44

Проф. Евелина Келбечева: 10 ноември дойде със заповед от Москва, но ни донесе свободата

- Проф. Келбечева, как вие, историците, окачествявате кардиналната промяна, която преживяхме на 10 ноември 1989 г.?

- Няма консенсус между историците около едно определение. Даже терминологията при историците е различна за индикиране на събитията преди 32 години - от дворцов преврат през козметични промени до революция.   Отварянето на архивите - държавни, партийни, на ДС, е шанс по друг начин да реконструираме миналото.

Съществуват коренно противоположни оценки  - както на комунистическия режим, както и на сегашния т.нар. преход към демокрация.

Самата комунистическа партия поддържаше тезата за вътрешно дисидентство, което е свалило от власт Тодор Живков. Хората, които симпатизираха на режима, нарекоха смяната дворцов преврат. Но той нито е преврат, нито е дворцов.

Не беше преврат, а заповед от Москва, инструментализирана чрез трима души от висшето ръководството на БКП - Петър Младенов, Андрей Луканов и Добри Джуров. Това са тримата, които провеждат политиката на Михаил Горбачов на перестройка от 1985 г.

Осъществена е промяна поради крещяща необходимост - колапса на комунистическия режим, който не оставя друга възможност.   

Малко известен е фактът, че още когато обявява новия курс, Горбачов има план да изнесе перестройката в Източна Европа, та даже и в Куба. Само Фидел Кастро му се е опънал, но както виждаме, в Източна Европа това се случи, да не говорим за българските другари, които козируваха и не можеха да направят дори крачка без заповед или благословия от Москва.      

 Самият Тодор Живков пише в мемоарите си, че разбрал какво му готвят, когато за съветски посланик в София бил изпратен Виктор  Шарапов - генерал от КГБ, съветник на Горбачов.

В началото на ноември 1989 г. почти всеки ден Живков е викан в съветското посолство - бившият Първи е знаел, че ще бъде махнат.

Важно е да отбележим, че на 10 ноември Живков е освободен само от ръководството на БКП, но остава председател на Държавния съвет, т.е. държавен глава.

- Би ли се случила промяната у нас без наличието на външните фактори, главно перестройката в бившия СССР?

- Естествено, че не. Но у нас имаше натрупано недоволство и отпор - горянското движение е само една от формите на съпротива срещу режима на т.нар. бивши хора.

- Кои са най-ключовите промени за изминалите три десетилетия? Свърши ли преходът?

- Смятам, че отдавна е завършен този период на преход. Тоталитарната комунистическа система беше сменена - вече имаме многопартийна система. Но оставането на БКП и досега като решаващ фактор в българската политика, след като се прекръсти за една нощ,  можеше да не се случи.

Руският президент Борис Елцин осъществи фундаментален акт - разтури КПСС, за да минат на друго ниво големите промени в бившия Съветски съюз. А тук действахме по домашен псевдодемократичен начин - не беше забранена една партия, която за 45 години управление доведе държавата до три фалита, върна България поне с половин век назад.  А след като същата партия продължи да управлява и при Луканов, и при Виденов, отново предизвика два фалита на България. И това са негативите само в икономически план.

Но все пак вървим напред, особено след консолидацията чрез валутния борд и установяването на второто правителство на СДС, всяка година БВП на България расте.

И хората след 1989 г. започнаха да се чувстват свободни - усещането за свобода беше най-невероятното постижение на случилото се преди 32 г.

Лошото са метастазите на комунизма, които тровеха българското общество -създаването на финансовите пирамиди, силовите групировки, изпълзяването на мутрите, създадени от предишния режим като своеобразна преторианска гвардия за охрана на хората, които приватизираха България.

Знаем много добре тия новобогаташи, които въведоха олигархична система у нас,  въпреки демократичната рамка.  Всички са свързани с ДС и с комунистическата партия, с малки изключения.    

- Кое е най-важното, което спечелихме през тия три десетилетия?

- Първото е, че се срути монополът на една идеология, която беше толкова изпразнена от смисъл, че се превърна в интелектуално насилие. 

Силно се съмнявам, че дори членовете на БКП, които управляваха България до 1989 г., са вярвали на собствените си лъжи, митологии и фалшификации, които пропагандираха.

За мен това беше свободата - рухването на комунистическата идеология, на тоталитарната система, олицетворена чрез единствената идеология в ръцете на комунистическата партия.

Вече имаме плуралистично общество. И всяка соцносталгия е продукт на посткомунистическа пропаганда.

- Къде сгрешихме  в опита да осъществим прехода?  Защо не успяхме да постигнем по-значими успехи и сме последни по доходи в ЕС?

- Изпуснахме много възможности за радикална промяна. Спъна ни и начинът, по който беше извършена приватизацията в България. Създаде се нова олигархия, която вече е възпроизведена в тези три десетилетия. Заради нея по-радикалните критици употребяват думата "псевдодемокрация" или "фасадна демокрация".

Наложеният в последните години модел забави темповете на промяна и просперитет на обществото

Допуснахме доста грешки - не забранихме комунистическата партия, не направихме дълбока лустрация, която да не допуска до политическия елит хора, свързани с един тоталитарен режим, с терора,  който Държавна сигурност упражняваше върху българските граждани.

На държавно ниво насилието вече го няма. Но остават метастазите чрез хората, които не само не бяха лустрирани, а се смятат за герои, служили вярно на родината. И дори са кандидати за народни избраници. 

Ако имаше поне морална лустрация, тя щеше да позволи  хора с друга етика и капацитет да оформят новия политически елит на страната. А ние стъпихме в демокрацията без подготвена класа, която да замени предишната върхушка.

Това е най-голямата болка.

-  Защо у нас от бившия соцлагер носталгията по миналото е най-силна?

- Смятам, че причината е невежество по отношение на това какво наистина представлява комунистическият тоталитарен режим и терорът на ДС върху телата и душите на стотици хиляди българи. Влияе и изкривяването от пропагандата, липсата на информация. Живеехме точно в лагер, бяхме обградени от бодлива тел и тези, които имаха достъп до нещата отвъд, бяха именно част от управляващата върхушка. Която при това си пращаше децата да учат на Запад, не на Изток.

До ден днешен в учебниците, по които се преподава на младото поколение, се говори за държавен социализъм, за това как Тодор Живков обичал народа. Това е абсолютна лъжа. Да не говорим за мантрите за безплатното образование и здравеопазване - не, те не са безплатни, а платени от данъците ни, включително ергенският, от който страдаха хиляди бездетни семейства. Битовите убийства преди 1989 г. според разсекретени документи са два пъти повече, отколкото в последните 30 години. Това се криеше. 

Не виждаме изкривяванията, настъпили от 45 г. живот в страх и лъжа 

Сега бавно, мъчително искаме да променим манталитета на българските граждани, но това е труден процес. 

Това невежество, което се преповтаря и продължава да се рецитира в тези 30 години, води до изкривена носталгична картина за това колко спокойно сме живели при комунизма.         

- Усещането за крещяща несправедливост, разделението в обществото продукт на грешките на прехода ли са?

- Не само. Има нова политическа болест, ясно диагностицирана, не само при нас, а и в цяла Европа - евтиния популизъм. Има го във Франция, в Унгария, в Сърбия. Да не говорим за режима на Путин, който е пример за потъпкване на свободи, на популизъм, неоставящ място за дишане на едно гражданско общество.

Партии у нас като тази на Слави Трифонов са плашеща тенденция - хора без всякакъв опит, без истински ангажимент даже към собствените си избиратели не би трябвало да имат място в една стабилна демокрация.

- Т.е. както преди сме живели в измислен социализъм, така и сега демокрацията ни е дефектна? 

- Демокрацията не може да бъде съвършена. Но липсва коректив за действията на политическия елит, който е избран от един суверен.

Когато имаме припознати като герои агенти на ДС, когато имаме пропаганда, продължаваща да славослови бившия режим и лидерите му, не можем да имаме адекватна оценка на процесите, които са се развивали при съветизацията на България. Нито да видим как тия процеси продължават подмолно да имат толкова силно влияние върху политическия и културния ни живот.

- Но все пак вървим в правилна посока? 

- Разбира се. Движим се напред, въпреки всички тези танга - две напред, две назад, популистки смени, нови политически лидери в ролята на бащицата.

30-те години преход не са загубени не защото сме членове на НАТО и ЕС, а защото растат нови поколения, които не знаят какво значи диктатура и пропаганда. Няма връщане назад ​- вече живеем в свободно общество. Но остава големият въпрос как да контролираме действията на властта. 

 

 

Проф. Евелина Келбечева е пловдивчанка, преподавател в департамент "История и цивилизация" на Американския университет в България - Благоевград. Издала е трудове за българската история, включително за комунистическия период. Изнасяла е лекции в унивeрситетите Харвард, Принстън и Колумбия.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
8 коментара
До народните

До народните

12.11.2021 | 09:06

НародА - да се разбира неграмотната част от народа с промити мозъци. Като почне да пише НародЪТ това и онова, тогава претенции.

Отговори
4 2
3,14

3,14

11.11.2021 | 10:02

Тази сее само омраза и разединение с историческите си глупости за миналото на България!Човек,който е зачертал 45 години от историята си е за съд и затвор и то в Белене!

Отговори
8 8
Бай Тошо

Бай Тошо

10.11.2021 | 21:23

Другарката е нормално да блещи такива работи, все пак е от Американския университет, носталгията била невежество, какво невежество вече 32 години "демокрация" се доближава до годините на моето управление и освен да разграждат, това което съградих друго нищо!

Отговори
11 11
Бай Гошо

Бай Гошо

11.11.2021 | 08:14

Едва ли ти е другарка, бай Тошо! Не е завършила Симеоново, не е напускала реформиращата се Българска Полиция, не е била съдружник на другаря Маджо, Пашата и другите, не си е запазила червената БКП партийна книжка...Не е ходила на поклонение на паметника ти в Правец...Други въпроси има ли?

Отговори
7 10
Басни

Басни

10.11.2021 | 20:05

Бащата на Луканов е сред създателите на СМЕРШ и съветски принц с главна роля тук. В 1982 Андропов нарежда да се възстановят старите партии у нас с верни хора. От март 1989 се знаеше за свалянето на Живков есента, за безработица, стачки, очакваше се кръв. Промяната извърши ДС шесто, и избута Първо и Второ главно, и разпредели приватизационните герои, кредитните милионери и загубите за останалите всички

Отговори
14 0
Мисли на сърцето

Мисли на сърцето

10.11.2021 | 19:06

На студентска среща със Станко Тодоров ПМ видях и чух държавник с грижа за благоденствието на народ. Знаеше в конкретности хранителните нужди на здравето, докъде в нормите е достигнала България, и какви решения предстоят. И без ментета а родна българска храна. И така във всичко с грижа за народ. ПМ Тодоров бе в морална чистота, с високи морални ценности, от нематериалните хора в годините минали назад. Не идеализирам, ароматизирам минало, ни е пиетет в атомизирания ни живот сега, от грижа за свойте интереси народа липсва. Бе добър, удобен живот за всички, спомен с достойно съществуване

Отговори
9 7
от село Чокманово

от село Чокманово

10.11.2021 | 17:59

Народа има памет за социализма. Не е нужно някаква продажна превдо-академична креатура, грантаджийка на Отворено общество, да му припомня какво било през социализма. Апропо, тази същата и през социализма е била сътрудник в БАН. Какви ли ги е плещила тогава. И не ги бройте за пловдивчани тия дето са се изтъркаляли от най-високите части на Родопите. Сбъркани са и са готови на всичко за материалното охолство. Сред най-крадливите "пловдивчани" има доста с подобен произход.

Отговори
19 10
Mимето

Mимето

10.11.2021 | 15:46

Народа хич не я зачита нещо даже я ненавижда така че тая кукумявка да не плещи тъпотии.

Отговори
17 10

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?