Следвайте ни

Проф. Николай Овчаров: Съкровища за милиони бяха разграбени през 90-те

viber icon

- Събраното от г-н Божков - това ли е най-ценната частна колекция  у нас?

- Не съм я виждал от 2004-2005 г. освен на изложбите, където беше представена. Доколкото знам, става въпрос за тази част от предметите - 200 и няколко, която е по някакъв начин узаконена. Тези предмети са преминали през някаква регистрация. Казват, че общият им брой е някъде към 3000. Не знам колко общо ще станат предметите, като се включат и тези, които службите намират увити в кутии. Това, което видях на снимките, дадени от прокуратурата и полицията, са още необработени предмети. Дори се казва, че по някои от тях има полепнала пръст, т.е. те са вадени съвсем наскоро. Така че е възможно предметите да са много повече.

Ценността на вече представяните предмети е безспорна. Автентичността им е доказана. Това е грандиозно съкровище, с каквото наистина малко музеи могат да се похвалят. Само ритоните са около 20, като имате предвид, че горе-долу толкова проучени ритони имаме от всички останали разкопки в страната до този момент. Но не става въпрос само за бройката, а и за качеството. Наистина сцените, които виждаме изобразени на ритоните, са уникални, изумителни. Друг е въпросът какво е то като произход и това е много важен въпрос.

- Къде са изработени най-ценните предмети в колекцията? 

- Казват, че са тракийски. Това по принцип е много относително понятие. Има разлика между това предметите да бъдат притежавани от тракийски цар и мястото, където са изработени. Ще дам като пример Панагюрското златно съкровище, за което мнозина спекулират, че е тракийска изработка. Не е тракийска изработка и това е доказано много отдавна. Изработено и в Мала Азия, дори се знае точно центърът, откъдето произхожда. Друг е въпросът, че то наистина е било притежание на тракийски цар. Същото се отнася и за главата на Севт Трети, могат дори да се търсят гръцките скулптори, които са я направили. Но естествено, като е намерена в гробницата на Севт, предполага се, че е красяла площадите на Севтополис.

Същото се отнася и за предметите от колекцията на г-н Божков, за които пак се говори, че са тракийски. В много интересна статия директорът на Пловдивския археологически музей опровергава това и даже казва, че част от предметите са атическо производство. Друга част са от други гръцки центрове, а даже някои от тях, като прочутата овнешка глава, са персийско производство, плод на персийска култура.

- Има ли рискове от изнасянето на предметите от помещенията, в които са изложени в момента?

- Категорично не. С тревожните сигнали, които пуска фондация „Тракия” и други лица, съм се сблъсквал вече. Тия фалшиви слухове, които се пускаха още през 2007-2008 г., че на колекционерите ще им бъдат иззети колекциите - това са хейтърски новини, които целят да всеят смут и недоверие в това, което държавата може да направи. Вярвате ли, че ние, археолозите, музейните работници, които само това сме правили цял живот, ще направим така, че да изнасяме ценни предмети в кутии за обувки?! Напротив, видяхме, че предметите, намерени в мазето на „Московска”, са в кутии от пури и даже на памперси. Впрочем при откриването на такъв предмет няма нищо страшно да бъде държан така, преди да бъде изследван в лаборатория. Това се случва много често в нашата практика. Но предметите, които са изследвани като ритоните например, не могат да бъдат държани по тоя начин. Напротив, в момента се правят специални контейнери, в които те ще бъдат съхранявани и пренесени, вероятно под надзора на прокуратурата, до Националния исторически музей, където ще бъдат съхранявани при нужните условия.     

- Това, че по някои от намерените в кутиите предмети от колекцията на Божков има следи от пръст, означава ли, че те са придобити чрез иманяри?

- Естествено - щом са с пръст, значи са иззети от иманяри, няма откъде другаде. Г-н Божков и фондация „Тракия” нямат право да правят археологически разкопки,  така че очевидно, ако наистина са с пръст, за мен стопроцентово са изкупени от иманяри.

- Но това не е законно, нали?

- Как ще е законно! Но в иманярството вече има регулация, точно в този закон има маса нови неща. Непрекъснато се въвеждат все по-строги правила. Има вече и осъдени, поне с условни присъди, не знам дали има хора в затвора. Пикът на иманярството беше през 90-те години. Но иманярството в България никога няма да бъде изкоренено, нека да бъдем реалисти. В страни като България, Гърция, Италия иманяри винаги ще има. Наскоро в Гърция имаше процес срещу иманяри, макар че там законите наистина са доста строги.

Вече има закон, а и държавата си стъпи на краката, вече не е както през 90-те години. Но има нещо друго - през 90-те години дотам са преорани горните пластове, че най-ценното е взето от тях. Моят заместник-ръководител на разкопките на Перперикон доц. Здравко Димитров е ръководител и на разкопките на античния град Рациария край видинското село Арчар. Обяснява ми, че там няма смисъл да се работи, тъй като иманяри са орали терена с трактори - дълбока оран, до 1 метър, за да откриват по-лесно с  металотърсачи ценни предмети, монети. Зидове, всичко там е разбито. Ценното е взето от горните пластове и това със сигурност е една от причините иманярството да намалее напоследък.

- Вие сте част от екипа, участвал в подготовката за Закона за културно-историческото наследство. Защо се появяват вратички?

- Участвал съм поне в първата фаза. През 2004 г. президентът Георги Първанов каза: Как да постъпим с тези колекции? Имаме две възможности - да бъдат национализирани или узаконени. Президентът използва думата „амнистирани”. Мнозина тогава, донякъде и с право, приеха, че когато има амнистия, има и престъпление. Очевидно е, че президентът Първанов виждаше и донякъде престъпление в събирането на тия колекции.

Впрочем, ако някои от предметите, не само от колекцията на Божков, а и от другите колекции, са били вадени от земята и вкарвани в тия колекции - това е ставало през 90-те години. По онова време нямаше никакъв контрол и бяха разбивани много могили. 

През 2005 година участвах в експертния съвет при работата по Закона за културното наследство. Най-голямата битка беше именно за колекциите. И тогава, проучвайки примери от различни страни, стигнахме до идеята предметите, за които не могат да се извадят документи за притежание, да не се гонят законово техните притежатели, а да им се даде категория „държател”. Т.е. тези, които не могат да докажат произход на предметите, могат да съхраняват тези уникати до своята смърт, да ги излагат в частни музеи, ала да не могат да ги продават, да ги изнасят в чужбина. А след смъртта им предметите стават автоматично собственост на държавата. Това беше компромисният вариант, който предложихме. И до днес мисля, че този вариант е доста добър. 

Законът обаче беше приет от парламента чак в края на 2008 - началото на 2009 г. Тогава пуснаха тези слухове, че всички колекции ще бъдат атакувани. А „държател” се отнасяше само за супер национални ценности, не засягаше хилядите дребни колекционери, които имат някакви монети.

През 2009 г. Гиньо Ганев, покойният омбудсман, сезира Конституционния съд, който обяви тази част от закона за противоконституционна и тя отпадна. Имаше някакви козметични промени на закона през тия години, но в крайна сметка се стигна до скандала, който наблюдаваме в момента.

- НИМ ли е най-подходящото място за предметите от колекцията?

- Най-важното е тия ценни експонати да бъдат изложени, показани на широката публика. Божков казва, че предметите са в музей. Кой обаче посещава музея на „Московска”?!

Идеята беше да бъдат поместени в музей, който да бъде създаден в бившата Телефонна палата. Но там не виждам преустройства в последната година и половина. Не знам дали НИМ има достатъчно възможности за експониране на нещата. Когато музеят беше прехвърлен в Бояна от Съдебната палата, където беше един от прекрасните музеи на България, вече могат да се излагат една четвърт от експонатите, с които НИМ разполага. Т.е. в Националния исторически музей в Бояна в сегашния му вид няма достатъчно възможности. Е, за такива ценни предмети винаги ще се намери място, има други, които могат да отидат във фондовете.

Но ако тия предмети бъдат излагани в държавен музей, естествено трябва да се осигури цяла огромна зала, за да бъдат подобаващо експонирани. Както например в момента Панагюрското съкровище - в центъра на залата. Ами ако си представим там още 20 ритона - къде ще бъдат разположени, за да падне акцентът върху тях?!

- Има ли шанс Дракула туризмът у нас?

- Всеки момент ще излезе книгата ми „Българската версия на Дракула”. Там обяснявам какво е Дракула туризъм и как има положителни и отрицателни черти, на базата на румънския опит. Ако говорим за разкопките на Свищов - те ще продължат, надявам се да дадат още данни за периода на Дракула, 15-и век, както и за българския период, който е не по-малко важен. Но в книгата детайлно е обяснена българската връзка на Дракула.

Трите частни колекции у нас са безценна инвестиция

- Какви са всъщност големите частни колекции - законни, полузаконни?

- Големите частни колекции у нас са само три - на Васил Божков, на Димитър Иванов и на братя Атанас и Пламен Бобокови в Русе. Те са нещо като полузаконни. Част от предметите в тях са регистрирани по линия на поправките, въведени от 2009 г. Но само част и тук говорим само за колекцията на Божков. Нямам представа как стоят нещата с колекцията на братя Бобокови, която, доколкото знам, вече е изложена в музей.  Тя е монетна колекция преди всичко. Колекцията на Димитър Иванов беше изложена дълго време в нашия, в Археологическия музей. Сега е в Националния музей, ако не се лъжа, но не знам дали цялата му колекция е изложена. Така че полека-лека се отива към тия частни музеи, но много трудно и бавно.

Ала е много важно да се знае откъде са придобити предметите.

- Какво е колекционерството у нас - скъпо хоби, бизнес?

- Може би и двете. От притежателите на трите колекции познавам двама - Васил Божков и Димитър Иванов. И двамата са пристрастени. Мога да се върна към 2004-2005 г., много преди започването на работата по закона за културното наследство. Бях поканен от Кирил Христосков на среща на „Московска” 43. Тогава тия предмети не бяха известни, никой почти не ги беше виждал. Не беше създадена тая лаборатория на проф. Веселина Инкова. Доколкото знам, и проф. Маразов още не е бил консултант. Беше ми предложено да се включа в екипа, но отказах, защото не бях сигурен в произхода на тия предмети. 

Попитах директно г-н Божков как са придобити предметите и той ми отговори, че са придобити чрез търгове. Показа ми три съда с червенофигурна керамика, които сега са в състава на 200-те изложени предмета, и обясни, че са купени от резервния фонд на Лувъра, и съм склонен да му вярвам. Най-големите музеи имат фондове, в които влизат предмети, които, по преценка на експерти, няма да влязат в експозиции и могат да бъдат продавани на аукциони.

Това ми беше единствената среща с Божков, но видях, че той наистина беше влюбен в тия неща, които вадеше. И други хора имат подобни наблюдения, че Божков беше вманиачен на тема ценни предмети. Но това е и невероятна инвестиция. Даже казвам, че най-ценните предмети от колекцията нямат стойност. Ритоните например могат да бъдат продадени на всякаква стойност, включително за десетки милиони. Това е инвестиция, чиято цена никога не се губи, независимо от инфлация, тези предмети, както картини на големи майстори например, само могат да качват стойността си, не да я губят.    

Познавам по-добре Димитър Иванов - и той също си обича нещата от колекцията.

Въпросът, на който трябва да отговори прокуратурата, е как са се снабдявали с тях. Ако обаче г-н Божков извади документи, че нещата са купувани на аукциони, законността на предметите ще бъде доказана.

Няма нищо лошо богатите хора да купуват на аукциони ценни предмети и да ги носят в България. За Божков се казва, че схемата е била да се изнесат нещата в чужбина и да бъдат купени на аукцион. Това не трябва да се прави, защото е практически узаконяване на предмет, нещо като пране на пари.

ВИЗИТКА

Николай Овчаров е един от най-известните български археолози, ръководител на разкопките на уникалния комплекс Перперикон. Син е на археолога проф. Димитър Овчаров. Съветник на министъра на културата Боил Банов. Работил е в Археологическия институт с музей към БАН. Бил е преподавател в Нов български университет и в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, филиал-Кърджали. Изнасял е лекции по история и археология в престижните университети в Илинойс и Кълъмбъс в САЩ, Карловия университет в Прага, Чехия, както и в Япония, Франция, Германия, Испания.Популярни са книгите му “Разказите на българския Индиана Джоунс”, “Десет перли от короната на България”, “Шифърът на Перперикон”, “Археолог. Между “Осанна” и “Разпни го!”, “Орфей - оракулът от Татул”, “В Африка сред лъвове и сенки на предците”, “Кипър. Островът на Афродита”. До дни ще излезе последната му книга “Българската версия за Дракула”. Проф. Овчаров е кавалер на орден “Св. св. Кирил и Методий”, носител на най-високото отличие на Министерството на културата - “Златен век”. Разговаряме с археолога за иманярството, за частните колекции у нас и по света, доколко законни са те и как са били придобити безценните експонати, особено в скандалната напоследък колекция на Васил Божков. Самият Николай Овчаров заяви, че е бил канен, ала отказал да работи с Божков, защото не бил сигурен в произхода на част от експонатите.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

paul

05.03.2020 | 08:25

Прочетете моите поздрави от показанията на всички вас. Казвам се Катика Каменич, аз съм от българия, искам да използвам тази чудесна златна възможност да дам осезаемо свидетелство за това как наскоро получих заем от 60 000 евро. Преди търсех заем и те по-късно ме подлъгаха. Опитах отново и срещнах жена като мен, която желаеше и искаше да ми помогне да получа заем при 2% лихва. Казаха ми, че е кредитор и жена, на която имах доверие, затова реших да се свържа с нея и тя ми даде възможност да кандидатствам за заем от нейната компания, който лесно получих, но обяснението е, че получих добрият си кредит с добро здраве и с по-малко стрес. Ако се интересувате от заем, можете да се свържете с нея по имейл: ([email protected]) или ([email protected])

Отговори
0 0

Док

29.02.2020 | 18:48

Познавам го от млад. Все същият практичен и с голямо Его , " български индиана....". Ако не беше откритото от баща му, щеше още да подсмърча. Срамна работа, с нагажденството си, прави за не само себе си.

Отговори
3 2

Генерал Арнаутов

29.02.2020 | 17:50

Овчаров...просто овчарче!

Отговори
2 7

Генерал Арнаутов

29.02.2020 | 17:49

Овчаров го...но.

Отговори
5 7

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?