Следвайте ни

Проф. Пламен Чипев: В "Ковид Икономиката" се отварят нови пазарни ниши за находчивите

viber icon

- Кои сектори от икономиката се адаптираха най-бързо към новите условия в кризата?

- Вече можем да говорим за „Ковид Икономика” - това е бизнес, който се развива и печели от изискванията на ограниченията. Не става дума само за маските и дезинфектантите. Това са голямата търговия и логистика, които вървят по интернет - доставка, продажби, покупки... През тази година имаме увеличаване на добавената стойност в сектора на информационните и комуникационните технологии. За последните няколко месеца там има ръст с около 4%.

 

С 8,5% спад в БВП България е сред държавите, които се справят най-успешно в кризата 

По програмата „Next Generation” до края на годината в Европа трябва да се разпределят 1,3 милиарда евро

В България не сме спрели нито да произвеждаме, нито да строим, което говори за добри перспективи и позитивни очаквания сред инвеститорите  

 

- Проф. Чипев, анализът на БНБ показва, че спадът в БВП е 8,5% за второто  тримесечие на годината. Какво се крие зад тази цифра? 

- Разбира се, че тя трябва да ни радва. Като видим ситуацията в Европейския съюз и в САЩ, това е много добре за България. В Щатите отчитат спад от 32%, но там ануализират данните, тоест преизчисляват ги към годишните размери и в някаква степен това завишава спада. Реално той е по-нисък. Ние не сме в стандартна икономическа криза. Трябва да разберем, че това е криза, породена от външни за икономиката на всяка една държава обстоятелства. Нещо подобно на това за последно е имало в началото на 80-те години, когато се случва Вторият петролен шок. През 2007-2008 кризата беше заради финансовия балон вътре в икономиката, при който се надценяват финансовите активи, имотите и т. н. Сега проблемът е външен. За определени страни кризата ще има по-тежки последици, защото ги засегна по-сериозно.

България бързо създаде адекватни мерки, без да блокира икономиката, и сега берем плодовете на това

- Възможно ли е оценката на БНБ за спада в БВП да се влоши в следващите месеци?

- Няма никакви изгледи спадът да се окаже по-голям. Тези 8,5% са на БНБ. Световната банка очакваше да имаме спад от 6%, Фич - 5,5%, а МВФ ни дава 4%. Всеки има различна методология. Така оценката на БНБ е най-консервативна. За догодина всички дават прогнози и в световен мащаб за ръст. Световната банка очаква 5,1% ръст за България, от МВФ ни дават 6%. Това обаче е ръст след спад, който винаги е голям. Това се отнася само за отрасли, свити поради ограничаване на износа - метали, концентрати, машинни части.

- Какви са перспективите в туризма?

- Глобалният туризъм, при който всяка година се увеличава броят на хората в Доминикана и на Малдивите, няма да се възстанови не само за 2021, но и за 2022 година. Същото е и у нас - хората, които ходеха да се наслаждават на българската екзотика, също няма да се върнат бързо. Този туризъм няма да се възстанови. В криза ще е и круизният туризъм. Кратките семейни пътувания обаче бързо ще се върнат на предишните нива и дори ще се увеличат. 

- Какво очаква собствениците на хотелите?

- При големите хотели има диференциация - има такива с големи кредити, но има и такива, които са ги изплатили и казаха, че тази година няма да ги отварят. Тоест, те могат да чакат. Има сложна структура в този отрасъл. Всичко на юг от Бургас - с малките хотелчета, отбелязва един бум. Аз бях в такъв хотел, в който не само не смъкнаха цените, но и ги повишиха и дори имаше натиск да се плати капаро. Ако питате дали ще се стигне да големи разпродажби на хотели, това вероятно няма да се случи през 2021 година.

Важно за туризма е как медицината и науката ще се справят с вируса 

В момента 5 големи производители на ваксината срещу COVID-19 вече се намират на етапа на клиничните изследвания. Едно масово ваксиниране ще промени перспективите пред целия отрасъл. Дори да не победи вируса, това все пак ще успокои хората.

- Ще се съживи ли транспортът?

- Със сигурност ще продължи да страда. Пакета "Мобилност", за който се надявахме да отпадне, ще го има и поне засега ще налага ограничения за превозвачите от Източна Европа. Друг е въпросът, че той ще навлиза постепенно и поетапно. Сега имаме политика, която се стреми да решава проблемите през целия Европейски съюз. Обаче това става трудно. Унгария затвори границите си, Гърция направи същото с пункта „Ексохи”. Транспортът ще страда, от една страна, от липсата на цялостно решение - ту на едно място е затворено, ту на друго, и от друга, че очакваме да получим одобрение за нашите претенции към Пакета за мобилност.

- Има ли печеливши в новите условия?

- Освен новата „Ковид Икономика”, за която вече стана дума, в добра кондиция е финансовият сектор. Как става? Банките намериха начин да се адаптират към новата ситуация. Те не печелят от нашите спестявания, а от такси, които въвеждат тихомълком. Последната изненадваща група хора, които се оказаха в добра форма през последните месеци, са различните професионални дейности - счетоводители, адвокати, консултанти. Сякаш блокирането на по-големия, глобалния бизнес, доведе да активизирането на тези хора, които зависят от своята активност, и не им пречи дали ще работят в офиса, или в къщи. Самата „Ковид Икономика” е изцяло нов сектор.

- Тръмп раздаде със замах 2 трилиона преди няколко месеца в САЩ. В Западна Европа също се обещаха много пари. Какви са пътищата за изплащането на тези средства?

Тръмп харчи предизборно

и ще продължи да го прави. Но той изплаща всичко това с генериране на огромен дълг. Докато държави като Япония и Китай държат своите ресурси в долари, той ще може да прави това. В Европа парите в момента са по-скоро въпрос на едно голямо обещание. Заложихме някакви невероятно високи цифри за следващия програмен период. Това, което имаме за тази година, не е чак толкова голямо и не е свързано с финансови рискове. Според програмата „Next Generation” до края на годината трябва да се разпределят 1,3 милиарда лева. Една част ще са чисто социални, като чековете на Тръмп - тук се раздават на пенсионерите. Друга трябва да отиде за зелената икономика, която за нас е сериозен проблем. Знаете, че имаме около 15 хиляди души, заети в мините и съответните предприятия около „Марица Изток”. Там трябва да влязат сериозни пари - днес (вчера - б. р.) имаше съвещание за това. Говори се, че България поема задължението да не се допусне масово уволнение и свиване поне в рамките на една година напред. Тези пари трябва да тръгнат и за подпомагане на други сектори. Като цяло ние в България не сме спрели нито да произвеждаме, нито да строим. Което говори за добри перспективи и позитивни очаквания сред инвеститорите. 

 

Пламен Д. Чипев е професор по икономика в ПУ „П. Хилендарски“, където води курсове по Икономически теории и Корпоративно управление и в Инс­титута за икономически изследвания (ИИИ) на БАН. Научните му интере­си са в областта на Теория на фирмата, приватизацията и прехода към пазарна икономика, корпоративното управление и др. в които специа­лизира повече от три десетилетия. Като изследовател в БАН ръководи и участва в няколко национални и междуна­родни изследвания върху ролята на корпоративното управление (КУ) в схемите за масова приватизация в Централно- и Източно-европейските страни; при присъединяването на България към ЕС (перспектива на корпоратив­ните бордове), както и в подготовката на ROSC-доклада на Световната банка „България-КУ“. Участвал е във всички сесии на Кръглата маса по корпоративно управление на страните от Юго-източ­на Европа (2001-06г.), във Форума за КУ на не-листваните компании (2005), Конференцията по корпора­тивно управление на банките в Югоизточна Европа (2011). Проф. Чипев е Chеvening специализант, гост-изследовател в Nuffic (Нидерландия) и Шведския институт. През 2008 г. е Fulbright гост-лектор в Универси­тета на Мисури-Канзас Сити (UMKC), САЩ. Има над 90 научни публикации на български и английски език. 

 

 

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?