Следвайте ни

Проф. Любка Липчева-Пранджева: Литературата ни е най-ерудираният и увлекателен гид

Екипи от университети в 10 държави чертаят туристически маршрути, които съчетават забележителности и произведения на наши автори

viber icon

Екипи от 10 държави от университети, в които се изучават българистични специалности, „чертаят” литературни маршрути по проект „Живописна България”. Идеята е да се погледне към забележителности и неизвестни места, като се свържат и с творчеството на наши автори. Международният мултидисциплинарен проект е под егидата на вицепрезидента Илияна Йотова и има амбициозната цел някои от създадените маршрути да станат истински туристически дестинации. По всички ще са възможни и виртуални екскурзии -чрез интерактивна карта, която предстои да бъде изработена с конкретни топоси, които при кликване ще препращат към записи на различни текстове и откъси от литературни произведения, преведени на различни езици.

Първият етап на проекта е реализиран през 2015-2016 г. с участието на екипи от висши училища в Атина, Варшава, Виена, Санкт Петербург, Страсбург, Хайделберг, Киев и Пловдивския университет. Сред най-интересните идеи тогава е пътешествие през соца.

 От миналата година е в ход втори етап на „Живописна България. Литературни маршрути”, като в него се включват още Венеция и Любляна. Ръководител на проекта е проф. Любка Липчева-Пранджева, преподавател по история на българската литература в ПУ „Паисий Хилендарски” и гостуващ лектор в Институт по славистика на Виенския университет. 

 

- Проф. Липчева-Пранджева, какво предстои във втория етап?

- „Живописна България“ е динамичен проект, който непрекъснато се развива и това се отнася както до университетската мрежа (от 8 участниците нараснаха на 10 европейски университета), така и до конкретните задачи. През първия етап създадохме своите първи маршрути, изпробвахме тяхната ефективност, популяризирахме идеята. На финала на втория етап през 2021 г. ще имаме изключителната отговорност да реализираме два крайни продукта: Литературен атлас „Живописна България“, синхронизиращ всички подготвени от нас маршрути, и виртуална карта, която ще дава шанс на потребителя за свободни

комбинации на литературни разходки в българските територии на 8 различни езика -

английски, гръцки, италиански, немски, руски, полски, словенски, френски.

В края на миналата година се състоя първата работната среща на ръководителите на екипи, на която домакин беше Пловдивският университет. Това беше чудесна възможност да се срещнем, да се запознаем с някои от новите участници (колеги българисти от Санкт Петербург, Венеция, Любляна), да обсъдим конкретните предложения за маршрути и да потърсим решение на теоретични и организационни въпроси. Основната ни задача беше да  изработим времеви график на непосредствените задачи до септември 2020 г., когато ще се проведе нашата втора пътуваща конференция.

В момента в 10 университета се работи на високи обороти - под научното ръководство на съответния преподавател студентите подготвят своите разработки (беседи, анализи, съпоставки и т.н.) по избрания от тях литературен маршрут. Подбират се литературни текстове, изготвят се преводи на съответните чужди езици, търсят се съпътстващите материали - биографии, фолклорни песни и легенди, визуални материали. Често тези задачи са част от процеса на академичното обучение по български език и култура на българите. Например за студентите в Атинския университет, студентите  във Варшава и в Санкт Петербург това са курсови работи или подготовка за дипломните им работи.

- Колко и какви литературни маршрути бяха съставени в процеса на работа по проекта „Живописна България”? Какъв беше подходът при „начертаването” им?

- Работните групи разполагат с пълната свобода при съставянето на маршрути, но два елемента още от първия етап са задължителни: да се следва интересът (културните традиции и любопитството) на съответната национална публика и създадените маршрути да са логистично пълноценни, т.е. да е възможно реалното им осъществяване в България.

Подготвяме 15 маршрута, които обхващат 25 топоса -

градове, села, археологически обекти, природни забележителности и др.  Има естествено своеобразно „струпване“ на интереса около градове като София, Пловдив и Велико Търново. Изненадващо много са обаче малките, „невидими” за туристическия ни бранш места, като Берковица, Лом, Старо Железаре, Димитровград, село Челопек, село Пирин и др.

Новост в работата на този втори етап са включването на природни резервати и присъствието на отсечки и дори цели маршрути, предвидени като планински туризъм. Така е оформен маршрутът на екипа на Хайделберг, както и един от маршрутите на Атинския екип.

 Ефектът от нашето днешно, модерно „втурване“ по алгоритмите на Вазовата пътеписна живопис се оказа съвсем в стила на самия Вазов - българската литература е най-ерудираният и най-увлекателният гид, който може да си пожелае един чужденец, избрал да „изучи“ страната ни! Това ни дава основание с колегата доц. Благовест Златанов като научни ръководители на проекта да предложим на нашите основни организатори - вицепрезидента на България  Илияна Йотова, МОН и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, пътуващата ни конференция в началото на септември 2020 г. да бъде специално посветена на 170-годишнината от рождението на Вазов.

- Какво Ви изненада в погледа на чужденците към страната и литературата ни?

- Нека първо уточня, че всички ръководители на групи са българисти, но не всички участници са чужденци. Наред със студентите от Любляна, Виена, Санкт Петербург например (основно словенци, австрийци, руснаци) в проекта активно работят и български студенти от Софийския университет и от Пловдивския университет. Сред нашите „чужди“ участници

има студенти от български произход, деца на емигранти.

Има студенти по българистика, които все още не са били нито веднъж в България. Има и докторанти, чиято научна проблематика изисква периодично пребиваване в България. Мисля, че тази „разширена“ България, която нашият екип събира, е една от най-ценните придобивки на проекта. Когато г-жа Илияна Йотова реши да продължи традицията и да поеме егидата над нашия проект, ние знаехме, че дължим щедрия жест на доверие тъкмо на това разбиране за модерно българско съобщество.

Маршрутите ни обхващат 81 авторски имена. Хронологичният диапазон е огромен: от средновековни автори като Григорий Цамблак  с неговото „Похвално слово за Патриарх Евтимий“ до „Трънски разкази“ на Петър Делчев, от „Моето пътуване по Стара планина“

от Панайот Хитов до автори като Румен Леонидов и Георги Господинов.

Това е много повече от предварителните ни очаквания, признавам, много повече от онази литература, с която работи съзнанието на нашия съвременник в България, особено ако отчетем, че част от включените имена изцяло са му непознати. Само един пример, макар че ще „издам“ част от работата на Варшавската група на колегата Силвия Шедлецка: техният маршрут съчетава представяне на творчеството на Георги Господинов, Албена Грабовска, Магдалена Генов, Николай Хайтов и откъси от фолклорни текстове. Различен е не само наборът от имена, с които работят нашите маршрути, различен е и ракурсът на тяхното съполагане. Това несъмнено означава, че те предлагат нов и необичаен прочит на самата българска литература.

- Ще се стигне ли до една от заложените цели в проекта - някой от тях да стане реално действащ туристически маршрут?

- Всеки турист би могъл, следвайки предложения от даден маршрут план, да осъществи своето литературно пътуване не само онлайн, а и в реалността. Да посети Казанлък например и да прочете там, на посоченото от нас конкретно място, нашите беседи за розата в българската култура, за Каравелов и Чудомир и др. Би било чудесно, разбира се, ако част от маршрутите ни се превърнат в редовно осъществявана програма на туроператор. Надяваме се да привлечем вниманието на хората от туристическия бизнес. Надяваме се те да видят потенциала на този тип туризъм, който стои доста далеч от масовостта, изисква инвестиране на различен тип усилия, но несъмнено е

нишата, която очаква своя български визионер.

Ние можем много да помогнем, защото при  нас „запълването“ на тази ниша вече е започнало.

- Възможно ли е, освен в туризма и за реклама на страната ни, интерактивната карта да бъде ресурс за обучение в училище?

- Вече получихме подобно предложение и ще говорим с нашите съорганизатори от МОН за възможностите в тази посока. Тяхното експертно мнение ще е решаващо. Смятам, че със сигурност виртуалната карта „Живописна България“ би била успешна в работата на българските училища зад граница. С ръководството на Асоциацията на българските училища в чужбина  нашият екип има отлични контакти и с лекота бихме се уговорили за допълнително включване на техни методически задачи.

Елица Кандева

Елица Кандева

Журналист - екип "Общество"

Елица Кандева е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Има 16 г. стаж във в. „24 часа”. Работи като репортер-редактор в екип „Общество”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?