Следвайте ни

Проф. Пламен Киров: Конституцията не забранява служебен кабинет да организира избори за президент

Конституционна криза не може да има. Има политическа криза и политици, неспособни да излъчат редовен кабинет

viber icon

- Проф. Киров, трябва ли да имаме опасения и от конституционна криза след политическата?

- Конституционна криза не може да има, тъй като конституцията е предвидила как се постъпва в случаите, когато не може да се излъчи парламентарно правителство.

Има политическа криза, защото след два избора за Народно събрание като че ли сме напът отново парламентът да не е в състояние да излъчи парламентарно правителство, което е нормалната  хипотеза, предвидена в конституцията.

Правителство ще има - или служебно, или парламентарно. Но нормалната хипотеза е парламентът да излъчи правителство на базата на парламентарно мнозинство и да сработи механизмът за разделение на властите, какъвто е заложен в конституцията на страната.

Дали ще има правителство, излъчено от новоизбраното Народно събрание, предстои да видим - това ще стане ясно в рамките на две седмици. Все ми се иска да вярвам, че разумът ще надделее, макар че когато говорим за разум по отношение на политически лидери, политически ръководства, това е много условно. Там

надделяват частно-партийните интереси,

в някои случаи чисто лични интереси, апетити на политици, на тези, които стоят зад тях. Така че картината е много по-сложна от това, което наблюдаваме и се опитваме да анализираме.

- Ако и 46-ият парламент не успее да състави кабинет, какво следва?

- Отиваме на нови избори. В Израел правиха пет вота, докато накрая излъчиха правителство. В Испания ситуацията беше подобна. Това не са изключителни явления, които ни спохождат само в България. И в други държави има такова нещо. Но предвид това, че ние не сме кой знае колко стабилна държава - нито в икономическо, нито в политическо, нито в здравно отношение, би било добре да се стабилизира управлението с едно правителство, излъчено от политическите партии в Народното събрание, да има мнозинство, което да поеме отговорността за по-нататъшното управление на страната.

-  Може ли да гласуваме отново за парламент през септември?

- Ако изборите ще са през септември, това означава, че 46-ото НС трябва да бъде разпуснато буквално след седмица. Изборният процес е 60 дни. Не можем днес да вземем решение за предсрочни избори и да ги насрочим за след 30 дни.

Ако погледнете сроковете в Изборния кодекс, те започват от 60 дни преди изборния ден и след това намаляват към изборния ден. Т.е. необходими са 60 дни, за да може ЦИК да организира и да проведе изборите. Следователно не можем да насрочваме изборите от днес за утре - трябва да има минимум 60 дни от деня, в който се взема решението за  избори и датата на гласуване.

Така че, ако до края на юли месец няма правителство, изборите трябва да се проведат в първите дни на октомври, ако има нови предсрочни избори.

- Ако в най-лошия вариант и по-следващият - 47-ият, парламент отново не излъчи кабинет, а наближават президентски избори, доколко вероятна е хипотезата избори две в едно? 

- Възелът наистина се затяга, но парламентарните и президентските избори са независими едни от други.  Да, има хипотеза за избори две в едно, но тя не е желана нито от политическите партии, нито от действащия президент, защото той ще бъде кандидат  в следващите президентски избори.

Във варианта избори две в едно няма нищо тревожно

Деликатното е, че при начина, по който гласуваме вече - с машини, трябва да се прецени дали  трябва да има по две машини в секция с по една бюлетина - едната за президент, другата за парламент, или на една машина ще излизат две бюлетини. И тогава вече избирателите ще се позатруднят доста. Ще има вероятно чисто технологични проблеми при гласуването - това е проблемът. 

- Позволява ли обаче конституцията служебен кабинет, назначен от президента, да организира избори, в които той е кандидат?

- Конституцията  не го забранява, това  може да се случи в крайна сметка. Но нека да уточним, че Министерският съвет - било парламентарен, било служебен, не организира и не провежда избори. Те се организират и провеждат от Централната избирателна комисия. Друг е въпросът, че МС подпомага ЦИК при провеждането на изборите - в логистиката, чисто материално, финансово, организационно. 

Така че няма пречка президентските избори да се проведат при служебен кабинет, но тогава ще се постави сянка на съмнение доколко правителство, назначено от президента, ще действа неутрално. Дотолкова, доколкото президентът, както казахме, ще се кандидатира. Г-н Радев заяви това публично. Ако това беше втори мандат на президента Радев и той нямаше право на трети мандат, нямаше да има никакъв проблем в това, че ще назначи служебно правителство.

Тогава само в случай, че  негов роднина беше кандидат за президент,  можеха да възникнат

опасения, че изборният процес не би бил политически неутрален.              

В случая обаче деликатното е, че президентът ще участва в следващите президентски избори и когато са две в едно, тогава вече нещата са по-сложни. Но проблемът би бил по-скоро морален.

- Би ли създал проблем фактът, че след 19 октомври президентът не може да разпуска парламента, предвид непредвидимата  и динамична обстановка, на която сме свидетели?

- Мога ли да Ви поправя? Връщате три месеца назад от 19 януари, но това е датата на полагане на клетва. Правилната дата за встъпване в длъжност на президента е 22 януари - това идва от 1992 г., когато на тази дата първият демократично избран президент Желю Желев встъпи в мандат. Така мандатът започва на 22  януари и приключва 4 години след тази дата, т.е. на 21 януари в 0 часа. Затова всеки новоизбран президент встъпва в длъжност в 0 часа на 22 януари. А президентът полага клетва, преди да е встъпил в мандат. В случая - два дни преди това.

Но не може след полагането на клетва от президента да кажем, че има двама президенти - на единия не му е изтекъл мандатът, а  другият вече е положил клетва и е в мандат. Винаги е 22 януари.

И така -

след 22 октомври президентът не може да разпуска Народното събрание,

но може да насрочи предсрочни избори и може да назначи служебно правителство. Само не може да разпусне Народното събрание, което не е успяло да формира кабинет. Това е текстът на конституцията. Т.е. Народното събрание ще действа със служебен, а не с редовен кабинет. Това е единствената хипотеза, при която имаме съжителство между служебно правителство и парламент, който не може да бъде разпуснат, но в същото време не е съставил правителство.

- А позволява ли конституцията удължаване на мандата на президента при неспособност да бъде съставено редовно правителство?

- Конституцията не предвижда такава възможност. Единственият орган, на който може да бъде удължаван мандатът извън конституционно предвидения, това е Народното събрание - в случай на състояние на война, военно или друго извънредно положение. Ако след като е изтекъл мандатът или преди изтичането на мандата на парламента се обяви такова положение, мандатът автоматично се продължава до отпадане на основанието.

- Т.е., въпреки сложната политическа ситуация нещата са под контрол?

- Чисто конституционно няма драма и няма конституционна криза. Има политическа криза - политици, които не са в състояние да направят коалиция, да се разберат за приоритети на управлението и да излъчат правителство. Но нека да не тичаме пред вятъра - може пък и да съставят правителство.

 

Проф. д-р Пламен Киров е ръководител на Катедрата по конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е преподавател в Нов български университет, УНСС, ЮЗУ „Неофит Рилски”. Проф. Киров е бил конституционен съдия и представител на България в Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа (Венецианска комисия).

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РАДЕВ

ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РАДЕВ

16.07.2021 | 13:03

ЩЕ ОРГАНИЗИРА ИЗБОРИТЕ ЗА РАДЕВ!! ХАХАХАХАХ ТОВА ЩЕ СА "НАЙ-ЧЕСТНИТЕ" ИЗБОРИ ДО СЕГА!!

Отговори
3 1
Играчка плачка

Играчка плачка

16.07.2021 | 10:44

Все с детските градини в главите и Трифонов и копието Борисов се боят, за 800 деня ще са построени. Детето не носи отговорност, не може да предвиди последствия от едно гласуване. Инжойдери, а какво после друг да го оправя

Отговори
2 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво ще се случи в България след изборите на 11 юли?