Проф. Пламен Павлов: 22 септември е финален триумфален акорд на Съединението

- Доколко сме независими днес? Възможно ли е това в съвременния глобален свят?  

- И най-великите сили не са напълно независими, тъй като целият свят е в сложни взаимовръзки и зависимости. Но е факт, че политиците ни от онази епоха показват много силна обвързаност със собствения си народ, независимо от граници и исторически обстоятелства, силна политическа воля за просперитет на държавата. Докато днес за голямо съжаление често сме свидетели на гасене на пожарни ситуации, на политика ден за ден. Това визионерство, което имат онези поколения политици преди повече от век, трябва да се възстанови в българския политически живот.

.......................

През 1908 г. българският елит решава да покаже на света, че не сме се отказали от сънародниците ни в близката чужбина

22 септември години наред беше изтрит от календара като празник заради неприязън към цар Фердинанд

Тогавашни наблюдатели ни наричат Япония на Балканите 

------------------ 

- Проф. Павлов, защо актът на обявяването на независимостта е пореден звезден миг в нашата история? 

- Това е звезден миг в нашата история, един от най-важните дни в историята на модерна България. И този акт, осъществен изключително професионално от тогавашния ни политически елит, узаконява, на практика, едно вече съществуващо до известна степен положение на суверенна държава.

Много често в чужди справочници и в някои енциклопедии началото на Третата българска държава се поставя в 1908 г., което категорично не е вярно, тъй като по това време страната ни вече е била извоювала в голяма степен сериозен суверенитет. 

Тогавашният английски историк и публицист Хенри Уудс, пътувал от Скопие, тогава в Османската империя, към София, и удивен, че когато се влезе в България, картината се променя коренно: пътищата са хубави, като в Англия,  полетата са обработени.

Ето защо  през 1908 г. България е достойна да заеме позицията на водеща сила в Ориента, заключава Уудс. И много други тогавашни наблюдатели ни наричат икономическо и  културно чудо в Европа, Япония на Балканите.

Наистина от края на 19. век и началото на 20-и страната ни впечатлява с изключително бързи темпове на развитие и силно мотивиран народ, който заслужава да бъде независим.

- Какви са основните послания на празника?  

- Суверенитет, защита на националните интереси и национално единство, което включва и сънародниците ни извън скромните граници на нова България - от Македония, Поморавието, Източна Тракия, Беломорието, Северна Добруджа. Денят преди 115 г. има много послания към нашето време.

Преди повече от 100 години сме се развивали като просперираща държава.

За съжаление, след това борбите за национално обединение и националните катастрофи ни пратиха в много по-неблагоприятна ситуация.

- За да получим независимостта, ни помага и заем от Русия, който не връщаме изцяло. Случаен ли е този жест?

- Не е точно така, не получаваме независимост, защото сме взели заем от Русия. Фактите са изяснени много отдавна от наши водещи историци. В решаването на проблема се намесва и Русия, която не го прави безкористно. Нито Русия, нито другите сили са готови за война в Европа.

Самата Османска армия според наблюдатели тогава е била респектирана от нашата армия,  за чието превъоръжаване голяма заслуга има вторият стамболовистки кабинет начело с Димитър Петков. Българите дават знаци, че ще се борят за национално обединение, няма да позволят да бъдат превърнати в отоманска нация, както планират младотурците, че ще запазят суверенитета и достойнството си на всяка цена.

Русия всъщност се намесва, за да увеличи влиянието си в България, което е загубила в значителна степен в резултат и на конфликта по времето на Стамболов.

Русия се отказва от плащанията на Османската империя във връзка с Руско-турската война. Останалите 82 млн. златни франка е трябвало България да плаща на Русия в продължение на 75 години - т.е. нищо не е безплатно.

Заемът не е изплатен в резултат на това, че болшевишкият режим на Владимир Ленин през 1918 г. отказва да плаща на запад​ните банки огромните задължения на Царска Русия. Така че това не бива да се използва нито за русофилска, нито за русофобска пропаганда.

В началото на 20. век Русия е загубила влияние и търси пътища за подобряване на имиджа си, търси и съюзник на Балканите. В резултат на нейните действия се стига и до Балканския съюз, и до Балканската война. В контекста на тогавашните събития тези действия не са идеализъм, а са прагматични.

- Какви са политиците, осъществили историческия акт на обявяването на независимостта?

- Изключително подготвени. Нашият елит, включително княз Фердинанд, съвсем правилно съгласува действията с Австро-Унгария, която точно тогава анексира Босна и Херцеговина.

Това намалява драстичността на нашия акт спрямо нарушението на Берлинския договор, прави го много по-лесен за възприемане в Европа. Трябва да отчитаме заслугите на Фердинанд, но в никакъв случай правителството и тогавашният ни елит не бива да бъдат смятани за прости оръдия на монарха, който дори има колебания за обявяването на независимостта.

Онази епоха дава много добри примери на днешните ни политици.  България подготвя много планомерно тази акция. 

През 1908 г. българският елит решава да покаже на света, че не сме се отказали от сънародниците ни в близката чужбина, поробените български земи, на първо място Македония, Източна Тракия. Неслучайно Фердинанд е обявен за цар на българите, а не на България.

Кабинетът на Александър Малинов е едва от осем души, но членовете му са високообразовани, авторитетни фигури. 

Тогава е налице много добра организация на държавата - нещо, което не виждаме в момента.

Тогавашните управници не са случайни хора. Трима от тях са българи от чужбина, включително премиерът, което тогава не е било проблем. В кабинета по време на обявяване на независимостта има двама бесарабски българи в лицето на Александър Малинов, перфектен юрист, и ген. Данаил Николаев, важна фигура по време на Съединението. 

Има и българин от Македония в лицето на младия тогава Андрей Ляпчев, един от най-големите български държавници на 20. век, също участник в Съединението.

Трима от кабинета са от територията на бившата Източна Румелия ​- Тодор Кръстев, министър на правосъдието, Иван Салабашев - на финансите, академик, един от най-големите български учени тогава. Както и Михаил Такев - човек с юридическо и военно образование, пионер в борбата за освобождение на Македония.

От територията на Княжеството са дипломатът  ген. Стефан Паприков и Никола Мушанов.

Тези хора много добре съзнават какво значи  да обявим независимост, да скъсаме и последните връзки с Османската империя. 

- Каква е пловдивската връзка в тези събития?

- Връзката на повечето хора от кабинета "Малинов" с Източна Румелия е много силна. Впрочем голяма част от новия елит на България след 1885 г. идва именно от Румелия.

А от гледна точка на международното право Източна Румелия не е закрита, а българският княз е формално назначаван и за генерал-губернатор на Румелия. Т.е. при усложняване на ситуацията Османската империя винаги е можела да се опита да оспори и самото Съединение. Неслучайно българските правителства хвърлят толкова усилия да укрепят Съединението и обявяването на независимостта фактически е финалният акорд в борбата за съединението на двете преди това самостоятелни държавни формации - Княжество България и Източна Румелия.

Преди да стане премиер, Александър Малинов е заемал високи позиции в Пловдив като прокурор, съдия, адвокат, дясна ръка на Петко Каравелов, когото наследява след неочакваната му смърт. 

Пловдивската връзка е много силна и при ген. Данаил Николаев,  видна фигура по време на Съединението. Силна е връзката и при Иван Салабашев, който, преди да стане министър на финансите, е бил директор, т.е. министър в правителството на Източна Румелия, много близък с княз Алеко Богориди.

- Традиционно в много страни именно денят на независимостта е национален празник, но при нас не е така. Коя е най-подходяща дата за национален празник на България? 

- Аз съм от групата колеги, които споделяме идеята, че най-безконфликтният ден за национален празник е 24 май. Без да се противопоставят и степенуват празници. С колеги обаче мотивирахме идеята за най-подходяща дата 24 май, а и денят на светите братя е празник не само и на просветата, а и на държавността.

Има и хора, според които национален празник трябва да е или 6 септември, или 22 септември. Тези дати са свързани и помежду си, а и с 3 март, тъй като става дума за връщането на България на картата на Европа, на света. 

22 септември е изключително важен ден в нашата история, но не отговаря най-точно на  дефиницията "национален" - така ще се приеме, че до 1908 г., 30 години след Освобождението, на практика, не сме съществували като държава, което е абсолютно невярно.  

Опитвали сме се да водим суверенна политика  още веднага след Освобождението и сме успявали. Може би Съединението е най-яркият момент, когато против волята на Великите сили, особено на Русия, нашите деди са постигнали желаното.

Радостно е, че празникът 22 септември вече е възстановен.   Години наред той беше изтрит от календара - и от  неприязън към цар Фердинанд, удобен виновник за всички нещастия в определен период, което е дълбоко невярно и нечестно. 

А и защото никой не искаше да признае, че България е била зависима ​- като сателит на СССР с доктрината "Брежнев".

И когато днес се злоупотребява с тази тема и с думата „независимост“, най-грозното е, че го правят хора, които мечтаят да възстановяват Съветския съюз.

Трябва да вземем пример от дедите ни, които преди повече от век са разсъждавали много по-трезво, с много висока степен на национално единство. 

- Защо днешните водачи на нацията изглеждат някак дребни в сравнение с политиците от миналото, включително тези, осъществили акта на независимостта? 

-  За съжаление, тоталитарният период на нашето развитие след 1944 г. и тези вече почти 34 години преход, на практика, доведоха до чудовищни явления, които е крайно време да изкореним. Трябва да се справим с демагогията, с популизма, с употребата на политиката за меркантилни цели.

Терапия ще се намери. Народът ни проявява здрав разум в решаващи моменти.

Денят 22 септември е прекрасен повод да си спомним за постиженията, на които са били способни дедите ни, които са се преборили за независимостта на страната, за свободата  и съединението ни. Не сме ги получили даром. 

Дано се осъществи мечтата да станем държава, равна с другите европейски народи, както е казал Апостола на свободата, а не да търсим подслон като сателит на някоя влиятелна външна сила.  

Като  страна, член на ЕС и  НАТО, имаме шанса да сме част от клуба на най-развитите държави. 

Но не трябва да сме там бедният роднина по милост, а да сме равностойна, уважавана държава.

Ние сме българофили по дефиниция, в нацията ни има много положителна енергия. 

И трябва да продължим достойно по пътя към целта на предшествениците ни - да сме силна и модерна европейска държава. 

ВИЗИТКА  

Проф. Пламен Павлов е един от най-известните български историци, публицист, телевизионен водещ. Дългогодишен преподавател във Великотърновския университет. Сценарист на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина. Председател на Фондация „Васил Левски“.  Автор на книги, сред които „История на българщината“, „България - люлка на европейската цивилизация“.