Следвайте ни

Проф. Никола Балабанов пред "Марица": Дядо ми е работил в издателството на Христо Г. Данов

viber icon

Преди време катедра „Атомна физика” бе водеща в Пловдивския университет, всяка година посещавах Дубна, където има голям ускорител като в Швейцария.

- Проф. Балабанов, живеем сред поколение, което не чете книги. Трябва ли да ни притеснява това?

- Това поколение има по-друг начин на възприемане на информацията. Запазвам си моите старчески възгледи, че най-хубаво е хората да се обучават визуално, а не дистанционно. Отсреща трябва да видиш очи, които или светят, или помръкват, когато усетят, че вече не могат да вдъхновяват. Навремето един френски математик напуснал университета и го попитали: Защо? Още си млад! А той отговорил: „Загубих си жестовете”. А какво остава да си загубиш словото и интонацията! Без тези неща обучението е друго. Но може би младите имат други предимства, които още не можем да осъзнаем.

- А как един атомен физик като вас сяда и пише книги за българските възрожденци?

- Книгите ми са за Найден Геров и неговите ученици Йоаким Груев и Христо Г. Данов. Моят дядо е работил в издателството на Христо Г. Данов. Той е клисурец като Данов и когато остава вдовец, се мести в Пловдив. Данов го взима на обща работа в издателството. Като пораснах, намерих на тавана много книги от това издателство.

През 2013 година се празнуваха 190 години от рождението на Найден Геров. Филолозите направиха тържество, четяха доклади. Питах ги след това: Знаете ли, че Найден Геров е автор на първия български учебник по физика? Никой не знаеше и това ме амбицира да напиша книга за него.

За два месеца написах „Найден Геров ​- първият физик и лирик”. След това дойде ред на учениците му Йоаким Груев и Христо Г. Данов. Йоаким Груев превежда 25 учебника. Сред тях два по физика ​- единият на французина Гано, а другият на немеца Шубер. Впечатли ме това, че видните американски физици разказват, че Америка през 19. век е учила по учебника на Гано. Значи сме били на едно ниво. 30 години цяла България е учила точни науки по учебниците на Найден Геров и Йоаким Груев.

- Имате особено отношение към редактора на „Марица.” Христо Г. Данов. Защо?

- Учителските му години са смайващи. Преподавал е в Перущица, в Клисура, в Стрелча… Навсякъде преобразува местното общество. Перущица била изостанало полутурско място. Всички мъже ходели с азиатски прически ​- бръсната глава и оставяли на нея един кичур, който носили като плитка. Решава, че трябва да премахне това, и започва от учениците. Местните не признавали съд - ако стане инцидент или следва побой, или ти взимат нивите. В Стрелча децата не се интересували от училище, защото главният подход в него е шамарът. Бий го и той ще върви по главния път. Заменя шамарената педагогика с уважение. Родителите виждат промяната в тях. И те започват да гостуват постоянно на Данов. Когато се прощава с тях, чорбаджиите му казват: Даскале, ние ти плащахме за едно училище, а ти водеше и вечерно, и неделно.

Трите книги за възрожденците ги обединих в една - „Пловдивско възрожденско трихълмие”.

- Младите в Западния свят учат само хуманитарни дисциплини. За упадък на фундаменталните науки ли говорим?

- Мога само да споделя нещо като тревоги и носталгия. Едно време катедра „Атомна физика” бе водеща в университета, а сега интересът към нея намалява и тя не е това, което беше. Насоката на обществото е другаде. В „Атомна физика” се разглеждаха фундаментални проблеми. Напоследък някои в Пловдивския университет смятат, че атомна и ядрена физика може и да не се изучават! Защо? Защото управлението на ПУ се яхна от хора с друга култура. Дойдоха инженерите и казаха: Въвеждаме информационни технологии. На тях основите на науката не им трябват. В града имаме университет по хранителни технологии, инженерен, аграрен университет. Навсякъде има катедри по физика. Имаме Инженерна физика - добре, но и в нея трябват знания по атомна и ядрена физика.

- Колко време прекарвахте в ядрения център в Дубна?

- Първо бях две години и половина непрекъснато. А след това всяка година имах поне тримесечни командировки. И при една такава ме избраха в мое отсъствие за заместник-ректор и ми се каза направо: Идвай да си гледаш работата! Тогава направих удар и увеличих катедрата от трима на 7-8 души. От тях винаги изпращах по двама-трима в Дубна. Всички те станаха кандидати на науката и се развиха много. В Дубна има голям ускорител като в Швейцария. След 1990 година връзките на Пловдивския университет с този световен център отслабнаха.

- За кого продължавате да пишете книги?

- Бих искал да пиша за Иван Вазов, защото и той може да бъде счетен за пловдивски писател.

Имам книга за първия ни ядрен физик жена ​- Елисавета Карамихайлова. Тя е работила 15 години на Запад. Правила дълго време постъпки да влезе в БАН, но не я приемат, защото е дама. Чак през 1939 година я назначават, а дотогава тя прави изследвания в ядрената физика, и то на световно ниво. Дори замалко да открие неутрона. Самата тя казваше: „Нямах късмет - замалко да го открия!”. И така изпуска Нобеловата награда. Тя бе българската Мария Кюри!

Другата личност, която ме вдъхновява, е физикът Леон Митрани. Той бе асистент на Елисавета Карамихайлова и е израснал в Пловдив. През войната, понеже е евреин, ходил и чукал камъни за линията София - Солун. След 1944 г. веднага става студент. 1961-ва го уволниха от университета. Още от студент се увлича по идеите на анархизма. Висок като интелектуално ниво, но дразнещ хората. Първо го изключиха от партията, а след това и го уволниха. Последната капка била като отказал да отиде в Съветския съюз, а в Германия. Оттам дошло писмо: Вашият сътрудник често прескача Стената и ходи в Западен Берлин. И го уволниха. Следващата година създадохме катедрата в ПУ и аз го предложих за лектор. Нашият ректор тогава заяви: И аз като бях в Берлин, прескочих Стената и ходих да гледам Запада. 

Леон Митрани изнасяше по два дена седмично лекции при нас. Много акъл и насоки ни даде. После отиде в София в Института по ​физиология, подхвана психологията като тема и стана д-р по ​психологическите науки в Москва. Как да не пишеш за такъв пловдивчанин! Самият той казваше: "Да се говори, че науката е най-важна - не е вярно. В много отношения приятелството и любовта са по-важни".

- Станахте ректор две седмици преди падането на Тодор Живков и улучихте най-бунтовните години в университета. Съдба ли е това?

- 1990-а имахме две стачки и окупация на университета. Бях трън в очите на студентите, но ме пускаха. На 27 октомври 1989-а ме избират за ректор, на 3 ноември трябваше да предложа на партийния комитет листата на моите заместници. И аз предложих проф. Футеков. А те ми казват: Баща му е бил фашист! Как може? Един от комисията дори изпрати нагоре писмо: Балабанов предлага фашистки син за зам.-ректор! Аз обясних: Той е делови човек и го искам!

Дойде 10 ноември. Мои хора в Окръжния комитет ми разказаха, че Панталей Пачов събрал състава и им казал: „Другари, всеки да си търси работа, защото ще се разтурваме! Няма да има вече градски и окръжен съвет”.

Не съм ректор от 1993-та по закона за лустрация на Георги Панев. А по време на големите стачки през 1990 година ми се обадиха от София. Беше наш колега седесар. „Пловдивската група седесари искаме да ви предложим за министър на образованието”. Готвеше се временното правителство на Попов. Помислих няколко минути и му отказах. Какво да правя там? Но невероятното е, че СДС ме предложи.

ВИЗИТКА

Проф. Никола Балабанов е роден преди 83 години в Пловдив. Завършил е физика в Софийския университет. Работи в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" от създаването му до 2012 година. Той е първият назначен на щат асистент. В продължение на 51 години  преподава атомна физика в университета. Бил е ректор на висшето училище от 1989 до 1993 г. Повече от 20 години редовно посещава центъра за ядрени изследвания в Дубна. Автор е на около 20 книги, посветени на наши възрожденци и учени.

Росен Саръмов

Росен Саръмов

Репортер-редактор - екип "Общество"

Росен Саръмов е випускник на Английската гимназия в Пловдив. Завършил е МИО и има магистратура по Външна търговия. Владее отлично английски и руски език.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

Минка Григорова

Минка Григорова

20.10.2020 | 08:02

Страхотен човек и голям учен!

Отговори
0 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какви трябва да са следващите мерки срещу COVID-19 в Пловдив?