Следвайте ни

Проф. Румен Арсов: Никой не измерва капацитета на мрежата

Чиновници и строители замазаха очите на контролиращите органи за хидравличното моделиране

Проф. д.н. инж. Румен Арсов е работил като преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, катедра "Водоснабдяване, канализация и пречистване на води". Понастоящем е пенсионер и консултант във вуза. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по водите.


Проф. Арсов, защо Пловдив бедства при всеки дъжд?

 

Причините за наводненията не засягат само Пловдив. Те се проявяват масово, важат за всички градове, и то не само у нас. Става дума за сложно съчетание на влиянието на природни явления - дъждове, в комбинация с особеностите на една доста сложна система - човешко творение, каквато е канализацията, както и с определени управленски и социални фактори. Когато се стигне до наводнение, оценките варират от „общината е виновна” до „срещу природата нищо не може да се направи”.

Както винаги, истината е по средата. Нито една човешка структура обаче не може да предотврати последствията от това, което природата може да сътвори.


Наводненията се предизвикват от дъждове, които имат пространствено разпределение, както и изменение във времето. От гледна точка на канализацията е важен параметърът, който се изразява във валежна височина - в милиметри воден стълб, образуван за определено време върху 1 кв. м площ, или в литри за секунда водно количество, което се оттича от един хектар площ. Има връзка между двете измерения на този параметър, наречен „интензивност на дъжда“. 

 

В състояние ли е канализацията в Пловдив да поеме дъжд с висока интензивност?

 

На този въпрос не може да се отговори кратко и еднозначно. За различните райони и населени места е различно. Дъжд с най-голяма (но все пак ограничена) интензивност трябва да може да бъде поет от канализацията, която отводнява търговски площи, тъй като се предполага, чентам щетите ще са по-големи. Същото се отнася за жилищни площи, където има вероятност мазетата да бъдат наводнени.


Движението на водата в канализационната система е едно от най-сложните, които хидравликата описва. Но по традиция канализацията се оразмерява по една доста опростена методика, известна като „Рационален метод“. Този метод приема една силно опростена картина на валежното поле и на хидравличните процеси в канализационната мрежа.

Съвременните европейски норми, както и съответният Български държавен стандарт, изискват да се провери действителната хидравлична проводимост на мрежата с високотехнологични програмни продукти. Според европейските норми това трябва да се прави с дъждове с период на еднократно проявление веднъж на 10 до 50 години за различните райони в дадена урбанизирана територия. А у нас такава проверка на действителния хидравличен капацитет на така оразмерената канализационна мрежа на практика не се извършва.

 

Защо?

Изискванията за проверка на действителния хидравличен капацитет на канализационните мрежи още в етапа на тяхното проектиране фигурират в Европейските норми EN 752, които са транспонирани и в Българския държавен стандарт БДС EN 752. Европейските норми, както и националните държавни стандарти обаче не са задължителни в държавите от ЕС. Задължителни са само съответните национални норми - у нас Наредба № РД 02-20-8 за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). В нашите национални норми, които са задължителни, това изискване не фигурира по категоричен начин.

 

От недоглеждане ли?

Не е от недоглеждане. В периода 2005-2006 г. аз водих колектива, който по договор, възложен от МРРБ на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), разработи първия вариант на националните норми съгласно европейските изисквания. Само че, когато МРРБ започна да ги съгласува, някои проектанти с определени възможности за влияние се обявиха против императивното изискване за проверка на хидравличната проводимост на канализационните мрежи, въпреки че проектонормите бяха съгласувани и приети на два експертни съвета с участието на компетентните представители на МРРБ, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на водите“ към Хидротехническия факултет при УАСГ. Стана така, защото частните им фирми едва оцеляват и ако трябва да си купят програмни продукти, след това не могат да си възстановят средствата, защото не са сигурни, че ще им възложат поръчки. Възраженията против проектонормите накараха МРРБ да се въздържи от тяхното официално издаване и прилагане в продължение на няколко години.

 


През 2012 г. един компетентен по материята заместник-министър, който вече не е на поста, извади тези проектонорми и възложи на два колектива тяхното осъвременяване. Аз не участвах в тях, защото вече си бях казал думата. В крайна сметка в актуализираните национални норми отпадна изискването да се проверява хидравличната проводимост на мрежата. Всъщност в един от текстовете това изискване е налице, но само ако инвеститорът пожелае такова да бъде извършено. А за да пожелае инвеститорът, трябва да възложи нова задача - да се изследват дъждовете, да се мерят в продължение на няколко години или поне в рамките на три сезона, включващи и дъждовни периоди, след това да се извърши хидравлично моделиране на мрежата със съвременен симулационен софтуер, което също е скъпа процедура. И в крайна сметка да се провери дали тази мрежа, така проектирана, изпълнява нормативните изисквания, или не. Но тъй като няма категорични нормативни изисквания, които да задължават инвеститорите да възлагат извършването на такива хидравлични изследвания, никой не ги прави.

 

Не е ли това опасно и безотговорно?

 

Да, но така стоят нещата у нас. В Европа е различно. Европейските директиви също са пожелателни, те не са задължителни под претекст да не се ограничава конкуренцията, но пък са едно указание как да се разработват националните норми, които са задължителни за всяка държава. Като част от колектива на голяма строителна фирма, която бе спечелила търга за разработване на Регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) на ВиК системите в един от районите в страната, проучих офертата на една чуждестранна компания, която оперира във ВиК сектора в България над 20 години, познава обстановката, съобразява се с местните нива на заплащане и т.н. В случая ставаше дума за инвестиция за хидравличното моделиране от порядъка на 1 милион лева. От голямата фирма,  като чуха това, казаха: "Забравете".

Максималната цена на поръчката за един район (лот) на РПИП, обявена в тръжната процедура от МРРБ, беше за 10 млн. лева. А имайте предвид, че конкурентни фирми, за да се състезават, слязоха доста под тази сума. Ако питате МРРБ, там ще ви кажат, че в рамките на текущите РПИП се извършва хидравлично моделиране на канализационните мрежи. Но го извършват с данни, мерени когато няма дъжд. При това хидравличните моделирания се извършват не с дъждове с голяма интензивност, както изискват Европейските норми и БДС, а с дъждове с много по-малка интензивност, близка до тази на оразмерителните дъждове, които и без друго са занижени. По този начин замазаха очите не само на обществото, но и на контролиращите органи, които би трябвало да са добре ориентирани в тази материя.

Какво да се направи при това положение?

Канализацията може да бъде облекчена хидравлично чрез специални съоръжения, които обаче нашите инженери досега се въздържаха да прилагат по необосновани причини. Това са т.нар. задържателни резервоари, които се прилагат от 19. век насам в много европейски градове и по целия свят именно когато канализационните мрежи в старите градски центрове се окажат претоварени. Съществуват и други инженерни подходи за намаляване на дъждовния отток, постъпващ в канализационните мрежи, известни като „зелена инфраструктура“.


В България вече се строят задържателни резервоари, но засега главно на частни промишлени парцели. У нас, при разработването на Регионалните прединвестиционни проучвания, в населените места също се предвиждат такива резервоари, но когато проектантите оглеждат къде да ги ситуират, често се оказва, че няма подходящо място в силно урбанизираната територия.

 

 

Илияна Караланова

Отговорен редактор - marica.bg

Илияна Караланова е завършила „Славянска филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работила е в Топ ТВ, в. „Труд” и plovdivweek.com. Била е зам.-главен редактор на в. „Строителство Имоти”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?