Следвайте ни

Психологът Елена Атанасова за COVID-19: Страхът от непознатото засилва тревогите, но има изход

viber icon

- Г-жо Атанасова, никога никой от нас не е изпадал в сегашната ситуация - в социална изолация в резултат на пандемия от COVID-19. У много хора вече паниката и страхът са факт. Как хората реагират в подобни ситуации?

- Особеност на мисленето е, че човек аналитично изгражда определено твърдение и търси фактологичен материал за неговото потвърждение. Например, ако в нашата представа се чувстваме като жертви на пандемията, парадоксално е, но ние неистово ще търсим факти, потвърждаващи катастрофалността на събитията. Ако приемаме, че наложените мерки са несправедливи, и това предизвиква у нас вълна на негодувание, то търсим и обръщаме внимание на фактите, доказващи нашата теза. Обективно, ограничителните мерки и сам изолацията се предприемат с оглед на това да издържи здравната система, т.е. да има плавност в приема на засегнатите от Ковид-19, за да им се предостави качествена медицинска грижа и оттам по-благоприятни възможности за нас в ситуация, пред която се изправяме за първи път, да се обострят страховете ​- екз​истенциалният страх, страхът от непознатото, страхът от промяната и др. Основно ние губим усещането си за контрол над ситуацията и в частност на дейностите в собствения си живот. Точно загубата на усещане за контрол ни поставя в състояние на стрес и оттам провокира страховете ни.

- Смятате ли, че призивите „не изпадайте в паника” имат реален ефект, и как вие бихте успокоили хората? Какво бихте посъветвали онези със засилена степен на тревожност в тези времена?

- Как да преодолеем това - като определим точно от какво се страхуваме, изградим стратегия за справяне и план за действие. Например страхуваме се, че ще загубим пари, че финансово няма да се справим. В този случай правим преценка на доходите, съкращаваме някои разходи, преговаряме с банките, към които имаме заеми, ако е необходимо, обмисляме бъдеща преквалификация, търсим форма на социално подпомагане. Необходимо е да знаем, че за всеки проблем има решение. Но когато сме в емоционалното отреагиране, ние се фокусираме върху преживяванията си и поради тази причина не виждаме изхода от лабиринта. Това всъщност е терапия, чрез решения - краткосрочни техники, които впоследствие могат да се превърнат в копинг стратегии (стратегии за справяне) и да ни помагат да преодоляваме сходни ситуации, ситуации на криза. А ние сме в криза. Ако ви е сложно да се справите сами, обърнете се към психотерапевт. В настоящата ситуация ние работим онлайн.

- Как активните хора да преодолеят социалната изолация?

- Има един съществен момент, на който искам да обърна внимание -социалната изолация и посттравматичния стрес. Първо за социалната изолация и как да се справим. Ние сме южняци, хора, за които общуването, събирането с приятели, излизанията са част от нашия живот, от наш​ата култура, това е заложено в генома ни. Например предците ни в зимния период са се събирали на вечеринки, седенки, а в топло време - хората, градските разходки и т.н. Изключително сложно е да сменим дори и за известно време стереотипа си на живот. Дори мотивацията да ограничим контактите, с оглед предпазване на уязвими наши близки, трудно помага. Много е важно в такъв момент да „излъжем” съзнанието си. Да му дадем идея, че правим съществени, полезни и удовлетворяващи неща. Направете си график за деня. Включете работа и почивка. Ако работите от дома си, не работете по пижама, а се пригответе все едно реално отивате на работа. По възможност определете  работно място в домашното си пространство и го използвайте само за такова, а не за хранене или забавление. Определете си онлайн „среща” с приятели, съвременните технологии позволяват това. Пийте онлайн кафе или питие пред монитора. Разговаряйте за неща, за които бихте говорили и ако имате реална среща. Програмата, ритуалите са тези, които помагат в подобна ситуация. Това показва опитът. Вече 11 години работя в онкология и това са част от начините за справяне на нашите пациенти.

- Споменахте за посттравматичния стрес. Имате ли притеснения, че всичко случващо се ще се отрази негативно след време?

- Не бива да се подценява посттравматичният стрес. Тази ситуация ще отмине, но ако нашата психика е възприела това като сериозен стрес, то във времето (дори до 3 години след събитието) може да се прояви посттравматичен стрес, водещ до психосоматични състояния. Емоционалното състояние влияе на имунната система. Това е проблемът, на който бих обърнала внимание. След отш​умяването на вълната ще е необходимо да проявим загриженост към психичното и емоционалното си състояние. 

Преп​оръчвам при необходимост да се консултирате със специалист. А ние - като общество, ще е необходимо да създадем центрове за преодоляване на последствията от Ковид-19. За работеща икономика са необходими хора в добро психоемоционално и физическо състояние.

ВИЗИТКА

Елена Атанасова е психотерапевт. Онкопсихолог в Комплексния онкологичен център в Пловдив. Тя взе отношение по проблема с разпространението на коронавируса.

Румен Златански

Румен Златански

Репортер-редактор - екип "Общество"

Румен Златански е здравен репортер от екип "Общество". Завършил "География" в СУ "Климент Охридски". Работил като репортер и кореспондент в много вестници и агенции.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

нина Георгиева

23.03.2020 | 10:43

Пазете психиатри. Когато нещата се наместят, тогава ще се проявят и симптомите на посттравматичното стресово разстройство. И ако сега сме мобилизирани, тогава /след като отмине/ и дълго след това ще се лекуват паническите атаки, тревожно- депресивната симптоматика. Успех на всички психиатри. Да ги пазим, те ще са ни много много нужни.

Отговори
3 0

от твоя пациентка

23.03.2020 | 10:09

БРАВО ЛЕНИ.

Отговори
1 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?