете парите, но ще направим белята.

Един час се дърляхме по телефона с човека. Накрая колегите пристигнаха и му помогнаха да направи две крачки до другата страна на пътечката. И всичко приключи.

На другия ден пристига в офиса ни щастлив, че сме го разубедили. „Щях да умра, ако ме бяхте качили“, призна си човекът. Хеликоптерът е най-трудното и сложно. Стой си на място, гледай нагоре, щото, като погледне надолу, почва да се клати, да му се вие свят. Най-елементарните случаи стават сложни“, заключава Емил Нешев.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Марина Хамптън

Марина Хамптън

06.04.2023 | 19:51

Моля да бъда разбрана правилно. Шапки долу за тези хора, които рискуват живота си , за да спасят хора без мозък - няма друго определение за тези, които отиват в планината при неблагоприятни климатични условия без да са подготвени. Тези спасени хора трябва да се наказват. Звуча сигурно много крайно, но мисля, че след като хора се глобяват за неправилно пресичане на улица ( и така трябва), за безмозъчно отиване в планината и рискуване на живота на всички всеотдайни хора от спасителните служби, трябва да се налагат глоби на спасените!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?