Психологът Иван Ралев: Говорете с децата за вируса, игрите гонят страха

Коронавирусът и мерките за ограничаването му доведоха до безпрецедентни нива на стрес, безпокойство и паника, с които повечето от нас не са се сблъсквали изобщо до този момент! А в условията на карантина и социална изолация най-уязвимата и потърпевша група от тази драстична промяна на ежедневното ни функциониране са именно децата. Те може да се почувстват тревожни и уплашени от всичко, което чуват, поради драстичната промяна на ежедневието им. Как да им помогнем в ситуацията на пандемия - по темата разговаряме с психолога Иван Ралев.

 

- Децата не могат да останат изолирани от пандемията с COVID-19. Как обаче да им обясним какво точно се случва в момента?

- Преди обясненията за вируса и какво се случва е важно да разговаряме с децата си за това как се чувстват в тази ситуация, да ги подпомогнем в това да изразяват емоциите си, защото много често те са уплашени, а с едно обяснение за ситуацията уплахата няма да премине, а е възможно дори да бъде засилена.

Ако тези емоции и страхове не бъдат извадени от детето през разговора, те ще продължат да оказват своето негативно въздействие върху него. Затова питайте детето си как се чувства в тази ситуация, а ако му е трудно да назове чувството, помагайте му, като Вие го назовавате (като например: „уплашен“, „ядосан“, „разтревожен“ и др.). Не дисквалифицирайте емоциите му с изказвания от типа: „Няма страшно, ти си мъж!“, а по-скоро се превърнете в емоционално огледало за детето си и отразете неговата емоция: „Това, което казваш, звучи доста страшно! Ти също изглеждаш уплашен от всичко това!“. Впоследствие след като емоциите и страховете са излезли на повърхността, родителят може да даде своята подкрепа с изказвания от типа: „Ние с мама/татко сме до теб и няма да позволим да ти се случи нещо лошо!“.

Ако детето има нужда от разговор за това какво се случва, защо са нужни мерките, с които трябва да се съобразява, попитайте го отново - какво е чувало и знае ли за какво са тези мерки. Базирайки се на детските разбирания по темата, може да проведете разговора, допълвайки и дообяснявайки за ситуацията.

-  Ако детето ви попита какво е COVID-19, как да отговорят родителите?

<197> Обяснението за това какво е COVID-19 трябва да е в контекста на съответната възраст, без да се стресира детето. Добре е това да е разговор, а не лекция за вируса от страна на родителя. Може просто да му обясните, че „вирусите са различни, от едни ни боли корем, от други гърло. Това е един нов вирус, от който много лесно може да се разболеем, ако не са ни измити ръцете и не спазваме добра хигиена“.

-  Как да намалим стреса и тревогата, която изпитва детето?

-  По отношение на стреса е добре да обърнем внимание на следните акценти: 

Да се погрижим за самите нас, можем да помогнем на децата си само ако и самите ние се справяме с тревожността. Децата наблюдават реакциите на родителите си и ако те демонстрират паника, неспокойство, уплаха и липса на  контрол, те също ще бъдат стресирани и уплашени. 

Ограничете стресиращата информация, която достига до детето. Обикновено родителите смятат, че докато са с детето в стаята и то се занимава с нещо или играе, а те разговарят за вируса или гледат поредната емисия новини, в която съобщават броя на загинали или заболели и т.н., то не чува тази стресираща информация, но колкото и да си дават вид, че не внимават, децата са изключително любопитни особено за нещата, които вълнуват значимите за тях възрастни, и чуват и попиват всичко.

Разговаряйте с тях и търпеливо ги успокоявайте. Може да помогнете на децата да се справят със стреса, като провеждате с тях открити и подкрепящи разговори. Стимулирайте ги да споделят чувствата, емоциите, мислите и страховете, които са в тях.

Забавлявайте се като семейство. Бъдете креативни и любопитни в тази посока, предлагайки на детето си различни игри и активности.

Подкрепяйте децата да поддържат контакт с връстниците си, да отделят време да комуникират и общуват с тях, било то и онлайн. Всеки има нужда от приятели, особено в моменти като този.

Опитайте да приближите текущото ежедневие до това преди кризата. Ставайте в определен час, не стойте по пижама цял ден, подкрепяйте и детето в тази посока. Колкото по подредено и предвидимо за детето е ежедневието, толкова по-спокойно ще е то.

И не на последно място - просто излизайте. Вече може да се излиза и посещават парковете. Излизайте с детето си, това ще се отрази позитивно както на Вашата психика и настроение, така и на неговите. Не забравяйте, че слънцето е естествен антидепресант и когато може да поемете, било и за малко, слънчеви лъчи, не губете тази възможност.

- Доколко малчуганите могат да осмислят това, което се случва в момента. Вероятно е добре родителите да ги изолират от медиите, от информационните емисии? Как може да стане това?

- Първо е важно родителите да се справят със своята тревожност, защото гледайки новини, четейки в интернет постоянно за вируса те се опитват да се справят със своята тревожност. Проблемът е, че това ги стресира и паникьосва още повече, те търсят отново информация (през различните медийни канали) и така влизат в един омагьосан кръг, а децата им също попадат под въздействието му. След като родителите се справят със своята тревога, тогава е много по-лесно да се изолират децата от цялата стресогенна информация, която ги залива.

Малките деца не правят разлика между това, което виждат на екрана, и собствената си реалност и могат да повярват, че са в непосредствена опасност. Когато чуват и виждат много тревожна информация (от родителите, новини по телевизията или онлайн), често у тях остава чувството, че кризата е навсякъде около тях и това засилва тяхната тревожност и страхове. Затова като родители трябва да сме внимателни каква информация достига до тях и да я филтрираме внимателно.

- Какви могат да бъдат последствията от този стрес за детето след години?

- Когато детето продължително е излагано на стрес, с който не може да се справи, това може да бъде предпоставка за развитието на редица психични разстройства и евентуални болести след години - например депресия, тревожни разстройства, хранителни разстройства, диабет, хипертония, стомашни проблеми и др.

Затова е изключително важно от ранна детска възраст децата да бъдат подкрепяни от възрастни, които да противодействат на стресорите в живота им, потушавайки причините за възникналия стрес.

- Какви игри и съответно спорт бихте препоръчали в ситуацията на пандемия?

- За децата е жизнено важно да играят и ако това няма как да се случи с техните връстници, то родителите трябва да правят това с децата си вкъщи или навън. Нека не изпускат моментите, в които могат да бъдат навън с децата си - разходка в парка, на Гребния канал, сред природата и т.н. А вкъщи родителите трябва да бъдат креативни - с по-малките могат съвместно да играят с играчките им, а с по-големите да играят на настолни игри или съвместно да извършват двигателни активности, например да тренират заедно.

И за финал бих искал да отправя един призив към родителите - да не се притесняват да търсят помощ и подкрепа от специалист, тогава когато наблюдават притеснителни симптоми в себе си или детето си, с които те не успяват да се справят. Няма нищо срамно в това да сме отговорни както към физическото, така и към психичното си здраве.

Визитка

Иван Ралев е психолог, семеен консултант, клиничен психолог и международно сертифициран тренинг-обучител. Като психолог има над 18-годишен опит в работата с деца, младежи, възрастни, родители, семейства и двойки. Над 19 години води обучения на психолози, социални работници, университетски преподаватели, учители, възпитатели, младежи и мениджъри от цялата страна.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?