Проф. Росен Стоянов: Войната в Украйна крепи сглобката, бюджетът няма да я счупи

Борисов затяга редиците на ГЕРБ с критиките си за сглобката

В момент на много кризи е по-добре да си в опозиция, леко отстрани на реалната власт

- Проф. Стоянов, как виждате следизборния пейзаж? Кои тенденции и процеси се изясниха?

- Този път като че ли никой не загуби толкова много, че това да му бъде основание да преконфигурира своите коалиции и некоалиции.

Като че ли се случва все по-ясно принципно разграничение по няколко оси. На първо място изказаното гласно от ГЕРБ желание за продължаване напред се обвързва едва ли не със задължително подписване на коалиционно споразумение. На второ място сме изправени пред проектокриза в София във връзка с функционирането на Общинския съвет, който не успя да избере председател след две гласувания.

- Възможно ли е подобни миникризи да се появят на старта на новата местна власт и в други градове предвид шарения състав на общинските съвети?

- Вече в Бургас е взето решение да се преброят отново бюлетините. Бяхме свидетели на не един и два видеоматериала, които доказваха странно поведение на участници в изборния процес, които пренаписваха, задраскваха, девалидираха гласове на избиратели.

Наблюдава се особен феномен в страната - влизането в местните парламенти на различни от стандартните, парламентарно представените големи партии, системни политически играчи. По места влизат местни коалиции, бизнес представители, които сумарно са повече и имат фактическо мнозинство.

Този процес, който не е нов, се затвърждава, особено извън рамките на столицата.

Засега определено картината на местната власт в доста места не повтаря тази на централната.

Ясно е обаче, че не е възможно местната власт да функционира по различен принцип от националната, т.е. да се води някаква различна политика, влизаща в противоречие с партийната на национално ниво. Могат да се правят компромиси, да се търсят плаващи мнозинства, но в един момент конюнктурата ще надделее и националните интереси на партийните структури ще трябва да влязат в сила и да проконтролират местните формации.

Погледнато локално, активирането на местни елементи е позитивно като изразено свободно гражданско доверие - суверенът избира, гласът на народа е важен.

Трябва задължително да сложим на везните и факта, че поради изключително ниската избирателна активност вече един представител в местен парламент струва много по-малко гласове. И оттук веднага се сещаме за т.нар. контролиран, корпоративен или купен вот, т.е. намалява се драстично разходът и е все по-явна възможността да се въздейства през този псевдомажоритарен фактор.

- Възможно ли е офанзивата на ГЕРБ срещу партньорите им от ПП-ДБ да прерасне в крайни действия и фиаско на сглобката?

- За една война обикновено има много причини. В момента се представят причините, които да бъдат ползвани чрез формален повод в удобен за партията момент. 

Подобен род критични към партньорите изявления, като това на Бойко Борисов през уикенда, са насочени най-вече към вътрешната публика, към електората на ГЕРБ. Те чакаха да чуят категоричната оценка на Борисов, който по този начин стяга редиците. Освен това, влизайки в атака, се избягва отчетът за това къде защо и с колко партията е загубила и какви са причините. Т.е. акцентът се слага на друга плоскост и тези избори като резултат трябва да бъдат много бързо забравени, поне според водещите фигури в ГЕРБ.

- Твърде много ли загубиха ГЕРБ и твърде много ли спечелиха ПП-ДБ?

- Големият въпрос е дали не е имало първоначално някакъв вид, ако не уговорка, то поне мълчаливо съгласие за това на изборите да има известно отстъпление и търсене на желан баланс, който да се проектира и на местно ниво. Ясно е, че ПП за пръв път участват на местни избори и въпреки това -  самостоятелно или в коалиция с ДБ, или с други политически субекти, успяха да спечелят някои градове. Емблематичният е столицата. Но бих погледнал това по-скоро като вид капан. В момент на много кризи, които трябва да бъдат решавани, е по-добре да си в опозиция, леко отстрани на реалната власт, за да можеш да критикуваш, да си рязък в оценките, да спечелиш политически дивиденти в средносрочна перспектива. Т.е. на политическата шахматна дъска са заели по-хитра позиция както Борисов, така и другите системни играчи - ДПС и БСП. Те са с много опит, на терен са от много време, извадили са поуки. 

Да се надяваме, че в близко време в театъра на политиката не ни очакват драстични турбуленции.

- Има ли нужда "Продължаваме промяната" от промяна?

- Най-вероятно да. Но политическите партии се регистрират от активни персони, които държат властта, спесимена в банката, начина на вземане на решения, няма как да очакваме промяна по върховете на ръководството на ПП. Но това, че трябва да се пренастроят, да влязат в системната политика, да разберат, че само със самочувствие и заявки успех няма да се получи, нужна е дипломация, политическа хитрост, работа по места. Ако искат да продължат в перспектива да съществуват въобще, трябва да се концентрират върху изграждането на местните си структури.

- Могат ли разногласията и очертаващите се ожесточени дебати около бюджета да счупят сглобката?

- Имаме два огромни проблема. Първият, който е най-належащ, е бюджетът, основен закон в държавата. Негласуването му всъщност е неформално бламиране на управлението с втория мандат и премиер от ПП-ДБ, независимо от това кой го подкрепя. Втори огромен проблем, също свързан със законодателството, е отложеното решение за т.нар. конституционна реформа. То бе направено на пух и прах при неговото обществено обсъждане от цялата експертиза и общности, заинтересовани от този закон. Съдейки по случилото се с конституционната реформа, и в предстоящите препирни по бюджета в парламента, на които ще бъдем свидетели на активност и повече „печалба“ от страна на опозицията, която ще изнася всякакви аргументи и факти срещу  предложените от техните партньори засега  бюджетни параметри.

Но със сигурност бюджет ще има. Въпросът е, че влезе ли в парламента, ще бъдем свидетели отново на популистките изяви на различни политици и партии. Те ще наддават и ще искат да се харесват на избирателите, тъй като проекцията за пълен мандат на този кабинет не е особено сигурна.

Много неустойчиво, нестабилно е това съглашение между ГЕРБ и ПП-ДБ, но явно интересите се разпределят по друг начин и поради това балансът на тази неустойчивост още се запазва.

- Докога обаче ще продължи това? Войната в Украйна ли крепи сглобката?

- Всъщност, ако ГЕРБ пожелаят да падне кабинетът, просто ще искат вот на недоверие и е ясно, че той няма да има 121 гласа подкрепа. Но като че ли основният фактор, който все още задължава всички играчи и ги кара да се съобразяват с международните въздействия върху нашата политическа система, наистина е войната в Украйна. Нужно е редовно правителство, което да върши текущите си задължения, но задължително и категорично да излъчва единна позиция по отношение на европейската политика, свързана с оценката на войната в Украйна. Сътресения у нас - вариант отново да се мине към служебен кабинет, да започне различно говорене по отношение на конфликта, са категорично нежелани от нашите западни партньори.

С оглед на това най-вероятно ротацията през март ще се случи. Лично с голям интерес ще проследя процеса, в който засега нямаме опит, законодателна база и конституционна уредба.

- Какви промени да очакваме в ДПС след неочакваната оставка на доскорошния лидер Мустафа Карадайъ?

- Интересен сюжет. ДПС е партия, която е неотлъчна част от парламента ни, с изключително дълга и стабилна работа по места. Със сигурност са балансьор в не едно и две правителства, участници във властта по времето на Тройната коалиция.

ДПС досега за заявявали центристката си позиция, припознати са в Либералния алианс в Европа.

Най-вероятно предстои ребрандиране, което ще включва доста елементи, не само името. Не е невъзможно да сменят и други символични елементи с дълбоки послания - логото, цвета, оттам насетне да очакваме и ребрандиране на персони - приближаването им към масите, изчистване на публичните им образи от тежести на миналото, на Прехода, от някакъв вид икономически зависимости.   

Интригата за новия лидер е в това дали Ахмед Доган продължава да води със здрава десница партията, или има вид разделяне. Дали Доган е зад Пеевски, или наблюдаваме вътрешно противоречие. Ако Доган е зад Пеевски, абсолютно резонно е той да стане лидер. Не виждам правно или друго ограничение.

- Връща ли се БСП в играта след спечелените на тези избори 4 областни града?

- БСП спечели областни градове, но ако погледнем картината по-критично, загуби свои бастиони, спечели на други места. Друг е въпросът, ако БСП припише актива от балотажа в София на своя сметка - тогава ще влезе в директна колизия с подкрепената от тях Ваня Григорова. Тя се разграничи категорично от партията, а и зад нея не стояха лидерите на БСП, а бивши величия и по-опитни фигури от лявото пространство. Не бих посъветвал БСП толкова да се радват и да интерпретират резултатите като позитив. Това е партия, която би трябвало да има доста по-високи претенции - от битка за първото място или от стабилно второ място да отидеш на четвърто-пето, да те няма въобще в по-голямата част от областните градове, е по-скоро загуба.

- Възможно ли е след пробива в София Ваня Григорова да оглави значим нов ляв проект?

- Ако има такава тенденция, идея, която засега провиждаме, но тя самата не е заявила, трябва да е ясно, че получените на балотажа над 170 000 гласа са пределно малко за нова политическа структура. Освен това тези гласове не са чист ляв вот - в тях има и хора от ГЕРБ, и чисто десни, които не искаха представителя на ПП Васил Терзиев заради връзките му в ДС.

Със сигурност евентуални гласове от БСП и "Възраждане" е потенциалният електорат, който Григорова  би могла да привлече. Реториката ѝ е близка до тяхната, малко по-крайна, близка до носталгията на по-възрастния електорат. За съжаление, не е социалдемократическа - нещо, което липсва у нас и рано или късно трябва да се пръкне. Може да има нов ляв проект, но съм скептичен в определянето на Григорова като феномен.

Дано успехът ѝ да не е трамплин за други неща - идват евроизбори и ако успее да се класира там, ако това е целта, ще е успех за Григорова.

- Защо "Възраждане" не постигнаха успех?

- Нямаха  достатъчно силни и ярки кандидатури, които да вземат кметски места. Но продължават да са фактор и най-малкото дразнител за всички други. Въпросът е дали ще станат втора политическа сила на национално ниво и непреодолим фактор в парламента. С разслояването на лявото, с тренда на ПП, който е драстично намаляване в общата подкрепа на абсолютни гласове в страната - в цялата тая бъркотия, ако някой е устойчив, може в един момент да стърчи малко повече от всички други.

- Трябва ли да ни притеснява разпрата между президента и премиера, който иска отстраняване на шефа на ДАНС?

- Коментарите, че президентските правомощия са изключително малки по конституция, се оказаха неверни. Президентът използва до максимална степен разписаното в основния закон, което му дава възможност да взема позиции, да упражнява целенасочено въздействие в политическите процеси.

Президентът има пълно право да не се съобрази с желанието на премиера. Дали това е слабост на разпределението на правомощията на различните власти и дали трябва да бъде преосмислено в конституцията, е въпрос, с който трябва да се заемат политиците.

Визитка

Проф. Росен Стоянов  е преподавател по политически комуникации и информационни науки в НБУ. От 2011 г. е декан на Магистърския факултет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на 4 научни монографии. Водещ семинари на политически партии и политически лидери. Има опит и в подготовката на политически кампании.