Следвайте ни

Психологът Ренета Венева: Да кажем премълчаното за онлайн обучението!

Залитайки в преувеличаване на позитивните страни, рискуваме да повторим допуснати грешки

viber icon

Ренета Венева е завършила психология в Софийския университет, специализира в Мюнхен Монтесори терапия. Председател е на Националния алианс за работа с доброволци. Действащ психолог, Монтесори терапевт и обучител на учители.

В миналото издание на приложение "Образование" Ренета Венева коментира какво се случи с децата по време на извънредното положение. В продължение на разговора - какви са рисковете около обучението онлайн.

 

- Г-жо Венева, доскоро коментирахме с какви трудности расте дете, отглеждано по Скайп от родители в чужбина. В ситуацията на пандемия имаме учител по Скайп и доста голямо въодушевление около онлайн обучението, включително в посока как занапред ще бъде все по-използвано. Докъде е разумът в това?

- Аз съм тревожна да не минем от едната крайност в другата лесно и неаналитично. Много години училището се съпротивляваше срещу бавното, разумно, постепенно, адекватно включване на онлайн форми на обучение. Сега изведнъж сме на другия полюс. И имаме хиперболизиране на позитивните ефекти.

Че има нужда да се обучава и онлайн, няма съмнение. Но идва моментът да анализираме за различните възрасти как се случи това ​- защото разликата е голяма  между 1., 5., 10. клас - като начин, организация, интеракция, разнообразие.

Сега, подготвяйки новата учебна година и следващите, в които ще сме по-способни и по-готови да включваме онлайн форми, е много важно да се обърнем към себе си като преподаватели и да си направим

лична равносметка за силните и слабите страни на нашето онлайн преподаване.

Как аз обучавам, как аз давам обратна връзка? Защото обучението не е само да дадеш домашната работа и да разкажеш нещо пред полузаспали хора пред екраните. Защото въобще не знаем какво се случва от другата страна - един седмокласник спи ли, музика ли слуша, чете ли, списание ли разглежда. Каква форма на обратна връзка имаме? Да ни даде проект или написано домашно, не е форма на обратна връзка, поне не ефективна.

Каква обратна връзка имаме за начина на справяне на децата, за техните чувства, постижения по време на самостоятелната работа?

Възрастните имаме големи въпросителни как ни се получиха нещата - като техника, като методи на преподаване в дигитална среда. Трябва да си отговорим на тези въпроси. Как общуваме с детето, не само по време на урока, а с индивидуален разговор по телефон или в реална връзка? Когато „потъва”, когато се демотивира, какво му казваме? Големи въпроси имаме във връзка с това как успях или не успях в онлайн обучението, как успях или не успях да  запазя мотивацията, интереса, любопитството, удоволствието от ученето - това е големият въпрос!

- Готова ли е гилдията за него? От март имах много разговори, в които питах и за недостатъците на дистанционното обучение. Мнозина ми отговаряха честно и със загриженост, че ефективността е по-ниска, че се късат връзки и се губи мотивация. После изтриваха всичко, заедно с въпроса.

- Да, има го това. Аз разделям нещата на две. Това, което се случи в тези два месеца, беше кризисна ситуация. Не беше време в нея да отработваме тези въпроси. Когато си в криза, се спасяваш от днес за утре. Тогава такова поведение може да е приемливо.

Но кризите имат начало и край.  Големият въпрос е какво се случва, когато вече не работим в кризисна ситуация като в края на март. И сега вече няма оправдание. Сега е времето всичко да се сложи на масата. Да си кажем истината. Не пред публика. Учителите да кажат истината помежду си. Да признаят всичко, което ни спестяваха, защото бяха объркани и неподготвени. Защото учители ми казваха: „Аз до 16 март пусках компютъра само заради Фейсбук.

Сега се изправих пред предизвикателства, от които ми побеля косата. Чувствам се несигурна”.

Това бяха едни тревожни хора, много стресирани учители. Те не можеха да мислят за интеракции, за настроение.

Казвах им: „Правете раздвижващи игри. Започнете с нещо весело, с една игра онлайн с пръстчета и песен. Спрете по средата. Направете нещо емоционално, попитайте децата нещо различно от онова, което преподавате. Завършете накрая с нещо детско, с нещо, което ви сближава и е позитивно, перспективно, със спокойно настроение”. Но те не знаят как се прави това. И в кризисна ситуация трудно човек се организира да прави друго, освен да оцелява.

Но днес, утре, през целия юни, юли и август ние сме в нова ситуация. Тя е по-спокойна и тя е времето, в което трябва да се мобилизираме да помислим за всичко това и през септември да знаем какво правим и как по друг начин ни се случва, ако се наложи през дървена или грипна ваканция да има онлайн обучение.

Тогава е важно да бъдем различни

от кризисната ситуация, в която бяхме. И това няма кога да го направим, освен сега.

Ако не го направим, ще имаме голям проблем с двойния дефицит. Единият е, че не отработихме кризата по отношение на преподаването. А вторият е, че ще имаме нови кризи и нова неготовност, нов отказ на децата, нови трудности за тях. Защото ще караме по стария начин в нова ситуация. А през септември тя ще бъде друга.

- Има ли нужда от такова преосмисляне и на обучението 1:1 - едно дете с едно устройство? Светът влиза в хромбука, чудесна е груповата работа и от къщи през чата, но в един момент общуването с връстника там е със zdr, дори не "здравей". Тези деца каква цена има опасност да платят от това, че системата става модерна?

- Категорично има нужда от дълбоко преосмисляне на тази система. Тези деца

има голяма опасност да бъдат едни социално незрели тийнейджъри и по-нататък възрастни,

с нарушени социални компетенции за реакция, възприемане на различни ситуации, които ще имат след периода в училище. Защото социалните умения се отработват в реални ситуации, не във виртуалната класна стая.

Имаме достатъчен ресурс като НПО, които работят по тези проблеми, като министерства, експерти, родителски общности. Трябва да се организират този разговор и действия на различни нива - министерство, училище, общност. Да се анализират ресурсите, да се поставят тези въпроси и да вървим към решаване.

Това са въпроси, които другите общества и общности вече са поставили и решават. Но те са и много по-готови. Защото онлайн обучението във Финландия е много по-различно, отколкото у нас. Всички плюсове и минуси са осъзнати и се контролират дефектите.

Защото плюсовете са много. Но минусите ние още дори не ги знаем всичките.

Толкова са много, а ние сме толкова нови в това, че дори още не сме се сблъскали с всички тях. Имаме минимален опит. И завършихме учебната година приповдигнато, със самочувствие, че сме успели. А в същото време от другата страна децата бяха объркани, тревожни и демотивирани.

Затова трябва да съберем компетентността на повече експерти, на повече нива. И това е работа на МОН. Някой трябва да менажира този процес, да управлява тези стъпки. Не казвам, че е лесно. Но ако не се справим, със сигурност ще е много по-трудно наесен и другите есени нататък.

- Опашката на ситуацията тепърва ще ни препъва?

- Така е и децата ще бъдат в окото на този експеримент. Всичко това преминава през тях, години наред. Защото един първокласник ще бъде още години в тази система на взаимоотношения с родители, учители, съученици, онлайн обучение.  С всички тези фактори, форми - това е една четвърт от живота, който му предстои. Не може да бъде на принципа проба-грешка. Може, докато сме в криза.

След кризата вече не може с проба-грешка

Действията трябва да са структурирани на базата на анализ. Това ми липсва. Надявам се, че някой ще ни покани да мислим заедно за това.

Дори човек да сгреши в това, което казва, когато това се премисли, то може да се коригира.

Аз имам записани десетки отговори от родители през тези месеци и реакциите на много деца. По телефона родители плачеха. Тогава само казах: „Това ще мине”. Нищо повече не можеш да кажеш на един родител в такъв момент. Само А и Б.

По-нататък обаче той има нужда и от друго. Сега трябва да премислим и отработим какво ни казват децата, какво е трудно за родителите, кое  - за учителите. Аз си говоря с тях всяка седмица и ги виждам благодарение на обученията. Виждам едни изплашени хора. Не им е лесно.

Това, което не разбирам, е защо всички чакат. Учителите чакат ръководството, то изчаква указания от МОН. Да, разбира се, че трябва да има синхрон. Да, разбира се, че трябва да сме организирани в това, което предприемаме. И не бива да си правим шега с образованието. Но бездействието също е много опасно. 

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Румяна

Румяна

12.06.2020 | 05:48

Аз наблюдавах целият процес.И това което видях и чух не ми хареса.Имаме ученик.От 8ч се започва да се учи става въпрос за. 5 кл.до 12ч след бърз обяд от13.10мин започват часовете до17 ч При това натоварване те нямат свободно време да излязат на слънце исвж въздух.Искам да заявя че за това нещо се е знаело в Мин. на образованието.Но не на гърба на децата. Бях в американско семейство и там и тук в Бг.това не е така.

Отговори
2 1
Биби

Биби

12.06.2020 | 02:28

Не може ли просто да си ходят н, а училище както си го знаем, без никакви компютри

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще се ваксинирате ли срещу COVID-19?