44

Проф. Герхард Мангот: Големите от ЕС ще прередят България на гръцката тръба

Ако Западът напълно врътне кранчето на руския газ, ще трябва да дотира своя бизнес и да очаква скок на цените 

Никой няма да продава по-евтино в Европа, ако може да продаде по-скъпо в Азия

Засега ЕС се държи прагматично в санкциите си към Москва

Американският втечнен газ по-вероятно ще завие към Азия, а не към Европа

 

 

- В последните дни като че ли в енергийната политика на Европейския съюз цари известно объркване. След срещата във Версай председателката на Еврокомисията Урсула ван дер Лайен заяви, че ЕС трябва до 2027 година да се освободи от вноса на руски газ, нефт и въглища. Малко по-късно върховният комисар по външната политика Жозеп Борел настоя, че това трябва да стане до 2024 година?

- Както заявлението на Борел, така и огласената от Ван дер Лайен инициатива са просто преувеличени. С какво могат да бъдат заменени въпросните 155 млрд. кубика газ, които страните от ЕС внасят годишно от Русия?

Всички отговори, които чухме досега, по принцип са логични, но не са реалистични

Нито вносът на втечнен газ от САЩ, или откъдето и да било другаде, нито увеличението на обемите от Норвегия, Северна Африка или Азербайджан няма да са достатъчни. Норвегия би могла, в най-добрия случай, да даде допълнително 5-7 млрд. м3, Северна Африка - не повече от 1-2 млрд. м3, Азербайджан евентуално - 5 млрд. м3. САЩ и сега продават немалка част от своя експорт на втечнен природен газ (ВПГ) на европейския пазар. Но за да увеличат доставките, те трябва не само да произведат, но и да транспортират допълнителни количества, което означава - първо, да създадат нови мощности за добив, и - второ, да се построят нови терминали за втечняване, нови специализирани танкери за пренасяне и нови терминали за регазификация в Европа. Това означава, че скоро ЕС няма да стане независим от руския газ.

- Прави ли се нещо в тази насока?

- До края на тази година в САЩ трябва да влезе в действие един нов експортен терминал и с него ще станат общо седем. Половината от наличните в Европа 27 терминали за регазификация са в Испания и Португалия, откъдето няма изградена тръбопроводна мрежа за разпределение в останалата част на Европа. Би могло в бъдеще газът, който идва от Северна Африка, да се пренасочва към Италия и оттам да се разпределя по съществуващата вече тръбопроводна мрежа и в други страни от ЕС. Но количествата са незначителни и не биха променили съществено картината.

- Сметките сочат, че при най-благоприятни обстоятелства допълнително могат да бъдат осигурени 25-28 млрд. м3 за ЕС. Как ще се набавят останалите 130 млрд. м3?

- Би могло да бъде увеличено производството на биогаз, който да даде още 5 млрд. м3 допълнително, да се направят нови инвестиции в слънчева и вятърна енергия, но всичко това не може да стане краткосрочно.

- С колко цената на втечнения природен газ е по-висока от тази на тръбопроводния, който идва от Русия?

- Тя е значително по-висока, но има и още едно обстоятелство. Ако ЕС не плаща по-висока цена от тази, която получават днес американските експортьори в Азия, обещаните от САЩ 15 млрд. м3 няма да пристигнат в Европа, а ще заминат, както и досега, направо за Китай или Япония.

В такъв случай ЕС ще трябва да се примирява и да плаща все по-високи и по-високи цени. Каквото и да обещава американският президент Джо Байдън, той няма как да задължи частните американски фирми да експортират в Европа. 

- Доколко това застрашава европейската промишленост да стане нерентабилна и неконкурентоспособна на международния пазар и стотици предприятия, най-вече в Германия, да фалират?

- Разбира се, това бе и причината Германия така упорито да иска газопроводът "Северен поток 2" да бъде изграден и пуснат в експлоатация, за да обезпечи стабилна, надеждна и ценово изгодна енергия за германската промишленост. В случай че Германия се откаже от пускането на СП-2 и увеличи вноса на ВПГ, това ценово преимущество ще бъде загубено.

- Има и още един начин вносът на енергоносители от Русия да бъде намален - да се затворят предприятия и да се върви към деиндустриализация на Европа.

- Това Западна Европа не може да си го позволи, но ако продължават да се увеличат издръжките, а оттам и цените на германските експортни стоки, много фирми ще бъдат „изхвърлени“ от международните пазари и тогава ще се наложи правителството в Берлин да предприеме специални мерки за тяхното дотиране, за което

ще са необходими колосални бюджетни средства.

Въпросът ще бъде - доколко европейските правителства ще искат и ще могат за дълъг период от време да дотират не само индустрията, но и домакинствата. И всичко това заради санкциите срещу Русия, което всъщност не е пазарно, а чисто политическо решение на ЕС.

- Ако се опитаме да погледнем малко по-напред, евентуални дотации биха довели до неблагоприятни последици за европейските страни от страна на Световната търговска организация (СТО-WTO) заради нелоялна конкуренция?

​- Безспорно това веднага ще създаде проблеми за Евросъюза в Световната търговска организация, въпреки че Западът е силен и ще се опита да „потули“ нещата.

- Скокът на цената на газа предизвика и скок на цените на торовете, как това ще се отрази на цените на селскостопанските продукти и хранителните стоки?

- Това ще предизвика, от една страна - поскъпване, а от друга страна - и дефицит на основни хранителни стоки в целия свят, особено на царевица и пшеница. Най-силно, разбира се, ще пострада населението в най-бедните страни, то няма да е в състояние да се изхранва. Това е опасна игра, която може да доведе до политическа нестабилност в много райони на света.

- В такъв случай, не е ли по-разумно т.нар. „адски санкции“ на ЕС и Запада срещу Русия да бъдат преразгледани и смекчени?

- Западът постъпи спрямо себе си, да го кажем така, доста прагматично, като извади енергоносителите от санкционния режим и ако изключим високите цени, засега се справя. Но ако по някакъв начин се стигне до намаляване или спиране на доставките, то тогава трябва още по-сериозно да се замислим за социалната цена на тази политика и дали сме готови да я понесем.

Според оценките на западните експерти, ако бъде въведено пълно търговско ембарго,

руската икономика би пострадала сериозно и брутният вътрешен продукт би паднал с 30%.

Но потърпевша няма да е само Русия, срутвания ще има и в Западния лагер. Нашите политици като че ли нямат нищо против да приемат тези катаклизми. Но има едно НО, според мен те недостатъчно открито и честно обясняват на населението на ЕС и на останалите страни от Запада какви ще бъдат реалните последици, какво ще трябва в действителност да изтърпят народите в резултат от рязкото и повсеместно повишаване на цените. Ако населението даде своето съгласие, тогава нека санкционната политика да продължава.

- В рамките на последния санкционен пакет руските сметки в западни банки бяха замразени и намиращите се там активи не могат да бъдат използвани.

- Така е, но отново с изключения - Газпромбанк и Сбербанк са извадени от санкционния списък, за да могат да бъдат заплащани внасяните от Русия енергоносители - газ, нефт и въглища.

- Защо въпреки това Русия въведе разплащанията да се извършват в рубли?

- Заради горната несигурност, а и по този начин се повишава курсът и рейтингът на руската валута в международните разчети. Така ще се компенсират загубите от падането на курса на рублата през последните 1-2 месеца. Засега страните от Г-7 се противят, остава да видим фирмите, които купуват газа, дали ще намерят начин да заобиколят решенията на своите правителства. Зависи и доколко твърда ще бъде позицията на Русия в тази игра на нерви.

​- България покрива 100% от потребностите си от газ от Русия. Правителството обяви, че ще търси начини за внос от другаде по предстоящия да влезе в действие интерконектор с капацитет 3 млрд. м3 от Гърция. Реалистичен ли е този сценарий?

- Хубаво е да го има този интерконектор, но газът трябва да дойде от някъде, най-вероятно от Азербайджан. Както споменах, най-големите оптимисти говорят за допълнителни 5 млрд. м3. Да приемем, че е така. Тогава възниква въпросът каква част би могла да получи България и влиза ли тя въобще в тази сметка? Най-вероятно по-големите и по-силни страни от Евросъюза ще имат приоритет. По тази причина не бих разчитал особено на гръцкото направление.

Разговаря Бойчо Дамянов, Виена

 

Проф. Герхард Мангот е един от най-видните европейски експерти по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа. Политолог в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена.

234595

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
Ssss

Ssss

10.04.2022 | 08:07

Нещо не схващам. С какво едно правителство ще плаща дотации на бизнеса при тотално сриване на икономиката? Нали средствата за тях идват от данъците които плаща този бизнес. Ако и да има някакви резерви в държавата ,те не са безкрайни. И като няма производство , липсата на продукти увеличава автоматично цената им, т.е. още по-бързо "изпапване" на събраните резерви. А тъй като останалите "правилно демократични" страни са на същия хал ,то и внос няма как да дойде ,а и с какво да се плати!

Отговори
0 0
гошо

гошо

08.04.2022 | 14:40

с други думи ние пак ще духаме супата

Отговори
13 2

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?