Следвайте ни

Рецептата срещу рецесия е да строим нови заводи

Лъчезар Богданов е главен икономист в Института за пазарна икономика.

Кариерата му започва именно оттам през 1996 г. като изследовател и икономист. През 2004 г. заема поста управител и икономически анализатор в "Индъстри Уоч". Сред по-важните му изследователски проекти са анализ на данъчната политика, формиране на публично-частни партньорства и приватизация, пазар на недвижими имоти, оценка на макроикономически рискове. Участник е в редица проекти и инициативи за подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административните бариери. Отскоро отново е в редиците на Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Лъчезар Богданов е автор на множество статии, публикувани в основни български и чуждестранни медии. Съавтор е на четири книги. 

Възпитаник на УНСС. 

 

- Г-н Богданов, темата за рецесия отново е на дневен ред. Какво да очакваме този път? 

-  В по-краткосрочен план се очаква едно забавяне на световната търговия, като по-силно ще бъдат ударени експортно ориентираните индустрии в страни като Италия, Франция и Германия. По веригата обаче ще бъдат засегнати и всички техни свързани производства и доставчици от Чехия, Словакия, Полша, Румъния и разбира се, България. Няма как да избягаме от домино ефекта, тъй като голяма част от родната индустрия, особено новопостроените в последните 10 години заводи, всъщност са производствени мощности, създадени да обслужват европейския пазар и да подкрепят големи чужди индустриални компании . Ако страда компанията-майка, ще страдат и нейните доставчици в България.

 

- Има ли полезен ход бизнесът в България да реагира адекватно в тази ситуация?

-  Бизнесът в България сам по себе си много трудно може да реагира адекватно. Ако вашият завод е създаден, за да доставя определен набор от компоненти на завод в Германия, и съответният завод изгуби поръчки в САЩ и трябва да свие производството с 20%, вие няма какво да направите. Съвети от типа "Преориентирайте се" не са полезни, защото изпълнението им отнема доста време. Най-малкото заради това, че машините са настроени да произвеждат един тип продукция. Единственото, което ти остава, е да си устойчив, така че да поемеш шока, да имаш финансови възможности да удържиш и за година-две наистина да се преструктурираш. На макрониво обаче положението е по-различно. Да предположим, че пострадат 1000 завода, но в същото време се открият 100 или 200 нови, които да задоволяват друг вид пазари, тези нови индустрии до някаква степен могат да компенсират спада в другите, на които им трябва време да се преориентират. Впрочем това е една от причините Словакия и Полша да

преминат толкова леко през предишната криза

през 2009-2010 година. Защото точно в този период, от една страна, те усвояваха еврофондове, което донякъде омекоти ефекта на кризата, защото имаше вътрешни инвестиции. Докато при нас, в България, пикът на усвояване дойде чак 2014-2015 г. Второ, точно тогава, по време на криза, в тези държави се откриваха предприятия, които поемаха работната ръка и създаваха продукт. Това е макроотговорът на кризата, който за съжаление не може да се случи с решение на правителството или някаква конкретна държавна политика. Просто трябва да се търсят нови инвеститори и да им се помага всячески. 

 

- Не може държавата да е просто наблюдател. Какви мерки трябва да вземе правителството, за да омекоти удара?

- Има краткосрочни мерки, свързани със съхраняване на работната сила. Знаем, че в един отворен пазар като европейския, ако съкратят твърде много хора в един регион, тези хора взимат първия евтин полет и отиват да работят някъде другаде. Има инструменти при временни затруднения и краткосрочни шокове, има програми, прилагани в други страни, частично и у нас. Като пример мога да посоча програми за временна подкрепа и задържане на работната сила при ситуации на намалено работно време или съкращаване на персонал. Много важна политика е привличането на нови инвеститори. Правителството не бива да се фокусира само върху това как да помогне на предприемачите, които са тук и страдат от някакъв външен неблагоприятен шок, а и как да създаде условия за привличане на нови компании бързо и лесно. За финансовия сектор пък е изключително важно да бъде защитен от криза, затова банковият надзор трябва е стриктен. Там също има цикъл и в момента сме в тази фаза, в която се дават лесно кредити при много благоприятни условия и има свръхоптимизъм.

 

- Какви ще са последиците за обикновения човек и има ли рецепта за действие?

- Три са важните последици, които могат да засегнат широк кръг от хора. За работещите най-същественият риск е загуба на работно място. При забавяне на икономическия растеж и инвестициите и по-малко заетост очевидно и бюджетните приходи ще са по-ниски. Съответно и възможността на държавата да плаща по-високи заплати в публичния сектор ще бъде ограничена. Всички обещания за по-високи пенсии и други социални придобивки могат да се отложат. И трето, хората трябва да бъдат много

внимателни по отношение на личното си финансово здраве.


Човек трябва да подхожда с доза внимание и песимизъм при взимането на твърде големи кредити. Тоест, когато задлъжняваме, трябва да мислим дали можем да погасяваме вноските си не само в добри времена и очаквания за постоянен ръст на доходите, а и в ситуация, в която някой от домакинството си загуби работата. Пък дори и това да е за 6 месеца. Защото, ако се стигне дотам, че човек си загуби дома заради една рецесия от 6 или 9 месеца, това е огромна лична трагедия. А в крайна сметка кризи и рецесии минават и заминават.

 

- В учебниците пише, че средностатистически една рецесия трае 11 месеца.

- Вероятно е така, но този срок визира само техническата част. Ако погледнем България по време на предходната криза, бизнесът съкращаваше работни места от 2009 г. до 2013 г., тоест почти четири години.  Цените на имотите падаха до началото на 2014 г. Дори и най-лошото да е минало, винаги има инерционен ефект, "разчистване на терена". Да не говорим, че ако си паднал, ти трябва известно време да наваксаш, докато стигнеш старото си ниво, и едва тогава да поемеш нагоре.

 

- Има ли ключови разлики с предишната криза?

- Случващото се в последните 12 месеца до голяма степен е породено от търговски войни и опитите на администрацията на САЩ да пренареди правилата за международна търговия както с Китай, така и с ЕС. Въведените ограничения пред търговията и бъдещите такива пряко се отразяват на голяма част от производството и в Китай, и в експортно ориентираните икономики на Еврозоната. Оттам имаме доста сериозни сигнали за забавяне на индустриалното производство в последните шест месеца, най-типично проявено в автомобилната индустрия и машиностроенето. А това са отрасли, които са традиционно силни. 

 

- По-лека ли ще бъде кризата от предходната?

- Има нещо еднакво в двете ситуации и това е, че последните десетилетия развитият свят стана пристрастен към дълга. В САЩ - към частния дълг, а в други държави - към публичния, тоест държавите харчат и инвестират, но всичко това става със заеми. 

Ако влезем в детайлите обаче, ще видим, че настоящата ситуация е по-различна. За момента не изглежда в Европа да има такъв растеж, движен от ниски лихви или твърде големи бюджетни дефицити. Тоест нямаме нова Гърция. В САЩ също нямаме такава степен на задлъжнялост по отношение на ипотечното кредитиране. Но имаме други балони. В Америка например такъв е балонът със студентските кредити - над трилион и половина долара дължат американците по заеми, които са взимали, за да получат висше образование. В Китай е огромно задлъжняването на регионите заради мощното строене на инфраструктура. Всички са впечатлени, че там непрекъснато се създават нови магистрали и жп линии, небостъргачи и какво ли още не, но това става с цената на огромна задлъжнялост. Това са пари, които някога трябва да се върнат. 

Вяра Порязова

Журналист

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?