Следвайте ни

Румен Ненков: Конституцията е добра и не е изчерпала своя потенциал

viber icon

- Нужна ли ни е изцяло нова конституция, или е достатъчен само ремонт на основния закон?

- Проектът за нова конституция е внесен, защото хората, които днес протестират, първо издигнаха лозунга за нов основен закон и смяна на системата. Новата конституция дава възможност на Великото народно събрание да прави каквото иска - да внася изменения във всички текстове на конституцията. Ако се внесе само в ограничен обем, само текстовете, които трябва да бъдат променени, това означава, че Великото народно събрание ще бъде ограничено само в рамките на предложените за поправка институти.

Ако има политически консенсус, е най-добре да се направи проект за изменение и допълнение на действащата конституция, която не е изчерпила своя потенциал. Още повече и самият работен проект възпроизвежда основни положения от сега действащата конституция.

 

- Логично ли е намаляване на броя на депутатите на 120?

- Според мен - не. Първо, много хора ще останат без политическо представителство. Ако изхождаме от факта, че сме намалели до около 7 милиона, е възможно минимално намаление на народните представители - да речем от 240 на 200. Кардинално решение няма да доведе до нищо добро. И не е вярно, че това намалява разходите.

Преди години младежи, които събираха подписи за референдум за намаляване на депутатите, ми обясниха, че така сме щели да икономисаме 120 заплати.

Това не е вярно, защото не намаляваме бюджета на законодателната власт по този начин и тези пари ще отидат за експерти. И с много по-малко гласове ще могат да се приемат закони, а и по-кардинални промени в конституцията.

 

- Добро решение ли е Великото народно събрание да бъде премахнато като институт? Няма ли това до доведе до прекалено лесно вземане на твърде важни за страната решения от обикновено Народно събрание?

За още по-добра конституция трябва обществен консенсус, а не разделение

Разбира се, че това не звучи никак добре. Впрочем

Велико народно събрание няма почти нито в една европейска конституция.

На експертно ниво сме поставяли въпроса има ли нужда от Велико народно събрание, но при 240 депутати и мнозинство от пет шести например. Защото Великото народно събрание пак ще възпроизведе настроенията в обществото, каквито ще бъдат и за обикновено Народно събрание.

Има различни други предпазни механизми, за да няма злоупотреба - например важни решения при липса на Велико народно събрание да бъдат одобрявани на референдум.

Има и трети вариант - за да прескочим тълкувателно Решение 3 на Конституционния съд от 2003 г., може в компетентността на Велико народно събрание да остане промяна на формата на държавно управление и промяна на територията, а формата на управление като брой мандати да може да се приема и от обикновено Народно събрание с квалифицирано мнозинство от три четвърти.   

Бих приел изваждане на някои от компетентностите на Великото народно събрание. Това е най-скромната стъпка. Не съм привърженик на големите революции, въпреки че наистина е много тромава формата на събиране на Велико народно събрание.

Всеки управляващ е изкушен да ползва съдебната власт за политически въпроси

 

- Добра промяна ли е закриването на Висшия съдебен съвет и създаването на два съвета - на съдии и на прокурори и следователи, съответно с инспекторати и с право на законодателна инициатива?

- Някои неща ми звучат добре, други - не. Два пъти съм бил член на Висшия съдебен съвет, при това избран от съдиите, не от политическата класа. Съвместното съществуване, включително финансовата общност, никога не е била здравословна, винаги е имало поводи за конфликти.

Дори в този работен проект е пропуснато да се каже, че двете структури на съдебната власт - едната на прокурорите и следователите и другата - на съдиите, имат самостоятелен бюджет и го разпределят така, както им е определен със закона за държавния бюджет.

Това не е лошо, направен е опит кадруването да се раздели. Още повече че при последното изменение на конституцията не спазихме европейския стандарт по отношение на съдиите, че

най-малко половината, може и един повече дори, да бъдат избирани от самите съдии в кадровия орган.

В този смисъл съм склонен да подкрепя идеите, макар че могат да бъдат направени и по-добре.

Но съм абсолютен противник на това да се даде правото на законодателна инициатива на двата висши съдебни съвета, дори да бъдат реформирани. Изключително погрешно е според мен. Къде са капаните? Всеки, когато предлага закон, изхожда от собствения си интерес.

Досега винаги, макар и негласно, е имало лобиране от една или друга структура на съдебната власт, която предлага най-изгодните за нея норми. А трябва да търсим най-изгодните за обществото норми. Така че според мен е много погрешно на съдии и прокурори да се дава възможност за законодателна инициатива.

Велико народно събрание трябва да се свиква само за решения по промяната на формата на държавно управление и територията на държавата

 

- Одобрявате ли орязани правомощия на министъра на правосъдието?

- Като бивш съдия одобрявам по-малката намеса на изпълнителната власт в съдебната. Защото всеки управляващ е изкушен да ползва съдебната власт за решаване на политически въпроси.

Предложеният вариант лишава президента от правомощията да издава укази за назначаване на тримата големи в съдебната власт - председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор. Нужна ли е такава промяна?

Винаги има политически момент в избора на големите началници в съдебната власт. Сегашната система има смисъл, ако президентът може да предлага, при определени условия, да бъдат прекратени функциите на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Но президентът няма такива правомощия.

 

- Едва ли имате възражения срещу предлаганата индивидуална конституционна жалба?

- Нищо не е черно-бяло. Обикновено всички бивши конституционни съдии подкрепят индивидуалната конституционна жалба, а всички действащи я отхвърлят. И това е обяснимо. Тази жалба е свързана с огромни нови разходи за Конституционния съд. Едно е ако той решава около петнайсетина дела годишно, друго е, ако е затрупан с 3-4 хил. дела.  

Доколкото чета, идеята е за един по-стеснен обем. Т.е. гражданинът или юридическите лица, които страдат от противоконституционно законодателство, да могат да отнесат въпроса пред Конституционния съд, но след като е изчерпан целият вътрешен ред за защита и правото на съдебно обжалване.

Сега само върховните съдилища имат право да спират дело

и да искат от Конституционния съд да признае приложимия закон за противоконституционен. Въпросът е, ако съдът евентуално откаже да сезира Конституционния съд, след като влезе в сила съдебният акт, увредената хипотетично страна да може да отнесе въпроса до Конституционния съд.

И ако той уважи такава конституционна жалба, трябва да последва възобновяване на дело. Но това не е всеобхватно правомощие, а само по повод на нарушени индивидуални права.

При 120 депутати милиони българи ще останат без представителство в парламента 

 

- Впечатли ли Ви текстът за герба, където фигурира един лъв, както в текста от 1991 г. и не са взети допълненията с решение на Конституционния съд от 1995 г., с които всъщност лъвовете в герба ни стават три - коронован и два щитоносци?  

- Ще отговоря с шега, ако позволите. Преди доста време бях с делегация на Върховния съд в Ливан. И понеже символът на страната е кедровото дърво, все търсехме такива дървета, най-сетне видяхме няколко. Питах домакините защо това им е символът, след като нямат кедри. А вие колко лъвове имате в България, че това ви е символът, контрираха ме те.

Едва ли въпросът с лъвовете на герба е най-съществен. Реалната защита и упражняване на човешките права са по-важни от символиката. 

 

- Промени в конституцията ще тушират ли недоволството и напрежението в обществото?

- Разбира се, че не.

Мотивацията за нуждата от промяна произхожда по-скоро от трайни лоши практики, които трябва да се преодолеят.

И най-добрата конституция да приемем, нищо няма да се промени, ако не се откажем от тези трайни практики. Една от тях - всички правителства досега, всички управления да търсят подкрепа на съдебна власт, съдебни и прокурорски актове, за своя изгода.

Формално един прокурор или съдия е независим, несменяем, но има негласни начини за влияние, включително и за растежа му в кариерата. Тук въпросът опира и до състава на съдебния съвет, не само до бройки.

Но след като много политици престанаха да си говорят и обществото е разединено, се стигна дотук. Проблемът е, че ако разделим много обществото, трудно ще намерим консенсус.

 

Румен Ненков е завършил право в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Бил е председател на наказателно отделение на Върховния касационен съд (1997-2002) и заместник-председател на Върховния касационен съд (2002-2009). Член на Висшия съдебен съвет (1997-1998; 2003-2007). Избран за съдия в Конституционния съд (2009). Специализирал във Великобритания, Австрия, САЩ, Германия. Има публикации в областта на наказателното право и правата на човека.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?