Следвайте ни

Проф. Владимир Чуков: Няма българска връзка в трагедията в Бейрут

viber icon

Може ли да предположим, че от тази селитра, складирана на пристанището в Бейрут, „Хизбула” е ползвала за терористични цели?

Това е един от големите въпроси. Може да бъде предположено, но едва ли ще бъде доказано. Съмнявам се, че ливанска институция, която и да било тя, би могла да произнесе подобен тип твърдение и да го докаже. Абсурдно е това да стане в ливански съд! Съмнявам се и че външен съдебен процес ще бъде допуснат от правителството, което се контролира от същата групировка.  Историята на Ливан, за съжаление, е много тясно свързана с тероризма.

 

Проф. Чуков, престъпна безотговорност ли е причина за трагедията в Бейрут?

Трудно е някой да даде категоричен отговор в момента. Нещо повече ​-някои експерти твърдят, че едва ли някой някога ще стигне до крайния резултат, до истината за този зловещ инцидент. Историята наистина е много забъркана и дълга.

Всякакви са възможните версии. Органите трябва да предложат по-достоверна  версия. Учудващ е фактът, че Ливан обяви извънредно положение, докато се води административно разследване на инцидента, оглавено от премиера Хасан Диаб. Забележете - разследването не е съдебно!  Това подсказва, че официалните ливански власти не желаят да има чисто, прозрачно разследване, което да стигне до самата истина за трагедията. 

Опозиционните партии, общественици, журналисти настояват за международно разследване, каквото обаче правителството очевидно не желае. Това го каза и депутат от „Хизбула” - групировка, която практически управлява Ливан. Премиерът Диаб, който ще прави разследването, всъщност е назначен от „Хизбула”. Президентът християнин Мишел Аун е също назначен от „Хизбула”, от нея се контролира и парламентът на страната. Така че, каквото и да излезе като заключение, достоверността винаги остава под въпрос.      

Ливан в някаква степен започва да прилича на Афганистан.

Ще се сложи ли край на управлението на „Хизбула” в Ливан?

Трудно. Местният конфесионализъм, разделението на обществото на отделни религиозни групировки, всъщност е източникът на това управление. „Хизбула” е най-силната групировка. Корените са най-радикалната част от най-голямата конфесионална общност ​- шиитите, силно спонсорирани, финансирани от Иран. Ако досега говорехме, че „Хизбула” е държава в държавата, сега по-скоро трябва да говорим, че „Хизбула” е повече от самата държава.

Забележете - когато станаха експлозиите в Бейрут, на мястото веднага се появиха бойци на „Хизбула”, не полицаи, не пожарникари. Това означава, че държавата е втори, догонващ фактор зад тази престъпна, терористична организация.

Има ли действително българска връзка около кораба, доставил амониевата селитра в Бейрут, каквито спекулации се появиха в руски медии? 

Собственикът на кораба е руснак, няма никаква българска връзка. Собственикът на кораба, плаващ под молдовско знаме, е руски гражданин. Фирмата, която изнася селитрата, е грузинска. През 2014 г. корабът е пътувал от Батуми, Грузия, за пристанище Гира в Мозамбик, когато се е развалил в ливанска акватория.

На борда е имало 2750 тона амониева селитра, амониев нитрат. При това се оказва, че в около 100 тона от този амониев нитрат е имало вещества с много високо азотно съдържание - над 7 процента, което го прави много силно запалими и взривоопасни.    

Корабът е бил арестуван, както и екипажът, който по-късно е освободен. Корабът е потънал 3 години по-късно. Заради несъгласия между фирмата собственик и спедитор в един момент амониевата селитра просто е била изсипана на пристанището на Бейрут в док номер 11.

Едва миналата година властите са разбрали, че там има такова количество взривоопасно вещество.

Селитрата е била съхранявана в склад, въпреки че това е противопоказно. А за да не бъде ограбена, са решили да монтират железни врати и са започнали запойки с оксижен. От искрите е пламнал пожар, с който са се борили работниците оксиженисти, а не пожарникари. След пожара се е стигнало до силните експлозии - това е версията, която в момента се описва в ливанските медии.

В момента четири институции си прехвърлят топката - пристанищните власти, митниците, сигурността и съдът. В края на краищата вероятно ще бъде констатирано престъпление, но може би няма да бъде посочен виновник.

Историята на Ливан е много тясно свързана с тероризма. 

Как Ливан ще преодолее този колапс, когато държавата е в перманентна криза?

Без външна помощ няма да се справят, това е повече от очевидно. Има много силен апел към външните фактори - страните от Персийския залив, Саудитска Арабия, която обикновено има много силни симпатии, особено към сунитите. САЩ дадоха индикации, че ще се опитат да обезопасят пристанището в Бейрут.

Няма да остане безучастна и Франция -  21 нейни граждани са ранени в експлозиите, а и тя традиционно застава зад местните католици маронити. Тази трагедия е прецедент не само в историята на Ливан, но и за региона и човечеството. 

Експерти обясняват, че амониевата селитра е основен материал за направа на експлозиви, използвани от групировката „Хизбула” в Германия, във Великобритания, в Кипър, в Тайланд, в Южна Америка. Т.е. това вещество е част от  оперативните средства, с които борави тази терористична организация.

Кое прави „Хизбула” толкова непоклатима?

Армията на „Хизбула” беше единствената, която не се разоръжи след Споразумението от Тайф  през 1989 г. От 1985 до 1990 г. имаше гражданска война в Ливан, след която всички групировки се договориха да разоръжат своите милиции. Единствено „Хизбула” не го направи под претекст, че продължават съпротивата срещу Израел. Станаха още по-силни.

Имате ли опасения за ескалация на напрежението в Близкия изток, в който Ливан е ключов район?

Напрежението в Близкия изток е постоянно. В момента  има сериозно напрежение в Ирак, в Сирия, Йордания, Египет, Либия. Този район е такъв. Ливан като фалирала държава в някаква степен започва да прилича на Афганистан. Налага се намеса отвън в рамките на легитимността, разбира се. Ливан е ключова държава за региона и тя трябва да намери своята форма на държавност, която да вдъхва стабилност. 

Имам лични спомени от 1970-те и 1980-те години, когато Ливан беше перлата на Източното Средиземноморие. Бейрут конкурираше Монако по блясък и благоденствие.

Ливан беше огромна офшорна зона, в която фирмите инвестираха най-вече финанси и въртяха огромен капитал. Там имаше и български външнотърговски банки, например Литекс, закрита през 1989 г.  За съжаление, на това бляскаво минало е поставен огромен кръст.

Конфесионализмът, съперничеството, омразата между отделните религиозни групи нарасна толкова, че съсипа фундамента на държавата и държавността в Ливан.

При създаването на ливанската конституция през 1934 г. християните в Ливан са 70 процента, мюсюлманите са 30. Но демографският баланс се промени​ -сега съотношението е точно обратното: 30 процента християни, 70 процента мюсюлмани. И най-активната в демографско отношение са шиитите, оттам нараства силата на „Хизбула”.

Помпа ги човешкият фактор, плюс парите - това ги превръща в много опасна терористична групировка.  

Какво е българското присъствие в Ливан днес?

Имаме добри исторически отношения с Ливан. Преди години отношенията дори бяха блестящи, чудесен стокообмен. Но отношенията започнаха да се свиват заради сирийската окупация на Ливан, засиленото присъствие на „Хизбула”, растящата зависимост от Иран. Като член на ЕС България няма как да не направи крачка назад. След срива на ливанската икономика поддържаме традиционните политически отношения на държави, които някога са имали много по-активни контакти от взаимна полза.

 

 

Проф. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Завършил е Дамаския университет, Сирия. Създава информационно-аналитичния сайт по проблемите на Близкия и Средния изток “Orient.bg”. Член на European Association for Middle East Studies.  Автор на книги, сред които “Ислямският фундаментализъм”, “Ал Кайда с перо и сабя”, “ДАЕШ - (Не)ислямска държава”. 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?