Проф. Рачев: Поръчах за Гергьовден хубаво време и за парад, и за печено агне на ливада

Времето ще се оправи, но с политиците ни положението е по-трудно

Ще наблюдаваме по-дълги периоди на високи температури, но без рекорди

Трети сме по артефакти в Европа, но не успяваме  да осребрим този бонус

България никога не е била по-чиста след замърсяването през соца 

 

- Проф. Рачев, какво време сте поръчали за най-светлия празник Гергьовден?

- Тази година съм поръчал хубаво време в София, поне до 12 на обяд - специално за военния парад.

На Празника на храбростта героичната Българска армия заслужава почит и адмирации - побеждавала е много врагове, не е загубила нито едно знаме.

Тази година Гергьовден се очертава слънчев, топъл, с температури от 18 до 23  градуса. Само на отделни места има вероятност в следобедните часове да превали.

Хубав ден - и за парад, и за празник с печено агънце на зелена тревичка

Към  любителите на свежия въздух през трите почивни дни природата ще е щедра, но нека  да имат резервен план - подслон наблизо в случай на валеж.

В неделя времето ще е малко по-променливо. Но няма как през май няколко поредни дни да са не само слънчеви и топли, а и сухи. Динамиката на атмосферните процеси предопределя бързи промени.

А и ако през май не вали, кога?!  А и сега  валежите са крайно необходими, особено за пролетните култури. 

- Каква е месечната прогноза?

- Според американския климатичен модел май ще е малко по-валежен от обикновеното, като имаме предвид, че този месец е с най-големите валежи на 80 процента от територията на България. Затова и в климатологията имаме майско-юнски или юнско-майски максимум на валежите. В равнинната част те са между 45 до 90 литра на кв. метър, а в планините стигат до 140 литра на кв. м.

Европейският климатичен модел прогнозира малко по-сух май, с не повече от 5 до 10 процента  по-малко валежи от нормата. 

И двата модела се обединяват около становището, че температурите през май ще бъдат в рамките на нормалните. Средните месечни многогодишни температури за май са между 16 и 19 градуса.

- След рекордно топлата зима, която изпратихме, да очакваме ли 2023-та да е сред най-горещите? Колко тревожно е това и докъде ще се качват температурите?

 - От 30 години, откакто следя внимателно процесите,  става все по-тревожно и всеки момент аха ще кипнем. Все ни остават 5-6 години до нашата гибел. Като учен не съм привърженик на тези катастрофални теории, предпочитам трезвите разсъждения. 

Последните 10 години са едни от най-топлите, откакто се водят метеорологични  наблюдения. Но последните 3 години бяха доста нормални климатично в глобален план.

Например миналото лято в България беше перфектно - топличко, с около 1 градус над нормата, докато в Западна Европа жегата беше убийствена, водата в реките спадна до рекордно ниски нива. Показаха се прословутите „камъни на глада“, на които са изсечени датите,  когато реките са пресъхвали максимално преди векове. 

Видях с очите си надпис от 1414 г. по поречието на Елба. В Западна Европа бяха отбелязани и температурни рекорди.

Уникална валутна операция - в Мианмар през 2020 г. местна девойка изненада известния географ с петлевова бългтарска монета 

 

Лондон се похвали с 40 градуса, нещо нечувано за британската столица

В същото време Балканският полуостров се радваше на хубаво, нормално, типично лято, със засушаването, характерно за втората половина на юли, и минимум на валежите през август на 80 процента от територията на България.

Т.е. има голяма разлика в регионалните пространства. Това се случва при много рядко срещано явление ​- Ла Ниня, при което на десетки милион​и километри в зоната на Екватора температурата на повърхностната вода е с около 1 градус по-ниска от обикновено. Ла Ниня, отрицателната фаза, по-студената вода, се задържа 3 години поред, което беше за трети път за последните 50-ина години.

Сега настъпва смяната - Ла Ниня, по-студената вода, отстъпва място на по-топлата - Ел Ниньо, на Младенеца.  И се очаква, когато на площ от милиони квадратни км в океана температурата на повърхностния  воден слой  е с 1 градус по-топла, и температурата на въздуха да стане по-висока от нормалното.

След като тази водна циркулация се осъществи, за което вероятността е от около 75 процента, ще наблюдаваме рекордно високи средногодишни температури.

Това не означава, че ще има рекорди в абсолютните максимуми. Може да наблюдаваме по-дълги периоди на високи температури, без да се достига абсолютен максимум. 

До това води и глобалното затопляне - за по-дълго време ще имаме по-високи температури, в резултат на което общото очакване е за по-топло лято. И прогнозата за района на Балканския полуостров е предстоящото лято да прилича на миналогодишното. Т.е. температурите през  юни, юли и август да са с около 0.5-1 градус по-високи от нормалното.   

Но дали това лято ще подобрим националния рекорд от плюс 45 градуса, няма как да кажем отсега.

- След добрия зимен туристически сезон да очакваме ли и добър летен?

- Определено да. Времето ще бъде на наша страна, въпросът е да организираме другата част. Миналият летен сезон беше убийствено успешен за Гърция, която успя да реализира почти 18 милиарда печалба. Турция стигна до 38 милиарда, пръскаше се по шевовете от туристи. Ние не можахме да достигнем нивото на най-успешната 2019 г., преди ковид пандемията.

Не стига само хубаво време, нужна е организация, за да привлечем повече туристи, ако е възможно по-богати, с качествени стоки и услуги.

Време е да станем и целогодишна дестинация - с религиозен, културен туризъм

Претендираме, че сме третата държава по артефакти в Европа, но не успяваме  да осребрим този бонус.

Държавата трябва да помогне за изграждане на инфраструктура, сериозен е гладът за кадри. Трябваше да привлечем хора с българско самосъзнание от Бесарабия, Молдова, Украйна.

- Как Ви изглежда политическото време? Задава ли се „затопляне“, ще има ли кабинет? 

- Както отговорих скоро на един набор - няма да се оправим скоро политически, но времето ще се оправи. Ако направят нещо съществено заедно, двете ни първи политически сили губят част от поддръжниците си.

 Има балансьори, единият е ДПС. Наричат ги етническа партия, но те са българска партия, винаги са играли национална роля и не могат да бъдат изключени от картината. 

Не бива да пропускаме и онези 113 000 българи, които на 2 април зачеркнаха квадратчето „Не подкрепям никого“. Това не е камбана, а истинска водородна бомба за цялата политическа пасмина, която трябва да спре да се интересува само от парите, които ще дойдат от Европа.

Тези 113 000 са част от зараждащото се гражданско общество. Когато гражданите осъзнаят, че те са тези, които овластяват политиците, тогава ще тръгнем по демократичен път.        

Когато дойде политик или политическа класа, която покаже, че добруването на хората е приоритет, тогава България ще дръпне напред. А страната ни притежава всичко необходимо, за да е мотор в икономиката на Балканите.

- Защо нищо не може да обедини политиците?

- Няма начин, докато се въртят едни и същи. Всички, които искат да бутнат главния прокурор, можеха да го направят -  бяха в НС, дори имаха мнозинство. Нищо не направиха. Няма ли политическа воля, нищо не става.

България направи сериозна грешка - не направи лустрация, за разлика от другите соцстрани от Източния блок, които забраниха на хората от партийния апарат, от висшия ешелон, да участват в икономиката на държавата след промените.

Затова напредват Чехия, Полша,  Унгария, Словакия.  Дори Румъния ни задминава вече с една обиколка.

У нас лустрация нямаше и това ни попречи 

Още се чудим кой какво и на кого раздавал куфарчета, как някой купил завод за стотинки, продал „Балкан“ за левче.  

 Два пъти народът ни беше обиран до шушка ​- веднъж с фалита на банките през 90-те, втори път с фалита на КТБ. Но държавата наля огромни пари и продължават отделни хора, разполагащи с милиони, да се чувстват недосегаеми, да се опитват да управляват държавата. Докато това съществува, няма да има прогрес. 

Богати хора управляват и в други държави, но влизат в затвора, ако съгрешат. У нас няма един богаташ, влязъл в затвора. Напротив, имаме абсурди като този 40 полицаи да закрилят един бабаит. Истината лъсна, след като той уби две млади жени. 

Ами хилядите мигранти, които минават през България? Няма как Гранична полиция да не знае нищо за това. Трябваше да загинат двама полицаи, за да стане ясно колко бусчета и камиони с мигранти пътуват по магистралата ни.

- Вижда ли се краят на ерата на петрола и газа?

- Категорично не. Няма как това да стане в близките десет години. През последните 10 години производството и консумацията на нефт остава стабилна ​- около 100 милиона барела на ден ​- 11-12 млн. тона нефт се добиват всеки  божи ден и се използват. И ако сега кажем сбогом на нефта, ще съсипем икономиката. И това няма да хареса дори на най-запалените еколози.

Затова Европа даде много назад, подви си опашката.

Европа се гъне, защото просперитетът на човечеството се дължи единствено на евтина, изобилна и леснодостъпна енергия.

Никой не е против Зелената сделка - всеки иска чист въздух, чиста вода, чиста храна. Но в момента липсват ефективни енергийни алтернативи на петрола -през нощта фотоволтаикът не работи, вятърните перки не се въртят без вятър.

Зелената сделка няма да остане на трупчета, но ще претърпи сериозни промени

Зеленият преход ще стане, когато сме готови, когато  осигурим достъп до евтина и изобилна базова енергия във всеки момент, независимо от метеорологичната обстановка.

Тогава ще се осъществи т.нар. зелен преход.    

-  Може ли Европа да стане климатично неутрална до 2050 г.?

- Няма как да стане. Не сме измислили къде ще съхраняваме огромни количества енергия. Нужни са милиони гигавати енергия, за да може да се гарантира използването  ѝ по всяко време. За съжаление, от целия енергиен пъзел се изваждат на преден план само няколко екодетайлчета.

Например електромобилите, които все още са твърде скъпи.

Минавали 700-800 км, но при скорост 120 км батерията ще свърши бързо и трябва ново зареждане.  Но тази част от пъзела се крие. 

- Има ли риск за енергийната сигурност на България? 

-  Засега имаме ток и сме основен износител на Балканите, но това няма да продължи вечно - ТЕЦ-овете, Мариците, ще си отидат, това е най-мръсното производство. 

Истина е обаче, че България никога не е била по-чиста, колкото и критично да сме настроени. Никога не сме дишали по-чист въздух, а и почвите ни полека-лека се поизчистват от тоталното замърсяване от последните години на социализма. Хората днес не могат да си представят колко мръсна е била България през 1980-те. В Старозагорско например имаше цели райони, в които бяха забранили питейната вода да се дава на кърмачета - беше пълна с пестициди. Гонеха се добиви и се ръсеше яко амониева селитра, фосфорни торове. 

 

Професор Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Известен учен, един от най-авторитетните специалисти в сферата на прогнозите. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Води специална рубрика „Времето с проф. Рачев“ по Би Ти Ви. Запален пътешественик, обиколил е над 60 страни, в някои е бил по два пъти. Известен с цветистия си език и чувството си за хумор.    

 

Обиколил  е 66 страни, влюбен е в Средиземноморието

Проф. Рачев беше част от 27-та Национална антарктическа експедиция на остров Ливингстън през 2018 г. 

Пътуването е в кръвта на професор Георги Рачев.  

"Отдавна не водя статистика, бил съм в над 66 страни, в някои по няколко пъти. С ръка на сърцето най-много ми харесва в Югоизточна Азия - Индонезия, Малайзия, Виетнам,у Лаос, Камбоджа, Китай. Готов съм веднага да зарежа всичко и да тръгна за Тайланд, ако се отвори възможност. 

Много интересна страна и обичаи. Там всичко, което расте и е живо, се яде - отдавна насекомите са част от менюто, чудесен източник на белтък и протеини", продължава той.

Признава, че мечтата му е да живее някъде по Средиземноморието. "Като се започне от Испания, Гърция, островите, егейското крайбрежие на днешна Турция. Този район, колкото пъти и да го посетиш, винаги ще откриеш нещо ново, различно.", споделя климатологът. 

На поредната екзотична екскурзия 

За него най-добрата кухня  е средиземноморската, включваща най-здравословната мазнина - тази от маслина.

На това се дължи може би и дълголетието на хората, обитаващи Средиземноморието, включително Северна Африка.  

"Антарктида е много скучно място, почти безцветна, преобладава сивото. Когато бях част от антарктическата експедиция на остров Ливингстън, за мен беше стресираща липсата на хора, растения, животни. Като планинар съм свикнал зад скалите да се появи човек, с когото да си поговориш.  А там няма никой.

Тази стерилност не ми допада. Обичам места, където животът кипи, а морето е топло, гостоприемно", казва проф. Рачев. 

 

Името на светеца е късметлийско за фамилията

По традиция ще празнуваме семейно. Името Георги е късметлийско за фамилията, обяснява професорът. Наследил го е от дядо си по бащина линия.

Той е и човекът, който винаги му е служил за пример - изключително работлив и напредничав човек. Завършил Дойче Шуле, значимо постижение за времето. Изпратил е бащата на бъдещия географ да учи химия, която смятал за наука на бъдещето. Но бащата на проф. Рачев  се заинатил и завършил право. 

Проф. Рачев е трето поколение висшист, но не се тупа в гърдите. Не забравя урока на игумена на Рилския манастир, че гордостта е един от смъртните грехове.

Дали са ми много задължаващо име, споделя професорът.  Напомня, че свети Георги е не само земеделец, земеделец, но и символ на храброст, герой, който води битка със змея, с лошото.

При това е най-младият светец, само на 30. И е почитан и от западното, и от източното православие,  и в мюсюлманството заради извършените от него вълшебства и чудеса. 

Има поне девет ислямски храма, изградени в памет на Джирджис, както наричат светеца последователите на Аллах. 

 

Скъсайте ме, ще се явя за шестица

Любопитна случка с дъждовен облак разказва Георги Рачев.

На изпит при известния климатолог проф. Димитър Димитров студент показал отлични познания по облаците в момента и обявил, че те вещаят дъжд. 

Няма да вали, отсякъл изпитващият и намалил оценката на младежа на петица.

Десет минути по-късно, когато самият Георги Рачев отговарял на изпитни въпроси, навън рукнал дъжд. Колегата му влетял в стаята и обявил: "Заваля, бях прав, другарю професор!".

"Да, вали, но не трябваше!", невъзмутимо отвърнал изпитващият професор.

"За съжаление, днес студентите станаха обли като дъждовните капки - търсят най-малкото съпротивление, доволни са на тройка.  По мое време беше типично да кажеш на преподавателя: Не искам да ми пишете тройка по вашия предмет! Скъсайте ме, ще се явя на поправителен за висока оценка! И аз съм го правил на изпити, винаги съм завършвал с отличен резултат", признава Рачев.

"Днес ако си завършил Харвард, никой не те пита дали е с тройка, или си в челната тройка на отличниците. Важно е да е Харвард", шегува се професорът.