Следвайте ни

Проф. Владимир Чуков: Ердоган няма сметка да ни залее с бежанци

viber icon

- Усилията на Борисов да бъде посредник между Ердоган и ЕС гарантират ли, че няма да има бежански натиск на границата ни?

- Турция няма полза да вкара бежанци към България. Причината е много проста - турската икономика зависи от нас, а не обратното. КПП Капитан Андреево -Капъкуле е второто по големина в света по интензитет на трафик - и то от тяхна, не от наша страна. Ако затворим Капитан Андреево, за Турция ще е икономическо фиаско. А ако пуснат бежанците, антитурските сили у нас така ще наберат сила, че парламентарно представените ще свалят Борисов. Нещо, което не е изгодно на Турция. Т.е. липсата на бежански натиск по нашата граница се дължи на чиста сметка.

 

Когато спадне напрежението в Идлиб, ще приключи и драмата с мигрантите 

ЕС изглежда муден и нерешителен, защото играе по правилата, а другите не ги спазват

Враждуващите коалиции от Сирия се сблъскват на по-широк фронт и в Либия

 

 

- Проф. Чуков, пак  гърмят оръжия в Сирия, напира нова бежанска вълна. Какъв сценарий да  очакваме?

- Това, което виждаме в момента в Източното Средиземноморие, всъщност са  три конфликта в едно, затова е толкова сложно. Говорим за войната в Сирия, сблъсъка Гърция - Турция и на трето място - бежанците, които турският президент Реджеп Ердоган пусна към Европа. Това са три конфликта, които са с минало, със собствена специфика и динамика, както и собствени  инструменти за регулиране - дипломатически, политически.

- Ако започнем от възела Сирия - там задава ли се край на конфликта в обозримо време?

- В момента много активно преговарят Турция, Русия, Иран и Сирия. Преди две седмици на ниво шефове на разузнаване тези страни вече са започнали да се пазарят къде да минава границата, т.е. демаркационната линия. Сирия иска да освободят международните магистрали - М4 и М5, за да могат да си възстановят икономиката. Турците обаче не искат.  И започват тежки преговори.

 Дали му се вижда краят? Турските и сирийските сили не могат да се бият постоянно, както в момента. Турция казва: Ние не воюваме срещу Русия, същото твърди и Москва за Анкара. Което не е вярно, но е начин да си оставят вратичките отворени, за да могат в бъдеще президентите да имат шанс за среща и узаконяване на договореното от генералите.        

- Ще има ли изобщо печеливш от тази каша?

- Много играчи търсят дивиденти. Наблюдаваме битка между едни и същи фактори, само че едната битка е в Идлиб, а другата е в Либия, но на по-широк фронт. Преди ден в Дамаск е открило посолство правителството на Халифа Хафтар, либийският лидер в източната част на страната в Тобрук. 

Отварянето на посолство узаконява връзките между коалицията, която застава зад Башар Асад - Русия, Иран, много задкулисно държавите от Персийския залив. Всъщност емирствата инициираха цялата история, тъй като искат да изгонят турците, с които силно се мразят, но не на религиозна основа. 

В конфликта се позиционират и европейски държави, както и САЩ. Докато преди ден шефове на евроинституциите подкрепиха Гърция с посещение на гръцко-турската и българо-турската граница, официални представители на САЩ са били на среща с белите каски на турско-сирийската граница, което е много плътна подкрепа за Турция в момент на бойни действия.

-  Умишлено ли турският президент пусна бежанския поток и ако да, защо?

- Когато в Близкия изток отвориш един фронт, за да си помогнеш срещу своя основен враг, отваряш втори фронт. Това е класика в жанра, така е било в цялото Средновековие, продължава и в наши дни.  Ето например Ердоган пусна тези бежанци като втори фронт срещу Русия. Така изведнъж целият свят заговори колко велик е турският президент, започнаха да му се молят. А той много обича да го молят, да го ласкаят. "Кажи му аго, да му е драго", както каза българският премиер. Така че пускането на бежанците е втори фронт. В момента, в който спадне напрежението в Идлиб, ще спадне и напрежението с бежанците, които в момента турските власти подкокоросват, извозват, насочват. Това е втори фронт за отклонение на вниманието от Идлиб към бежанците.

А и Турция като цяло е държава, която търси жизнено пространство, неслучайно цялото Източно Средиземноморие практически е осеяно с  нейните конфликти. Както казах - три в едно - бежанците с Европа, с Гърция, с арабите.

- Значи да не се боим от силна бежанска вълна към Европа?

-  Не. Това е нещо като скачени съдове -  в момента, в който спадне напрежението в Идлиб, ще спадне и кризата с бежанците. Ердоган е човек, който мисли по близкоизточен начин. Свидетели сме на действия на хитрия Ердоган. Друг въпрос е обаче кога ще бъде договорена демаркационна линия в Сирия.

- Каква е далечната скрита цел на турския президент?

- Турция е много силно динамично развиваща се държава, която се нуждае от жизнено пространство. За последните 20 години Турция е съвсем променена, нужна <210> е евтина работна ръка - не само турци, а хора от Мароко, Мали, къде ли не. На Ердоган му е нужен големият либийски пазар, както и тези на Сирия, Ирак, Кипър, също така газта и акваторията на Гърция. И бежанците са инструмент, чрез който Ердоган може да погледне на Запад, към Европа. Принуден е да търси жизнено пространство на фона на задъхващата се за ресурси държава. И всичко това се явява с идеологията на неоосманизма, която да мотивира всички тези действия. Зад Ердоган застава и парламентът. Ако преди време той беше твърдо ислямист, сега е религиозен националист.

- На фона на тези сложни игри не изглеждат ли действията на ЕС твърде колебливи?

-  Има причина европейците да изглеждаме толкова мудни. Страните от ЕС имат други принципи на действие, други правила - води ни международното право, в което има много ясно очертани рамки. В Близкия изток не се интересуват от международно право - бият се, прекосяват граници, не спазват споразумения. Това се отнася за Турция, но и за Русия - анексирането на Крим например. Ние в ЕС сме мудни, защото сме предвидими, спазваме правилата на играта. А в Близкия изток не ги спазват, правят каквото си искат. И изглеждат по-силни. Но ако трябва да сме честни, нашите армии са много по-силни от техните, въпреки че няма да атакуват.

-  Успешно ли играем ролята на посредник между Турция и ЕС в този сложен пъзел?

- Това, което прави премиерът Бойко Борисов като инициатор на преговори и контакти, е повече от добре и много силно се цени на европейската сцена. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен дори направи на Борисов комплимент, че е гъвкав, умее да контактува с всички, натрупал е опит да контактува дори с хора, които не спазват международните принципи и международното право.      

- Ще ни гарантира ли това да няма бежански натиск на границата ни?

- Турция няма полза да вкара бежанци към България. Причината е много проста - турската икономика зависи от нас, а не обратното. КПП Капитан Андреево -Капъкуле е второто по големина в света по интензитет на трафик, и то от тяхна, не от наша страна. Ако затворим Капитан Андреево, за Турция ще е икономическо фиаско. А ако пуснат бежанците, антитурските сили у нас така ще наберат сила, че парламентарно представените ще свалят Борисов. Нещо, което не е изгодно на Турция. Т.е. липсата на бежански натиск по нашата граница се дължи на чиста сметка.

- Може ли да се посочи краен срок за сирийската криза?

- Никой не може да каже кога генералите ще се договорят. Казусът е изключително сложен - смесват се принципи на международното право в поведението на ЕС със закона на джунглата. В района на Близкия изток  никога няма да има мир - това са замразени конфликти, временни примирия. И навсякъде пуши - не само Сирия, а и Либия, Ирак. 

А правилното поведение в тази ситуация е гъвкавото, с максимални ползи - и политически, и икономически, и дипломатически, всякакви.

- Премиерът Борисов прави точно това, но ще извлече ли страната ни дивиденти?

- Достатъчни дивидентите са това, че при нас няма бежанци, няма хаос, няма дестабилизация. Виждаме как в Гърция фермерите са се вдигнали с тракторите срещу бежанците, които им съсипват нивите и реколтата. При нас това го няма. А и авторитетът, който си създадохме в Европа, е изключително важен.

 

 

Проф. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Завършил е обществени науки в университета в Дамаск, Сирия. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Създава Центъра за регионални и конфесионални изследвания. Негови анализи са публикувани в САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия. Автор на книги, сред които „Ислямският фундаментализъм", „Ал Кайда с перо и сабя", „ ДАЕШ. (Не)Ислямска държава".

.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?