Психологът Радка Цонкова: Ключът не е в забраните за децата, а в разговорите и анализите

- Г-жо Цонкова, все повече деца се впускат в опасни предизвикателства в социалните мрежи, особено в TikTok. Сред последните мании е да имат т.нар. „драконов дъх“ или пък да се надпреварват за издръжливост, като си слагат желе на устата и носа, за да си спрат въздуха. Защо го правят, къде се коренят причините?  

- В детската възраст е много характерно експериментирането, влизането в различни роли, да копират поведение. Тези предизвикателства са абсолютно нормални за тази възраст и ако някое дете го прави, не можем да заключим, че има лошо семейство. По-скоро родителят трябва да контролира какви филми гледа детето му, какви социални мрежи използва. Но важното е да не ги забранява. Знаем, че при забрана децата започват да правят нещо тайно. Необходимо е просто да се коментира и философства върху това кое е добро и кое е зло, съвсем небрежно, а не с лекторски тон. Ето например предизвикателството с желе. Детето го изпълнява, но не знае, че вероятността да умре от задушаване е много голяма. Нужно е просто да се коментира, да намират родителите време, поне по един час, да гледат това, което е интересно на детето. Може да е скучно за родителите, но е хубаво да се отиде на нивото на малкия, за да могат да са близо до това, което прави и което го вълнува. И постоянно да се обяснява кое е добро и кое е зло. Така детето само ще започне да избягва опасностите, тъй като вече е говорено с него за тях. 

- Много от родителите работят на две места, за да осигурят всичко необходимо на децата си. Така обаче нямат достатъчно време за тях и много голяма част от характера и поведението им се формира от приятелския кръг. В доста случаи така се тръгва по лош път...

- Така е, но тук пак стигаме до това да отделяме малко повече време за децата. Може да работим на две места, но детето няма нужда винаги от ново яке, а да прекара време с мама и тат​е. Тук е въпрос на приоритет как родителят ще си структурира ежедневието, дали ще може да отделя малко повече време, за да е наясно с приятелския кръг. И отново да не се забранява, а да се анализира поведението на тези приятели, за да може детето само да направи избора дали е добре, или не да поддържа контакти с тях.  Ако му се забрани да излиза с тях, утре ще е друга компания, а третия път вече ще пази в тайна с кого излиза. Ако например някое дете от компанията извършва кражби, стои навън до късно и има само двойки в училище, родителят може да каже: „Виж, детето е много добро, но родителят му го е изоставил. Това значи, че не го обича - да стои до среднощ навън, да не взима мерки за кражбите, както и за лошия успех. Аз обаче те обичам и няма да те оставя да бъдеш неук“. Така ще може да се обяснява, да се анализира, а не направо да забраняваме. Разбира се, ако нещо е свръхопасно за детето, тогава сме длъжни да го забраним.  

- Това ли е правилният родителски подход и ако детето бъде „заловено“ да се впуска в опасните онлайн предизвикателства?  

- Ако разбере, че изпълнява такива предизвикателства, подходът трябва да е по-твърд. До момента говорихме за превенция и превантивни мерки. А тогава вече може да включим забраната. През забраната, но когато е рядко, детето разбира, че родителят е ангажиран с него и че е изплашен. При забраната трябва да сме категорични. По този начин показваме, че това, което е направило детето, е много опасно. Но не с викове,  а просто казваме: „Забраняваме ти това повече да го правиш, защото е опасно за живота ти!“. И не е нужно повече да философстваме или да го наказваме да не излиза. Достатъчно е да казваме това изречение, за да разбере детето какво имаме предвид. Естествено, и да обясним защо е опасно.

 - Липсата на внимание към малките ли е основната грешка на родителите?

- Липсата на време. Внимание всеки родител се опитва да даде по негов си начин. Но малко повече време трябва да се прекарва с децата. Да се обръща внимание на това как се чувстват, да се говори с тях, да излизат заедно цялото семейство, защото децата обичат тези неща и така можем да ги следим отблизо. Важно е да не повтаряме грешките на нашите родители. Много често, ако сме имали лошо семейство, може да го проектираме като наше родителстване спрямо децата.

 - Постоянно обвиняват родителите, че правят грешки... Но училището къде е, има ли то ключова роля в превенцията за опасностите в интернет например?  

 - Основната роля е на родителя. Но училището също има друга основна роля, колкото и да се опитват учителите да казват, че всичко идва от вкъщи. Това е една сериозна институция и там също трябва да се говори.  Особено когато децата са в група, защото груповата динамика е много по-силна и се разбира какво казва даденият учител. Там са повече деца, могат да го обсъдят. Там трябва да се обяснява редовно не само за цигари, наркотици, ранна сексуалност, а също така институцията трябва да може да спира агресията, което е един основен проблем според мен. В училището се неглижират агресивните прояви на децата в първи клас, а се акцентира само на ученето -дали имаш двойка или шестица. Това е силна среда, където може да се влияе на децата, защото те прекарват там цял ден.