Следвайте ни

Проф. Георги Рачев пред "Марица": Чака ни хладна пролет, но земята продължава да прегрява

viber icon

Зимата се измести - почти липсва сняг през декември, докато през януари, февруари, март започва да трупа

По Великден ще има и дъжд, и слънце - типично пролетно време с бързо променяща се обстановка

Глобалното затопляне продължава и въпреки катаклизмите човечеството не спира да замърсява

В Тексас измръзнаха, защото няма как да получат ток дори от съседните щати, а у нас имаме два големи пръстена

- Проф. Рачев, каква пролет ни чака след сравнително топлата зима и променливия март?

- Отиващата си зима е втората най-топла, откакто се водят метеорологични наблюдения. Само с  2 десети от градуса не може да изпревари най-топлата регистрирана зима до този момент  - през 2006-2007 г.

Настъпващата пролет прилича на пролетите, които наблюдаваме през последните 10 години - те са доста по-хладни на фона на зимата. Март месец до този момент изцяло следва тенденцията, която се забелязва през последните години - на по-хладни март и април, като през май се възстановява „нормалният ритъм” според някои традиционни представи.

Проф. Георги Рачев бе част от 27-тимата в Национална антарктическа експедиция на ледения континент през 2018 г.

- Не трябва ли все пак да очакваме затопляне след застудяването в последните дни?

- Затопляне очакваме чак към 25-26 март, т.е. дотогава ни чакат дни с по-хладно, влажно, дъждовно, по-мрачно време. Слънчевите часове ще бъдат много малко. В повечето случаи ще има значителна облачност, особено над Западна България, но това  не е изключение. Наблюдават се и неспецифични явления - преди дни например в Бургас е имало тип лятна буря с гръмотевици и светкавици. Това е изключение за този сезон и се случва доста рядко в началото на пролетта.

- Валежна ли ще бъде хладната пролет?

- В дългосрочните прогнози преди март говорехме за валежи 80 процента от нормата. Т.е. март по прогнози - и на американските модели, и на европейския модел, трябваше да бъде с по-малки валежи. Дотук с изключение на Разград, където имаше значителен валеж, останалата територия на България е с 20 до 40 процента изпълнение на нормата.

Валежите ще продължат и през уикенда, когато очакваме нов средиземноморски циклон. Нищо чудно от 25 март  до края на месеца да няма нови валежни процеси. Ако това се случи, дългосрочните прогнози за по-малко валежи през март ще  се сбъднат.

Но пък декември беше много валежен, януари беше убийствено валежен и практически язовирите са пълни, а им е нужен свободен обем, за да поемат пролетното пълноводие.  В планините ще натрупа добър сняг, което също е тенденция в последните 10-15 години - закъснение на зимния туристически сезон. Имаме малко сняг в началото на декември, докато през януари, февруари, март започва да трупа. Понякога до Великден имаме добри условия за ски. А това означава много вода в планината.

До този момент ВЕЦ в България са произвели 3.5 пъти повече ток в сравнение с 2020 г. Особено вецовете в каскадата „Арда”, където са язовирите „Кърджали”, „Студен кладенец”, „Ивайловград”, работят почти на макс  с всичките си турбини и произведоха страшно много ток, който всъщност е без пари.

- Добро време ли ни очаква по изборите?

- Твърде далече е за точна прогноза. За да не играем на тото, ще кажа, че около 24-25 март, когато 4 април влезе в 14-дневна прогноза, ще може да се посочат конкретни числа.

- Сигурно е твърде рано и за прогноза по Великден?

- Е, за Великден случаят е друг.  У нас  се чества 3-4 дни, в средата на активната пролет. Поне единия ден ще има слънце, а на другия - дъжд. Тази година Великден се пада в края на април - началото на май и времето ще бъде типично пролетно - с бързо променяща се обстановка. Ще има облаци, нищо чудно да има валежи с гръмотевични бури. Дори самонадеяно мога да кажа и какво ще бъде времето на 2 юни, Деня на Ботев - това е началото на летните бури. В осем от последните 10 години на 2 юни е имало купесто-дъждовна облачност с валежи и гърмежи на много места, особено в планините.  Ето прогноза, която трудно може да не се сбъдне.

- Казахте втората най-топла зима - явно глобалното затопляне продължава?

- Светът се затопля, няма никакво съмнение. Тази година в екваториалната част на Тихия океан имаме антипода на явлението Ел Ниньо, което е по-топла повърхностна вода на няколко десетки милиона квадратни километра в района между Перу и Индонезия. Тази година антиподът на Ел Ниньо, Ла Ниня, Момиченцето, е отрицателна аномалия - т.е. повърхностният слой на  водата е по-хладен от обикновеното с около 1 градус.      

Дори при тази студена аномалия Ла Ниня, за разлика от топлата Ел Ниньо, имаме по-високи глобални температури. Много топло е на Северния полюс. Северният ледовит океан и големите географски ширини на Северното полукълбо са много по-топли от обикновеното. В Антарктида дори имаме райони с отрицателна аномалия - по-студено е от нормалното. Въпреки всичко глобалните температури са много високи и 2020 г. не можа да задмине, но практически се доближи и е със същата аномалия от плюс 1 градус спрямо най-топлата година, в която са правени метеорологични наблюдения в света - 2016 г.

Така че в момента имаме две години, които държат палмата на първенството - 2016 и 2020 г., 1 градус над средната температура за 20. век.

- Все нагоре и нагоре - докъде ще стигнат температурите?

- Продължаваме нагоре, защото човечеството продължава да не ограничава фосилните горива, продължава да използва нефт, въглища, природен газ. Преживяхме няколко грандиозни катаклизми. В Норвегия, която е стожер на зелената политика, имаха сериозни проблеми с електрозахранването. От една страна Норвегия е страна с много зелени политики, но е и най-големият производител на нефт. В акваторията на Северно море  се добива най-много нефт на глава от населението. Т.е. Норвегия е зелена за себе си, но е кафява за останалия свят.

Ами шокът, който изживяха американците в Тексас? Никой не вярваше, че в САЩ може да има режим на тока, да нямат вода, защото нямат ток да си захранят помпените станции.  И то в продължение на седмица. А Тексас е щатът с най-много възобновяеми източници. Но в студ и сняг перките на вятърните централи  не работят, обледенени са. 5 см сняг спря фотоволтаиците. Спря и тецът и настъпи ад  за американците.

Ето  как, когато зелените политики, към които естествено се стреми цялото човечество, бъдат приложени неразумно, без възможност да бъдат заменени в екстремни случаи, водят до загуба на хора, на продукция.

Сред причините за трагедията в САЩ  е и клъстърното енергопотребление, т.е.  общности с автономно обслужване, без да са свързани. Докато у нас например имаме два много големи пръстена - енергийната ни система е свързана и с Румъния, и със Сърбия, и с Гърция и Турция. И ако се случи нещо с АЕЦ Козлодуй, ако изключи някой от генераторите, имаме производствени мощности на други места и можем на базата на електропръстените да докараме ток. Докато Тексас е отделен и няма как да получи ток дори от съседните щати.

Не Занзибар, а Сейшелите са туристически рай в пандемия

- Екзотичните дестинации ли ще спасят туризма в пандемичната криза?

- Ужасна е заповедта на здравния министър, която практически зачерква цял континент - Африка, като туристическа дестинация.  Цяла Африка изведнъж стана  нежелана, защото там има южноафрикански и нигерийски щам. Тези разновидности на вируса ще дойдат и в България, но през Европа. Не можем да сравняваме Занзибар с Египет, където при 103 мл. население в момента, според СЗО, стои по-добре от България от противоепидемична гледна точка.

Малко хора знаят, че Сейшелските острови са чудесна държава, с чудесен климат и елитен туристически потенциал. И са преди Израел по отношение на ваксинация - там до края на март практически цялото население от 100 000 души  ще бъде ваксинирано с втора игла.

- Бил сте в Танзания - наистина ли е такъв рай?

- Ако искаш да видиш Африка с всичките й животни, трябва да отидеш в Кения или Танзания. Там можеш да видиш от слон до лъв. Препоръчвам ги като дестинация. Сега не бих отишъл, защото не искам да стоя под карантина. Иначе това са топли дестинации. Занзибар не е чак толкова, но например Мавриций, Реюнион, Сейшелите, Кабо Верде са чудесни за туризъм. Но за мен като географ всяко място е интересно. Пътуването ми е в кръвта.

- Коя е любимата ви дестинация?

- Труден избор. Имахме такава игра в студентските години, защото през социализма не можехме да излизаме свободно. Всеки си   беше избрал една държава на картата. Аз избрах Тайланд -  лицето на Югоизточна Азия. Близо са Китай, Индия, Индонезия, Виетнам. Ако някой иска да види Югоизточна Азия, събрана на едно място, трябва да посети Тайланд. Бил съм там няколко пъти. Спомням си първия път, когато кацнах в Банкок в далечната 1996 г. В пет на зазоряване излязох на пешеходен мост, с осем платна под него. Изгревът беше изключително красив и белите ми дробове крещяха за въздух, миришеше на изгорели газове. Беше убийствен смог. За пръв път видях хора с маски. Чудех се за какво ги носят, докато не усетих, че се задушавам от петролните аерозоли. При всяко следващо ходене правя същото нещо.  С всяка година става по-добре, въздухът е в пъти по-чист, забранени са двутактовите автомобили, почти всички моторетки са четиритактови.

Другата крайност пък видях в Мианмар, където в столицата са забранени моторетките, искат да забранят и дизеловите автомобили. Въздухът е много по-чист, отколкото в доста български градове.

Европейската зелена сделка може да ни остави на студено

Не сме подготвени за Европейската зелена сделка. Проблеми имаха тази зима Германия и Испания. Едва ли има човек, който да не иска да живее в чиста природна среда. Само че това не може да стане с магическа пръчка. Оказва се, че в студено, тихо, мрачно време възобновяемите  енергийни източници практически не работят. В този случай трябва да има резервни мощности. Тук ядрената енергетика трупа точки, въпреки че не съм неин привърженик.

Поради липса на слънце, на сериозен вятър  тази зима Европа консумира два пъти повече природен газ от Русия от обикновено. А ако този газ го нямаше? Да, ще ставаме зелени, но стъпките трябва да бъдат разумни, за да не търпим неминуеми загуби. Трябва да си дадем сметка, че всичките фотоволтаици, вятърни електроцентрали се произвеждат от алуминий и мед, чиито борсови цени са се удвоили за няколко години. Над десет пъти са скочили цените на редките метали, от които ще се произвеждат бъдещите големи батерии, които трябва да задвижат електрическите автомобили.

Седем държави от ЕС  призоваха от 2030 г. да не се произвеждат двигатели с вътрешно горене. Добре, но каква е алтернативата?  Мой приятел не смее да излезе с елавтомобила си на повече от 50 км от София, не знае дали ще може да се прибере. Трябва да си даваме сметка, че за направата на всеки електроавтомобил са нужни мед, алуминий, чийто добив е изключително скъп.

Ами как ще направим електрически тировете? С какви акумулатори или батерии ще карате 20-30 тона товар?  А и за производството и на тези батерии ще са нужни скъпи редки метали.

Трябват ни точни изчисления от икономисти, еколози, географи, инженери. За да не се окаже, че за производството на една електрическа кола е по-мръсно, отколкото един съвременен бензинов двигател с мощност 100 конски сили и обем 1 литър.

Ами другата амбиция - ще махнем пластмасата, но с какво ще я заместим в десетките предмети, които потребяваме непрекъснато?

Нещата са свързани, трябва да се видят от всички ъгли.

Ще спасим ли туризма?

Много трудно ще спасим летния туристически сезон у нас. Докато оставаме в тази стряскащо червена зона, туризмът няма да е добър. Трябва рязко да свалим броя на заболелите. В цяла Европа е зле, ала броят на починалите е пропорционално по-малък. Ето гърците са в локдаун от три месеца, не могат да излязат от къщи, имат полицейски час, а ние не знаем какво е това.

Сезон ще има, убеден съм. Доста хора обаче са се заклели да не ходят на Българското Черноморие, загубили са доверие в нашето море. Защото в Турция срещу  отрицателен тест  почиваш при най-добра цена съобразно предлаганите услуги. В Гърция - никъде ги няма техните девствени плажове. Където обаче само се плажува, не се опъват палатки, не се пали огън. Така че туризмът не зависи само от пандемията.

ВИЗИТКА

Проф. Георги Рачев е преподавател в Катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

Проучва въпросите на климата и отражението му върху здравето на човека и икономиката. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух.
Автор е на десетки стати и и книги.

 

 

 

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?