Следвайте ни

Проф. Иван Маразов: В колекцията на Божков има шедьоври със световно значение

viber icon

- Вярна ли е констатацията, че колекцията на Васил Божков е смятана  за една от най-ценните в света?   

- Да, подобно твърдение е вярно, защото и в някои от най-големите музеи няма толкова антични артефакти от толкова ранна епоха и от такова качество, каквито има в колекцията на г-н Божков. Толкова ценна я прави качеството на предметите, а не количеството. Имам предвид работа в скъпоценен метал, което наричаме торевтика.

Ще дам няколко примера. В целия свят допреди тази колекция бяха известни, да речем, пет кантароса от 5 век пр. Хр., два от които от Дуванлии. А в колекцията на г-н Божков има вече пет кантароса от това време. В който и да е голям световен музей няма, поне изложени, толкова ритони, колкото има в тази колекция. Да не говорим, че върху всички тия предмети има митологични или епични образи и сцени, което пък ни помага да възстановим начина, по който вербалният епос или мит си взаимодействат с визуалния мит. 

А върху тях се срещат сюжети, които ни предлагат съвършено неизвестни досега митологични аспекти. Например: амазонка, стъпила върху руното на овен, върху  една бронзова ситула. Явно е, че този персонаж е свързан с мита за златното руно. Досега нямахме такава информация. Или върху един от кантаросите са представени двата варианта на мита за хубавата Елена - никъде няма да намерим такъв текст.

Разбира се, не мога да пропусна и изображенията на Орфей върху киликс, кантарос и ритон. За пръв път виждаме образа и съдбата на тракийския певец върху скъпоценни предмети, а не в керамика.

Или пък върху един от ритоните има изображение, свързано с много рядък мит, развит от Еврипид в две негови трагедии за героинята Меланипе. Те са  поставени в Атина през 411 и 410 г. пр.Хр. Пиесите са загубени и това изображение ни помага да разберем повече за тях, например как са се държали актьорите на сцената. Т.е. получаваме богата информация, която ни позволява не само да реконструираме по-добре картината на развитието на това изкуство в Гърция в края на 5 век пр.Хр., ала и да разберем по какъв начин е реагирала цялата гръцка култура на известни политически събития от това време, как ги е осмисляла митологично. 

Именно това прави такива колекции, такива предмети изключително важни за науката за древността. Всичко, което изброих досега, са артефакти със световно значение, защото те разширяват сравнителното поле на науката за античността. Те вече са включени в световен научен оборот и по този начин самата наука се развива. Много неща ни стават по-ясни и цялостният текст на античната култура става по-плътен.

- Ритоните ли са най-ценните предмети в колекцията? Колко от артефактите са със световно значение?

- Не бих казал, че ритоните са най-ценни - има и кантароси, и киликси. Говоря за тяхната културно-историческа и информационна ценност. И разбира се, за стила и изработката. Много от тези предмети са наистина шедьоври на античната торевтика. Имайте предвид, че артефактите от втората половина на 5 век пр.Хр. в колекцията са от периода на най-цъфтящата класика в Атина -времето на Фидий, на Поликлет, по-рано на Мирон, на Алкамен по-късно. Ние получаваме възможността да видим как творчеството на тези велики художници е било отразено в торевтиката. Виждаме какво е качеството на тия художници, както при вазописците - древногръцката керамика.

А изработката никак не е лесна ​- рисува се върху сребро, не върху керамична ваза. Образите се гравират в среброто, позлатяват се - трудна техника. Разширява се възможността да оценим докъде са били подготвени самите торевти, каква уверена ръка, какви анатомични познания са притежавали, как са се учили от големите майстори, създали Партенона.

Следователно, когато гледаме тези предмети, си даваме по-ясно сметка какво са представлявали изчезналите, за съжаление, произведения на великите гръцки художници и скулптори от 5 век пр.Хр. Художественият идеал на Атина ни се представя в оригинали. 

- На аукциони ли са купувани предметите?

- Не мога да кажа какъв е произходът на всички предмети, но това е най-вероятно, имайки предвид какво се появява на аукционите и какви музеи наддават за тия предмети. Естествено, всеки музей се стреми да притежава такъв артефакт - това е знак, че се докосва до високата класика.  Всичко това ми позволява да твърдя, че колекцията е на върха на музейното събирателство, поне в тая насока.

- Изследвали сте колекцията известно време, написали сте 4 книги, издали сте 3 каталога, публикували сте много статии за нея. Само 212 експоната ли са надлежно регистрирани? Проблем ли е, че останалите 2700 са в процедура на регистрация? 

- Не знам точно как стоят нещата. Тези 212 предмета, посочени от Министерството на културата, са каймакът на колекцията, ако мога да се изразя така. Бих казал, че тя не би намалила съществено културната си стойност без останалите 2700. Разбира се, слава богу, че ги има.

Не бива да забравяме, че тези най-ценни предмети, или поне голямата част от тях, са участвали в три изложби в чужбина. За да излязат от страната, те трябва да получат разрешение от Министерството на културата и то е давано. Предполагам, че за тяхната законност няма спор. Освен това в закона не е фиксиран срок, в който да приключи процедурата по регистрация на даден предмет. 

- В риск ли е колекцията, която в момента се описва от експерти,  имайки предвид специалния режим на съхранение и застраховка на подобни ценни предмети?

- Така го изисква законът. Знам със сигурност, че когато се изнасяха предметите за изложбите, г-н Божков плащаше много, много солидни застраховки.

Нямам информация какво точно описват, след като има толкова каталози. Чува се, че ще идентифицират предметите. Не знам какво се има предвид. За да идентифицирам един предмет, извършвам изследвания, които отнемат доста време: да го сравня, да го датирам, да го атрибуирам, да разчета изобразителния текст. Нужна е доста солидна експертна подготовка. Аз от над 50 години се занимавам с античност.

Ала мен не са ме търсили, няма за какво да ме търсят. Там са хора от НИМ, може би от другаде. Не поставям под съмнение тяхната подготовка. Щом Националният исторически музей заявява, че може да приеме предметите, това означава, че поемат отговорност за тях.   

- Колекцията да бъде съхранявана там, където е в момента - това ли  е най-добрият вариант?

- Струва ми се, че няма защо да се пипа. Да запечатат тоя етаж и колекцията да си стои там.

Безпокои ме друго. Рядко чета вестници, но попаднах на цитирани думи на някакъв началник, който по повод на тая колекция характеризира траките по следния начин: това били диви племена, които си поръчвали съдове в Мала Азия, за да се напиват. Ето това е опасно. Как се хвалеха с изложбата „Епопея на тракийските царе” в Лувъра, как обичат началниците да се кипрят на такива международни изложби! И изведнъж ​- пак човек от властта, да се попържа по този начин! Лично съм обиден! Първо, за траките, защото родът ми е от Одринска Тракия, и второ - похарчил съм 50 години от живота си, за да доказвам, че има тракийска култура. Не само аз, много хора биха се почувствали с напразно изживян експертен живот. Това изказване е признак не само за елементарно невежество, но и за политическо късогледство, за национално предателство! Изведнъж някой обявява горките ни прадеди за диви племена! Това много ми напомня за Лайпцигския процес през 1933 г. - че българите били диви и варвари. Гьобелсиада.

В кръвния и културния код на българската нация има нещо свързано и с древна Тракия! Ние сме законни наследници на това, което наричате съкровища, и с това можем само да се гордеем. Защото това е капитал на световното културно наследство. 

За славяните вече казахме, че са диви. Утре ще кажем същото и за прабългарите, които по тая логика са по-диви и от траките. Така ще излезе, че сме един див народ, за какъвто не напразно ще ни смятат в Европа, след като ние самите се обявяваме за диваци. Трябва да се потърси отговорност на такива мъдреци. 

Значи, гърците, румънците, турците могат да се хвалят с тракийското наследство,  но за нас, „proud to be Bulgarian“, изведнъж се оказва, че то е дело на диви племена, с които най-добре да нямаме нищо общо. Явно на държавата не ѝ трябва всичко това!

- По-добре ли ще бъде стопанисвана колекцията от държавата?

- В началото на демократичния взрив през 1990-те навсякъде се твърдеше, че държавата е лош собственик и че трябва обезателно всичко да приватизираме. Защо сега не си спомняме какъв собственик е държавата? 

Да сме наясно: аз не адвокатствам на г-н Божков. Щом държавата е решила, нека да се занимава с него. Не виждам обаче какво ѝ пречи колекцията. Защо трябва да се разруши нещо, което е събрано и се намира в България?! 

Куратори на Метрополитън и Пол Гети са идвали да гледат съкровищата

- Може ли да се посочи прогнозна обща цена за колекцията? Вярно ли е, че Арабският Лувър е предложил за нея над 600 млн. долара?

- Не съм чувал. А и нямам представа колко точно г-н Божков е плащал за един или друг предмет. Ценността зависи от пазара. При аукционите може да се проследи стартовата цена на определен предмет - примерно 30 000 за една бронзова ситула, която да е стигнала до 60-70 000. Предполагам, че когато той купува от друг колекционер на Запад, цените са различни. Така че много трудно може да се изчисли обща стойност. Ако г-н Божков реши да продава колекцията си, в което дълбоко се съмнявам, сам ще си договаря цената. 

Навярно в колекцията има предмети за милиони. Чудим се откъде г-н Божков ги е намирал, а защо никой не пита откъде големите колекционери на Запад събират предметите. Защо има аукциони, защо има антикварни къщи? Моя европейска колежка престана да работи в музеи, защото американски колекционер я нае да му купува антични предмети точно от това време.

Още преди половин век Мелина Меркури, министър на културата на Гърция, постави пред Британския музей въпроса да се върнат на Атина мраморите на Партенона, които са били неправомерно изнесени. Музеят Метрополитен в Ню Йорк върна на Турция едно нелегално изнесено сребърно ликийско съкровище. Във Вила Джулия, един фантастичен музей в Рим, виждаме гръцки вази, върнати от Метрополитен, от Пол Гети.

- Самият вие не се ли заразихте от колекционерска страст?

- Напълно съм лишен от подобни блянове. Страстта ми е да разбера артефакта, да прочета изобразителния текст в него, да го поставя в културния контекст на епохата. Това е гмуркане в древното мислене.

- Имаше ли си г-н Божков предпочитани предмети?

- Всеки предмет за него беше ценен, особено току-що придобитите. Като се върнеше с поредната покупка, ме канеше и гордо питаше: какво ще кажеш? Някои учени цял живот нямат късмета да се докоснат до такива шедьоври.

За мен събирането на тази колекция е важен културен жест. Тези артефакти остават в България, плановете са били да бъдат показани в музей. Никой не ги е крил. Правени са няколко изложби в НИМ, в НХГ, в чужбина. Кураторите на музеите Пол Гети, Метрополитен, музея в Харвард, Източния музей в Токио идваха да се запознаят с колекцията на г-н Божков. Чувал съм, че Пол Гети искат да правят изложба, която да включи и предмети от колекцията.

Можеше да печелим милиони от музейни реплики

Нямам представа как ще приключи тази сага. Обикновено казвам, че чашата е наполовина празна. На такава песимистична вълна ме настройват преди всичко изказванията, които ме възмутиха. От 1974 г. нататък Тракийската изложба обиколи три-четири пъти света, беше представяна в най-големите музеи. Това създава имидж на държавата. Когато показахме Рогозенското съкровище в Англия, моментът беше сложен, всичко пишеше срещу България. А излязоха 400 статии, в които се говореше с възхищение за съкровищата ни. Когато правих изложбата за Тракия в САЩ, за което бях оплют в България, само в една от спирките на изложбата - Сан Франциско, в 23 млн. тираж излязоха статии за нея. Колко струва такава реклама? До Сейнт Луис хора пътуваха часове, за да чуят лекциите, питаха как могат да дойдат в България. Не направихме нищо, за да им помогнем да го направят - сами не можем да използваме нашето културно наследство.

Предложиха ни да изработят музейни реплики - накити от злато, сребро, бронз с мотиви от наши предмети. Министърката на културата обаче заяви, че това щяло да профанира високото тракийско изкуство. (Тогава то беше още велико, а не дело на диваци, като сега!) А от продажбата им щяхме да печелим милиони. Заради отказа ни при откриването на изложбата в Сейнт Луис хората от опашката изкупуваха реплики от артефакти на инките, маите, ацтеките. Това май доказва, че наистина сме наследници на диви племена - щом тази дивост не е изчезнала досега.

Във всички големи световни музеи декари са покрити с витрини с подобни реплики в гръцко-то, китайското, мексиканското и каквото искате изкуство.

 

Първата златна цивилизация се е развила у нас

Питаме се що за хора са били траките, създали такива шедьоври преди векове. Траките са били точно такива, каквито са били гърците до 8 век пр.Хр. Елините тръгнали по един път, траките - по друг, както много други големи европейски народи - скитите, келтите. За разлика от гърците, траките били монархично ориентирани. Те са играли изключително важна роля в политическия живот на Балканите.

Атина се е стремяла да ги привлече на своя страна по време на Пелопонеските войни, македоните искали да ги покорят, за да нямат заплаха от север. Още отпреди хилядолетия е съществувала Европа на две скорости - варвари и цивилизация.

Сега цивилизацията е в Северна и Западна Европа, останалите са варвари. Някога е било обратното. Да не говорим за находките от Варненския халколитен некропол - когато тук се е развивала първата златна цивилизация. А нашите западни партньори, които сега са на първа скорост, образно казано, са живеели още по дърветата. На кого да го обясняваш!

Изследователят на траките

Проф. Иван  Маразов е изкуствовед, културолог, траколог. Завършва изкуствознание в Института „Репин“ в Санкт Петербург. Директор на Института по изкуствознание към БАН от 1988 до 1991 г. Преподавател в Нов български университет, ръководител на Департамент „История на културата” до 2006 г. Министър на културата в  правителството на Жан Виденов 1996-1997 г.

През 1996 г. е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.

Проф. Маразов е член на Флорентинската академия „Медичи“ от 1988 г.

Първи носител на годишната награда за принос в изучаването на тракийската култура „Александър Фол“ (2011). Автор на изследвания върху творчеството на известни художници - Албрехт Дюрер, Йеронимус Бош, Димитър Киров, Йоан Левиев. Плод на десетилетните изследвания на проф. Маразов върху траките са книгите „Древна Тракия”, „Митология на траките”,  „Траките и виното”, „Тракийският воин”,  „Ритон с глава на овен”, „Мистериите на кабирите в древна Тракия”, „Кантаросите”. Наскоро излезе най-новата книга  на видния учен - „Шепотът на гигантите”.

Проф. Маразов е един от най-добрите познавачи на нашумялата колекция на Васил Божков, върху която пише книги и издава каталози. 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (4)

Путкин

24.02.2020 | 10:05

Абе ей шарани, Гърция е основана 1825г.....! Какво гръцко изкуство преди Христа...!? Всичко е ТРАКИЙСКО, тогава е имало 77 ТРАКИЙСКИ общности а на мястото на Гърция е била Елада населявана от Елини, които нямат нищо общо с днешните гърци! Вижте как изглежда един грък в момента и вижте как са се изобразявали тогава елините, Никаква ама Никаква прилика!

Отговори
3 0

Кур1954

23.02.2020 | 10:59

Ако не беше Божков, без ценните неща от колекцията му, щеше да са извън България и Гешев нямаше какво да граби. Това е партизанина!

Отговори
14 4

Андрей

23.02.2020 | 10:30

Дърти комунисти, всички сте за затвора, заедно с Божков и сие.

Отговори
5 15

Били

23.02.2020 | 11:27

Най страшното нещо е невежеството. Промито мозъче...... Слушай си чалгата !

Отговори
13 1

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?