Следвайте ни

Румен Леонидов: Патриотарщината води до лумпенизация

Вярата в Господ ни липсва. Той е моралният пазач, нашият морален духохранител. Той е съвестта, която ни спира пред изкушението да вършим безобразия. 

- Доколко живи са днес духът и заветите на великите българи?

- За будните българи, за българите с дух те са живи. За останалите не смея да твърдя. През последните десетина години завръщането към афиширания патриотизъм е повече от видимо. Имаме и празник на народните носии, десетки фолклорни фестивали, по БНТ има специализирано предаване за народни песни и изпълнители, при това в най-гледаното време. 

Но струва ми се, че това са повече външните белези, декоративната страна на родолюбието.  Напоследък криворазбраната патриотарщина по стадионите  изби в маймунски звукоподражания, в нацистки провокации, което си е чиста лумпенизация на част от най-младите футболни фенове.

 Будителството не търпи политизация. А родолюбието е повече от естествено и няма нужда да се изважда пред скобите на героичното.

- Кои са днешните будители?

- По Българското национално радио тече  конкурс "Будител на годината", подкрепен от фондация "Българска памет" на г-н Милен Врабевски. Той самият има стотици прояви на приложен патриотизъм - не говори много, но много и чевръсто действа. Вярно е, че е и от възрожденски род, което има огромно значение за самосъзнанието на онези внуци, чиито прадеди са били будни българи.

Имам приятел художник Ивайло Дунчев, който не само е рисувач, но и родов издирвач. От години събира архивите на двете фамилии, от които се е пръкнал на белия свят.  У тях се намери място и за етнографски кът, което не се прави с пари, а с много любов, с естествена тръпка, без бабаитлъци или публични дефилета.

Познавам и Румен Манов, историк и юрист, дарител от много високо естество ​- с няколко скъпоценни икони дари безвъзмездно Криптата. А понеже е родом от Кюстендил, Регионалният исторически музей е затрупан от уникати, които този невероятен българин е откупил от колекционери и от търгове в чужбина. А аз гласувах да стане Будител на годината един  пич, който организира саденето на горички - вече един милион дървета.

(Никола Рахнев за 8 г. е организирал хиляди хора, които са засадили 622 000 фиданки в България. Създава инициативата "Гората.бг" с амбиция новите дървета да станат 1 милион. - Б.р.)

- Защо се налага някой все да буди българите?

- Онези будители са събуждали националната свяст, заможните българи са се гърчеели. Отец Паисий пръв изригва срещу това, при това писмено. Ала ние не можем да си представим колко изостанали сме били по онова време, никакво българско четмо и писмо не са знаели по селата, където е била преобладаващата част от българското население.

Сега будителите не будят, а се опитват да обединят обществото, да не бъде стадо, а единна общност, със собствено мислено, с чувство за солидарност. Но не се получава. Вече 30 години не можем да дораснем до гражданското общество. Но след 30 може и да се роди нещо такова. Дано не е със слаб ум и мек гръбнак, като нас, неговите бъдещи прадядовци. 

- Защо расте популярността на зрелищно-маскарадния,  но чужд за родната традиция  Хелоуин, който предшества с ден Деня на будителите?

- Защото едното е детски празник и децата му се радват, а  вторият е за възрастни, да не кажа пенсионери, възпитани от народната армия, народната партия, от народния комсомол. Някога всички даскали са били осъзнати или неосъзнати будители, но просветата е давала не само лично, но и национално самочувствие. Това е в условието на робство, потисничество, на липса на свободи, човешки и граждански права.

Днес формално не е така, но обществото ни няма воля да промени себе си. А учителите ни и по 2000 лева да получават, пак няма да имат предишния авторитет сред родителите и учениците. Никой няма респект от хората на ума, от онези, които създават интелектуален продукт. И това е необратимо. Простакът, яката мутра, пияният мангал може да влезе в час и да пребие учителката, лекарката, медицинската сестра, който си поиска. Три дни е новина по телевизиите и всичко се забравя. Докато някой ученик не ошамари класната си.

- Ценности, единение, вяра - какво най-вече ни липсва днес?

- Има едни-единствени ценности - християнските. Те са спасили нацията в продължение на 500 години. Днес набожните хорица са само по селцата със затихващи функции. В София има 50 черкви, на неделни служби общо се събират не повече от 2000 души.

Вярата в Господ ни липсва. Той е моралният пазач, нашият морален духохранител. Той е съвестта, която ни спира пред изкушението да вършим безобразия.

- Колко свободни сме днес,  30 години след началото на големите промени? 

- Свободният се ражда свободен. Познавам такива хора, има ги и днес, може би не са малко, но сме малцинство.

- Отърсихме ли се от комплекса, че сме малки и обречени на зависимости от Големи братя?

- Не, и няма да се отърсим. У нас не се прави разлика между дипломатическа гъвкавост и откровено натегачество,  слагачество. Но и на управниците не им е лесно, руската пета колона у нас е много мощна, тя може да свали всяко правителство. А службогонците в Брюксел гледат своите кариери, без да им пука за нас. А защо и да им пука? Вижте ни само евродепутатите и ни кройте капа.

- Докъде ще ни доведе свръхзависимостта от интернет и социалните мрежи? 

- Не е капан, а друг начин на съществуване. Цивилизацията ни се отказа от Христос, предпочете Дявола, а той е много сладък, готин, забавен, развлекателен, сластен... Милиони хора, без никой да ги кара, зяпат шоу  програми, турски и индийски мелодрами, други не свалят очи от футболните терени, между две измивания на леките си коли. Материалната чума отдавна е в настъпление. Плътта ликува, за сметка на духа. Но всеки ще потъне според вярата си.

- „Покаяние Господне” е последната ви книга. Защо  се отучихме  да искаме прошка?

- В книгата ми Господ е толкова отчаян от човечеството като цяло, че след като е решил да го затрие, е звъннал на Ной Праведника и го е предупредил, че праща потопа да ни издави като мишки. И старецът Ной, знаете, успял със синовете си да построи огромен кораб, да натовари от всички гадинки и животни по един чифт и така спасил човечество, фауната и флората от ликвидация.

Но всичко започнало отначало и разложението продължава до днес. Та моят Господ иска да се покае, но не знае пред кого... Няма от кого да поиска прошка. Аз съм му я дал отдавна, макар че той не ми я е поискал. Но аз му съчувствам, много му съчувствам. Толкова усилия, толкова страдание, толкова търпение, толкова бащинска обич и любов, но от всеки хомо сапиенс човек не става. Както от кучето - най-добрия наш приятел, не може да стане нищо повече от псе. Питайте писателя Михаил Булгаков, той го показа в  "Кучешко сърце". 

Хенриета Костова

Ръководител екип „политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?