Проф. Владимир Чуков: Успехът на Ердоган е победа на новия Изток над глобалния Запад

Турската опозиция сбърка с профила на кандидата - на 75 години Калъчдароглу трудно може да мо​билизира младите и о​бразованите 

Вялият вот на кюрдите е друга причина за неуспеха на Калъчдароглу

За България преизбирането на Ердоган може и да е добра новина 

 

- Проф. Чуков, победата на Реджеп Ердоган на вота в Турция бе очаквана, но триумфът му този път не е така бляскав. Какъв знак е това? 

- Полученият резултат беше предвидим. Разликата в гласовете е сходна с тази на първия тур - тогава беше 2.5 млн. гласа, 4.5 пункта, в полза на Ердоган, на балотажа разликата е 4 пункта, 2.3 млн. гласа. Т.е. има малко покачване на резултата на Калъчдароглу, но има и понижаване на избирателната активност от 88 процента на първия тур на 86%. 

Гласовете на т.нар. националисти, които са около 5%, практически бяха поделени почти поравно, малко повече са в полза на Калъчдароглу. Според мен обаче той загуби повече, отколкото спечели. Подкрепиха го няколко стотици хиляди гласа от националистите, но загуби поне милион гласа от кюрдите.

- Защо опозиционната коалиция от шест партии не успя на победи Ердоган?

- Имаше много грешки. Тези шест партии обединяват взаимно изключващи се тенденции, включително националисти като Мерал Екшенер. Между двата тура Калъчдароглу започна да говори като супернационалист. 

Още гласуването на първия тур показа, че кюрдите, на чиято подкрепа  Калючдароглу разчиташе, не са така мобилизирани. Обикновено те  стигат до 10-12% от гласове. Докато сега на първия тур кюрдите имаха едва 8%. А на втория тур, при обща активност за страната 86 процента, в кюрдските райони тя е едва 70 процента. Т.е. от​тичането на кюрдски гласове е едната основна грешка на опозицията.

Но най-основната грешка е несполучливо избраната кандидатура. При избори в източния свят профилът и харизмата на кандидата са изключително важни -външност, минало, професионален път,  етническата му и религиозна принадлежност. А Калъчдароглу  е неубедителна личност, няма и ден на отговорен държавен пост - не е бил нито президент, нито министър, нито валия. Единствено познавач на това как се елиминират опоненти на партийни форуми.  При това е на 75 години, по-възрастен от Ердоган, и няма как да привлече тези 5 милиона  турски избиратели под 25 години.  

В седмиците между двата тура Ердоган е говорил 32 часа по държавните медии, а Калъчдароглу - само половин час. За сметка на това опозиционният кандидат е съсредоточил  кампанията си предимно в социалните мрежи. Калючдароглу е получил и забрана  от мобилните оператори да пусне активиращи избирателите есемеси, което е често практикувано от Ердоган.  

А и профилът на предизборната кампания беше наложен от Ердоган. Той атакуваше опонента си, че е свързан с кюрдите, че е част от тероризма, че защитава хората с нетрадиционна сексуална ориентация - изключително деликатна за Турция тема. Така темата икономика, инфлация, заплати сякаш липсваше.

- Каква промяна в политиката на Ердоган да очакваме на фона на сериозните икономически проблеми и сложна международна ситуация?

- Ердоган имаше много широка подкрепа от целокупния Изток, от който е част. Този Изток се формира от Русия, Китай, АСЕАН, страните от Персийския залив. Победата на Ердоган се вписва в това, което видяхме преди няколко дни -връщането на Башар Асад в лоното на Арабската лига, въпреки престъпленията и отрицателната позиция на Запада.

Ердоган получи подкрепа от Путин, от Азербайджан, предпочетоха го  страните от Персийския залив, както и Иран. Докато Кал​ъчдароглу олицетворяваше целокупния Запад - ЕС и САЩ.

Виждаме променена Турция. Преди десетина години Ердоган олицетворяваше религиозния консерватизъм, докато сега по-скоро олицетворява консервативния национализъм. Преместил се е по-близо до профила на Давлет Бахчели  от Партията на националистическото действие, с която е съюзник от 2016 г.

От 2005 до 2013 г. в Турция се наляха огромни пари от страните от Персийския залив, а Ердоган започна да изнася турския модел, всъщност модела на Мюсюлманските братя. И тогава инвестициите спряха. От 2013 до  2018 г. парите идваха от европейците, от Германия, Нидерландия, Белгия, Франция, всички инвестираха в Турция. Но след смазването на основните права и свободи в Турция след преврата през 2016 г. опонентите на Ердоган бяха натикани в ъгъла и постепенно спряха и инвестициите от Европа и турската икономика започна да буксува. Особено на фона на мегаломанските проекти на Ердоган, като изтребителя пето поколение. 

Ердоган спешно ще трябва да намери пари. 

Най-вероятно ще направи пътуване из страните от Персийския залив, която нарече „обиколка на благодарността“. Турската лира мина психологическата граница от 20 лири за долар. Можеше да бъде и по-зле без 10-те милиарда, депозирани от Саудитска Арабия. 

Впрочем Ердоган има и сериозен проблем със сирийския лидер  Башар Асад, един от факторите, които не се радват на победата на Ердоган. Стои проблемът на връщането от Турция по доброволен начин на бежанците от Сирия и проблемът със Северна Сирия, откъдето Турция не иска да се оттегля. В туит вътрешният министър Сюлейман  Сойлу сподели, че град Алепо според Националния договор, последния законодателен акт на османския парламент, е част от Турция и живеещите там са турски граждани. Според този договор впрочем в границите на османска Турция влизат и части от съседните Ирак, Гърция, а и териториите на юг от Стара Загора.     

- Светът като че ли си отдъхна при победата на Ердоган, поздравиха го всички западни лидери. Това означава ли, че той е по-удобният партньор за Запада? 

- Напротив, по-удобният партньор би бил Кемал Калъчдароглу, който представлява по-модерните, по-образовани среди в Турция. На втория се увеличи разликата в полза на опозиционния кандидат в големите градове. Т.е. виждаме две Турции. 

А победата на западните лидери до Ердоган е обичайна дипломатическа практика. Американският президент също поздрави Ердоган, въпреки че официална среща между двамата досега не е имало.

- Могат ли Путин и Зеленски да разчитат, че Ердоган ще посредничи при евентуални мирни преговори за спиране на войната в Украйна?

- Възможно е Ердоган да е посредник в мирни преговори. Без да се възлагат големи надежди на това. Но на този етап турският президент успя да реализира сделката за износ на зърно от Украйна през Черно море. А това беше сериозен проблем за света, особено за бедните страни. В тази насока Ердоган изигра положителна роля. Това вероятно ще продължи, тъй като Турция има намерения да стане износител на руските стоки срещу съответни комисиони, със заобикаляне на санкциите.

- Ердоган начело на Турция ли е по-добрият вариант за България?

- Естествено, бихме се радвали на границата ни да има страна, която да спазва добросъседските принципи - зачитане на суверенитета и ненамеса във вътрешните работи. Ердоган е разбрал, че в България подобен тип интервенция е контрапродуктивна.

Трябва да поставим акцент върху общите икономически перспективи, търговските взаимоотношения. Българско-турската граница е най-натоварената в Европа и на второ място в света. Противопоставянето на незаконната миграция също е важна задача, в която можем да получим подкрепа от съседите.

- Ще успее ли догодина на местните избори турската опозиция да запази инерция и да постигне победи поне в големите градове?

- Калъчдароглу най-вероятно няма да подаде оставка, зад него стоят 25 милиона души и той ще продължи битката. Ердоган се надява догодина да си върне столицата и Истанбул, неговия роден град. Но това едва ли ще се случи.

В големите градове, където живеят образованите, по-богатите хора, е силен вотът за промяна, огромна е разликата с гласуването в провинцията, в Анадола.  Измир също е бастион на опозицията.

- Вярно ли е предположението, че въпреки победата се вижда краят на управлението на Ердоган?

- Той каза, че това е последният му мандат, няма право на друг и по конституция. Но мандатът му е до 2028 г. Но гледайки Ердоган с торбичките под очите, човек, който изглежда изсмукан от напрежението, на което е подложен, ще е много любопитно кого ще назначи като вицепрезидент.

Говореше се, че Ердоган ще има двама вицепрезиденти - националиста Давлет Бахчели и Фидан Хакан, шеф на турското разузнаване. Но персоните, които застанат на този пост, ще подскажат какви са намеренията на Ердоган през новия му 5-годишен мандат. Любопитна е и фигурата на бъдещия вътрешен министър. Говори се, че ще е човек, познат в страните от Персийския залив. Досегашните министри Ахмед Давутоглу и Мевлют Чавушоглу, един от зам.-председателите на Съвета на Европа,  бяха специалисти по Европа.  Явно обаче тя не е перспектива, остана далече от турските въжделения. 

 

Проф. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Завършил е Дамаския университет, Сирия. Създава информационно-аналитичния сайт по проблемите на Близкия и Средния изток Orient.bg. Член на European Association for Middle East Studies.  Автор на книги, сред които “Ислямският фундаментализъм”, “Ал Кайда с перо и сабя”, “ДАЕШ - (Не)ислямска държава”.