71
Следвайте ни

Проф. Георги Рачев пред "Марица": Топла и суха есен, сняг през декември

viber icon

Успех е, че в Глазгоу всички се съгласиха да махнат въглищата за добив на енергия, но пък цената им веднага скочи

Откъде ще вземем ток за 1 милиард електрически автомобила? Да не говорим, че и сега той е безумно скъп

Лошото при ядрените реактори е, че когато ги спрем, те продължават да са радиоактивни и хиляди години ще консумират енергия и пари

 

  

- Проф. Рачев, да очакваме ли студ до края на ноември? Свърши ли циганското лято за Тракия?

- Всъщност циганското лято ни зарадва на три-четири пъти. И в момента в Тракия, а и в цяла България е по-топло от нормалното. До този момент ноември навсякъде в ниската част в страната под 600 м надморска височина е с 2-3.5 градуса над нормата. До края на месеца като че ли студ няма да има - вероятността е по-малка от 10 процента. Според годишните карти и прогнозите в Пловдив също няма да има минусови температури през този период.

С една дума - хубаво време като за края на есента. След две седмици влизаме в първия зимен месец декември. Време с температури над нормата, доста мъгли, но сухо, липсва дъжд. Досега ноември е с 10 процента от месечната норма на валежи. Затова има разминаване за периода около 23-25 ноември между два големи сайта за прогнози - американският и европейският. Американците дават сухо време до края на месеца, докато при европейците се промъква някакъв циклон в периода 23-25 ноември, когато евентуално може да има валежи, но те няма да са от съществено стопанско значение.

Ако очакваме студ, евентуално ще е през декември.

- Сняг само в планините през декември ли да очакваме?

- Скиорите ще се радват на що-годе добри условия за ски около и след 8 декември - нужно е да натрупа поне 50-60 см сняг, за да бъде утъпкан от машините и да стане добър за каране. В планината сега е топло, а оръдията за изкуствен сняг не могат да работят - нужна им е температура от поне минус 3 градуса.

Никога сезонът не е започвал преди 8 декември. Най-добрите условия започват след Нова година, когато имаме трайна снежна покривка, която в планините е над метър. Снегът може да бъде утъпкан и вече не представлява опасност. Карането на ски може да е доста опасно занимание - видяхме какво се случи с такъв ас като Михаел Шумахер, и то на писта в култов курорт.

- Добро ли беше за климата трудно постигнатото споразумение на завършилата преди дни световна среща в Глазгоу?

- Като независим наблюдател мога да кажа, че нищо особено не се случи на срещата в Шотландия. Американският президент Джо Байдън беше изпаднал в някаква нирвана, прекара доста време със затворени очи - вероятно в размисли по климатичните проблеми.

 Бориха се седмица за оформянето на окончателния документ, а стана буквално в последния момент. Това става вече принцип - непрекъснато говорене на срещите за климата и трогателно единодушие като на партийно събрание, че са нужни мерки. И накрая се оказа, че основните замърсители - Индия, Китай, Русия, пък и САЩ, въобще не са съгласни с някои важни постулати. А и на срещата не присъства китайският президент Си Цзинпин, не дойде и руският му колега Владимир Путин, а Джо Байдън я проспа наполовина.

Успехът е, че всички се съгласиха да махнат въглищата за добив на енергия  - наистина няма по-мръсно производство. Подписвайки това трогателно съглашение да махнем въглищата  след 10-15 години, в момента цената им е на уникално високо ниво. В Китай един тон вече се търгува по 280-300 долара, което е може би около 4 пъти над нормалното. От октомври там разкриха над 30 доскоро консервирани мини за добиване на въглища. Китай, който е фабриката на света, е отговорен за 30 процента от световното замърсяване.

Минаха 6 години от Парижкото споразумение за климата, а нищо съществено не е направено.

- Кога светът реално може да мине на зелена енергия?

- Няма да мине, в това е проблемът. Очаквам да се отчете, че през 2021 г. за пръв път стигаме до ниво от 420 милионни части въглероден диоксид в атмосферата. Т.е. ако вземете 1 милион части еднакъв въздух, 420 от тях са въглероден диоксид. Това е повече, отколкото преди 50 години, когато цифрата е била 300 милионни части. Т.е. продължаваме да отделяме парникови емисии, въглероден диоксид, защото няма промишленост, стопанство без евтина, изобилна  и леснодостъпна енергия. За съжаление, зелената енергия не изпълнява тези три показателя - изобилна, евтина и леснодостъпна.  

 - Има ли полезен ход тогава?

- Тихомълком Европа се съгласи да дискутира по проблема, че атомната енергия и природният газ могат да бъдат приети с известна условност като някакъв преходен момент в реализирането на Зелената сделка. 

И погледнете какви са цените на нефта в момента. САЩ вече не продават природен газ на Европа, защото изнасят за Китай, където търсенето помпи цените.

Скот Морисън, премиер на моята любима държава Австралия, каза: Докато има кой да купува въглища, ние ще изнасяме.

Всеки по света иска да консумира чиста храна, да пие чиста вода, да диша чист въздух. Но когато нещата опрат до хляба, работата, топлото вкъщи, хората добиват други представи за нещата.

- Какво обаче ще стане, ако спрем двигателите с вътрешно горене и минем на ток, както обявиха Франция и Германия?

- Трябва да се мисли реалистично. Батериите на електромобилите се оказват още по-голямо зло. Искам да разбера колко въглеродно струва обикновен автомобил с двигател за вътрешно горене, който ще живее 20 години, и колко струва един електромобил, който също ще живее 20 години, през които 5-6 пъти ще сменя батериите. Искам да видя въглеродната неутралност на двата варианта - единият ще произведе 1000 тона въглероден диоксид, другият - 500. Но в тази сметка не са включени редките метали, нужни за батериите, които се копаят с багери на традиционно гориво, не на електричество.

Ами откъде ще вземем ток за 1 милиард електрически автомобила? Да не говорим, че и сега плащаме безумно скъп ток.

С това не искам да кажа, че не трябва да го правим. Но трябва да сме трезви и да имаме предвид, че светът е по-чист, Западна Европа е едно от най-чистите места в света.

- Може ли да се разчита на водорода?

- О, много се разчита на водорода, но използването му никак не е просто. Това е най-лекият материал, от който е изградена цялата Вселена. Той минава през всичко, не можеш да го затвориш никъде. А е и взривоопасен. Иначе звучи красиво І има слънце, работи централата, произвежда ток, разлага се водата на кислород и водород, който отива в специални резервоари като кухненска гъба, за да не прави опасно съотношение с кислорода, при което водородът да избухне като атомна бомба. И така - съхраняваме водорода, използваме го за колите, за тировете, дори за топене на стомана. И пак ще става на вода. Т.е. нещо като перпетуум мобиле - преработена няколко пъти слънчева енергия, при което отделяме само топлина и нищо вредно. Красиво, но къде ще съхраняваме водорода? Пак говорим за нужда и добив на стомана, мед, жици и се връщаме към енергията.

- Трябва ли да затворим нашите въглищни централи?

- Трябва да ги затворим, няма как. Те са толкова мръсни, в Европа няма по-мръсно производство, специално от държавната ТЕЦ "Марица-2". За съжаление, няма с какво да ги заместим - единствено с няколко електроцентрали на газ, тя обаче стана скъпа и прескъпа.

Не знам какво ще правим, ако се освободи цената на битовата електроенергия.

- Трябват ли ни нови реактори на АЕЦ "Козлодуй"?

- Има крещяща нужда от ренесанс на атомните електроцентрали, при което просто изтръпвам. Този тип ядрена енергетика, която имаме, не отговаря на никакви екологични изисквания. Ако на мястото на закрити стари тецове в Перник например вече растат брезови горички, то нашите затворени четири реактора в Козлодуй ще стоят там и след нашите правнуци - няма какво да ги правят. И в момента те консумират енергия, за тях се харчат пари за охрана, поддръжка, а това се калкулира в лъжливия момент за евтината ядрена енергия.

Ами ако Русия откаже да приема отработеното ни ядрено гориво - какво правим? А реакторите остават тук, те са радиоактивни, не можем да ги нарежем на скрап. Те ще останат хиляди години и ще консумират енергия и пари, ако не измислим друг начин.

Предстои да се вземат трудни решения.

Визитка

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки статии и книги.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (5)

SSяяя

SSяяя

23.11.2021 | 08:06

За разлика отсъседната статия на Юлиян Попов, много смислени приказки.

Отговори
0 0
натали трифонова

натали трифонова

20.11.2021 | 19:48

Тази гербаджийска калинка няма ли да спре да ръси глупости.Защо не си гледа гербавия бизнес,а тръгнал да баламосва хората.

Отговори
2 3
Жалко

Жалко

20.11.2021 | 11:16

Човека е прав , а ти се изкензай утре на изборите.

Отговори
5 3
3,14

3,14

20.11.2021 | 09:15

Тази герберска подлога вече омръзна на хората!

Отговори
7 6
555

555

20.11.2021 | 18:29

Не само че умръзна но и глупост ръси. Разбра ли някой кога ще има сняг

Отговори
3 2

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво правителство ще управлява България след изборите на 14 ноември?