Следвайте ни

Психотерапевтът Иво Величков: Човекът в изолация си създава демони. Общувайте!

Какви са последствията от COVID-19

viber icon

Мерките трябва да се въвеждат за ограничен период, защото така сме устроени, че не можем да стоим в напрежение, със стегнати мускули цяла вечност

 

- Г-н Величков, от няколко месеца сме в плен на коронавируса. Как влияе на психиката този дълготраен пандемичен натиск и можем ли да се справим с него?

 - Човек би се справил в подобна ситуация, когато се нормализира като поведение и като мислене. В самото начало на коронавирусната сага за целия свят това беше нещо ново и безпрецедентно, докато сега вече имаме някакъв поглед върху това кое функционира нормално при нас и кое не.

Трябва сами да нормализираме поведението си и отношението си към другите, да регулираме натовареността и излизането си, предпазните мерки и т.н. Виждаме, че всичко е толкова несигурно и, общо взето, се предприемат хаотични мерки срещу заразата.

Хората осъзнават, че някои неща са адекватни като мерки, а други никак. Разковничето е в общуването - то нормализира хората. Колкото повече общуваме, толкова по-добре. Човек в изолация винаги създава вътрешни митове и демони.

Когато комуникира с много хора с най-различни мнения, тогава средно аритметично се нормализира и уравновесява, формира правилно виждане и мнение.

 - По време на изолацията се регистрира бум на домашното насилие. Как в подобни ситуации да тушираме напрежението? 

 - Напълно естествено е, когато хората са в неестествена ситуация да има промяна в поведението им, включително да проявят агресия. Но няма как да се нормализират нещата в семейството, без те да се нормализират в обществото.

За мен нормалното винаги е средноаритметичното. Човек трябва да черпи мнение от два противоположни полюса, за да може да съзре къде е нормалното. На единия полюс имаме висока доза скептицизъм - твърди се, че няма коронавирус. А на другия - колко е опасен и фатален.

А истината е винаги по средата. За мен това нормализиране успокоява мисленето, а оттам и поведението. И тъй като живеем в медийно-виртуален свят, колкото повече сме в реални отношения, с реална работа и реални ангажименти, толкова по-адекватни ще бъдем.

 - Помагат ли ни статистическите данни за разпространението на COVID-19?

 - Няма как статистическите данни за коронавируса да помагат за оформянето на някаква представа, негативна или положителна, тъй като хората правят елементарна математика и виждат процентното съотношение - колко случая имаме на колко изследвани лица.

В един момент нещата процентно не се променят. Всекидневно се внушава, че нещо се случва, а това не граничи с истината.

Психологическо изследване показва колко различно е възприемането на реалността от елитите и от обикновените хора в целия свят, не само в България. Резултатите от него сочат, че в момента обикновените хора имат по-здрави инстинкти, по-правилно виждане за реалните и по-големите проблеми в ежедневието.

Страхът, който се насажда от елитите, в това число световни и най-различни лидерски организации, контрастира тотално с поведението на хората. Изводът е, че масово хората не са изплашени.

 - Тоест няма масова психоза заради коронавируса?

 - Няма. Ако в началото от тази неизвестност имаше някаква психоза и обществен панически страх, сега по-скоро има раздразнение от неяснотата на прогнозите, на поведението, от неразбирането към някои от предприетите противоепидемични мерки. Тоест пак има напрежение, но то не е паническото, провокирано от заразата.

 - Според вас трябва ли отново да се затегнат мерките?

 - Половинчатите неща не сработват - или затваряш всичко докрай, или отваряш всичко докрай. В крайна сметка в началото бяха вкарани в действие изключително строги мерки, въведе се доста строга карантина, която изигра своята положителна роля, тъй като дисциплинира за кратко време целия народ. И тогава всичко беше както следва да бъде - почти пълни мерки, но за ограничен период.

Ако те са били адекватни, би следвало да са си изиграли ролята и да не е наложително да ги въвеждаме отново. Какво търсим оттук нататък с половинчати мерки? От друга страна, ако не са били адекватни, защо сега да бъдат и защо да ги повтаряме?

 - Обучението и приятелствата между децата станаха дистанционни, а представата им за света - все по-виртуална. Как ще се отрази всичко това на психиката им?

 - Учениците ще се справят с изискваните критерии в новата ситуация, но дали ще ги подготвим за адекватно функцониране оттук нататък, е друг въпрос. Децата ще свикнат и с дистанционното обучение, и с начина, по който се преподава материала, ще си вземат и изпитите, но дали това, което ще завършат и ще покрият, е на достатъчно ниво за реализация в живота? За разбиране на нещата, за формирането на критично мислене? Аз съм дълбоко скептичен.

На всеки 10 години се опростява учебната програма, за да може тя да пасне на елементаризирането на мисленето. Дистанционното обучение е още една стъпка в тази посока. Да, освен всичко останало, в подобна ситуация децата се дистанцират едно от друго.

Дистанцирането и изолацията водят към дехуманизиране и обезчовечаване. Ние губим цялостно усещане за другия. Неслучайно имаме и невербално поведение, невербална дистанция, която е нормална и чрез която се създава доверие. Имаме невербални параметри, които ни помагат да се сближаваме.

Колкото повече се отдалечаваш и се увеличава тази дистанция, толкова повече губиш другите, не можеш да ги разбираш, заживяваш по-скоро в собствени мисли, отколкото в споделен свят. Това за мен е опасност. 

 - Как си обяснявате факта, че в началото не смеехме да излезем от къщи, а сега изведнъж се юрнахме към заведения и плажове?

 - Човек не може да стои в напрежение, със стегнати мускули и стиснати зъби цяла вечност. Това трябва да е прочетено чисто психологически от управляващите. Няма как дълго време да се държи мирен човек под напрежение.

Той просто няма да има шанс да оцелее. Напълно естествено е да иска да се отпусне, да усети, че живее по друг начин, освен с ежедневно напрежение в него.

Ако всичко това продължи година или две, чисто психически много хора няма да  издържат и ще се предадат на емоциите. Тогава на базата на недоволството към предприетите противоепидемични мерки ще започне атаката към много други проблеми.

Когато са изплашени и напрегнати, хората търсят кое не е в ред и започват да забелязват проблеми, които не са били на дневен ред по една или друг причина.

Мога да ви кажа, че в по-малките населени места коронавирусът въобще не е тема на разговор или мислене. Там хората се притесняват дали няма да им се случи нещо през нощта, дали ще вали достатъчно и дали ще приберат реколтата. Темата за COVID-19 е актуална заради медиите, но в един момент неизбежно идва процес на привикване.

Нервната система привиква към един и същи дразнители. Когато дълго време едно и също се говори, започва да се губи чувствителност към него. Ако някой ви докосне, вие първо усещате допира, след което спирате да го правите, защото привиквате, не усещате нещо ново и не сте нащрек. Същото е и от психологическа гледна точка.

 - Много хора ли Ви потърсиха за помощ и подкрепа от началото на пандемията?

- Основно искаха моята помощ след падането на извънредното положение. По време на домашната карантина и социалната изолация като че ли хората се бяха затворили, изчакваха, търсеха не специалиста, а по-скоро този, на когото лично имат доверие - бил той приятел или не.

Но след падането на извънредното положение и опит за възвръщане към нормалния живот при мен и колегите буквално имаше поток от хора, които чак сега са развили и са отключили панически атаки и страхове, както и други тревожни психични разстройства.

Механизмът е такъв - докато човек се счита и възприема в екстремна ситуация, той е нащрек и не се отпуска. След като мине екстремната ситуация,  се отпуска и започва да търпи последствията от тревогите и страха.

 - Какво бихте призовали хората в този момент?

- Да бъдат трезви. Без капка паника. Паниката пречи на трезвото мислене. Винаги трябва да спазваме наложените противоепидемични мерки, но от нашето поведение и отношение към тях зависи колко адекватни ще бъдат те и доколко адекватно ще се предприемат и налагат. Ние трябва да имаме твърда реакция като мислене, отношение и мнение и тя да е красноречиво заявена.

 

Иво Величков е психотерапевт с повече от 20-годишен стаж. Председател e на Българската асоциация по хипноза. Завършил е философия в СУ, психология в НБУ и клинична хипноза в London College of Clinical Hypnosis, Лондон.

Дългогодишните му интереси към бойните изкуства, трансовите и медитативните практики и различните системи за самоусъвършенстване го отвеждат до различни школи по цял свят - от далекоизточните езотерични общества, през западните университети до поделенията на руските спецчасти.

През 2009-а води телевизионното шоу „Хипнотизаторът” по bTV. Понастоящем преподава клинична хипноза на психолози, стоматолози и медици. Той води семинари за широка публика в сферата на работата с трансовите състояния, дихателните практики, ефективната комуникация, използването на психофизическия ни потенциал, личностното развитие и други. Подходът му е насочен към отключване на неподозираните знания, умения и естествени механизми, заложени във всеки от нас.

Тони Михайлов

Тони Михайлов

Репортер

Тони Михайлов е завършил магистратура „Журналистика, реклама, PR“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Бил е репортер и водещ на дневни блокове в Информационна агенция и радиоверига "Фокус".   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?