Психологът Лилия Стефанова: Напуснете го след първия шамар, няма шанс да се промени

Насилникът е неуспял в живота, сам жертва на терор в детството си

Жертвата рано разбира сигналите на агресия, но е сексуално привързана към мъжа 

 И силният пол е жертва, при най-тежките случаи половинката сипва отрова в яденето 

- Какво кара един човек да извършва издевателства, като Георги в Стара Загора, или да убива, като случаите в Цалапица или Лозен?  

- Това е патологична промяна в поведението. Това е болестно изменение. Говоря и за трите случая. Предполагам, с насилника и убийците ще работят специалисти, за да установят точния вид заболяване. Но един психически здрав човек не може да го извърши, каквото и да е преживял. Всеки от нас е ревнувал, изоставяни сме, вероятно са ни изневерявали, но не сме стигали до подобни крайности. Човек за да посегне, значи не е добре. 

-  Какъв процент от българските жени са ставали обект на домашно насилие? 

-  Някъде към 30 процента от жените в семейна среда. Но под домашно насилие  не се разбира само физическо, а също така и вербално, и психическо. Те не бива да бъдат подценявани.  

- Какъв е най-често профилът на насилника и на насилваната жена?

- Насилникът най-често сам е преживял тормоз по време на детството си. Най-често това е допълнено с употреба на алкохол и наркотици. Като цяло това са мъже, които не са достатъчно успешни в кариерите си. Поне по личните ми наблюдения. Не че няма и успешно реализирани в живота насилници, но са категорично по-малко. Насилникът често не е осигурен добре финансово, което допълнително го провокира към крайности. 

Колкото до профила на жената, която най-често страд​а от домашно насилие ​- тя има ниска самооценка, не е уверена в себе си. Най-често са избягали рано от семействата си заради насилник баща, рано са се омъжили. За съжаление, преходът никак не е труден - да намерят съпруг, който е олицетворение на бащата насилник. И да попаднат отново в същата обстановка. 

- Ужасно! Защо така се получава?  

- Защото припознаваме поведенческите модели и дори когато са негативни, те са ни познати и носят някакъв вид комфорт. Жената още в началото вижда сигнали, че най-вероятно мъжът до нея, рано или късно, ще прояви агресия, но въпреки това тя я силно привлечена сексуално към насилника си. И тук е „бъгът“. Най-вероятно са наясно, че може да ескалира насилие, но въпреки това остават до мъжа. Не си тръгват! По-страшното е, че когато домашното насилие вече стане факт, те пак не си тръгват. Много рядко го правят след първия шамар. Самозалъгват се - това няма да се повтори, той ме обича, не го е искал. 

- Какъв е вашият съвет - да потърсят помощ веднага след първия шамар?

- Няма какво да търсят помощ, а направо да си тръгват. Тези хора много трудно се променят, особено с напредването на годините. Поведението на едно дете вероятно може да бъде моделирано. Но един мъж на 40 години какво да му променяш! Това са напълно формирани конструкции. 

- Как една жена, търсеща връзка, да улови първите признаци, че излиза на кафе с насилник, преди да са скочили в нещо по-сериозно?

- Аз лично съветвам да заявяваш, че имаш приятели, приятелки, семейство. Че често пътуваш по женски. И да видиш реакцията. Също така да следиш дали човекът отсреща от самото начало проявява интерес към телефона ти ​- кой ти пише, защо ти пише…Това са ранните сигнали. Човек трябва да бъде изключително нащрек, когато го види без предупреждение пре​д входа, в който живее. Той ще се опита да ​те убеди как е искал  да те изненада, но всъщност следи с кого и кога се прибираш. Това го правят и мъже, и жени. Седят и те чакат, но лъжат: „О, исках да те изненадам и зарадвам“. После отърваване няма. 

- А има ли вече по-често случаи на насилие над мъже?

- Има. То по-скоро е психическо - задават се реки от въпроси, има тръшкане и реване, когато поискаш да излезеш с приятели. Един вид обсебване да бъде навсякъде с мъжа. Виждала съм и по-тежки случаи, на отравяне, като жената сипва разни вещества в храната. 

- В случая с Дебора насилникът Георги е едва на 24 години, но пък за тази млада възраст има вече дете и развод.

- Плюс предишни случаи на насилие. За съжаление, когато отсъстват здравите родителски модели, човек няма тази опора, няма с кого да си поговори. Това е валидно и при жените, които раждат на по 16-17 години. Нямат доверителна връзка с родителите. По-младият човек има по-нездрава психика и е склонен да изпада в крайности. 

- В този смисъл семейството трябва ли да позволява на едно 18-годишно момиче да работи като сервитьорка в нощен клуб, защото знаем какво опасности дебнат там, а то е още дете? 

- Разбира се, че е дете, психиката се развива до 25-годишна възраст. За съжаление, хората в България не са в най-добро финансово състояние и търсят доходи дори в не най-приятните места за работа. От друга страна, по-малкият град не предлага кой знае колко възможности, особено когато нямаш образование и квалификация. Какво да работи човек на 18 години! Дай боже, всяко семейство да има възможност да издържа децата си, докато сами стартират кариерите си. Но невинаги е така.

- Добре, а какъв модел на поведение копират две деца на 19 години, които помагат да бъде заровен убитият Димитър? Да не се окаже и друго, но нека изчакаме следствието.

- Ако те са само помагачи, предполагам, че са го направили за финансова облага. Не че това е поведение в норма. Не, не е! Пак стигаме до фундаментални потребности. Когато човек е гладен, няма нормален достъп до пари, поведението му може да стигне всякакви граници. Има един фундаментален труд „Корени на злото“. Там е описано точно как човек може да носи злото в себе си, но да не го развие. Попадне ли обаче в много лоша среда, бъде ли докаран до границата на психическите си сили, може да прояви изключителна жестокост. Описани са подобни случаи от Втората световна война - много доктори са излизали на фронта и са убивали. Въпреки че преди това са спасявали животи. Всеки може да бъде много лош, въпрос на среда и на стимули от тази среда. Вероятно въпросните момчета са били изложени на подобни стимули. Говорим и за заплахи, и за обещания за пари, и за семейна среда. Не може да си представим колко деца израстват, без да познават любовта на семейството. И това е валидно за всеки един от трагичните случаи през последните дни.

-  Това е обяснението и за двамата убийци - от Лозен и от Цалапица?

-  Със сигурност човешкото поведение в световен мащаб надскача нормалността по отношение на насилие. Убиецът вероятно очаква, че това нещо трябва да се случи, и очакваното надхвърля реалността. Едва ли не  - ако не се случи, пак трябва да го убиеш този човек. Най-вероятно и за други неща той има неточна оценка. Може някой да те настъпи в трамвая и ти да решиш, че е злонамерено и трябва да го пребиеш. Това са психопатни наклонности. Понякога не са нужни сложни финансови или любовни отношения. Помните защо застреляха колегата психолог - заради една забележка. Психопатното поведение може да се активира от невинен повод.

- Много ли са тези психопати сред нас?

- Не са малко. Свободният пазар на различните вещества, ако щете и алкохол, засилва опасността от тях. Дори здрав човек, ако няколко години поред употребява от тях, може да стигне до крайно състояние. И то на всякаква възраст.

- Големият град ли ражда повече психопати, или ги има и в дълбоката провинция?

- Няма връзка. Психопатите се раждат навсякъде и всичко може да ги активира. Какво толкова прави един човек в малък град! Скуката също е описана като психическо разстройство. Има описани случаи в малки населени места в Америка - хора убиват от скука. 

- Поне малко променя ли се в положителна посока мъжкото мислене на българина, че жената трябва да е „бременна и до печката“?

- Искрено се надявам, но отговорът няма как да е еднозначен и ще заложа на 50 на 50. Ето, мъжът до мен е против тези неща, познавайки ме. Опитвам се да се обграждам с напредничави хора като мислене. Но в работата срещам и от другите. За тях жената няма право на мнение, на кариера, да е самостоятелна, въобще, да живее  живота си.

ВИЗИТКА  

Лилия Стефанова e дипломиран психолог, има опит с над 400 частни клиента, както в частната практика, така и на другите работни места. Работи по разнородни проблеми, като например психически разстройства, спортна мотивация, семейни конфликти, повишаване на самочувствието (лайф коучинг), както и много други състояния.

Завършила психология към департамент  “Когнитивна наука и психология” в Нов български университет, специализирала е клинична психология. Изучава спортна психология в НСА.  Доби популярност като психолог на футболния Локо (Пловдив), националния тим, ЦСКА 1948.  Член е на Дружеството на психолозите в България, както и на Българската асоциация по хипноза.