Следвайте ни

Проф. Йордан Йорданов: За мен е чест да възродя образите на великите българи

viber icon

Най-големият антрополог у нас ни показва с точност как са изглеждали исторически личности, възстановявайки лицата им по намерените черепи

Сред любимите му работи са главите на Раковски, на царете Самуил и Калоян и на красива тракийска принцеса отпреди новата ера

Проф. Йордан Йорданов е световноизвестен учен, дългогодишен директор на Института по експериментална морфология и антропология при БАН. С модерни научни методи създава реконструкции на главите на десетки видни българи - владетели, царе, революционери, възрожденци, сред които Георги Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов. За над 40 години е реконструирал над 70 лица. Автор е на самостоятелни монографии, научни публикации, пластични антропологични реконструкции на меките тъкани на главата, антропологични експозиции и самостоятелни изложби. Негови реконструкции са представяни в Япония, Франция, САЩ, Германия, Русия. Много български музейни сбирки са обогатени с негови работи. Проф. Йорданов е основател на Българското антропологично дружество, дългогодишен университетски преподавател.

- Проф. Йорданов, преди дни в Регионалния исторически музей в Пловдив беше изложена ваша реставрация на главата на Георги Раковски. Трудна мисия ли беше създаването й? А има ли и гаранция,  че костите, погребани в Котел, са именно на Раковски? 

- Георги Раковски в съзнанието ми заема едно от първите места сред великите ни  възрожденци.

През есента на 1981 г. бяхме с научен екип в родния му град Котел, където предадохме консервираните кости на революционера, за да бъдат поставени в неговия мавзолей. 

Най-голям интерес при изследването на костните останки на този велик българин представляваше идентификацията. Съществуваха съмнения дали не са били подменени при пренасянето им 18 години  след смъртта му от букурещкото гробище с четири парахода, за да стигнат до софийската църква „Свети Крал”, днешната „Света Неделя”.

 Поводът за съмнения е известната Афера с купоните през 1885 г. Става въпрос за скандала, който гръмва при разкритието,  че в ковчега с тленните останки на Раковски в България пристигат и откраднати от румънски търговец брилянти и книжа. Сценарият за пренасянето на съкровището е на тайния комитет за освобождение на Македония „Искра” начело с капитан Коста Паница.

Изследването на костните останки, тяхното консервиране и документиране   беше направено в  кабинета по химия на гимназията в Котел, която носи името на Раковски.  Най-голямото потвърждение на тезата, че именно това са костите на Георги Стойков, беше откритото разрушаване на краищата на левите ребра, от четвърто надолу. Това показва, че тези краища, както и гръдната кост  вляво са  унищожени от гнойник в резултат на усложнение на белодробна туберкулоза, документирана причина за смъртта му. Това развитие на болестта е преди откриването на антибиотиците. 

При изследването на черепа открихме  две изключителни находки ​- един допълнителен незатворен шев на челната кост, който се среща в около 7 ​- 8 процента от европейското население. При Раковски шевът между двете половинки личеше ясно. Открих и друга особеност, доста по-рядка ​- т.нар. допълнителна, инкова кост между лявата теменна и тилната кост. Наричат я инкова, защото за пръв път е описана при племето инки. Тя се среща при 1,7 -1,8 процента от населението.

Комбинацията между тези два белега в черепа на Георги Раковски е изключително рядка - все едно Господ го е белязал.

В котленската гимназия направих отпечатък от черепа му. След като проучих  трите му автентични снимки, започнах да възстановявам меките тъкани на главата - сложна дейност по изграждане на структурата на човешкото лице отвътре навън. Документирал съм процеса детайлно, издал съм отделна книга само за Раковски.

Създадох образа с бакенбарди, много близо до този на снимката му от Атина, където е в цял ръст. Едната глава подарих на историческия музей в Котел, друга има в експозицията на Националния антропологичен музей, както и в Института по морфология.

- Направили сте над 70 глави на известни личности. Работата по кои от тях Ви е трогнала най-дълбоко?

- Когато съм държал костите на Раковски, на Бачо Киро, на Любен Каравелов, на Цанко Дюстабанов, на Петър Генчев, на Капитан Дядо Никола, съм се чувствал най-много българин. Не знам колко са хората, които са имали тази чест.

През 1976 година, когато отваряхме гробовете на възрожденците в Русе, в ръцете ми беше и черепът на друг наш велик възрожденец - Любен Каравелов. Той има същите белези като Раковски, само че шевът на челната му кост личеше по-слабо и  инковата му костица вляво беше по-малка. Странно съвпадение за двама гениални мъже, починали от туберкулоза. Ала това не значи, че всички, които имат тази комбинация, са гениални като тях! И обратното - в черепа на Захари Стоянов няма анатомични вариетети, но той като личност и автор е много близо до тази гениална надареност. 

За мен отговорността да върна образа на тия хора е мисия. Възстановката е сериозна научна работа, която продължава от 3 до 6 месеца. 

Неоснователни са критиките,  че съм нарушил канони на християнската религия - за мен основното беше  консервирането на тези кости светини. 

- Имате ли любими образи?

- Все едно да питате майка за най-любимо от няколко деца. Всички съм създал с чувство на отговорност. Тя е най-голяма при историческите лица, сред които е и Раковски.

Не мога да не спомена и направената реконструкция по черепа на тракийската принцеса от Враца. Тя е живяла през втората половина на III век пр. н. е. 18-годишна красавица, убита, за да последва  във вечния свят своя съпруг - местния владетел.

Скъпа ми е първата реконструкция, която направих през  1974 г. Тя е на 25-годишна прабългарка със силно изразена изкуствена деформация на черепа.

Скъпи са ми образите на чъргубиля Мостич, външния министър на цар Симеон и Петър, живял през Х век, на цар Калоян, цар Самуил.

- Още ли съжалявате, че не успяхте да възстановите образите на Ботев и Левски?

- Мечтата ми е да намерим костните останки на Левски и черепа на Ботев. Има седем версии за това къде са костите на Левски. Антропологът проф. Милко Балан се занимава с това още от 1937 г. Имам изрезка с негова публикация във  вестник „Мир”, която дадох на Николай Хайтов, най-известния търсач на гроба и костите на Левски. 

По негова молба съм анализирал снимки  от гроб 95 в църквата „Света Петка”. Но чувалът с кости мистериозно изчезва по време на строежа на ЦУМ. А аз не мога да работя без костни останки. Донасяли са ми череп, за който твърдяха, че е на Левски. Но при Апостола има доста факти, които биха улеснили идентификацията ​- биологична възраст, особеност при страничен горен резец. При залавянето е бил посечен зад лявото ухо. Тоест, ако намерим черепа му, би трябвало да има тези следи. За съжаление - не сме го открили.

Няколко пъти съм ходил във Враца да търсим костите на Ботев. Търсихме черепа му зад икона в местна църква. Разбихме стената и открихме дълги кости, но не бяха на Ботев.        

Дано някой от следващите колеги антрополози да има късмета да се докосне до костите на тези български личности светини.

Неосъществена остана и друга моя мечта - да възстановя образа на великия Кирил, създател на българските букви. Знам какво искаш - ръката на тоя, дето е създал българските букви, но папата няма да ти я даде, ми каза пророчицата Ванга. Е, не успях да се докосна до останките на великия учен, положени в римската базилика "Сан Клементе". 

 

Разкрихме атентатора от Сарафово

Търсили са ме във връзка с доста заплетени криминални случаи, дори в разследването на атентатора от Сарафово. Практическото приложение на антропологична експертиза на кости и останки е важно в съдебната система - в идентификацията, определяне на възрастта, пола. Имал съм случаи на идентифициране на индивиди - по снимки и по костни останки. Дори съм правил възстановка по череп при криминален случай, намерен скелет на Витоша. Разплетохме случая, както и доста други.След атентата в Сарафово работехме заедно с проф. Добринка Радойнова, тогава републикански специалист по съдебна медицина. По запазените кости - част от черепа и долните крайници, както и по зъбния статус, установихме, че атентаторът е млад човек. Изчислихме ръста му до милиметри по съвременна методика. След установява-не на личността на атентатора се оказа, че е напълно вярно. Ето конкретно приложение на антропологията в криминалистиката.В САЩ преди години представих 22 гипсови копия на глави. Там направих реконструкция по индиански череп от 14. век, оригиналът е в музей в щата Джорджия. В столицата на щата Атланта общувах с колеги, които се занимават с криминология. Помогнах им да открият истинския убиец в един заплетен казус само по формата на ушната мида. Мъжът си беше скрил лице-то с маска, но ушната мида беше свободна, а тя не променя релефа си цял живот. За помощта, която оказах, получих отличие - звезда от шерифа на Атланта.

 

Пловдивчани в златната среда по ръст и тегло

Досега са правени три големи антропологични изследвания на населението в България, третото е от началото на 21. век. Последната публикация „Антропологична характеристика на населението на България” излезе през 2006 г.Наблюдаваме как тегло-то на българите се увеличава. Най-дебели се оказват в Монтанско, най-фини в Северна България и по Черноморието - Русе, Бургас, Варна.Преобладават хората с тъмни коси - около 80 процента. Светлооките и русите са около 7 процента.Най-високият и строен мъж е засечен в изследването в Смолян, но по принцип най-високите мъже са в София - 173 см, при среден за страната 171.9 см. Защо софиянци са най-високи - просто там се събират хора от всички краища на България. Тенденцията е такава, че хората в областните градове са по-високи от тези в околните села. Пловдив и Пазарджик държат централно място по антропологична характеристика на населението - по ръст, тегло и по пигмент. 171 см е средният ръст на мъжете, теглото е около 71-72 кг.Същата среда държат и в Търновско, Ловешко, Плевенско - земи, населявани с изконно българско население.От кроманьонско време съвременният човек не се е променил в биологичен смисъл - мозъкът и анатомията на човека са същите, както е било преди 40 000 години. Няма и да се променят в следващите десетилетия. А дали ще станем по-умни? Размерът на мозъка не определя доколко човекът е умен. Гениален математик като Карл Фридрих Гаус е имал малък мозък - едва 900 грама, обяснява най-известният ни антрополог.

 

Възстановява „вампира“ от Созопол

Три месеца отне на проф. Йорданов възстановяването на главата на открития през 2013 г. от историка Божидар Димитров т.нар. “вампир” от Созопол, погребан преди над 700 г. Възстановката показва, че той прилича на римски аристократ, а зъбите му са били изтрити до корен от твърда храна. Скелетът, прободен в гърдите с лемеж - желязната част на рало, бе открит в гроб до абсидата на черквата на манастира “Св. Николай Чудотворец” пред портите на Стария град.Мястото на погребението показва, че това не е бил случаен човек. Озадачаващото е, че възрастта на мъжа, 45-50 г., не съответства на състоянието на зъбите му.Те са били износени почти до корените. Това се случва, ако човекът се е хранил с много твърда храна - например с корени. На мъжа е била направена символична трепанация на черепа.Този вид манипулация с ритуална цел е била много разпространена по нашите земи.България и Унгария са двете държа-ви, където е доказано, че са извършвани подобни хирургични интервенции

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?