Професор д-р Христо Георгиев: 500 терористични групировки дебнат света

Шенген не издържа проверката на времето, ще бъде заменен

Професор д-р Христо Георгиев е преподавател  по проблемите на националната и международната сигурност в Нов български университет. Завършва специалност „Право“ в СУ  „Св. Кл. Охридски“, защитава докторска дисертация по международно право. Хабилитира се в областта на международната сигурност. Автор е на монографии, студии, статии и научни доклади по институционалните и правните аспекти на националната и международната сигурност. Дългогодишен експерт към Народното събрание, президента на републиката, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната. Автор и съавтор е на монографии, преведени на английски.

Професор д-р Христо Георгиев, ръководител на департамент "Национална и международна сигурност" в НБУ

Интервю на Хенриета Георгиева

-Отново сме свидетели на касапница - този път в Калифорния. В какъв етап навлиза светът?

- Действително изглежда, че светът е на границата на поносимост на рискове и заплахи -  много повече, отколкото в миналото. Диапазонът им е неимоверно широк - от опасността от избухване на  войни между  държави и коалиции, мащабен международен тероризъм, непозната досега бежанска вълна, граждански и етнически войни, до насилие между хората и вътре в държавите.

Съвременните комуникационни технологии ни направиха буквално зрители на  войните, конфликтите и насилието. Това създаде представата за приближаващия апокалипсис. Всички са убедени, че такова насилие в историята не е имало, но аз не съм. Защото, ако са съществували съвременните информационни технологии по време на нашествието на татарите, на завоевателните войни на Александър Македонски,  на Римската империя, кръстоносните походи, завладяването на Америка, Първата и Втората световна война, насилието, което биха регистрирали, едва ли щеше да бъде по-малко мащабно от настоящето. Развитието на човечеството е съпроводено от 15 000 военни конфликта.

По-важен е въпросът да се ориентираме сега в кой отрязък от световното развитие се намираме. Всяка  световна политическа подредба в един момент се срива, за да отстъпи мястото на друга.

В края на 80-те години се срина световният политически ред, основан на двуполюсната стабилност. Настъпиха дълбоки геополитически трусове, които все още люлеят човечеството. През 1990 г. президентът Джордж Буш обяви идването на новия световен ред. Но той не дойде. Няма я новата парадигма на  равновесието повече от 25 години. Някои изследователи търсят причината в обстоятелството, че предходният модел падна без война, няма победители и победени, на които да се наложи този ред. Стана популярна теорията за управление на  хаоса, открита от Едуард Лоренц, известна още като „ефекта на пеперудата“. Светът премина от двуполюсен към многополюсен модел, но кои и колко са полюсите, още няма отговор. Така че най-краткият отговор на въпроса къде сме сега е: намираме се в период на  разрушено световно равновесие и бавно изграждащо се ново равновесие. Времевата дистанция между тези две състояния отваря нишата на проявление на хаоса. Това е настоящият период. Това далеч не означава, че държавите следва да останат беззащитни и безпомощни. Те предприемат  (някои по-успешно, други по-малко успешно) действия, управленски практики за излизане от хаоса, за връщане към равновесието.

- Великобритания и Германия се включиха във  въздушната операция срещу ИД. Ще има ли и наземна акция?  

- През 90-те години сред военните теоретици и стратези имаше увлечение към войните от трето и четвърто поколение -  безконтактни войни. Илюзията, че една държава може да бъде победена без човешки жертви, тръгна от военната намеса на НАТО в бивша Югославия. Но новите военни технологии, както често се случва, изпревариха темповете на общественото развитие. Все още владеенето на територия става с физическо присъствие, а не само  от въздуха.  

Какви са възможностите и задръжките на големите държави за участие в наземна операция? 

 САЩ, Франция, Русия  и отчасти Великобритания имат исторически задръжки. Несравнимо по-слаби във военно отношение  държави са им нанасяли унизителни  загуби (т. нар. “виетнамски синдром“):   САЩ във войната с Виетнам, Ирак и Афганистан, Франция - в Индокитай, Русия - в Афганистан. За Германия задръжките идват от нацисткото минало. А и в развитите държави цената на човешкия живот  е доста висока. 

Може категорично да се прогнозира, че до края на мандата на Обама САЩ няма да изпратят въоръжени сили по суша. Това се отнася и за останалите замесени в конфликта държави. Трудно прогнозируемо е поведението на Русия и Турция. По-вероятният сценарии е формиране на коалиция от  арабски и неарабски  държави (Иран), подпомагани от големите.  

- Възможно ли е ИД да бъде ликвидирана? Няма ли след нея да се появи друга?  

- Казусът „Сирия“ е много по-заплетен от казусите „Афганистан“ и „Ирак“. В тях нямаше такова преплитане на геополитически и икономически интереси на много и значими световни държави. Когато те постигнат консенсус, съдбата на ДАЕШ (предпочитам това наименование за ИД, тъй като това временно образувание не е държава и още повече не олицетворява исляма като световна  религия) ще се реши. Илюзия е да се счита, че след края на ДАЕШ няма да се появи нова терористична групировка. В момента в глобален мащаб съществуват повече от 500 организирани  групировки.  

- Къде е коренът на съвременния тероризъм? Може ли светът да се справи с него?

- Държавният терор, всяващ страх, ужас, дезорганизация, както и военният терор, основан върху масови кланета, съпровождат развитието на човешките цивилизации  като фактори за разубеждаване или наказание.

Както в историята, така и днес, тероризмът е почти единственото средство за борба на слабия срещу силния. Той цели най-вече натиск върху психологията на масите. Тероризмът  със смешно скромни средства постига това,  което една война със супероръжия не може. Той е значително по-евтин,  по-безопасен е за държавата, която го използва, а  ефектът е много по-голям. 

Светът не се е справил с тероризма повече от две хиляди години и няма изгледи да реши този въпрос дори и в перспектива.

- Как ще се развие конфликтът Русия-Турция? 

- Сдържаната подкрепа, която страните от НАТО оказаха на Турция по повод свалянето на руския военен самолет, показва, че за тях Ердоган не е европейски тип политик. Но  двамата с Путин са от един тип играещи ва банк държавници, водят еднаква по стратегически цели великодържавна политика. Те по-лесно ще се разберат, отколкото биха се разбрали един демократичен и либерален европейски държавник и президента  Путин. При това и двете страни  имат преплитащи се геополитически интереси в Близкия изток, много сериозни общи икономически проекти, които заради политическата игра ще бъдат замразени за известно време. А и двамата държавници не ценят особено високо човешкия живот и човешките права. Всичко това дава основание да  смятам, че конфликтът постепенно ще върви към затихване. 

- Бежанската вълна породи разкол в ЕС, но има ли опасност от разпад на съюза?

- Слуховете за разпада на ЕС са силно преувеличени. Наистина, ЕС се намира в момента в сериозна криза в една от политиките в сферата на сигурността - правосъдие и вътрешни работи, където попада Шенгенската зона и политиката спрямо бежанците. Ала ЕС току-що излезе от тежката икономическа криза, справи се и това следва да бъде оценено. С времето ЕС ще намери необходимите инструменти за решаване и на този проблем. Винаги съм смятал, че в областите, където в ЕС има т.нар. „засилено сътрудничество“, това създава елитарни клубове в европейското сътрудничество и дестабилизира онази част от ЕС, която е вън от тях. Такъв елитарен клуб е Шенгенската зона и тя не издържа проверката на времето. Не бих се учудил, ако в най-близко бъдеще шенгенското споразумение бъде замразено, а в средносрочен план или ревизирано, или заменено с друго.

- Строг граничен контрол, засилено полицейско присъствие по улиците на европейските градове... Ще стане ли Европа по-сигурно място за живеене с тези мерки?

- Западноевропейските народи повече от седемдесет години живеят без война. Техните усилия бяха съсредоточени  да изградят благоденстващи общества.  Те забравиха какво е това граница и как трябва да се пази. Изгубиха тази минимална подозрителност към хора, които могат да застрашат страните им. Техните специални служби пренебрегнаха старите методи на събиране на разузнавателна информация чрез информатори, внедрени агенти  в маргинални групи , в гетата. Нямаше и координация между тях. За каква координация на службите можем да говорим, когато терористичната операция е  планирана в Брюксел, осъществена е в Париж, а оръжието е доставено от Германия! 

Дилемата „повече свобода или повече сигурност“ възникна в САЩ след атентатите от 11 септември 2001 г. и тя бе решена в полза на сигурността.  Същото решение очаква и ЕС. 

- Случаят с белия микробус на Летище София събуди страховете от Сарафово 2. Доколко сериозна е заплахата за България?

- Толкова голяма, колкото и за останалите държави от ЕС. Българските специални служби  нямат техническите възможности на западните си колеги, но дано да са запазили или внедрили свои информатори и да разполагат с необходимата информация.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кой е най-големият проблем на българското училище?