2374

Проф. Росен Стоянов: Кабинет с мандат на ДБ е възможен, ако президентът им го връчи

Напрежение между основните политически субекти всъщност е напрежение и непоносимост между конкретни личности  

Захвърлянето на идеологиите някъде в ъгъла на политическия живот, в крайна сметка, няма да доведе до нищо добро 

Предстоящата политическа активност ще бъде основана на повсеместна употреба и злоупотреба с националните идеали и  българския национален интерес 

- Проф. Стоянов, има ли смисъл президентът да протака връчването на следващите мандати?  

- Заявеното желание от страна на президентската институция бе в процеса на процедурата около връчването на мандатите да се направи всичко възможно в посока усилия за вършене на работа от българскит​е народни представители. Да, това е повече политическо говорене, отколкото насочено прагматично усилие. Но в тази ситуация президентът е „принуден“ да говори по този начин ​-без да заема страна, но със строг тон да обръща внимание за несвършената работа, и най-вече с перспективата на ясно осъзнаване на личната си отговорност за съставяне на поредното служебно правителство в специфичната икономическа, здравна и външнополитическа ситуация, в която то ще трябва да управлява до провеждането на редовни избори. 

- ГЕРБ решиха да върнат втория мандат. Колко реална е възможността за съставяне на кабинет с третия? Чии шансове са по-големи - на ДБ или на БСП?   

- Отказването от мандата толкова машинално не е добър знак. Но с оглед на политическата прагматика, от ГЕРБ явно са преценили, че представянето на кабинет не си заслужава усилието. 

Не е невъзможно обаче съставяне на правителство с третия мандат -  имаме подобен прецедент в най-новата ни история. За мен основните проблеми на такъв кабинет ще са свързани с кратковременния му живот, с легитимността, устойчивостта и предвидимостта му. Малкия процент възможност за съставяне на кабинет на - да го наречем - „националното съгласие по време на криза“ виждам във възможността той да се сформира около "Демократична България". Оставам скептичен обаче по отношение на това дали президентът ще си позволи „лукса“ да направи този избор. Почти сигурна е неговата предвидимост - да остане верен на избирателите си, но това не трябва да се бърка с едва ли не задължение към партията, която го издигна за първия и подкрепи за втория му мандат.

- Биха ли подкрепили ПП трети мандат за кабинет, след като самите те не успяха? Не започват ли да се държат твърде критично и недиалогично спрямо евентуални свои партньори? 

- Именно там е разковничето за излизане от тази сложна политическа ситуация -използването на настоящите процедури, време и разговори като преходен сценарий за провеждане на същинските коалиционни преговори по съставяне на една предизборна коалиция от нов тип. Настоящото напрежение между основните политически субекти се превърна в напрежение между конкретни личности. Това, за съжаление, може да минира възможностите за провеждане на смислени и перспективни преговори за съставяне на работещо и с необходимия хоризонт на дългосрочност бъдещо коалиционно управление на страната.

- Изборите наесен стават все по-вероятни. Кои от играчите ще се окажат печеливши и кои - губещи?

-  Големите губещи ще са онези, които в момента са в Народното събрание, но няма да успеят да влязат в следващия парламент. Перспективата някои от партиите в настоящата управляваща коалиция да запазят мястото си и в бъдеща такава са по-вероятни.

От друга страна​, най-голямата опозиционна партия в момента - ГЕРБ, дори и да спечели повече проценти на евентуалните предсрочни избори, надали ще успее да формира около себе си работеща нова коалиция. Просто няма с кого. 

Но съществена е основната опасност - големите губещи да сме всички ние, поради очакваната още по-ниска от рекордно ниската по време на последния вот избирателна активност.

- ГЕРБ или ПП са по-вероятен победител в евентуални предсрочни избори наесен?

- Засега тенденцията, засичана от изследванията на общественото мнение, е смяна на местата - ГЕРБ лидират, макар и с малко, за сметка на ПП. Друг е въпросът как може да се капитализира политически една такава евентуална „победа“ и дали това просто отново няма да е повод да се завъртим в кръга на поредица от невъзможности за съставяне на кабинет, а оттам - и поредица от избори, което означава и поредица от служебни правителства.

- Съвместно явяване на ПП и ДБ на избори ще им гарантира ли по-категорична победа?

- За съжаление, като че ли това е и единствената алтернатива пред изконно дясното да запази своето дейно участие в политическия живот на България ​-обединението. Съвсем друг е разговорът доколко „изконно дясното“, или т.нар. градска десница, не се обезличава в опита си да повиши своето реално представителство в парламента и респективно във властта. Доколко СДС в коалицията си с ГЕРБ е оставила възможност да бъде разпознавана като притежаваща собствена политическа идентичност, доколко обединението на ДСБ с либерални формации като "Да, България!" и център-ляво формации като "Зелено движение" им оставят възможност да защитават десни идеи и политики. Да, сега е „модерно“ да сме модерни, т.е. да нямаме собствено лице,  да сме различни, повече толерантни, но захвърлянето на идеологиите някъде в ъгъла на стаята, в крайна сметка, няма да доведе до нищо добро.

- Каква е вероятността ИТН да изпадне от следващ парламент? 

- Големият проблем на българската политическа реалност в последните години е, че се наблюдава особено неустойчивата тенденция да се залага на участие в политическия процес посредством конюнктурно създавани политически проекти, а не да се залага на изграждане с перспективна устойчивост и заявка за дълговременност на т.нар. партийно строителство - създаване на политически партии.

Подобен род феномени ​- политическите проекти, в това число и участие в изборите чрез граждански движения, всъщност е възможно и поради факта на установената ниска избирателна активност. Именно при ниска ангажираност на избирателите за участие в гласуване е възможно с едни 80-100 хил. гласа да се премине 4% бариера за влизане в парламента.

Някой ще опонира, че няма нищо по-хубаво от това в законодателната власт да са представени колкото е възможно повече интереси. Да, това е възможност за разширяване на представителността на различни интереси в обществото, но само в хипотезата на висока избирателна активност. Другото е поредната проява на политически инженеринг и задкулисие, основаващо се на търсена дефрагментация на политическото.

Центробежните сили в ИТН не предполагат светло бъдеще. Там разпадът е в ход. Заявена е и вече идеята от бивши членове на ИТН за създаване на поредния нов „политически проект“, така че става все по-трудно тази политическа партия да остане в рамките на парламентарно представените политически сили. Този път със загадъчност, концерти и шоу няма да е възможно да се постигнат миналогодишните им резултати.

- Партията на Стефан Янев ли ще е единственият нов играч с възможност да влезе в следващия парламент?

- По данни от последните проучвания на обществените нагласи партията на бившият служебен министър-председател Янев има всички шансове да стане един от новите политически играчи, представени в НС. Ако съдим по политическата му заявка, следва да се очаква да разчита на гласове, на които разчитат основно БСП и "Възраждане". Това е и една от причините вече да се заговаря за необходимостта от съставяне на широка „евроатлантическа коалиция“ като противовес на потенциално възможната такава в описаното ляво пространство.

- Колко голям е рискът от силен популистки вот?

-  За съжаление, предстоящата политическа активност ще бъде основана на повсеместна употреба и злоупотреба с националните идеали, българския национален интерес, външните заплахи, кризи и опасности - все теми от инструментариума на популисткото и пропагандното политическо. При очаквана ниска избирателна активност не е невъзможно процентът на партия "Възраждане" да бъде учудващо различен в сравнение с последните избори.

- Ще увеличи ли избирателната активност връщане на хартиените бюлетини?

- Лично моето мнение ​- не. Независимо от възможните интерпретации на бъдещите резултати. Основният довод на онези, които искат връщане на хартиените бюлетини, че огромна част от техните лични избиратели отказали да участват от страх пред машините, ​е повече от несъстоятел​ен. Политическите партии са и за това - да обучават своите избиратели, да разпространяват и знание, да създават умения във всекидневната си взаимност с избирателите… Темата ще се използва повече за предизборна агитация и следизборни оправдания.

- Няма ли да изпаднем в още по-трудна ситуация и невъзможност за съставяне на стабилно мнозинство и кабинет, ако следващото НС е още по-фрагментирано от сегашното? 

- И ние, и политическите партии трябва да свикнем на новото нормално в българския политически живот - следващите правителства ще са коалиционни. Фрагментирано или не, Народното събрание ще отразява „гласа на народа“, така че ще е необходимо преструктуриране на крайните позиции, формиране на култура за водене на преговори, на коалиционна култура, създаване на ясни правила за съвременни взаимоотношения с електората и не на последно място - необходимост от преосмисляне на лидерството.

Проф. Росен Стоянов  е преподавател по политически комуникации и информационни науки в НБУ. От 2011 г. е декан на Магистърския факултет. Автор е на над 45 научни статии и студии, както и на 4 научни монографии.  Водещ семинари на политически партии и политически лидери. Има опит и в подготовката на политически кампании. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Батко

Батко

13.07.2022 | 08:38

Президентът е руски шпионин, който не прави глупости, така че ДБ мое само да си лижат раните ;)

Отговори
3 3
777

777

13.07.2022 | 14:11

Не е руски шпионин, а патриот, за разлика от американските подлоги пп, дб, герб и бсп

Отговори
2 3
БОЙКИКЕВ-МИНИСТЪР ДА БОЙКО

БОЙКИКЕВ-МИНИСТЪР ДА БОЙКО

13.07.2022 | 07:55

С МАЛОУМНИТЕ ДЖЕНДЪРИ ЖЪЛТОПАВЕТНИЦИ ЛИ ???????

Отговори
8 3

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?