Шампионът Дейвид Фишеров пред „Марица“: Какъв българин съм, ако не зная български език

Пловдив е най-хубавият град на България, обичам разходките около Гребната

Дойдох в страната, за да изпълня детската си мечта - олимпийска титла

Арнолд е пример за успял австриец, но мой идол е Асен Златев

------------------------------------------------------ 

България направи фурор в щангите на последното европейско първенство, като спечели 5 златни медала. Не се беше случвало от точно 30 години, когато бяхме терминатор в този спорт. Сега щангите ни, водени от треньора Иван Иванов, определено се завръщат. Най-интересен сред шампионите ни безспорно е Дейвид Фишеров.

Австриец, който взе български паспорт през 2020 година. Преди това се състезаваше за родината си с оригиналното Дейвид Фишер. Шампионът в категория до 102 килограма тренира в Пловдив. Но не само това е причината да го потърсим за интервю, тъй като наистина е уникален събеседник, сами ще се убедите!

------------------------------------------------------------------ 

- Дейвид, къде ви намирам, как сте?

- Добре съм, всичко е наред. Започнах подготовката, тренирам в своя клуб - "Марица" (Пловдив).

- Как се чувствате в Пловдив?

- Чувствам се страхотно, всичко е точно. Нещата вървят много добре. Резултатите вървят по план, растат, ще вървят и още нагоре. Пожелавам само да съм здрав и всичко ще се подреди.

- А градът допада ли ви?

- За мен това е най-хубавият град на България. Много ми харесва. Не е голям като София, но е компактен и предлага всичко.

- Къде живеете в Пловдив, как сте устроен?

- В Спортното училище, на общежитие съм. В хотелския комплекс, по-точно.

- Роден сте в Австрия, къде сте израсъл и как се озовахте тук?

- Аз съм от едно село - Rohrendorf bei Krems, на два километра от 25-хиляден град, в който съм роден. В Австрия е много по-хубаво да се живее на село, спокойно е. Можете да си представите картинка като в Америка - къща до къща, всичко е подредено и точно.

- И от хубавата къща - в общежитието, това определено е жертва?

- О, не, съвсем не е така. Аз съм много доволен. Аз избрах да съм тук. Гледам на всичко това като на работа. Без труд и дисциплина, които трябва да влагам, без воля няма как да станат тези неща. Говоря за големия успех.

 

 

Хубаво, че съм станал европейски шампион, но нали се стремим към нещо още по-голямо. Следващата цел е да вляза в тройката на световното, а после да взема олимпийски медал от Париж. Това не са просто цели, а моите амбиции. С много труд и воля ще стигна до там.

- Пожелавам го! А защо избрахте България като път на развитие?

- В България щангите са много традиционен спорт. Страната има най-много медали в сравнение с другите на големи първенства. Да станеш световен шампион по щанги с България е доста по-лесно, отколкото да го направиш с Австрия. Шампион по щанги с Австрия е все едно световен по ски с България. Малко трудно, даже няма как да стане. Тук тренировките са ноу хау на треньорите, условия са на друго ниво. Няма какво да се говори.

- Избрахте българско име, защо?

- Бях Дейвид Фишер, но го смених на Дейвид Фишеров. Вижте, аз съм много благодарен на българската държава. Без България аз нямаше да сбъдна своята детска мечта. Дано не е само тази, дано стигна и големите. Да сме живи и здрави, ще се случат нещата.

- Не знам от колко точно години сте тук, но ви свалям шапка за българския език, трудно ще ви различи човек, че сте чужденец.

- Вижте, когато съм сред приятели, се справям доста добре. Но сега при интервю се притеснявам и бъркам доста думи. Гледам да не се излагам, да не излизам някакъв неграмотник. Аз съм дошъл тук, трябва да уважавам държавата, нейните закони, също и езика. Какъв българин съм, ако не знам български. За мен това е нещо нормално.

 

- Шапка ви свалям за казаното! Казвате, трудно е с щанги в Австрия, но ваш сънародник благодарение на тях стигна до губернатор на Калифорния и филмова мегазвезда? Арнолд ли ви е идол?

- Идол е трудно да се каже. С много труд и усилия Арндолд Шверценегер е постигнал своите мечти, стигнал е надалеч. И го ценя. Иначе мой идол е Асен Златев. Той нали е от нашата школа, в която тренирам. Асен идва в залата, постоянно дава съвети, помага с режими. Доста ценен е за мен! Гледам го като пример, защото си приличаме в едно отношение. И той не е имал най-големия талант, но с много труд и усилия е стигнал до олимпийската титла, за която и аз мечтая.

- Да разберат хората какво означава труд - колко часа на ден тренирате?

- Когато съм в Пловдив, тренирам 3 часа сутрин и 4 следобед. В това време не включвам преобличане, къпане. Говоря за чиста, интензивна тренировка. Като трябва да започна в 4 следобед тренировка, в 3,30 вече се обличам. В 8 едва-едва излизам от залата. Тренировките са доста тежки. Но пък вече обираме първите плодове с треньора, нещата вървят много добре.

- Имате ли време за разходки, да отпуснете?

- Неделя почиваме, някой път и вечер успяваме да се разходим по Гребната. Пия фреш, кафе. Време се намира.

- Там ли е любимото място в Пловдив?

- Понеже там тренираме, най-често разпускаме на Гребната. Почивам си психически.

- Как реагираха приятелите в Австрия на вашето решение да дойдете в България?

- Те гледат на всичко точно като мен. В Австрия сигурно ще спечеля някакви пари, но никога няма да стана световен шампион, да се реализирам, да стана голям спортист. Така че ме подкрепят приятелите и семейството.

- Всъщност, как се запалихте по този спорт, обичайно е за един австриец да кара ски, навремето имахте и велики футболисти?

- Татко беше щангист дълго време. Откакто се помня, все съм по залите. Дядо, който почина преди година, лека му пръст, беше шеф на клуба по щанги. Аз израснах в залата. Иначе карам ски, тренирах футбол. Но избрах индивидуален спорт, защото не обичам да разчитам на другите. Знам колко усилия влагам и по-добре да съм сам на подиума, да си решаваме заедно с треньора.

- Имате ли хоби?

- Нямам време, а в момента има сериозен риск от контузии, ако практикувам други спортове.

- Кои българския ястия харесвате?

- Скара, салати. Аз ям всичко. Но най-вече българската скара.

- А какво мислите за българската ракия?

- Аз по принцип не близвам алкохол. Но когато дойде време за почерпка, не мога да откажа 20 или 30 грама.

- Благодаря ви за страхотния разговор и пожелавам Париж да се превърне във вашия щастлив град!

- Благодаря и аз! Дай Боже, да сме живи и здрави, другото ще се подреди!

 

Подкрепя Рапид и Левски, за него Туньо е легенда

Макар че вече живее със страстите на Пловдив, Дейвид вече е „покръстен“ в друга футболна религия. „В България съм от Левски, защото е отборът на народа“, откровен е исполинът.

„В Австрия съм от Рапид (Виена). Много добре знам Трифон Иванов, Бог да го прости. Страшно го уважават в Рапид и до ден днешен. Всяка година отбелязват деня на смъртта му с хореография“, продължава щангистът и споделя спомен:

„Веднъж Трифон къса менискус 7 дни преди много важен мач, май в Шампионската лига. Излиза обаче на терена и прави страхотен двубой. Заради този характер го ценят и до ден днешен. Той е истинска легенда в Рапид. Много голям мъж. Знам още за него, че е от Велико Търново“, не крие възхищението си Дейвид Фишеров.

 

Пловдив ражда шампиони,

грижата за спортистите е невероятна

 

- Дейвид, знаете ли, че Пловдив е изключително спортен град?

- Да, разбира се. Пловдив е  дал най-много олимпийски шампиони. Само в щангите са трима! Чул съм, разбира се, за Стефка Костадинова, която е излязла също от Спортното.

- А знаете ли кой велик футболист тръгва от Пловдив?

- (Мисли продължително) О, не, съжалявам.

- Христо Стоичков, дори започва от вашия клуб "Марица".

- Така ли! Страхотно, но не ме учудва. Понеже съм близо до ученици и учители - и в Спортното, и в стола. Тук наистина се работи на супер ниво. Храната е чудесна в училището. Няма пържено, всичко е направено по грамаж. Въобще Пловдив може да бъде пример как се полагат грижи за младите спортисти, а и за всички останали.

 

Арменка от Зарата е завъртяла главата му, стягат сватба

 

Сватба между арменка и австриец ще разтресе България след година. За това призна Дейвид пред „Марица“.

„Сгоден съм от 3 години за едно момиче, а от пет сме заедно. Тя е арменка, родена тук - в България. Тя живее в Стара Загора, там води тренировки по ексбоди. Не знам дали сте ги чули, това са тренировки със електростимулация“, разкрива Дейвид.

Отначало двамата са заедно в Сливен, сега разстоянията ги делят, но няма как да ги спрат.

„От понеделник до петък няма мърдане от Пловдив. През уикенда обикновено съм в Стара Загора, така че успяваме да се виждаме. Планираме сватба догодина. Поне засега така го мислим. Сватбата категорично ще бъде в България“, отсича австриецът с БГ паспорт.