Следвайте ни

Проф. Пенка Петрова пред "Марица": До другата пролет може да преборим вируса

viber icon

Българската ваксина е готова като прототип, имаме я в епруветка

Ковид не е генноинженерен, а напълно естествен  продукт

Заради новите щамове ваксините трябва постоянно да се актуализират

 

- Проф. Петрова, много тревожна е пандемичната обстановка в страната. Затварянето, строгите мерки или ваксинирането ще помогне повече за овладяване на ситуацията?

- Аз съм привърженик на мнението на 62 процента от нашето население, както показа допитване, че ваксинирането ще подпомогне възвръщането ни към нормален начин на живот. Затварянето е много условно, не може да продължи до безкрай, а вече има сериозни икономически и психологически последици. Ваксинирането ще доведе до така желания обществен имунитет, но той трябва да достигне до 70-80  процента  от населението и при новите варианти на коронавируса. Засега ваксинирането обаче върви с много бавни темпове.

- Кога има надежда да постигнем колективен имунитет, имайки предвид сегашната ситуация и възможностите за ускоряване на ваксинирането в идните месеци?

- Надеждата на Министерството на здравеопазването беше още до юни да имаме голям процент ваксинирани. В момента причината за забавянето не е в колебаещите се хора, защото две трети от българите вече имат желание напълно съзнателно да се ваксинирате. В момента обаче производителите на ваксини се задъхват и не могат да успеят да произведат обещаните количества.

Ние в България сме заявили достатъчен брой дози. Те са предплатени, обещани, но доставката им зависи от производителите и от солидарността както на страните от ЕС, така и в световен мащаб.

В Световната здравна организация има интересен фонд - Ковакс, който разпределя ваксините в световен мащаб. Оказва се, че има държави като Канада, които са заявили 9 пъти повече от необходимите им ваксини. Други държави са се застраховали двойно и тройно. Тези количества трябва да се прехвърлят към страни, които нямат достатъчен брой ваксини за своето население.

-  Смятате ли, че занапред ще трябва да се ваксинираме срещу ковид всяка година, както досега срещу грип?

- Всичко зависи от степента на мутиране на коронавируса. Ако той продължи да мутира с тази висока честота, възможно е да има актуализиране на ваксината всяка година. Засега обаче не се очаква такова развитие. По-скоро населението ще се ваксинира, ще спрем тази пандемия и ще я забравим. Даже създателят на ваксината на Пфайзер и Бионтех твърди, че до лятото пандемията ще стихне.

- Вече има и четвърта одобрена ваксина  на Янсен, очакват се доставки в края на април. Няма ли това да обърка хората коя от четирите  да изберат, когато това е възможно?

-  Ако можем да избираме, с която и да се ваксинираме, ще е добре. Но ваксината на Янсен има доста предимства - първо тя е еднодозова и още първата доза има много добра ефективност. Второ, тя действа срещу южноафриканския и другите варианти на коронавируса. За разлика от досега разрешените ваксини, които тепърва започват производство на т.нар. бустерни дози - трета доза от ваксината, която да актуализира имунния отговор срещу новите варианти.  

- Има ли категоричен отговор на въпроса кой имунитет е по-дълготраен -  ваксиналният или естественият, придобит след боледуване?

- Засега за имунитета след преболедуване има малко повече данни, защото са минали повече месеци от първите случаи. Оказва се, че той не е толкова дълготраен - според статистика от последните дни само 6 процента от прекаралите ковид в Ухан досега имат антитела. Разбира се, имунитетът има и други измерения, например клетъчен. Но засега се счита, че имунитетът от преболедуване е по-комплексен, успява да разпознае  повече варианти на коронавируса, тъй като е изработен срещу всички части на вируса.  Докато имунитетът от ваксини би могъл да се нарече по-концентриран върху определените протеини, на които е базирана ваксината.

Така или иначе и двата имунитета действат в продължение на месеци. Смята се, че ваксината след трета реваксинация ще ни гарантира имунитет  поне за година.

- На какъв етап е разработката на българската ваксина?

- Може да се каже, че ваксината е готова като прототип, т.е. тя е сглобена и имаме ваксина в епруветка. В момента текат лабораторните опити с животни -  мишките се ваксинират и ще бъдат транспортирани до Институт „Пастьор” в Шанхай, за да бъдат заразени с реална коронавирусна инфекция. След това ще се направят всички имунологични експерименти и ще се свалят данни за имуногенността, безопасността на ваксината и за нейната дълготрайност.

Ваксината е протеинова, нарича се мултиепитопна пептидна ваксина. Ще отговорим на много чисто научни въпроси, въпреки че в момента  не можем да кажем, че имаме интерес от фирмите и едва ли ще стигнем до производство в обозримо време. Но благодарение и на многото ни дарители ние ще завършим нашата разработка като научен проект и ще стигнем до патентоване. Ваксината ще бъде български патент, като негов собственик ще бъде Българската академия на науките.    

- Не можем ли все пак да очакваме българската  ваксина да се появи на пазара?

- В света се разработват над 200 ваксини в момента. Повечето държави считаха, че трябва да развиват науката си в тази посока, защото всяка стъпка във ваксинологията би допринесла за разрешаването на бъдещи такива проблеми. Но в нашата страна, изглежда, нямаме достатъчно мощности, за да може да се изгради завод за ваксини.

- Т.е. засега у трудноосъществим вариантът да си произвеждаме сами наша ваксина срещу ковид?

- За съжаление, на този етап въобще не можем да мислим за това, защото нямаме средства за провеждане на клинични изпитвания на хора. Това ще бъде процес от една година след завършването на опитите с мишки. Условно, ако имаме няколко милиона, които да посветим на тези клинични изпитвания на хора, тогава ще можем да говорим за българска ефективна ваксина. Засега нещата са в сферата на науката.    

- Ще се появи ли лекарство срещу ковид?

- В Института по микробиология се правят антивирусни тестове на различни химически съединения. Засега нивата на изследване на антивирусните лекарства са по-скоро експериментални.

Но ето нашият ивермектин започна да се произвежда и да се изнася под търговско наименование в европейските страни. Но естествено всички лекарства трябва да се прилагат много внимателно, под наблюдението на  лекари.

- Но ЕМА препоръчва ивермектин да не се използва поради опасения от странични ефекти. Основателни ли са подобни мерки?

- Задължително трябва да се действа внимателно, защото ивермектин не е лекарство, създадено специално срещу коронавируса. Беше за ветеринарни нужди - срещу краста, и пренасочването му срещу коронавируса може да се окаже перспективно, но трябва наистина да се отчитат страничните ефекти. Важно е да кажем, че ако ивермектин спасява човешки животи, по-добре да се приложи, но много внимателно и само в краен случай.

- Появиха се съобщения, че в Китай тестват ваксина срещу ковид чрез вдишване. Това добър вариант ли е?

-  Това е абсолютно осъществим вариант. Нашата ваксина също би могла да се провери дали може да действа като спрей. Както е известно, коронавирусът атакува белодробните пътища, носната лигавица, така че е много лесно точно през тази  „врата” на организма да се достави ваксина. Надяваме се в бъдеще технологиите да вървят натам.

- Имате ли съмнения, че Ковид-19 може да не е естествен вирус, предвид силната му агресивност?

- Така ни се струва, защото коронавирусът се разпространи много бързо, засегна целия свят. Но е категорично ясно, че не е генноинженерен, а напълно естествен  продукт, част от десетките зоонози, които атакуват човека.

- Кога ще кажем "сбогом" на коронавируса?

- Очаквахме, че топлото време може да спре вируса, че слънцето ще намали неговото разпространение. Наистина миналото лято си починахме доста месеци без вълни, но през октомври  и ноември имахме сериозна вълна. Така че е трудно да се прогнозира. По-скоро трябва да разчитаме на обществен имунитет, на ваксините, на новите технологии, за да можем да  противодействаме. Да се надяваме, че до другата пролет ще сме успели да овладеем вируса.

- Редовно ли  оттук насетне ще се срещаме с подобни вируси?

- Да, защото  човекът навлезе в територията на животните. Вече не им оставихме място за живеене, ние сме буквално навсякъде като един инвазивен вид. Няма изход - ние все повече ще общуваме с животински болести и сме заплашени винаги да има пренос на такива вируси от един на друг животински вид.

 

Проф. Пенка Петрова е директор на Института по микробиология към БАН. Завършила е  специалност "Биотехнологични процеси" в СУ “Св. Кл. Охридски”. Работи в сферите молекулярна биология, генно и клетъчно инженерство, биоинформатика. Проф. Петрова е част от екипа, който разработва българска ваксина срещу Ковид-19. 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

СЗО НПО

СЗО НПО

03.04.2021 | 18:42

До другата пролет ще има много други нови варианти, които ще изискват нови ваксини. И така ще се надбягваме с вируса години напред. По-важния въпрос е кой го създаде и с каква цел? Защо СЗО не направи проверка на всички лаборатории от висок клас в целия свят, както провери китайската?

Отговори
3 1
Всичко  е  много  хубаво

Всичко е много хубаво

03.04.2021 | 11:29

На думи всичко звучи много хубаво. Но защо се говори само със ЩЕ, само в бъдеще време. За пореден път се вижда колко много научни работници има в медицината а колко изостанала и бавноразвиваща наука е тя. Вируса е водещ а не науката.

Отговори
6 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?