71

Проф. Димитър Дунков: Македонският език е създаден по заповед на Сталин

Трябваше да хлопнем вратата на Скопие за ЕС   

Пълна победа за Украйна или Русия ще вкара света в задънена улица. Ще се повтори историята от Първата световна, чийто резултат доведе единствено до Втората световна   

Няма ментор, който да не мрази марионетките си. И Чичо Сам, и Дядо Иван знаят кога и как да бият шута на васалите си

Френското предложение за спора със Северна Македония е безкрайно преливане от пусто в празно   

 

- Проф. Дунков, как изглежда България, гледана от сърцето на Европа?

- Значими проблеми има, но през тези 25-30 години, откакто съм в Австрия, сме дръпнали сериознo напред в много отношения. Голяма е промяната в манталитета на младите хора, които вече свободно пътуват по света. Би било чудесно, ако повече младежи, след като завършат образованието си в чужбина, се връщат в България.

- Подходяща ли е Австрия за обучение на млади българи? 

- Може би е най-подходяща като манталитет. Но е скъпо, стандартът е много висок. Легло в студентско общежитие например е 200-300 евро на месец. Според мен най-добрият вариант е обучението със стипендия, след като си учил в България поне една година, ако не, и да си завършил цялото си образование. 

Има различни университетски програми, по които може да се замине в Европа. Много по-полезно е човек да продължи образованието си на Запад подготвен и ориентиран, с възможности да сравнява. Може да се окаже дори, че за някои специалности в България обучението е по-добро. Нека да припомня хубавите поговорки: „Не всичко, което блести, е злато” и другата: „Златото е на дъното”.

Проф. Дунков

Абсурдно е, че тук гледаме с някакво преклонение на дипломата, взета от чужбина. А в почти всички университети в Западна Европа има преподаватели от България, от Източна Европа. В моята сфера качествена научна продукция има там, където има учен от Източна Европа.

- 38 процента от българите не са прочели нито една книга през 2021 г. според проучване на Асоциация българска книга. Докъде ще ни доведе отказът от класическото четене?

- Социалните мрежи са новият вид комуникация, привлекателна за младите хора, електронните книги - също. Но това не може да замени класическото четене. На родителите в нашето българско училище „Орфей” казвам: Дайте на децата да държат книга в ръцете си! В книгата има изкуство, естетика. Това е висша култура, която няма как да бъде заместена от екрана на телефона или компютъра. Задача на училището е да опази книгата.

- Интересуват ли се българите в Австрия и Германия от изборите в България? 

- Естествено, интересуват се. Но огромна част от сънародниците ни там вече не са български граждани. Малко са такива като мен, които от 25-30 години живеем и работим навън и сме още с българско гражданство. Сред тази група има интерес към изборите, като тенденцията е подкрепа на партия и коалиция с ясна проевропейска ориентация, но с безкомпромисна защита на българските национални интереси във всички сфери - култура, история, икономика, геополитика. Това е доминиращо за нас, които живеем в центъра на Европа.

Склонни сме да подкрепим партия, която ясно се дистанцира от сегашната икономическа линия, от неокласическия капитализъм, наричан неправилно неолиберализъм, който се налага поетапно и в България в последните 30 години. Нужна ни е ясна ориентация към социално ангажирана икономика и държава. И на Запад има все повече реакция срещу неокласическия капитализъм, която се засилва.

- Страхуват ли се хората в Австрия и Германия от студена зима? Справят ли се местните власти с газовата криза? 

- В това отношение Австрия е в по-благоприятна позиция от Германия, има по-добра инфраструктура и стари, традиционно добри отношения с Русия, които не е унищожила.

Кризата все още не се чувства в Австрия, но страната се подготвя, вземат се мерки - помощи, добавки към пенсии, като акцентът е върху социално застрашените слоеве. С увеличенията минималната заплата вероятно вече е над 1300 евро, но варира в различните браншове. Толкова взема касиер в магазин, минималната пенсия е 1060 евро. Властите вече апелират за икономии на електроенергия.

Проф. Дунков в студиото на радио България в Линц, Австрия,  с деца от българското училище "Орфей"

Намерението е да се направи всичко възможно със средствата на дипломацията да спре войната в Украйна. Австрийците водят умна дипломация - все пак са наследници на старата хабсбургска политика. А и Австрия е в по-благоприятно положение, защото не е член на НАТО.

В Австрия има и друга тенденция - да се мисли в перспектива, да се търси пълен анализ на корена на проблема между Русия и Украйна с отчитане на позициите на всички, да се намери начин подобен конфликт да не се случва отново. Засилва се критиката към едностранчивото представяне на ставащото, срещу призивите за победа на всяка цена на една от страните.

Вземат се предвид грешките от Първата световна война, когато победителите направиха всичко възможно да унижат победените. Това доведе до Втората световна война, след чийто край се случи друго - не унищожаване на Германия и Австрия, а привличането им.

- Острият дефицит на лидери в Европа и света - това ли е една от причините за периодичните кризи, които ни разклащат?

- Издребняването на лидерите е общ проблем в последните над три десетилетия. Не можем да сравняваме днешните лидери с личностите визионери като Франклин Рузвелт, Дуайт Айзенхауер, Конрад Аденауер, Шарл дьо Гол. Една от последните от тази генерация политици с визия беше г-жа Ангела Меркел.

Тези политици не бяха технократи, израснаха като личности преди налагането на неокласическия капитализъм, чието кредо е максимално използване на ресурси и максимална печалба сега. Това го нямаше през десетилетията в средата на 20. век,  когато големи личности ръководеха Европа. Сегашният политически елит отстрани идеите, подхода на предходниците си, на патриарсите на ЕС.

И ето какъв е резултатът в нашата сфера - предметите в хуманитарната сфера са на заден план. Малцина изучават история, култура и история на Източна Европа.

Трябва постоянно да подписваме апели да не се закрие една хуманитарна специалност, класическа филология, византология, т.е. знания, които са в основата на европейската култура. Никой от сегашната европейска политическа върхушка не владее славянски език, няма специализация в Москва, в София, в Белград. И няма как тези нови лидери да имат комплексен поглед, какъвто имаха политиците от предната генерация. 

Голяма част от сегашната генерация европейски лидери са икономисти, възпитани в центровете на неолиберализма.

Почти всички центрове по икономика на т.нар. елитни университети, почти целият учебникарски пазар, са в ръцете на неолибералите и контролираните от тях издателства. Затова е трудно един студент да научи нещо алтернативно. Трябва да си страшно богат, много известно име - като американския лингвист и философ  Ноъм Чомски например, за да можеш да публикуваш тези, които са извън стандартните, които няма как да предложиш като лекции  в университета.

Проф. Дунков със студенти от пътуващия семинар в средновековния град Преспа, днес в Гърция, резиденция и гробно място на българския цар Самуил  

 

Трябва да си финансово независим или пред пенсия, за да се осмелиш да кажеш на студентите цялата истина за абсурда на неокласическия капитализъм, без риск да бъдеш отстранен. 

Добре е, че вече се появяват институти и центрове, встрани от университетите, където се дискутира открито проблемът на сегашния тип икономика.   

- Как гледат на страни като нашата сегашните лидери на Европа? 

- Македонският въпрос показа ясно как ни гледат. Нека кажа ясно - френското предложение за уреждане на спора ни със Скопие е изгодно за... „френското предложение”, т.е. за тези, които го пробутаха - Франция. Това предложение малко поизчисти лустрото на няколко европейски политически лидери и беше осъществено в изгода на сегашните геостратегически интереси на определени политически сили.

За нас: „френското предложение” хвърли проблема върху следващите генерации - и учени, и политици. Вече виждаме в каква задънена улица ни вкара предложението на Макрон. В Северна Македония щели да променят учебниците и Самуил щял да бъде обявен (и?) за български цар. Без обаче да се казва, че е българин по народност. И оттук започва безкрайно наливане от пусто в празно. 

Аз лично, с оглед на произхода и професията си, се чувствам подведен от нашия политически елит, който се подчини на това решение. Трябваше да отстояваме нашата позиция.

Закъсняхме много, трябваше още когато възникна спорът между Атина и Скопие, да заложим нашите условия и да ги защитаваме докрай.

По въпроса работеха отделни личности - мои колеги с лекции, аз и със своите радиопредавания. Не почувствахме обаче в последните над 20 години, че българската държава стои зад нас. Докато Скопие постави тезата си ясно на Запад, може би защото при тях е въпрос на оцеляване. Тяхната държава се ангажира до краен предел и се представиха успешно пред Запада като жертва на българите. В Скопие няма и помен от промяна на позицията им, защото България не зае ясна, категорична позиция.

Трябваше да хлопнем вратата за ЕС на Скопие и да я отворим едва след цялостен, пълен демонтаж на македонизма. 

Големите държави искат от нас компромис, защото знаят манталитета на управниците ни. А те забравят, че няма ментор, който да не мрази марионетките си. И Чичо Сам, и Дядо Иван, и Батетата Жан и Ханс знаят кога и как да бият шута на васалите си.

Преди десетилетия върхушката на една партия за светлото бъдеще на една утопия изтъргува българския народ, но си навлече вечен позор. Опасявам се, че сегашната ни политическа класа не е далече от втори подобен позор.

Казвам тези истини в моите радиопредавания - и на български, и на немски. Нужно е обаче цялостно преустройство на позицията ни, ако изобщо има такава. А разполагаме с колосален материал, повече от десет института към БАН, катедри в университетите, свързани с този проблем, десетки професори и доценти работят в тази насока.

Трябва да спрат манипулациите на българското общество, че Европа, уж, не ни разбира. Европа има колосален материал, събиран столетия, изцяло потвърждаващ българската позиция. Въпросът е: кога Европа иска да знае и да ни разбира и кога не желае да го прави. И нека да е ясно -  нито един професор в Австрия, Германия, където и да е в Европа, няма да тръгне срещу интересите на своята страна заради интересите на България. Наше задължение е да отстояваме националните си интереси, а не да приемаме предложенията на големите сили безусловно.   

- Вашата битка с македонизма е смела и дълголетна. Какво я провокира? 

- Тази проблематика ми е в сърцето. Целият ми род е от Егейска Македония. Родът на майка ми е от село Скрижово, Сярско, а на баща ми е от село Плевня, сега Петруса, където още наричат старата църква „българска“. От Плевня е родът на художника Борис Ангелушев, на диригента Ангел Букорещлиев, на прочутия бас Николай Гяуров. Моят прапрадядо Печо Хаджиоглу е подписал от името на македонските българи от Драмска околия протеста до Великите сили след Берлинския конгрес.

„Ставай, Злато, България иде!” Тези думи слушах 20 години, с тях баба ми и приятелката <210> спореха коя първа е видяла как българската войска се спуска към Драмско през 1941 г.  

Имах фрапиращ случай през ноември 1985 г. като докторант в Института по славянознание и балканистика в Москва. На съветско-югославска конференция доклад на тема „Виктор Григорович, сборникът на братя Миладинови и македонските народни песни“ изнесе проф. Климент Джамбазовски от Охрид, който очаквано изопачи Григорович, за да излезе, че песните в сборника са македонски, в смисъл небългарски. Взех думата и посочих фрапиращите различия, стана скандал. В личен разговор след това Джамбазовски ми призна, че майка му се чувствала българка, посрещала с цветя българската войска в Охрид през 1941 г. Това е типично за скопските учени - само насаме издават какво им е на душата.

Проф. Дунков със студенти от пътуващия семинар и доц. Владимир Янев от Пловдивския университет в Стария град в Пловдив

Потресе ме признанието на големия учен Самуил Бернштейн, написал пръв през 1934 г. очерк за македонския език в Болшая советская енциклопедия. Обясни ми как и защо е направил нещо, в чиято невярност е убеден: „До мен стои Георгий Михайлович (Георги Димитров, бел.ред.) и казва: "Пишете очерк за македонския език, така нареди Сталин!”. До днес тези думи на Бернштейн са ми в съзнанието. Насаме в кабинета си ме похвали директорът на института, приятел на България, който ме изпрати в принудителна ваканция до успокояване на духовете.

След като през 1993 г. излезе книга на един от най-големите учени в Скопие - Божидар Видоевски, в която българското село на прадедите ми Плевня, говорът на моя род са обявени за македонски, т.е. небългарски, нямам право да вярвам на нито дума на т.нар. скопски учени. 

- Как да поправим грешките и да накараме хората на Запад да приемат българската позиция, която е справедлива? 

- Нашите политици ни хвърлят прах в очите, че всичко е по мед и масло. А истината е съвсем различна - нека не се заблуждаваме - не само Скопие, а дори и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен признава македонския език и „идентичност”.

Искат от нас да направим компромис с историята си в името на разширяването на ЕС. В същото време няма никакви изгледи за благото на ЕС Франция да се откаже от Жана д'Арк, Германия - от Гьоте, поляците - от Адам Мицкевич. Когато те се откажат от героите си за наше благо, тогава можем да помислим дали да се откажем от нашите личности символи като Гоце Делчев, Самуил, Кирил и Методий.

 

Проф. Димитър Дунков е българист и славист, бил е преподавател в Пловдивския университет. От 30 г. насам преподава в германски и австрийски университети. Води лекции и семинари по история, култура, народности и религии на Източна и Югоизточна Европа и културни взаимоотношения между Източна и Западна Европа. Остава български гражданин. Освен учен е и активен общественик - основател е на издателство „Славия”, на първата българо-немска радиопрограма в чужбина, на българското училище „Орфей” в Линц, Австрия. Проф. Дунков беше първият българин, повел битка за запазването на кирилицата срещу опитите тя да бъде заменена с латиница.

Носител е на Почетна грамота „Неофит Рилски” на МОМН за 2013 г., на Почетния плакет на Агенцията за българите в чужбина, на Грамота „Златното перо” на СБЖ за 2018 г.

Родът на проф. Дунков е от Егейска Македония, предците му са земляци с тези  на президента Росен Плевнелиев. 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
ха ха ха

ха ха ха

03.10.2022 | 12:29

тебе май *ковидОт* те е ударил в главата,не в мозъка -нЕмаш го!

Отговори
0 0
шорошоядската интелигенсия на Булгаристан

шорошоядската интелигенсия на Булгаристан

01.10.2022 | 15:19

Видяхме я с Ковида, каквото й сипят в канчето това дрънкат!

Отговори
0 2

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?