Следвайте ни

Първан Симеонов: Мутафчийски го играе лошото ченге, а Борисов-доброто

viber icon

Първан Симеонов е завършил Езикова гимназия „Ромен Ролан“, журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл болкан“. Част от мрежата на Института по социология „Иван Хаджийски“ и на клуба „Конрад Аденауер“. Участник в научни изследвания в различни области.  

- Г-н Първанов, каква обществена картина очерта последното проучване на „Галъп интернешънъл”?

 Всъщност направихме поредица от проучвания, които регистрират три важни извода: първо, българите приемат добре мерките на държавата, разбират ги, одобряват ги. Второ, българите показват готовност и сами вземат мерки и трето, не биха искали да се стига до крайности. Всъщност има и четвърто - започват да се появяват много сериозни тревоги на тема икономика и социални системи. Това са основните изводи. 

 Все пак не ви ли учуди толкова високото одобрение на наложените мерки на фона на традиционната критичност на българина към властта и политиците?

Обяснението е в това, че българинът е уплашен, както всички народи по света. Наскоро пуснахме единствен по рода си международен сондаж от 28 страни, в който ясно си личи, че има много сериозно уплашени мнозинства.  В такъв момент правиш каквото ти казват. При турбуленции в самолета не се сърдиш на стюардесата, че ти е донесла кафе, а не чай, просто изпълняваш нареждането да затегнеш колана. Намираме се в извънреден режим и не се учудвам от одобрението на наложените мерки на извънредното положение.    

Като че ли вирусът промени драстично и обществените симпатии, даже премиерът взе да се шегува, че се притеснява от рейтинга на шефа на кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски.

Ген. Мутафчийски е най-одобряван, защото има много добри черти на обществена фигура ​- лекар, професор, шеф на болница, армейски човек, а се оказа и добър комуникатор. А това е изключително важно за дейността на Оперативния щаб. Естествено, някои медии ще се опитат да направят интрига между него и Борисов. Що се отнася до намеците за бъдеща политическа кариера ​- нека не влизаме в този разговор. Не можем да го наречем конкурент на Борисов - в критичната ситуация, в която сме сега, няма конкуренти, всички са в един отбор.

Засега ген. Мутафчийски се радва на голямо одобрение, цели 89 процента.  Но едва в края  на битката с коронавируса ще се види кой е героят. Да му стискаме палци да се справи.

- Не показа ли тази криза, че политиците ни не са чак толкова некадърни, колкото винаги сме мислили?

Да не правим генерални изводи. Поради липса на други и сегашните политици вършат работа. Но вярно - пообединиха се малко. Но истинските качества ще си проличат при възстановяването на икономиката. Подценяваме тази тема, а тя е много важна. Да не окаже, че докато оправят едно, са развалили друго. Разбира се, най-важно в момента е опазването на човешкия живот, но докато ги спасяваме, трябва да работим и за икономиката.

Тушира ли кризата разногласията ни? 

Да, забравяме различията. Парламентът прие ветото на президента, прокуратурата се намесва много активно, опозицията гласува доста радушно за извънредното положение. Абсолютно нормално е при заплаха хората да се скупчват, не се разделят. Обединението в криза е естественият инстинкт -обществен и човешки.

Кои са най-силните тревоги, които изпитват хората?

Естествено, социално-икономическите. След като хората видяха, че няма да свършат лекарствата и храните, вече започват да се притесняват дали ще могат да си платят сметките, дали няма да си загубят работата. 3 процента вече казват, че са я загубили, което никак не е малко. Нека да видим как и колко нагоре ще върви кривата на заразяване - засега върви с 10-30 случая, дано не се ускори. Тогава чисто психологически ще бъдем в съвсем нова ситуация.

 

Ако се справим с епидемията, ще се отървем от комплекса на вечно губещи

 

Биха ли преглътнали българите още по-строги мерки?

Зависи от разпространението на вируса и от това дали властта ще може да комуникира евентуални по-затегнати мерки. Истината е, че българите не са по крайностите. Скърцат малко със зъби на всички идеи за крайни мерки. По-скоро възприемат затварянето на граници, самоизолация, ограничаването на контактите, но не и налагането на вечерен час и забрана за придвижване между градовете. 

А и в международен план се оказва, че ние, хората на Балканите, най-много вярваме, че заплахата с коронавируса може да е и малко преувеличена. Т.е. проявяваме балкански скептицизъм.

Успяваме ли да запазим толерантност в тая критична ситуация, или се изостря агресията към ближния?

Това е много любопитен въпрос, който се нуждае от специално изследване. Но аз поне не съм видял признаци на агресия. Има моменти обаче, когато обществото може да се изнерви до предел, отвъд който да започне да търси виновни - ромите, богатите, ЕС.

В момента, слава богу, няма още такова изнервяне, което да предизвика търсене на виновни. Ако обаче се срути икономиката, в условията на по-малко пари в джоба, хората се радикализират и се смразяват повече.

. Как ни промени началният етап на кризата?

С просто око се вижда, че повечето от хората съвестно се отнасят към заплахата. Ако страната ни има късмет да преболедуваме това предизвикателство, може да се окаже, че като общество излизаме от кризата с малко повече самочувствие. А самочувствието е критично ниско за българите като общност, ние сами се подценяваме, често казваме: Българска работа!  

Това е травмата ни на вечно губещи, травмата на хора, които полагат всички усилия, но накрая все са на губещата страна - от Ньойския договор през 1919 г. поне. Това е много тежко, но ако успеем да се справим този път, особено на фона на това, че много европейски страни за съжаление няма да успеят да се справят, както личи по всичко, може мъничко да избягаме от тая смотаняшка роля, която сами сме си отредили. Това е много важно, дано стане!

Засега мерките при нас дават резултат. Засега се справяме. Но все още е много рано, нека не дърпаме дявола за опашката!  Надявам се обаче да имаме с какво да се поздравим, и то по-скоро.

Новосформираният Медицински експертен съвет вече влезе в конфликт с Оперативния щаб за бързите тестове. Няма ли тези два екипа да разколебаят българите на кого всъщност да вярват?

Дано да не е така. Тук ще се пошегувам. Премиерът Борисов много обича да балансира между някои неща, много обича да има две крила, които да се уравновесяват и той да балансира между тях. И когато няма две крила, му е много трудно. Не мога да се отърва от идеята, че някак си сформираха още един щаб, за да балансират малко предишния.

Шега е засега, но двата екипа вече влязоха в някакви противоречия. Не разбирам от медицина, но като социолог ще кажа, че това е най-лошото нещо, което можеш да направиш - да има разнобой. Единият авторитет да казва едно, другият - друго. 

Трябва да се отчете и друго ​- те имат два гласа. Единият е на ген. Мутафчийски, който трябва да е лошото ченге в случая. Трябва обаче да има и някой, който да е доброто ченге, да дава перспективата, да казва: Хора, справяме се, стегнете се още малко, получава се!  Още малко и ще мине!  

Засега Борисов го играе това, той така говори: Взехме навременни мерки! И е прав. Може пък този нов щаб да адвокатства на малко по-алтернативните методи. Защото има и друга визия за коронавируса - че каквото и да правим, той ще мине през нас. Въпросът е да не се паникьосаме до такава степен, че да се самозатваряме, да пускаме кепенци. Това е теза, която едрият бизнес вече защитава, защото търпи икономическите последици.

Можем ли да сме оптимисти за финала на кризата?

Оптимисти за това дали минава, или пък идва лошото не можем да бъдем. Дори превантивно някои казват, че лошото тепърва предстои, а и вероятно е така. Въпросът е колко лошо ще е. Но можем да обобщим, че засега като че ли се справяме като общество. И не просто властта ни е накарала нещо да правим, а ние го правим, защото сме убедени. Това е добър атестат за обществото ни. 

 

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Валди

Валди

26.03.2020 | 15:49

Поредния интересен професионалис...

Отговори
1 0
Da si    go bara

Da si go bara

26.03.2020 | 08:39

Ne me interesuva tova mnenie na zeleniya fasul -sort professore.

Отговори
3 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?