Проф. Динко Динков: Западните партньори още ни смятат за троянски кон на Русия в ЕС и НАТО

Пропуснахме уникален шанс да станем важен играч в газовия транзит и енергийните доставки

Не бива да прием​аме Брекзит като некролог на Европа.  

След края на Студената война светът стана многополюсен, с ясно изразени три центъра на сила - САЩ, Китай и Русия. 

Путин ще продължи да управлява и след изтичането на мандата му през 2024 г. 

 

Поставя ли Брекзит на карта бъдещето на ЕС?

ЕС страда от остър дефицит на идеи за своето бъдеще, от  дефицит на суровини, човешки ресурси. Но най-тревожното е това, че сегашното поколение европейци не могат да излъчат визионери от ранга на Жан Моне, Конрад Аденауер, Хелмут Кол. Това е големият проблем на Европа, който поражда центробежни тенденции. Брекзит не е случайно явление, но не бива да пишем некролога на Европа. Традициите и потенциалът на Европа ще позволят и този път да намери изход, както го направи след Втората световна война с гениалния модел на обединение на основателя  Жан Моне. Имаме нужда от нови мислители от неговия ранг.

-        Колко сериозни ще бъдат последиците от политическия земетръс в Москва с готвените мащабни реформи с промени в конституцията и смяната на кабинета? 

-        Това не беше изненадващ, а по-скоро очакван ход на президента Владимир Путин. Русия е значим фактор в съвременния свят, един от важните центрове на сила. Голяма държава и като територия, и като население, с огромни природни ресурси, първокласна ядрена сила. 

От дълго време обаче Русия е в изолация, което оказва негативни ефекти върху процесите в страната, както и върху ролята й в международното общуване. Така че е съвсем обясним засиленият интерес към предлаганите от президента Путин сериозни промени в конституцията, които ще доведат до реформи в политическата и икономическата система, администрацията. Русия вече има нов кабинет с нов премиер, сменен е главният прокурор. Едва ли обаче сега може със сигурност да се прогнозира как точно ще се отразят промените на развитието на Русия. 

-        Кое прави готвените промени в Русия толкова належащи?

-        През дългия период от 20 години, в който Владимир Путин управлява огромната страна Русия, се натрупаха много проблеми. От една страна, президентът съумя да спре гигантското разграбване на природните ресурси на страната, което засегна много интереси. Започна дори процес на демонизация на Русия, на самия Путин, особено по повод на конкретни събития в Кавказ, в постсъветското пространство. Кулминацията беше украинската криза, в която Русия при президента Путин действа много категорично, част от което е и анексирането на Кримския полуостров. Това породи много реакции, предимно негативни. Към Русия се стовариха сериозни обвинения за нарушения на международното право, на устава на ООН. Така Русия изпада в международна изолация, което налага преосмисляне на досегашната й политика. 

След края на Студената война не се осъществи идеята за еднополюсен свят и международната система се очерта като многополюсна, с ясно изразени три центъра на сила - суперсилата САЩ, Китай и Русия. Европейският съюз заяви амбиции, но все още не успява да се наложи като един от първостепенните фактори в новия свят.

Явно в Русия започва процес на преосмисляне, което ще доведе до предприемане на по-радикални стъпки, които може би ще донесат и големи изненади. Русия обаче съумя донякъде да възстанови самочувствието си на велика сила, особено във връзка с надпреварата във военностратегическата област, със сирийската криза, с ролята си в конфликта в Либия. 

-        Каква е далечната цел на промените в Русия? Имат ли основание подозренията, че така Путин си гарантира ръководна роля и занапред?

-        Това е едно от предположенията - че Путин ще е човекът, който ще продължи да управлява Русия и след изтичането на мандата му през 2024 г. Това може би е един от аргументите му за реформа в политическата система на Русия. Но смятам, че и в Русия си дават сметка, че големият им проблем е икономическото изоставане. Не е добър атестат за управлението на Русия фактът, че страна с такива огромни ресурси не постига подобаваща икономическа реализация. В Москва добре осъзнават, че Русия не може да бъде първокласна военна сила, ако няма сериозен икономически тил. Има натрупани и много социални проблеми. В страната има критики, негодувание от досегашното развитие, от нивата на корупция. Това налага предприемане на сериозни мерки.

Русия изостава много сериозно и в големия сблъсък между центровете на сила. Всъщност голямата битка е между САЩ и Китай в областта на изкуствения интелект, дори за овладяване на Космоса, въпреки че Русия е сериозна космическа сила. Това прави реформите належащи, императив, но провеждането им в такава огромна страна е изключително трудна задача. Путин ясно заяви, че Русия трябва да си остане високоцентрализирана държава със силна президентска власт. Има обаче идея да се засили ролята на парламента, на изпълнителната власт, на правителството.

В триъгълника САЩ-Русия-Китай съперничествата сега се свеждат до усилията на Вашингтон да удържат амбициите на Китай и Русия да се превръщат в свръхсили. Не съм сигурен в успеха на стратегията да се удържа неудържимото. Това засилва напрежението в отношението между големите центрове на сила, оттам и неготивните последици за страни като България. 

-        Готви ли се Путин след 2024 г. да заеме премиерски пост, както в периода 2008-2012 г.? 

-        Едва ли, а и зависи какви реални промени ще настъпят в политическата система. У нас има превратни представи, търсят се връзки със съветското минало, което е погрешно и ни лишава от възможността за трезви оценки на случващото се в Русия. Всъщност Путин е ясно изразен десен политик, дясна е и партията му „Единна Русия”. Руският капитал все още не е съвсем стабилизиран, много важна е ролята на т.нар. олигарси, които успяха да сложат ръка на огромните природни ресурси. 

Сигурно на преоценка ще бъде подложена и досегашната външна политика на Русия, която залагаше много на природните ресурси, особено енергийните. Острата реакцията в света, особено в САЩ, заставя Русия да преразгледа своя европоцентризъм. Русия винаги е била обърната към Европа, но при наложените санкции, при налаганата от САЩ политика, следвана и от ЕС, Москва ще бъде принудена да преосмисли ролята на енергийните си ресурси и да си осигури достъп до пазари. Конкуренцията протича на фона на енергийна революция в световен мащаб. Засега Русия пренасочва тръбите на изток, към Китай, Индия. Това обаче може да доведе до допълнително изолиране на Русия от западния свят. Сигурно там си дават сметка за това.

-        Защо с толкова лека ръка Путин отстрани довереника си от години Дмитрий Медведев?

-        Настъпва и умора. Обществото вече не приема еднозначно тандема Путин-Медведев. А и кабинетът се оглавява на практика от президента. Като че ли се търси отдушник, елиминиране на прекалено тясната връзка между Путин и Медведев, който явно ще остане в резерв. А има нужда и от нови фигури. 

Но и като цяло сме много далече от реалните процеси в Русия, започнахме да гледаме много предубедено. Русия разполага с огромен човешки потенциал, може би технократът Михаил Мишустин е нужната фигура. Не е изхабен в политически битки. Разчита се той да оглави кабинет, който да осъществи тежката мисия да се реформира огромна държава. Тепърва ще се доказва. 

Големият проблем на Русия са икономическите проблеми, невъзможността да осигурят високи темпове на икономически растеж, ефективно използване на ресурсите. Сериозен проблем са и отношенията с бившите съветски републики. Особено остър е проблемът с Украйна. Нека припомня думите на Збигнев Бжежински, че бъдещето на света до голяма степен ще зависи от положението на Украйна - дали тя ще бъде с Москва срещу някой или с някой друг срещу Москва. Беше направено немалко за отдалечаването на Украйна от Русия, но това създаде огромен проблем, особено за ЕС, който насърчи антируските тенденции в политическия живот в Украйна. Но при перспективата Русия да загуби стратегически важната военноморска база в Крим Москва анексира това, което през 1950-те Хрушчов подарява на Украйна. Но като цяло се наложи мнението, че в нарушение на международното право Русия е анексирала Крим. 

Русия има да преодолява много такива проблеми, свързани с постсъветското пространство. Москва до голяма степен разочарова, отдалечи страни от бившия съветски блок. И тя има вина за сегашните отношения с тези страни.

-        Как оценявате отношенията ни с Русия? Успяваме ли да постигнем баланс?

-        Не мога да кажа, че успяваме да балансираме. А и това не е просто, непосилно е, бих казал, за България предвид новото ни положение като член на НАТО и на ЕС. Но нашият проблем е повече в това, че не съумяхме да убедим съюзниците ни в значението на отношенията ни с Русия. Всичко се гледа през стереотипи от Студената война - че България можела да е троянският кон на Русия в ЕС и НАТО, които са несъстоятелни измишльотини. Но такъв образ се формира на България и у нашите съюзници. Тежка задача е да се преодолее. Имахме големия шанс да извлечем икономически ползи от географското си положение, особено при енергийните доставки. България е най-подходящата страна, през чиято територия да става газовият транзит за Централна и Западна Европа от големите производители, включително Русия. Под натиск на наши съюзници, за да не ни подозират, че помагаме на Русия да реализира стратегически интереси, се провалиха проекти като „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. И България беше изтрита от енергийната карта на Европа до голяма степен. Турция обаче изведе тръбата и трябва да се молим за суровина, която идва от Русия, но на веригата вече има и посредници, вместо да бъдем на входа за руския газ към Европа. Съгласихме се да провалим тези проекти, което ще има много тежки последици за България. Вероятно има икономическа рационалност в това да правим хъбове, но изгубихме питомното, гоним дивото. 

-        Отново шпионски скандал внесе смут в българо-руските отношения. Виждате ли връзка със започнатите от Путин промени?

-        Едва ли. В пестеливата информация става дума за обвинения за несъвместима с дипломаническия статут дейност през 2017-2018 г. Дипломацията е легална форма за набиране на информация за приемащата страна. Въпрос на интерпретация на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. Русия ще оцени обявяването на нейни дипломати за персона нон грата като неприятелски акт с вероятни ответни мерки. Някои от нашите съюзници ще декларират подкрепа за действията на българските служби. Изводът е ясен - България е здраво вплетена в геополитическите сблъсъци.

-        Очаквате ли активиране на Русия на Балканите, в Черно море?

-        Без съмнение, но и НАТО иска засилено присъствие в региона. Да му мислим ние, българите, защото Черноморският регион вече е във фокуса на вниманието на големите играчи. Когато Турция прокопае новия канал, паралелен на Босфора, това ще обезсили действието на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. и ще бъдат елиминирани ограниченията за достъп на военни кораби на нечерноморски държави. Може би това е една от основните причини Русия да търси нещо ново в отношенията с Турция. Играта е много сложна, но без всяко съмнение Русия ще държи под око нашия район, Югоизточна Европа, ще преследва своите интереси. Засега във фокуса на внимание са енергийните проекти. Вероятно и други измерения на геополитическите сблъсъци ще се проектират в нашия район. Заинтересовани сме между Русия и нашите западни съюзници да има по-спокойни отношения. Много важно е да защитим пред партньорите си легитимността на своите интереси от поддържането на нормални търговско-икономически и културни връзки с Русия, както го правят страните от Вишеградската четворка например. 

-        В края на годината предстоят президентски избори в САЩ. Ще спечели ли Доналд Тръмп втори мандат въпреки атаките и процедурата по импийчмънт?

-        Наблюдаваме отчаяни усилия на политическите съперници на Тръмп от Демократическата партия. Очевидно президентът е противоречива, но не и случайна личност. Той влезе в Белия дом на основата на преосмисляне на досегашната американска политика, насочена към налагане на американското лидерство в света. Всъщност Тръмп е изразител на нещо по-реалистично, което му осигурява сериозна избирателна подкрепа. Има голяма вероятност да спечели и втори мандат. Той осигури добър икономически растеж, нови работни места. Американците харесват новото отношение, което той налага към Русия, Китай, опитите за парализиране на ЕС. Няма място за илюзии. Не трябва да сме пленници на стари стереотипи, че на Запад всичко е безметежно. Всъщност след края на Студената война САЩ възприемат ЕС като съперник - показват го ясно митническите и други ограничения, които Тръмп поставя на Европа. 

-        Добър вариант ли е втори мандат на Тръмп за Европа, а и за Русия?

-        Традиционно в отношенията с Русия при републиканско управление в САЩ са постигани разведрявания. Но за Европа категоричността особено в търговската политака на сегашната американска администрация буди не само тревоги, но вече има и конкретни негативни ефекти. Протекционизмът в политиката на Тръмп е голямо изпитание за интеграционния модел, синтезиран в Европейския съюз.

Това ще постави в трудна ситуация ЕС, който страда от остър дефицит на идеи за своето бъдеще, от дефицит на суровини, човешки ресурси. Но най-тревожното е това, че сегашното поколение европейци не могат да излъчат визионери от ранга на Жан Моне, Конрад Аденауер, Хелмут Кол. Това е големият проблем на Европа, който поражда центробежни тенденции. Брекзит не е случайно явление, но не бива да пишем некролога на Европа. Традициите и потенциалът на Европа ще й позволят и този път да намери изход, както го направи след Втората световна война с гениалния модел на обединение на основателя Жан Моне. Имаме нужда от нови мислители от неговия ранг. 

 

Проф. д-р  Динко  Динков е анализатор в областта на международните отношения. Преподавател е в катедра "Международни отношения" и директор на Центъра за балкански изследвания към УНСС.

Специализира в Лондонския институт за икономика и политически науки,  в САЩ  и в Германия.  Лектор по външна политика на България, европейско сътрудничество и интеграция. Бил е съветник по външнополитическите въпроси в Министерския съвет на Република България. Член е на УС на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи. 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?