Следвайте ни

Психологът Ани Александрова: „Криза“ е не само „опасност“, но и „възможност“

Доскоро роптаехме, че нещо трябва да се случи, за да се промени света към по-добро. Ето, случи се!

viber icon

Знаете ли, че в китайската дума „криза“ е заложен дуализъм – тя означава „опасност“, но и „възможност“. Да не забравяме, че именно Китай е родината на Конфуций. А колкото и иронично да звучи в момента – на Коронавируса също!

Как да подходим философски към проблема и да извлечем позитивите от ситуацията! По темата разговаряме с психолога Ани Александрова.

 

-    Всички ние попаднахме в една особена ситуация, за която никой не е подготвен. Освен дългият списък с негативи, дава ли ни кризата някаква, макар минимална, възможност?

 - Разбира се! В това отношение източните философии, винаги са внасяли живителен баланс и мъдрост. Не случайно в китайската дума „криза“ е заложен дуализъм – „опасност“ и „възможност“. Да не забравяме, че именно Китай е родината на Конфуций, колкото и иронично в момента да звучи, на Коронавируса също. Днес, според мен, имаме уникалния шанс да поемем назад към бъдещето.

 

-   Какво имаш предвид?                                                                                                                       

-    Бъдещето е в семейството, в ценностите, във вярата, в човеколюбието, в липсата на суета, в смирението. Тоест бъдещето е в простотата на живота, характерна за позабравената изконност. В момента, всички се страхуват именно за бъдещето, а доколко всъщност повечето от нас харесваха миналото и мястото си в него?! Доскоро всички роптаехме, че нещо трябва да се случи, за да се промени светът към по-добро. Ето, случи се. Силата на думите ни се стовари върху нас. А промяната идва за жалост не на база кеф, а на база гърч. И се отработва с приемане.

 

-   Хората като че ли вече са поизплашени. От болестта, от бъдещето, от това че нищо няма да е както преди…   

-   Разбира се, в подобна ситуация, съвсем нормално е да се обострят страховете и тревожността ни. Страхът е естествена реакция на организма, насочена към избягване на някаква опасност, а тревожността е нашия неизменен спътник. От раждането, та чак до смъртта ние се тревожим: за себе си, за близките си, за житейското си благополучие. Има една изключително точна мисъл на Ви Кийланд по повод на страха: „Страхът не спира смъртта, спира живота.“ Разбира се, в подобна ситуация, е нормално да се обострят страховете и тревожността ни.  В случаят с пандемията и последиците от нея се касае за стрес, породен от екзистенциален страх, от загуба на контрол върху живота, от загуба на сигурността. И двете обаче на генерично ниво са илюзорни. Все пак най-сигурното нещо в живота си остава несигурността. Така, че дошло е времето да се научим да приемаме предизвикателствата, да успяваме въпреки тях да се самосъхраняваме, да се променяме и адаптираме. 

 

-  Какво би посъветвала българите днес, когато са затворени по цял ден в дома си? 

-  Да се запознаят със семейството си. Практиката ми на терапевт показва, че немалко от хората, живеещи от години в брак или съвместно съжителство, всъщност живеят без да се познават. Не познават децата си и обратното – децата не познават родителите си. Някак си, новото време сведе контактите в дома до вменен дълг и размяна на блага, съпътствани от повърхностно общуване на база веднъж изградени маски и роли. Виртуалното общуване измести реалното и думата семейство се лиши от плътност и достойно съдържание. Може би и затова все повече хора се чувстват самотни в семейството си, сега е моментът това да се промени. Хората, които живеят сами, също има върху какво да поработят в тази ситуация – да преразгледат разбиранията си за съжителство и оценят ролята на семейство в живота.  

 

 

-       Как рационално да организираме деня си, за да понесем по-леко социалната изолация?

-       С дисциплина. От лична хигиена и хигиената на дома, до стриктното спазване на инструкциите по повод карантината. Битуването в криза има нужда също от здрав фундамент на единоначалие и доверие, затова нека оставим встрани, за по-късно размислите, страстите и конспиративните теории по темата „Коронавирус – мит или реалност“. Ето и следващото: стриктно планирана ангажираност. Всяка вечер, изготвяйте конкретен писмен план за следващия ден точка по точка. През деня периодично отмятайте всяка изпълнена задача, така ще бележите своите ежедневни победи по отношение контрол над живота си и ще се чувствате полезни. Другите важни неща в списъка – Време е за ваши индивидуални ритуали и занимания. Не пийте кафе между другото, отделете му време, за да му се насладите. Отделете време също за ежедневна гимнастика. Слушайте музика, доказано популярната класическа музика или джаз ни връщат към спокойствието. Започнете да рисувате - колкото можете, толкова. Или подхванете хоби в домашни условия, нещо за което никога не ви са достигали време или смелост. Ограничете гледането, четенето и коментарите на новини до веднъж на ден. Не гледайте филми, които кореспондират по някакъв начин с настоящата криза. Съзнателно не търсете, а бягайте от стрес и лоши новини – само така няма да позволим на егрегора* на Коронавируса да се разрасне. Общувайте с домашният си любимец. Той е не само ваша изходна виза за приключения навън, а доказан семеен психотерапевт, който ви дарява с чиста любов и хормони на щастието.

Обърнете внимание на децата си, играйте с тях, развивайте въображението им с игрите, които познавате от детството си, изграждайте им спомени и усещане за семейност. Сядайте да се храните всички заедно, дори прочетете молитва преди хранене. Не споменавайте имената на хората в клюки, а в молитви. Вярвайте в Бог, но и се пазете. Всяка сутрин се събуждайте с благодарност и надлежно изброявайте своите наличности - нещата, които имате и обичате, с които се гордеете и за които се поздравявате. Не анализирайте и не мислете за дефицитите. Категорично не е време за драстични ограничения и диети, за спиране на цигарите, за изясняване на отношения, случки и конфликти в миналото. Сега не е и времето за обременяващи изисквания към себе си и другите, не е време за резки решения. Време е за толерантност и смирение. Време за обичане.

 

 

-     Вероятно сега е време и за размисъл – върху какво да се съсредоточим?

-     Категорично не приемам, че точно сега му е време за дълбок размисъл и равносметки! Изумена съм от съвети на колеги, които чета в медиите, че сега е момента да пренаредим приоритетите си, да се отдадем на равносметки и да чертаем нови пътища! Припомням, че традиционните равносметки по време на новогодишните празници, които са твърде далеч от продължителността и условията на пандемична изолация, не завършват добре - стартът на годината бележи ръст на пренавити илюзии с последващи разочарования, депресии, че дори суицидни мисли и прояви. За мен, сега е време за презареждане чрез игри на ума, за да съхраним себе си, психиката и здравия разум. Затова усетите ли страх – веднага го преборете с факти. А новото време, въпреки нас ще даде нов път. За да го поемем рационално и бъдем удовлетворени от него, е необходимо да сме не само физически, но и психически здрави.

 

 

-       Какво може да ни „спаси“, в новата ситуация?

-       Вярата. Трябва да вярваме в нещо, в някого, в себе си, в Бог. В бъдещето и в силата на живота. 

 

* Eгрегор  - невидима субстанция, която се ражда от мислите и емоциите на хората, когато са силно концентрирани. Подхранва се от страхът, паниката, тревогата, новините за смърт.

 

 

Над 25 години името на Ани Александрова се свързва с телевизия, печатни медии, публични комуникации, корпоративен, личен, политически и кризисен пиар, мотивационни обучения и тренинги по публично говорене, личностна и бизнес трансформация, психология и психотерапия. 

Учредител е на фондация „Глобален женски фонд“, дългогодишен главен редактор на списание „АННА“, автор и водещ на телевизионните предавания „Забранено за мъже“ ББТ и „Лабиринтът на закона“ ВЕК. Днес проектът й по психология и психотерапия „Разгърни живота“ набира все повече последователи във Фейсбук. 

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?