71

Проф. Огнян Сапарев пред "Марица": Македонците са тарикати, ще ни излъжат

Сините надежди в България умряха, когато шайка разбойници превзе СДС

В някои университети днес професорите са повече от студентите

Любимата ми максима е: “Човек трябва да има мъдростта и стоицизма да изтърпи нещата, които не може да промени!”

В ПУ днес има някои доста съмнителни субекти, които са там само за да си оправят живота и финансовото положение​

 

 

 - Проф. Сапарев, като човек, изкушен от политиката, следите ли баталиите в парламента?

- Разбира се, политическите драми са ми любопитни. Там винаги нещата заприличват на трагикомедия. Трудно е да се предвиди кой точно сценарий ще се осъществи. Но действията на лидера на ИТН Слави Трифонов са смешни, защото той имаше шанс да управлява в предишен парламент, но не го направи. Ако идеята му сега е да спаси себе си и партията си, да си качи рейтинга, няма да може.

- Ще ходим ли на предсрочни избори?

- Ако политиците успеят да се споразумеят, няма да ходим. Ако не успеят - ще се наложи.

- Как гледате на ​сегашните управляващи - млади хора с харвардски дипломи?

- С умерена надежда. Предварително никой не може да каже такива политици ли ни трябват. Но със сигурност им трябва повече време, за да се развият, да проявят качествата си.

- Изкушавате ли се да се върнете в парламента?

- Не, приключих с политиката. Не съм добре здравословно, а и смятам, че е безумие в момента човек да се занимава с политика.

- За мнозина да оглавят националната телевизия е мечта, а вие наричате времето начело на теливизията най-черното в живота Ви. Защо?

-  О, наистина имам много лоши спомени. Наистина престоят ми начело на БНТ беше най-черната ми година. По много причини. Може би защото попаднах там в период на сътресения и демократични промени. Мой основен принцип в живота винаги е бил колегиалността. Тя има място в университета, но се оказа, че няма място в телевизията, където цари суета, подмолни взаимоотношения и неблагодарност. 

А и бях изпратен отвън, което беше скандал за някои местни величия в телевизията. Не искам да споменавам имена, но всеки може да се досети. Тъжна история!

Още с отиването ми в телевизията бях нападнат по различни начини. Там разчитат на домашни взаимоотношения и когато пратят някого от вън, той обикновено бива посрещнат на нож. При това в телевизията винаги има фигури с местно значение, които са в сложни взаимоотношения с външната власт.

2012 г. - проф. Сапарев връчва награди на конкурса “Огънят на Орфей”, сред наградените е и Виктория Ангелова, тогава първокласничка

 

Още след изпращането ми в телевизията ми лепнаха прозвището Бесепаря. Звучи добре като компромат, но не отговаря на истината - никога не съм бил член нито на БКП, нито на БСП. Но целта беше да бъда разобличен, очернен. Имаше вътрешни борби за налагане между различните групировки. Имаше натиск кой да бъде назначен, кой да бъде издиган. 

Най-тежко беше това, че ме оплюваха незаслужено, въпреки че се мъчех да общувам с хората човешки, да помагам в работата им, доколкото мога. Моят принцип на работа е колегиалният, винаги съм се опитвал да се разбирам с хората. Това обаче в телевизията беше невъзможно. Наричах хората там "колеги", а те ме гледаха странно.  

Това всъщност е проблемът в телевизията - наличието на нещо като кланове, влиятелни фигури. И изборът на шеф обикновено се извършва с компромис между външната политика и тези вътрешни кланове. На практика става така, въпреки че това навън не се знае.

- С какво успяхте все пак да се преборите?

- Преборих се с каквото можах. Исках първа програма на БНТ да има повече културни предавания, но не успях да наложа това докрай. Там беше една лудница, каквато беше и цялата държава в началото на прехода. Всичко беше настръхнало, положението беше тежко и черно. Не пожелавам подобно преживяване на никого. Опълчвах се на каквото можах. Но бях притиснат, дебнат отвсякъде. Повече не бих отишъл там.

- Как успяхте да водите тази битка?

- Беше трудно. Но да се боря ми е заложено в семейната история. Дължа го и на достойния пример на моите родители, които бяха безкомпромисно честни хора. Мой пра-прадядо по майчина линия е бил ятак на Левски, а прабаба ми (неговата дъщеря) беше виждала Левски като малка - слушал съм разказите <210> в ранните си детски години.

Баща ми беше юрист, но се е занимавал с нелегална антифашистка дейност преди 1944 г. Бил е интерниран в Дулово, където с група съмишленици вземат властта през септември 1944 г. Като образован човек го избират за областен управител. Но той е външен човек и не се вписва в местните сложни вътрешни дрязги, пречел е на всякакви убийства и актове на саморазправа, грабежи, характерни за всички райони в страната в първите месеци след 9 септември 1944 г.

Така скоро става неудобен и му скрояват кюляф, както казва народът, т.е. организират му процес на местна почва по скалъпени обвинения и го осъждат на смърт. Звучи като американски уестърн, но е истина. Закаран е на разстрел през нощта, заедно с един политик и един търговец. Но като във филмите, човекът, който трябвало да застреля баща ми, се оказва негов съратник, работили са заедно в нелегалност. И той спасява баща ми, измъква го - буквално по чудо. След това баща ми се отдръпва от активна партийна дейност, запази достойнството си. Но заради тази история винаги към мен властта преди 1989 г. се е отнасяла с подозрение. Заради баща ми не ме пускаха да отида дори в Югославия - да не би да избягам.    

Огнян Сапарев и поетът Добромир Тонев на представянето на първата книга на Христо Карастоянов, днес един от най-изявените ни писатели - 1981 г.

 

Това е семейна традиция, която обяснява защо съм издръжлив на натиск - просто така съм възпитан. Това ми помогна да издържа и на натиска в телевизията, на всякакви игрички, недостойни трикове. А те бяха много.

Една от любимите ми максими е: “Човек трябва да има мъдростта и стоицизма да изтърпи нещата, които не може да промени!”. Въпреки че е трудно, често съм се борил срещу неща, които просто не могат да се променят. Но все пак съм опитал, а това е най-важното!

- Къде откривате най-голямата разлика между днешната телевизия и тази от времето, когато сте бил шеф на БНТ?

- О, разликата е огромна. Тогава телевизията беше просто един канал. Опитах се да го оформя с културна насоченост, но не ми стигна времето. Сега телевизията е цял свят - много по-мащабна, с многобройни канали, които бълват отвсякъде. И телевизията днес, разбира се, прекалява с рекламите, минава се всякаква мяра.

 Именно досаждането, заливането на зрителя с реклами е един от големите минуси на днешната телевизия. Другият минус са вътрешните борби, за които аудиторията не подозира. Завесата към тях се открехва от време на време, при някакъв скандал.

- След броени дни БНТ ще има нов генерален директор. Какви са най-важните качества на човека, който може да се справи с тази многоликост и динамика на националната телевизия?

- Трябва да бъде обективен, наложен професионалист, с достатъчно авторитет и себеуважение, за да не лази на четири крака пред различни началници. Да има кураж да рискува, но това е много трудно, когато си заобиколен от толкова хора, всеки от които се бори с нокти и зъби за собственото си още по-светло бъдеще. Слава Богу, не всички шефове на БНТ са лазили.

- Кой от Вашите наследници бихте посочили като най-смел?

- Трудно ми е да кажа - не съм достатъчно вътре в игрите. Едно е да гледаш отвън, друго е да си вътре. Хачо Бояджиев например частично заслужава славата си на активен шеф на БНТ, но той е добър играч и тази му способност му даде възможности да се разгърне в телевизията.

- Бяхте 10 години ректор на Пловдивския университет, дълги години сте бил преподавател. С кои постижения в академичната сфера се гордеете?

- Двете длъжности - университетски преподавател и шеф на телевизията, се засякоха за известно време. От мен очакваха да започна да лапам от две майки. Но в момента, в който ме избраха за шеф на телевизията, си пуснах неплатен отпуск в университета. Продължих да работя, изнасях си лекциите, без да получавам заплата. Нещо, което никой не очакваше. По-късно се оказа, че разни хора са потривали ръце в очакване да ме разобличат като човек, който взема заплати от две места. Тези доброжелатели просто не са ме познавали. Истината е, че никога не съм бил лаком.

В университета се преборих, постигнах много повече, отколкото в телевизията. Опитах се да превърна пловдивската алма матер в остров на толерантност и човещина.

Като ректор разкрих нов факултет - Икономически, от който имаше нужда и който зае място като финансов авторитет. В университета беше по-лесно да се подберат по-читави хора, да се ръководят нещата по-честно и успешно. Намеси отгоре просто нямаше, докато в телевизията има сериозни външни влияния.

- Бяхте любимец на студентите. Как го постигахте?

- Работех активно със студентите, срещах се с тях. Дълго си говорехме на всякакви теми, интересни за младите хора. А и чувствах Пловдивския университеткато свой дом, работил съм там 40 години. Постъпих като асистент, раснах в йерархията на място. Познаваха ме достатъчно, имах авторитет. 

Със студентите се разбирахме много добре, радвам се, че създадох и водих литературен клуб "Гео Милев”, в който имаше доста поети - известно е името на рано отишлия си Добромир Тонев. Но в клуба участваха поети като Минко Танев, Ели Видева, критици като Емилия Каменова. В университета имах много по-голям шанс за работа и развитие, отколкото в телевизията.

-  Има ли срив във висшето ни образование според Вас? Защо толкова се прекланяме пред хората с дипломи от Харвард?

- Нямаме основание за ниско самочувствие в академичната сфера. България имаше някои професори с международна известност. Например литературоведът проф. Никола Георгиев от Софийския университет беше световен учен. Не по-малко известен беше проф. Исак Паси. Т.е. има отделни професори в България, съизмерими със световните величини. Няма защо да се принизяваме в това отношение. Проблемът ни е, че не умеем да ценим достатъчно капацитетите си, да ги поставяме на място, което заслужават. За съжаление, у нас има чуждопоклонничество, което е тъжно, смешно и неоснователно.

На местна почва винаги се играят игрички, промъкват се всякакви субекти. Не искам да говоря, но в момента в Пловдивския университет също има някои доста съмнителни субекти, които си оправят кариерата и финансовото положение. Ето, такива  неща ни спъват. Не може например да станеш ректор и да си вдигнеш заплатата на 13 000 лева. Аз самият като ректор съм получавал 2000 лева, но никога парите не са ми били били мотивация.

- Това е друг сериозен проблем - колко сериозна е девалвацията на академичните степени?

- Всички знаем вица, че в някои университети професорите са повече от студентите. За съжаление, у нас няма нищо по-лесно от това да станеш професор с малко връзки. Радвам се, че съм от старата школа и съм си заслужил всяка получена научна степен. За съжаление, има хора, които не свенят да се докопват до научна титла с недостойни методи.

И е трудно да се прекрати тази порочна практика. Правилата са такива, че много лесно могат да се нарушават.

Както в много сфери у нас и във висшето образование трябва да се променят правилата и някой да следи стриктно за спазването им. 

Но има и добър знак - увеличиха се заплатите на учителите.

- Четат ли младите хора днес?

- Не са особени почитатели на книгите. Социалните мрежи и телевизията се намесват много активно и влияят на младия човек - по-интересни са.

- А чий е най-големият грях за създаването на толкова консуматорско общество?

- Телевизията прави каквото може в тази сфера - с рекламите и с всякакви форми на демонстрация на сладък живот. Той винаги привлича, както показва великият филм на Фелини.

- Една от книгите ви е „Хроника на илюзиите“. С кои илюзии раздялата Ви беше най-трудна?

- В началото на прехода бяхме ангажирани с каузата на СДС - и брат ми, и аз. Смятахме, че това ще е корекция на грешките. Само че се оказа, че там влязоха шайка разбойници. Напуснахме, наложи се да се отдръпнем.  За съжаление, никога няма да се повтори оня милионен митинг от юни 1990 г. Сините надежди умряха.

- Трудно ли е днес да си истински патриот?

- Все по-трудно, но успявам.

- Смятате ли, че днешните политици ще устискат на натиска по казуса "Северна Македония"?

- Съмнявам се. Трябва да постигнем баланс - да преговаряме, но да държим на националния интерес. В противен случай ще ни излъжат. Македонците са много по-големи тарикати от нас, както е известно. 

- Коя е каузата, която може да обедини българите?

- Северна Македония е една от каузите, но не е единствената. Може би друга такава е борбата на честния човек за оцеляване, за запазване на духа и ценностите. Все още има честни българи, които водят тази трудна битка, но стават все по-малко.

 

Проф. д.ф.н. Огнян Сапарев завършва специалностите „Славянска филология“ и „Философия“ в Софийския университет. Бил е лектор в университета в Будапеща. От 1973 г. е доцент, а от 1997 г. - професор по теория на литературата в ПУ „Паисий Хилендарски“. От 1993 до 2003 г. е ректор на висшето училище, с което са свързани 38 години от живота му. През 1990-1991 г. е директор на БНТ, а от 2001 до 2004 г. е депутат в 39-ото Народно събрание.

Огнян Сапарев е един от водещите български специалисти в областта на фантастичната литература. Автор е на редица статии по проблеми на литературата, киното, естетиката, научнофантастичната литература. Носител на Почетния знак на Пловдив. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските филмови дейци и на Съюза на учените в България. Всяка от книгите му привлича с интелектуалната си енергия - ”Изкуство и масова култура”, "Литературни проблеми”, "Литература и интерпретации”, "Фантастиката като литература”, "Хроника на илюзиите”.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
19 коментара
Кеф...

Кеф...

25.06.2022 | 08:11

Нищо ни няма даже да ни н а.еб.ат пак не е лошо! Ще е по заслуги!

Отговори
7 4

Анкета

За кого ще гласувате на 2 октомври?