Следвайте ни

Проф. Динко Динков пред "Марица": Алчността и невежеството могат да доведат до ядрен апокалипсис

viber icon

 

Всички очакваха Китай да последва съдбата на СССР,  а той не само се приспособи към новите реалности, но и постигна възход

Светът остава без хегемон и освен САЩ, Китай и Русия много нови страни също заявяват своите амбиции и става все по-сложно

Тръмп искаше да наложи виждане, стигащо до цинизъм - да си плащаш за щастието да си партньор на Америка

ЕС е в плен на националните егоизми, а още през 30-те година на миналия век Жан Моне предупреди, че докато има суверенитет, ще има войни

 

- Проф. Динков, доколко ескалацията на напрежението по времето на Доналд Тръмп ще минират ерата Байдън в САЩ?  Възможно ли е помирение и успокоение?

-  Още не можем да осъзнаем драмата на сегашния исторически момент. Не можем да разберем, че вече заживяваме в ново историческо време.

Обяснимо вниманието е приковано към процесите в САЩ - суперсилата, която доминира над всички други. Преди броени дни станахме свидетели на сцени в Капитолия, които не можехме да допуснем за възможни в страна, която в представите на хората е образец на демокрация,  доказал се много успешен модел на обществено развитие.

Без съмнение  след  разпадането на двуполюсния модел - след  краха на Съветския съюз - САЩ видяха своя исторически шанс да поемат лидерството на света. Появиха се обаче признаци, че това няма да стане  безметежно. През 1995 г. участвах в откровен разговор в Държавния департамент, в който  помощник държавният секретар на САЩ Даниел Фрийд сподели, че най-сигурният начин САЩ да настроят останалия свят срещу себе си е да се опитат да наложат своята доминация. Оказа се прав.

В края на 20 и началото на 21 век се появиха първите знаци за съпротива срещу едноличното лидерство на суперсилата. Първата проява беше трансформирането на европейските общности в Европейски съюз, с което Европа заяви амбицията си да се утвърждава като значим фактор  в международната система.     

 В разрез с очакванията комунистически Китай не последва съдбата на Съветския съюз,  а много мъдро се приспособи към новите реалности и постигна невероятен възход, което го превърна в реален съперник на САЩ.

Светът днес изпада в ново състояние, когато идеята за едноличен хегемон в международната система е подложена на големи съмнения.

- Затова ли са тези брожения в САЩ?  

- Във второто десетилетие на 21 век започна  преосмисляне на средствата, които трябва да използват САЩ за постигане на заветната цел - утвърждаване на еднолично лидерство.

Ерата на Доналд Тръмп е време на сериозно преосмисляне на целите на американското общество. Тръмп наложи виждане, стигащо до цинизъм, че САЩ трябва да  заставят всички други да ги слушат и да си плащат щастието да са техни партньори.

Появи се икономическият протекционизъм, който засегна много сериозно отношенията със съюзници и партньори на САЩ. Страната по времето на Тръмп прие особен курс за справяне с новите предизвикателства, и най-вече с дразнителя Китай. Решиха, че трябва да удържат развитието му, което обтегна отношенията. Бяха парализирани механизмите, осигуряващи по-свободно движение на стоки, капитали, услуги. Това донесе ново разделение и в САЩ.

- Ще може ли Джо Байдън да се справи с разделението?

- Твърде рано е за прогнози. Грешка е да се смята, че Байдън ще се върне към политиката от времето на предшествениците му демократи Барак Обама и Бил Клинтън. Новата администрация не може да пренебрегне голямото разделение в САЩ. 

Съмнения поражда и обстоятелството, че в ръководството на Демократическата партия са хора на възраст. Да не подценяваме обаче вицепрезидента Камала Харис - относително млада и амбициозна дама. Не е изключено в даден момент да поеме ръководството на суперсилата САЩ.

- Европа стискаше палци за Байдън. Наистина ли евроатлантическото партньорство при новия президент ще е безоблачно?

- Не съвсем. Мнозина в Европа бяха респектирани от президентството на Тръмп, не смееха да надигат глава. Сега, по аналогия с нашата поговорка „на умряло куче нож вади”, му се нахвърлиха. Това е първосигнално, дори вредно. Без съмнение обаче Европа е поставена в принципно нова ситуация. Освен с Китай и Русия Европейският съюз  сега трябва да прецени на каква основа ще бъдат поставени и отношенията й с Великобритания.

- Предстоят ли нови трусове между ЕС и Обединеното кралство след Брекзит? 

- Смятам, че и Европейският съюз, и Великобритания  изгубиха от емоционалното, но свързано и с традиции решение за напускане на Съюза, което дойде с референдума от 2016 г. Всички губят, но вече имаме нови реалности.

Вярвам в мъдростта на Европа, но нейните лидери трябва да си дават сметка за сериозните изпитания, пред които сме изправени. 

 Светът е в ново състояние, без хегемон, който да намества новообособените фактори, което предразполага към зараждане на нови амбиции. Не бива да подценяваме набиращи инерция сили - Индия, Япония, Турция, Бразилия, Иран, Южна Африка. В условията без  хегемон  тези сили, чието самочувствие нараства непрекъснато, също ще заявят своите амбиции и светът ще стане много по-сложен.

Вече мощни мозъчни тръстове кроят нова архитектура на света. В Давос бяха предизвикани обсъждания как капитализмът да стане по-приобщаващ. Обмислят се модели за спиране нарастването на неравенствата.

Всяка криза в историята показва, че ражда нови механизми за преразпределение на богатствата.  Неизбежно това ще се случи и във връзка със сегашната, която е съчетание на много кризи, включително пандемията.

Все още обаче държавата си остава основна форма на организиране на обществения живот. Въпреки глобализацията в условията на пандемия дори интеграционният модел, в който сме - ЕС, се оказа безпомощен да реагира бързо на новото предизвикателство. И така държавите взеха нещата  в свои ръце, затвориха се граници.

Свиващото се сътрудничество на международна основа е най-ясен знак за късогледството, проявено от човечеството в момента.

- Предстоят ли трусове и промени в Русия, където президентът Путин си циментира властта с нова конституция?

-   Появиха се всякакви спекулации. Явно, когато суперсилата САЩ кихне, другите се разболяват. Това  неизбежно ще породи и нови тенденции в развитието на процесите в огромна държава като Русия. Путин съумя да спре разграбването на природните <210> богатства, започнало при Борис Елцин. Но Путин не съумя да осигури приличен икономически растеж. Оттам следват многото проблеми.

 В тази огромна държава неизбежно ще се появяват различни течения и виждания, както става и в САЩ. Това е тревожно, но много беше направено и за демонизирането на Русия, на самия Путин.

Недооценени остават реалните възможности за изграждане на други отношения между САЩ и  ЕС с Русия.

Нормално е такава огромна държава да се опитва да играе активна роля в света. Ала демонизирането е много грешен подход. При това не Русия, а Китай  е големият дразнител за САЩ сега.    

-  Това ли е новият силен играч в близко време? 

-  Китай съумя в относително кратък исторически период да осигури високи темпове на икономически растеж, стана работилницата на света, което му осигурява големи предимства.  И САЩ, и Европа изнесоха свои производства в Китай заради евтината работна сила там. И в условията на пандемия се оказа, че в Европа няма кой да произвежда елементарни предпазни средства. А в същото време Китай  постигна увеличаване на износа и стокообмена, докато всички други страни се гърчат в кризата.

Не бива обаче да превъзнасяме китайския модел -  и Китай е изправен пред сериозни предизвикателства. Опитват се да преодолеят големите неравенства, но различията са огромни, в  Китай са големите милиардери.

Не смятам, че в рамките на едно десетилетие Китай може да стане първа световна сила, но тя вече е една от първите.

- Коя е основната световна заплаха оттук насетне?

- Когато стават сериозни размествания в световен мащаб, рискове за мира винаги има. Заради напрежението, предизвикано от атаката срещу Капитолия например, в САЩ веднага предприеха действия за затягане контрола върху ядрените кодове. Т.е. допуска се възможността някой да злоупотреби с позиции, с власт и да направи непоправим  ход. Това е много показателно, че живеем в несигурен свят.

Още Тукидит (V век пр. н.е.) обяснява войната между Атина и Спарта с взаимните опасения и страх от прекомерното засилване на другата страна. Можем да отнесем това проникновение към сегашните отношения между САЩ и Китай.

Притеснява ме абсолютизирането на идеологеми, парадигми и догми. Наложително е да започнем да възприемаме света по принципно нов начин.

 Невежеството, алчността в съвременния свят са в основата на много заплахи за сигурността. В ракетноядрената ера, в тази  нова технологична вълна заплахите наистина са големи. Дано не се стигне до използване на натрупания огромен потенциал, който вече е в състояние  многократно да унищожи света. Абсурдна ситуация! При недоказани възможности за възкресение за живите еднократен акт е достатъчен.  Би било непростимо безумие мислещи същества да стигнат до самоунищожение.

За да се предотврати апокалипсис, не трябва да се дава шанс на авантюрите. 

- Ще победи ли разумът при днешните лидери на света?

- Надявам се, но имам сериозни съмнения по отношение на елитите, които играят важна роля в управлението на процесите в обществения живот.

Силно съм загрижен от нарастващата диференциация. Формиращият се нов елит става все по-богат,  по-образован, по-силен в определяне на бъдещето, а в същото време имаме засилващо се масово обедняване, увеличават се неравенствата, диспропорциите.

 Тревожно е, че в  днешния ЕС  се лансират идеи за прекрояване на Европа, за Европа на различни скорости, за нови констелации на континента.

Отново сме в плен на националнодържавната идея, на националните егоизми, които няма как да доведат до нещо добро. Още преди Втората световна война Жан Моне беше стигнал до извода, че докато има суверенитет (основен атрибут на национално държавната идея), ще има войни.

За съжаление, докато светът се интернационализираше, тук, на Балканите, се народиха нови държавни образования, нароиха се нови, от велики по-велики, но малки нации и държави със съмнителна жизнеспособност. И затъваме в  празни спорове за идентичност, в които често се посяга на историческите истини. Балканите си остават  неспокойно място, което  е общ продукт на процесите в съвременния свят.

 

Проф. д-р  Динко  Динков е анализатор в областта на международните отношения. Преподавател е в Катедра "Международни отношения" и директор на Центъра за балкански изследвания към УНСС.

Специализира в Лондонския институт за икономика и политически науки, в САЩ  и в Германия.  Лектор по външна политика на България, европейско сътрудничество и интеграция. Бил е съветник по външнополитическите въпроси в Министерския съвет на Република България. Член е на УС на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.

Хенриета Костова

Хенриета Костова

Журналист - екип „Политика“

Хенриета Георгиева е завършила Английска гимназия в Русе, ПУ „Паисий Хилендарски” и Софийския университет, специалност журналистика. От 1993 г. работи в екип Политика на в.”Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (8)

Moshe Koen

Moshe Koen

23.01.2021 | 16:32

DA NE ZABRAVYAME SEGASNIYAT BLEDOLIK NA BYALATA KASHTA I BIVSHIYAT TAMNOKOJ - RODITELITE NA GLAVOREZITE V IRAK-SIRIYA,TAKA NARECHENI "ISLAMSKI TERORISTI",KOITO NYAMAT NISHTO OBSHTO S ISLAMA I SA MASOVI UBIYTSI NA MUSLUMANI!

Отговори
13 2
Минева

Минева

23.01.2021 | 10:24

"Вече мощни мозъчни тръстове кроят нова архитектура на света." - Всеки може да се досети къде са тези мозъчни тръстове и какво кроят! То и тази пандемия вероятно е дело на някой подобен "мозъчен тръст"?! Вижте статистиките кой натрупаха най-много богатства за последната година и ще се сетите....

Отговори
6 2
!!!

!!!

23.01.2021 | 13:43

Китайските милиардери - червените мандарини - натрупаха най-много.

Отговори
5 2
@!!!

@!!!

23.01.2021 | 16:33

Ya malko se potrudi za da znaesh koi stoyat zad "Mandarinite"-kitayski!?

Отговори
2 3
въпрос

въпрос

23.01.2021 | 10:06

Този професор не е ли закъснял перестройчик който мечтае за капитализъм под ръководната роля на партията като в Китай ,само че тук неговата партия е погребана в екарисажа на историята при умрелите свини....

Отговори
4 8
Кико

Кико

23.01.2021 | 10:55

Погребано беше СДС.

Отговори
8 2
!!!

!!!

23.01.2021 | 13:44

СДС на Гергов и Чомаков настина го погребаха...

Отговори
8 1
Дулитъл

Дулитъл

23.01.2021 | 09:30

Професора забрави да спомене миналото на Байдън,връзките му със задкулисните играчи в САЩ, ролята му във военни конфликти. Стига хвалби , при Тръмп не беше започната нито една война.

Отговори
15 3

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай