71

Росен Йорданов: Влязохме в политическа пандемия, чака се спасителят Годо

Ние сме специалисти по оцеляване, но обикновено го правим поединично или най-много семейно, но не и като национална кауза

Това правителство не е произвело нищо до момента, което да даде оптимизъм на хората

Глашатаите на лицемерието и фалша са по-шумни от разумните хора, казва социалният психолог

 

- Г-н Йорданов, каква е Вашата диагноза за следизборния политически пейзаж?

- Очевидно ситуацията предизвиква състояния, които не радват никого. В отношенията между политическите играчи доминират напрежението, тревожното очакване, враждебността, подозрителността, дори параноята. Мисля, че това, което се случва около исканата оставка на вътрешния министър, е точна илюстрация за това.

Рови се кой и защо го бил подкрепял, независимо че всъщност политическата сила, която го е издигнала, отказва да носи отговорност. Което напомня и други клинични състояния, като шизофрения.

Ситуацията е абсурдна. Както впрочем беше абсурден и произведеният ефект -тръгваш с намерения да сваляш омръзналото на всички управление на БФС и се получава конфликт между граждани и полиция, който ескалира в политически конфликт. 

Зад който има подозрения, че се крият съвсем други интереси и намерения. Това не е нормална ситуация и няма как да предизвика у хората какъвто и да е оптимизъм, надежда, увереност, камо ли дори намек за сътрудничество.

- Сблъсъците в управляващата сглобка следват един след друг, но тя все оцелява. Кое я крепи и какво може да я срути?

- Със сигурност я крепи външният враг, страхът от по-висока степен на увреда, ако използвам психопатологията като терминологичен апарат.

Със сигурност я крепи безпокойството, че може да отидем в по-крайно състояние, от което вече да не можем да се върнем. Т.е. да сме в някакво абсолютно изключено състояние, в кататонна шизофрения - буквално да блокираме. 

И това ще доведе до страх от разпад - не само за националния дух, който вече изглежда доста фрагментиран, но и страх от териториален разпад.

Онова, което може да събори сглобката, са индикации, че някой може да вземе по-сериозен дял от общественото внимание.

Което на този етап, при все повече дезинтегриращи се хора, които не искат да гласуват, и при тази сложна обстановка, води до патова ситуация.

Мисля, че основно външни фактори могат да доведат до кардинална промяна на сегашното състояние. 

Не виждам в недрата на националния дух  процеси, които да доведат до промяна, липсва смислена обединяваща идея, обединяващи национални каузи.  

Ние сме специалисти по оцеляване, но обикновено го правим поединично или най-много семейно, но не и като национална кауза.

- Не ни ли разиграват политическите сили театър, от който всеки се опитва да извлече повече дивиденти?

- Не, не е никакъв театър това, което ни представят политиците. Това просто са възможностите им. Те не са по-глупави, нито по-фалшиви, нито по-лицемерни от останалите. Но просто виждат, че за да поддържат политическото си битие, всеки по свой начин трябва да се представи подобаващо пред аудиторията. Щом тя е петимна за подобни послания, политиците <210> ги дават.

Независимо че всичко става с отвращение и всички са отвратени.

Правим избори, на които част от обществото ни просто се крие, бяга и смята, че се спасява от политиката. Но от нея не можеш да се спасиш, както и от данъците. 

И политиците се опитват тактически да запазят позиции, с оглед на това да се създаде нова, може би по-скоро международна среда, да се създаде съвсем различен контекст и да стане възможно търсенето на други решения.

Това правителство беше създадено с рационалната обосновка да осъществим голямата цел - да завършим поне формално процеса на евроинтеграция. Защото виждаме, че други сили дават отпор и се опитват да ни връщат в други орбити.

Личното ми голямо разочарование, болката ми като човек от поколенията, преживели и реалността на "социализъма", и криминалния преход на 1990-те, е това, че в последните години колективният ни дух не израсна, натрупа всички зрелостни патологии, които съпътстват индивидуалния човешки живот, справи се с твърде малко кризи. 

И в момента глашатаите на лицемерието, на фалша и на травматичността са по-шумни от разумните хора, чиито гласове тук-там пробиват общественото пространство.

Зациклихме в прехода,  защото сме много уплашени. Всъщност всички са уплашени. И докато обичаме да си придаваме важности, се оказа, че някои сили се завърнаха, макар и с процент и малко те вече имат свой представител в официалната власт в столицата след местните избори. 

Спечели представител на бекграунд, изцяло свързан с репресивния апарат на комунистическите служби. Българският избирател явно е лаик, дилетант.

В целия нормален европейски свят политическото поведение на гражданите има много силен семеен и родов елемент.

А у нас избраха човек, който се отрече от семейството си. Неслучайно казах, че става дума за клинична картина на националния ни дух. Затова няма как да не се чувстваме угнетени, потиснати, ядосани, гневни.

Неслучайно всеки нормален легитимен протест при нас се превръща в ексцесия и в проблем. Така е, защото  нито част от протестиращите ни са нормални протестиращи, нито част от полицаите ни се държат нормално.

Предстои ни нов етап. Но така или иначе, незрялостите на нашето развитие, на съзряването ни и връщането ни към цивилизованата орбита ще се отложи. Тепърва ще преживяваме кризи. 

У нас са налице дълбоки ценностни раздори. Много по-тежко е, отколкото хората си дават сметка.

Нямам нищо против новия кмет на София персонално. Но подкрепата, която той получи, за огромна част от хората беше буквално раздираща, защото това означава да отречеш абсолютно всичко, за което повече от 30 години си се надявал, борил си се. Това е наистина тежък разлом, който тепърва ще дава плодове.

Виждаме какво се случва в столичния Общински съвет, където вече месец не могат да изберат председател.

- И в ДПС предстоят промени. Как разчитате последните ходове в Движението, накъде се целят?

- Целят се към Европа и към евро-атлантизма. Колкото и да са мистериозни, ДПС представляват част от нашето общество, наши съграждани, с които трябва да живеем. Въпреки приказката, която ни разказваха  преди 34 години, че ако Трета армия не е по Кърджалийско и Хасковско, по Елхово и Грудово, тези хора ще ни нападнат и ще ни превземат. Вместо това три десетилетия по-късно става обратното - българите охотно сами си ходят в Турция. 

Да, тази партия беше силно обагрена от ДС, от старите служби, от руските влияния. Но ДПС се трансформира, има стройна организация, подготвя качествени кадри. Държи се като партия и влиза в нов етап, който да я направи по-приемлива, по-интегрирана в нашата реалност. 

Партията стартира в период, когато бяхме казали на тези наши сънародници, че не ги искаме на наша територия. И дълго време ДПС беше в дефанзивен, отбранителен режим.

И вероятно сега влиза в нов етап. Представя нови, доста по-добре подготвени хора, приета е добре в ЕП.

Включително и авангардната роля, отредена на Делян Пеевски, вероятно е част от процес, който цели той да бъде аташиран по нов начин в представите на западните партньори, най-вече американските.

Да се получи нова представа за нашата реалност - че тук живеят и българи, и етнически български турци, и други общности. А мултиетническо общество, каквото е американското, е особено чувствително на тази тема и вероятно това се цели да се покаже.

- Има ли бъдеще на лидер Ваня Григорова? 

- Обикновено когато човек на базата дори на личните си качества и обаяние постигне обществен резултат, се появява елемент на нарцистично опиянение, което го тласка да продължи. Доколко това ще бъде успешно и в какви формати - не мога да прогнозирам.

Но при всички положения подозирам г-жа Григорова в известно пристрастяване към това да продължи в този стил. Определено <210> харесва да е пред камерите.

- Приемате ли тезата, че все пак сглобката, създадена със скърцане на зъби, поукроти в известна степен страстите, непоносимостта сред политиците, а и сред обществото?

- Нищо подобно. Нищо не е укротила тази сглобка. Това правителство не е произвело нищо до момента, което да даде оптимизъм на хората. Вече шест месеца кабинетът работи в абсолютно дефанзивен, полувоенен режим, в ситуация на студена война. Решава само кризи, и то недобре.

Липсва каквато и да е стратегическа визия и стъпки, които да покажат, че се движим към стратегическите цели, които бяха декларирани. Правителството е постоянно жертва на сметки, скандали, интриги - няма как това да успокои обществото.

Мисля, че интелектуалната харизма на премиера Денков в тази ситуация не се възприема като фактор, който може да доведе до успокоение.

Той непрекъснато е в истерична поза, готов всеки момент да си тръгва.

Спори се за всичко. Рубикон е бюджетът, което е разбираемо.

Няма как ГЕРБ-СДС да приемат безусловно предлагания бюджет, по простата причина, че техният кабинет ще трябва да го изпълнява след ротацията. Това е абсурд и няма как да се случи. 

А Промяната продължават да се държат безкрайно инфантилно, отказват да подпишат коалиционно споразумение, което би било известна гаранция за коректност.

Тази политика се мултиплицира и в Столичния общински съвет.

А това води единствено и само до липса на полезен ход,  цунгцванг, както се казва в шаха. 

Фактът, че на тези избори се появиха много повече ситуативни, местни регионални коалицийки, показва, че ситуацията се приема от хората като  застрашаваща и те се опитват да се спасяват поединично или в странни партньорства. 

Всеки се е затворил - това е нещо като римейк на ковид пандемията в политически вариант, по-скоро наблюдаваме нещо като политическа пандемия.

- Има ли решение политическата ни драма? 

- Трябва някой да ни бутне силно нанякъде. Т.е. очакваме спасителя Годо. Очевидно в момента е блокиран националният ни капацитет да се впрегнем в активна работа, да спрем да се спасяваме поединично. 

- Какъв ще е финалът на драмата с футболния протест, която се превърна в политическа? 

- Едва ли ще е бърз и лесен. Но е факт, че гьонсуратлъкът в БФС е невероятен. Дори е обидно да коментирам начина, по който се изложиха хора, възприемани за национални герои.

Но има един българин, към когото спокойно могат да се обърнат. Христо Стоичков израсна пред очите ни, приет е в целия свят. Той е истинското олицетворение на добрата страна в нашия дух - да стигнеш от най-ниското до най-високото ниво и да продължиш да се развиваш. Нека съотборниците му, които са окупирали БФС, да видят какво прави този човек за България. Нека да се поучат от този голям българин.

 

Росен Йорданов е социален психолог с над 25 г. професионален опит.  Завършил е  Софийския университет. Специализирал е в САЩ и Израел. Работил е в  Института по психология на МВР, на който е бил и заместник-директор. Практикувал е успешно в различни сфери - бил е криминален психолог (профайлър, специалист по овладяване на критични инциденти), индивидуален и групов психотерапевт, научен изследовател и анализатор, бизнес консултант, специалист по управление на персонала. В момента работи в консултантска компания за управление на човешки ресурси. 

Оцени новината

Оцени новината
3.7/5 от 3 оценки
3.7/5 от 3 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
Без хонорар

Без хонорар

03.12.2023 | 09:20

Този винаги го наемат да злепоставя неудобните в политиката. Циркът е сглобката.

Отговори
0 0
xxx

xxx

02.12.2023 | 16:47

Уморен ли сте от обикновеното п0рно? Това е за тръба - DATXXX.COM

Отговори
0 0
Жана

Жана

24.11.2023 | 08:53

ТОЗИ ПАРЛАМЕНТ ЦИРК,РЕШАВАТ ЛИЧНИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ, КАРАТ СЕ ЗА ЛИЧНИТЕ ГЛУПОСТИ, НЕ ИМ ПУКА ЗА ИЗБИРАТЕЛИТЕ,ЗА ДЕПОТАТИТЕ ПАРИТЕ, ЗА ИЗБИРАТЕЛИТЕ САМО ЛЪЖИТЕ ТОВА СА,240 ХРАНТУТНИЦИ ЛЪЖЦИ!

Отговори
6 8
Гери Йорданова

Гери Йорданова

24.11.2023 | 08:47

Тези управляващи , че са болни , в това няма съмнение , но те ще направят целият народ шизофреници ! Ей , хора , хайде внимава,те , вече , за кого гласувате ! Нека да изолиране партиите на Кирил Петков , на боядисани Христо Иванов , и на Бойко Борисов , който , напоследък , е станал " много добър " ! Нека избираме достойни хора да ни управляват !

Отговори
4 15

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?