Проф. Калин Янакиев: Без конвенцията насилието над жени ще продължи

Проф. Калин Янакиев, богослов, философ, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализира в Свободния университет в Берлин. Член на Международното общество за изследване на средновековната философия (“Лувен”), главен редактор на списание "Християнство и култура". Автор на много студии и статии в областта на православната духовност, религиозната философия и средновековната история и култура.  

Хенриета Георгиева

- Защо Истанбулската конвенция разбуни толкова силно духовете? Фалшив скандал ли е това?   

-Първо, поради втренчването в един погрешен превод на български език в раздела на конвенцията, включващ определенията на основните понятия, с които се работи в нея. В българския превод бе написано, че „пол” означава социално изградени роли, поведения, активности и характеристики, които едно общество е свикнало да свързва с подходящото за мъжа и жената.  

Разбира се, че ако бъде прочетена по този начин, дефиницията е стряскаща. Нима двата пола са социално изградени роли?!

Цялата тайна се разбулва тутакси, когато дефиницията в конвенцията бъде прочетена на официалните езици на Съвета  на Европа - английски и френски. Тогава веднага ще стане ясно, че дефиницията не е за "пол" - на английски тогава би трябвало думата да е „sex”, а за „gender”. Оттук нататък онези, които твърдо бяха решили да направят скандал с тази конвенция, се хванаха за прословутия термин „gender”, като жестоко злоупотребиха с него.   

Да, с това понятие действително си служат различни LGBT идеолози, както и  привържениците на Джудит Бътлър, които проповядват, че  половата или сексуална ориентация на човека се определя от самия него.  

(Джудит Бътлър е видна американска философка и феминистка, професор по реторика в Калифорнийския университет в Бъркли. Известна с теориите си за властта, пола, сексуалността, идентичността - бел. ред.)

Понятието джендър обаче съвсем не е възникнало в средите на LGBT идеологията, то е по-старо, възникнало е в социалните науки и означава точно онова като което го определя дефиницията в Истанбулската конвенция.

 (LGBT е акроним от първите букви на думите и означава всички лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър лица, използва се от организации и центрове на гей общността - бел. ред.)

Абсолютно неотрицаемо е, че различните култури, включително патриархалната стара европейска култура е склонна да смята за подходящи за жените определени роли, които модерното общество вече не смята за единствено подходящи за нея.

В този смисъл бих прибягнал към френския термин "genre", буквално отговарящ на английското "gender", който ни е по-познат от употребата му като „жанр” в изкуството например. Е, конвенцията иска да каже, че определени общества разполагат, свикнали са да виждат жената в определен жанр - и в него например тя е малоценна, по-малко интелигентна от мъжа, е собственост на мъжа - бащата, съпруга. Поради това в този жанр жената може да бъде продавана, омъжвана без нейно съгласие в най-ранна възраст.  

Ако прочетем онова, което конвенцията инкриминира, ще видим, че тя е описала точно тези възгледи за женския пол, които Съветът на Европа няма да приеме, ще ги смята за насилие над жени, а определени действия ще смята дори за криминални престъпления. И те са описани много подробно в конвенцията, но се пропускат от критиците на документа.  

Направо ще кажа: в конвенцията по деликатен начин всъщност Съветът на Европа   отговаря на едно голямо опасение, което възникна в последните години във връзка с притока на инокултурни и инорелигиозни мигранти в Европа. Т.е. общности, които в своите религиозни култури са свикнали да разполагат жените точно в такъв жанр - ранно омъжване, осакатяване, поради възгледите, че жената не бива да изпитва удоволствие от сексуалната игра.  

Всички тези неща са описани в конвенцията и очевидно имат за цел да предупредят, че на територията на Европа, а и на страните, ратифицирали конвенцията, подобни обичаи ще се смятат за насилие върху женския пол и ще бъдат инкриминирани.  

Другата цел на тази конвенция е да изкорени различни практики на дискриминиране на жените.  Включително в нашето общество има редица люде, които смятат, че жена кола не може да кара, че не е редно да е шеф  - това са запазени сфери на мъжа. Това са дискриминационни обичаи и навици, за чието изкореняване конвенцията декларира, че ще се бори.

За да обоснове това, тя си служи на някои места с понятието на социалната наука "genre, gender". Следователно тази конвенция е по-скоро консервативна и пазеща традициите на Европа, а не такава, която се опитва да въведе Джендър идеологията.

 Никой от противниците на конвенцията не може да посочи каквито и да било доказателства, че с понятието „джендър” в конвенцията се въвежда и LGBT идеологията, Джендър идеологията на Джудит Бътлър.   Единственото, което ни казват, е, че това понятие се използва в тези учения и следователно някой имал за цел да го вкара в нашето законодателство. Доказателства и аргументи не се посочват.  

Ако сме със здрав разум, нима бихме могли да предположим, че маргиналните левичарски групи, изповядващи Джендър идеологията, са толкова мощни, че да овладеят Съвета на Европа?!  А нима всички страни, които са приели и подписали конвенцията, са дотам наивни, че да не видят в нея рискове, ако има такива?!  

- Критици на конвенцията, сред които и пловдивският депутат Славчо Атанасов, посочват нейни членове с опасни текстове - 3, 4, 12, 14, 60.  Вие самият откривате ли някакви рискове в текстовете на конвенцията?

- Това, че депутат е изразил мнение,  не означава, че той е добре научно подготвен. В посочените членове не виждам нищо тревожно. 
Никой не може да докаже, че с тази конвенция се цели вкарване на Джендър идеологията. Това е конвенция, която има за цел да възпрепятства насилието над жени и тяхното дискриминиране. Конвенцията е малко над 35 страници, не е сложен текст и никой до този момент не си направи труда да я прочете изцяло или да я публикува изцяло, като на местата, които са спорни, в скоби може да бъде представен и английският, и френският термин, които са употребени. Това ще отнеме на доста наши популисти шанса да  замърсяват обществената дискусия с ирационални мотиви и страсти заради политически цели.

- Защо ни е нужна Истанбулската конвенция, при положение че имаме инструменти в нашето законодателство, включително закон срещу домашното насилие от 2005 г.?

- Не, не е достатъчно нашето законодателство. Трябва да ратифицираме  конвенцията, чиято цел е страните от Европа да координират законодателствата си. Разбира се, че всички страни имат закони срещу домашното насилие, но те са различни и имат пропуски и празнини. Както и в българското.  

Имаме закон срещу домашното насилие, но той не пречи в малцинствените групи да продължава традицията на ранните бракове, на т.нар. имамски бракове, на продажбата на булки. 

Конвенцията ни сигнализира - оттук нататък Европа няма да бъде търпима към това и ако имаме закон, трябва да го прилагаме или да го усъвършенстваме. Конвенцията не е разписан закон, тя казва какво трябва да има в законодателството на една европейска страна. А тази страна, съобразявайки се с конвенцията, ще си изработи закон и ще допълни празнините на сега съществуващия закон.  

Ратифицирането на Конвенцията не означава, че тя автоматично от следващия ден, с всичките си членове и запетайки, става закон на България.   

- Какъв е рискът за нас, ако не ратифицираме конвенцията?

- Ще изпаднем в позорно положение. Колкото и да обясняваме оттук нататък в Европа, че уж сме против насилието и дискриминацията на жени и домашното насилие, но въпреки това не подписваме конвенцията заради някакви наши страхове, на които отдавна е отговорено, хората или няма да ни разберат, или ще ни заподозрат в користни намерения и цели.

Нека да е ясно - ако не ратифицираме конвенцията, ще попаднем в компанията на Русия - единствената страна, която нито е подписала, нито е ратифицирала конвенцията, и на Азербайджан.

Турция, която е мюсюлманска страна, е ратифицирала тази конвенция. Защо в Анкара не са се уплашили от навлизането на Джендър идеологията?  Защо ние единствено сме се притеснили? Да не би пък да искаме непременно да сме в компания с Русия?!

- Да не би да сме прекалени традиционалисти?

- Не, обществото ни беше заблудено.  Тревожно е, че  нашето общество е  изключително податливо на фалшиви новини, слухове, злонамерени внушения. 
 Просто на хората беше внушено, че конвенцията е за трети пол. Самият аз съм християнин, ако ми кажат, че от утре у нас ще узаконяват трети пол, също ще протестирам. Но след като съм прочел документа, предизвикал толкова спорове, съм наясно, че в него не става дума за никакъв трети пол. Затова защитавам конвенцията - нито аз, нито тя е за някакъв трети пол!  

Всички критици на конвенцията си имат мотиви - политиците целят подриване на доверието към Европа и на втори план евентуалното преориентиране на България към Евразия. Има и маниакално малцинство, което винаги е в плен на теориите на световната конспирация - едва ли не Съветът на Европа е овладян от лобита на джендър идеолози, които се опитват хитро да наложат свои тези. 

- Измества ли дебатът около конвенцията  вниманието от сериозните проблеми на обществото ни?  

- Имам друга хипотеза. Известно ми е как се действа с документи, свързани с човешки права, в Путинова авторитарна Русия. Намират двусмислена дума или понятие, вдига се шум и документът не се приема. Смятам, че в България се пробва този руски сценарий  и, уви, той проработи. И в бъдеще можем да станем свидетели и на други подобни слухове и идеологически вируси.  

Цели се и внушаване на тотално недоверие към европейското семейство, към което принадлежим.  Внушават ни - нищо добро не може да дойде от Европа, освен разврат и разчовечаване. Това е внушението, което чисто политически се опитват да прокарат.

- И Светият синод ли попадна в капана?

- За съжаление, и Светият синод се заблуди. Напълно съм съгласен със становището на Синода, що се отнася до трансхуманизма и Джендър идеологията. Да, с тях Църквата не може да се съгласи. Само че поводът и адресът са погрешни - нека е ясно: трансхуманизмът не се съдържа в Истанбулската конвенция, тя не цели легализиране на Джендър идеологията.

Чуха се в клира дори вицови аналогии на термина "джендър" с джендем, ад,  които приемам като неуспешен опит за шега по сериозна тема.     

Вместо да се опитва да яхне популистката вълна, БПЦ трябваше да си даде сметка, че сред нейните миряни и богоспасяеми люде има много жени, които са жертви на домашно насилие и са дошли в Църквата, за да се избавят от страданието. Как биха се почувствали духовниците, когато пред очите на подобни жертви всеки ден ще трябва да четат молитви против Истанбулската конвенция?! Това е дълбоко нехристиянско и лицемерно. 

- Как ще приключи тази драма? 

- Не знам. Политиците би трябвало да се съобразят с разумните аргументи, а не да се поддават на неверни внушения, че конвенцията узаконявала  трансхуманизма и Джендър идеологията. Ако тази конвенция не бъде ратифицирана, насилието над жени, злоупотребата с деца и момичета в България ще продължи така, както досега.   

 Дълбоко скептичен съм по отношение на бъдещето на този важен европейски документ. Скептичен съм, защото виждам колко лесно българското общество може да полудее. А в момента тази тема се намира във фазата на лудостта.  Никой не чува разумни аргументи!